№ 253
гр. Благоевград, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20231200500147 по описа за 2023 година
констатира следното:
Ц. В. К., ЕГН **********, адрес гр.Б., ул. Т.А обжалва определение № 49 от 10.01.2023
г., постановено по гражданско дело № 3179 от 2021 г. на Районен съд Благоевград, с
което е прекратено производството по същото, поради недопустимост на предявения
иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В частната жалба се твърди, че атакуваното
определение е неправилно. Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК, решението влизало в сила
само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Само в изрично
регламентираните в закона случаи решението имало действие по отношение на всички.
Неоснователно районният съд посочил в мотивите на прекратителното определение, че
,,по твърденията на самия ищец гореописаните движими вещи са му били поставени в
дял и в негова собственост съгласно одобрена от съда спогодба, сключена между
ищеца и правоприемника на А.В., а именно ответникът Д. Н. Д. в производство по
делба“. Никога не била сключвана и одобрявана от съда спогодба между настоящия
ищец К. и ответника Д. относно процесните движими вещи. Такава била сключена
между г-н К. и бившата му съпруга А.В.. От основно значение в случая било
обстоятелството, че А.В. е прехвърлила на ответника Д. недвижимия имот, но никога
обект на прехвърлителна сделка между тях не са били процесните движими вещи,
поставени в дял на ищеца /нито преди, нито по време, нито пък след одобряването на
спогодбата/. Т. е. в случая ответникът Д. не бил обвързан от определението на съда, с
което е одобрена спогодбата за движимите вещи. Искът на г-н К. бил насочен срещу
него, предвид твърдението, че тези вещи са се намирали в недвижимия имот, придобит
от него, съответно той е установил владение върху тях, което е продължило до
подаването на исковата молба, както и към настоящия момент. Тук отново следвало да
1
се посочи, че с иска по чл. 108 от ЗС се защитава правото на невладеещия собственик
да получи фактическа власт върху своята вещ от владеещия несобственик. Правен
интерес от предявяване на ревандикационния иск бил налице, когато вещта съществува
към момента на предявяване на иска и собственикът на вещта няма фактическа власт
над нея, в т. ч. да не я владее чрез другиго - условия, които били налице в настоящия
случай. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първата инстанция за
продължаване на процеса.
Подаден е отговор от Д. Н. Д., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ул.Б., №,
насрещна страна по жалбата. В него се застъпва тезата, че искът на г-н К. наистина е
процесуално недопустим, а по същество - неоснователен. Моли се за оставяне на
частната жалба без уважение.
Жалбата е редовна и допустима. Това налага да бъде преценена законосъобразността
на атакуваното с нея определение.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В€ Н.а, обжалването с частна жалба по
естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията,
осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване
с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите,
относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище
по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е
обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са
изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено
да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно
проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от
първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от
него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на
производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури
прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на
страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.
След като се запозна с материалите по първоинстанционното дело, Окръжният съд
установи, че частната жалба се явява основателна и трябва да бъде уважена. Съдебната
спогодба между Ц. К. и А.В. касае само движими вещи. В отговора си Д. Д. твърди, че
е купил терена и постройката, в които са се намирали някои от тези вещи, но не сочи да
е придобивал и тях. Няма основания да се направи извод, че става дума за
правоприемство и че приложение намират нормите на чл. 226, ал. 3, чл. 298, ал. 2 и чл.
404, т. 1, предл. 4 от ГПК. Не се констатира липса на правен интерес на К. от
предявяване на ревандикационната претенция. Както е известно, собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това
2
/чл. 108 от ЗС/. Дали процесните движими вещи се владеят или държат от Д. и дали
това става с или без основание, са въпроси по съществото на спора. В поправената
искова молба от 09.08.2022 г. са изложени достатъчно твърдения, които да обосноват
правния интерес на ищеца от търсената ревандикационна защита. Последната
неправилно му е била отказана от страна на районния съд. Обжалваното определение е
незаконосъобразно. Това налага неговата отмяна и обуславя връщането на делото на
първата инстанция за продължаване на процеса.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 49 от 10.01.2023 г., постановено по гражданско дело № 3179
от 2021 г. на Районен съд Благоевград.
ВРЪЩА делото на Районен съд Благоевград за продължаване на процеса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3