Определение по дело №124/2018 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Гр. Ловеч, ...........2018 год.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание, на  първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

при секретаря: , в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЧН д. № 124  по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

С Постановление на ОП Ловеч от 09.02.2018 г. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 144/ 2015 год. по описа на РУ на МВР - гр. У., водено срещу  Д.Б.А., с ЕГН **********, от гр.*** за престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б” във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу така постановения акт е подадена жалба от    Е.А.У.,***, с ЕГН **********, чрез адв. К., с която моли да бъде отменено обжалваното Постановление и делото да бъде върнато на ОП Ловеч със задължителни указания относно прилагане на закона.

Излага, че в хода на досъдебното производство Д.Б.А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б” във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Посочва, че изводите на наблюдаващия прокурор са неправилни и не кореспондират със събраните в досъдебното производство доказателства.

Сочи, че на 30.12.2015 г., около 17.45 ч., на ПП I-4 /***-В./, при км.24+400, землище с.С., общ. У., обвиняемият Д.Б.А. е управлявал лек автомобил марка „Р.", модел „МС" с per. № ***, негова собственост и участъкът където, е настъпило ПТП е в населеното място, а именно с. С., общ. У. и действало ограничените на чл.21, ал.1 от ЗдВП, регламентиращо ограничение за всички категории МПС от 50 км./ч. в населено място. Не приема по какви причини в постановлението за привличане като обвиняем и  наблюдаващият прокурор не посочват мястото на ПТП като „в с.С.", а  „землището на с.С.".

Излага, че безспорно също е доказано, че настъпилото ПТП и движението на автомобила с рег. № ***, управляван от обвиняемия, е било в тъмната част на денонощието, при суха настилка без повреди.

Излага, че от тройната автотехническа експертиза е установено, че обвиняемият се е движил със скорост 65. 55 км/ч,  при максимално разрешена скорост 50.00 км/ч, определили са опасната зона на спиране и категорично са отговорили, че при движение със скорост от 50.00 км/ч., водачът би могъл да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП.

Не приема извода на прокурора, че не са налице доказателства, липсват свидетели - очевидци, които да опровергаят по категоричен начин твърденията на обвиняемия, че имало интензивен трафик, движещ се автомобил в средната лента /за завиване/, поради което бил възприел пешеходеца след излизането му зад този автомобил.

Налага довод, че Д.Б.А. е допуснал нарушение на правилата за движение установени в ЗДвП, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП,  чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,  чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2, пр. 1 и пр.2 от ЗДвП, в следствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на пресичащия пътното платно пешеходец А.М.У.. Приема за незаконосъобразен извода на прокурора, че извършеното от Д.А. не съставлява престъпление, а е нарушение, за което липсват достатъчно доказателства, което да е в причинно следствена връзка с вредоносния резултат. Позовава се на тройната автотехническа експертиза, от която се установява, че водачът А., е управлявал автомобила със скорост от 65. 55 км./ч., която, освен че е над разрешената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП - 50 км./ч. е и несъобразена с изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Позовава се на установеното по делото, а именно усложнена пътна обстановка поради тъмнината, липсата на улично осветление, твърдението на А. за активно движение на МПС в двете ленти за движение на пътното платно и управление на А. на къси светлини, което е довело до намаляване обсега на видимост. Счита, че всички тези фактори на конкретната пътна обстановка са имали съществено значение за безопасността на движението и А. е следвало да се съобрази с тях при избиране скоростта, както изисква разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП, тъй като избраната от него скорост не му е позволила да избегне възникналата опасност на пътя, която е била напълно предотвратима при движение с 50 км./ч. /според заключението на последната тройна АТЕ/. Излага, че обстоятелството, че опасността е възникнала от неправомерното поведение на другия участник в движението, не освобождава деецът от отговорност, щом като той самият също е нарушил правилата за движение, свързани с режима на скоростта. Счита, че в случая водачът лекия автомобил рег. № *** се е движил със скорост, която не е била съобразена с конкретната пътна обстановка и сам се е поставил в невъзможност да избегне удара с появилия се на пътното платно пешеходец.

        Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 30.12.2015год. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК.

Произшествието е станало в района на км 24+400 по прав участък от пътя в района на с.С.. Пътят на мястото на произшествието е с надлъжен наклон на пътя 1% на спускане в посока към гр.В.. Пътната настилка в района на произшествието е от едрозърнест асфалтобетон, суха и без повреди. Платното за движение на мястото на произшествието е с три ленти за движение. Дясна лента за движение в посока гр. В. е с широчина 4м., лявата лента за движение в посока гр.*** е с широчина З. 7 м,  а лентата между тях, която е за завиване, е с широчина З. 30 м. Движението е било на фарове в тъмната част на денонощието. Към момента на произшествието в района не е имало улично осветление. Източници   на   светлина   са   само   таблата  на бензиностанция „***" и други автомобили. В зоната на произшествието няма хоризонтална маркировка за пешеходна пътека или знаци предупреждаващи за пешеходци. Има подлез, който свързва двете части на с.С..

На 30.12.2015 г., около 17. 45 ч., на първокласен път 1-4(***-В.), при километър 24+400 в землището на с.С., на кръстовището при бензиностанция "***" лек автомобил марка "Р. МС", с рег. № ***, собственост и управляван от Д.Б.А. се е движил в посока *** - В. със скорост 65,55 км/ч. В зоната на кръстовището към този момент е пресичал пътното платно отляво надясно за автомобила пешеходецът А.М.У..  На разстояние не по-малко от 38,50 метра преди мястото на удара, водачът на процесния автомобил "Р. МС" е имал възможност да възприеме пресичащия пешеходец върху пътното платно, като форма и посока на движение от осветената зона на къси светлини. Водачът е предприел спиране, но няма оставени следи. На около 7 метра преди ориентира е настъпил удар между предната лява част на автомобила и пешеходеца. Първоначалният удар в пешеходеца е областта на долните крайници, а върху автомобила в облицовката на предната броня и декоративна лайсна. Това е началната фаза на взаимодействието на автомобила с пешеходеца. От този първоначален удар, краката на пешеходеца са преместени напред от автомобила и тялото полита върху капака на автомобила. Горната част от тялото на пешеходеца е паднала на предния капак с едновременно въртене около масовия център, където е най-голяма дълбочина на деформациите по предния капак. Поради продължаващото движение на автомобила напред, тялото се премества по капака и е последвал удар на главата в предното стъкло, като прониква в купето на автомобила.

На това място е осъществена най-голямата част от удара, тъй като ударния импулс към този момент минава в близост до масовия център от тялото на пешеходеца. В резултат на съответните въздействия са настъпили описаните телесни увреждания и деформации в автомобила в тази област. След този последен удар, тялото на пешеходеца е придобило скоростта на автомобила. До този момент тялото е носено от автомобила напред. След предприето спиране от закъснителното движение на автомобила, тялото на пешеходеца се е отделило от автомобила  напред по посоката на придобитата скорост върху платното за движение. След падането на пешеходеца върху асфалтовата настилка, тялото се е превъртяло и хлъзгало до мястото, където е намерено при огледа. Автомобилът със закъснителното движене е спрял в положението, в което е намерен при огледа.

От обективни доказателства/записани в протокол за оглед/ формула, снимките от фотоалбума и мащабната скица е определено, че мястото на удара съобразно приетия ориентир и посока на огледа, е съответно - по дължината на пътя на около 7м. преди приетия ориентир по посоката на движение на автомобил „Р. МС", по широчината на пътя - на около 2м. вляво от десния край на лентата за движение на „Р. МС" в посока В..

Вследствие на причинените увреждания А.М.У. е починал.

В хода на досъдебното производство Д.Б.А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б” във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

 

От заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза се установява, че на А.М.У. са причинени : масивна рана в окосмената част на главата, двустранен Брил хематом, охлузване на лицето, кръв от устата и носа, охлузвания в областта на ръцете, счупване на дясната подбедрица, кръвонасядане на меката черепна покривка, счупване на черепната основа, субарахноидна хеморагия, кръв в гръдната кухина, разкъсване на белодробния паренхим, счупване на шиен прешлен, кръв в коремната кухина, разкъсване на черния дроб, счупване на срамната кост, разкъсване на пикочния мехур, наличие на 2,8%0 алкохол. Непосредствена причина за смъртта на А.М.У. е Острата кръвозагуба, следствие на травматичното разкъсване на важни паренхиматозни органи-бял дроб и черен дроб. До смъртния изход допринася и субарахноидната хеморагия, поради счупването на черепната основа. При тези изменения смъртта е била бърза и неизбежна. Количеството алкохол отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, което се характеризира с тежки разстройства на съобразителност, равновесие, походката, говора и немотивирани действия. С оглед измененията по тялото вещото лице приема, че се касае за първичен контакт между пострадал и превозно средство в областта на дясната подбедрица, при което се е получило счупване на същата, повдигане на пострадалия и падане напред, при което са се получили измененията в областта на лицето и крайниците.

По досъдебното производство е назначена тройна автотехническа експертиза, допълнителна тройна автотехническа експертиза и повторна тройна автотехническа експертиза.

От заключението на вещите лица по повторната тройна автотехническа експертиза се установява : механизма на ПТП;  скоростта на движение на А. на л. а „Р. МС" е 65. 55 км/ч; опасната зона за спиране на автомобила с определената  скорост на движение 65. 55 км/ч (18. 2 м/сек) е 52. 80 м; опасната зона за спиране на автомобила с разрешената скорост на движение 50 км/ч (13. 88 м/сек) е 35. 64 м.; прието е, че при движение на автомобила на къси светлини, водачът е имал възможност за види движещия се пешеходец от разстояние 38. 50 метра, а пешеходецът е изминал около 4м. Вещите лица са приели, че след сравняване на разстоянието на видимост – 38. 50 метра с опасната зона на автомобила за скорост 18. 20 м/сек (65. 55 км/ч) – 52. 80м. е мотивиран извода, че водачът не е могъл да спре автомобила преди мястото на удара. Сочат, че ако автомобилът се е движил със скорост 50км/ч, опасната зона е 35. 64м., която е по-малка от разстоянието на видимост – 38.50 м. Излагат, че ако автомобилът се е движил със скорост 50 км/ч, водачът би могъл да спре автомобила преди мястото на удара.

Жалбата е подадена от лице, имащо право на жалба и е в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК.

Настоящата инстанция намира, че жалбата е основателна.

За да прекрати наказателното производство, ОП Ловеч е приела, че събраните по делото доказателства, данните от извършения оглед на местопроизшествието, допълнителни заснемания и измервания на мястото на ПТП, свидетелските показания, заключенията на вещите лица по назначените и реализирани експертизи, налагат извода, че не са налице такива, за да се приеме, че Д.А. е осъществил престъплението, по което е повдигнато и предявено обвинение. Не са налице и доказателства, липсват свидетели-очевидци, които да опровергаят по безспорен и категоричен начин твърденията на А., както за интензивността на движението-автомобили в посока гр.*** и в двете пътни платна, включително и престрояващи се за завиване на ляво, така и за това, че е имало автомобил, движещ се в средната лента/за завиване/, поради което е възприел пешеходеца след излизането му зад този автомобил, с оглед на което обвинението е  недоказано и липсват данни, които несъмнено да обосноват виновността му. Прието е, че не са налице достатъчно доказателства за допуснато от А. нарушение, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като движението му с превишена скорост-65,55км/ч., вместо с разрешената скорост от 50км/час, не може да се приеме, че е в причинно следствена връзка с настъпилия в следствие на ПТП резултат.

За да направи този извод, ОП Ловеч се е позовала на заключението на вещите лица по повторната тройна автотехническа експертиза т. 3.8, в която вещите лица са дали отговор на въпроса – разполагал ли  е А. с време и технически средства да предотврати ПТП. Вещите лица са приели, че ако водачът е възприел пешеходеца след последния автомобил на колоната автомобили, движещи се в лявата лента в посока ***, времето за видимост на пешеходеца се изчислява на 3. 22сек. От сравняването на времето за видимост – 3. 22сек. с общото време необходимо на водача да започне спиране – 1. 5сек. се установява, че времето на видимост е по-голямо от общото време и са направили извод, че А. би имал техническа възможност да започне спиране. Посочили са, че отстоянието на автомобила от мястото на удара за скорост 18,2м/сек. е 58. 60м. След сравняване на това разстояние 58. 60м. с опасната зона на автомобила за скорост 18.2м/ сек 52. 8м. следва извод, че за този вариант водачът би могъл да спре автомобила преди мястото на произшествието.

Вещите лица са анализирали и втори вариант, който е възприет от ОП Ловеч в обжалваното Постановление, че ако водачът е възприел пешеходеца след автомобил, движещ се в средната лента/за завиване/, времето за видимост на пешеходеца е 1. 42 сек и са направили извод, че сравняването на времето за видимост - 1. 42 сек с общото време необходимо на водача да започне спиране – 1. 5 сек се установява, че времето на видимост е по-малко от общото време и разстояние на видимост около 26. 02 м. За този вариант водачът на лекия автомобил не би имал техническа възможност да започне спиране и произшествието е било непредотвратимо.

ОП Ловеч е възприела безкритично заключението на вещите лица по повторната тройна автотехническа експертиза по т. 3.8.2 и е приела, че обвинението е недоказано и е прекратила наказателното производство. Както е известно експертизата не е нито доказателство, нито доказателствено средство, а способ за доказване и се назначава, когато има нужда от специални знания в определена област. Експертизата служи за проверка и на обясненията на А.. Неправилно прокурорът в Постановлението за прекратяване на наказателното производство се е позовал на показанията на А. като свидетел, тъй като той е привлечен като обвиняем и по делото следва да бъдат ценени дадените от него обяснения. След внимателния анализ именно на дадените обяснения на А. на л. 63-64, т. II, съдът прие, че никъде в тях А. не е заявявал, че пострадалия е възприел пешеходеца след автомобил, движещ се в средната лента/за завиване/, за да бъде изследвана тази хипотеза. А. е посочил „Пострадалият изскочи непосредствено пред автомобила ми след последната кола от лявата колона на пътното платно посока *** на разстояние не повече метър и половина два, като посоката на движение беше към храстите до бензиностанция „***”. Поради изложените мотиви тази инстанция не приема заключението по т. 3.8.2 от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза.

По делото следва да бъде извършен повторен разпит на обвиняемия, тъй като не е изяснено от фактическа страна пострадалия ходел ли е /бързо или бавно/ или е тичал, поради което съдът приема, че липсва яснота по всички елементи на механизма на конкретното ПТП. Това е необходимо, тъй като вещите лица приемат, че пострадалия се е движел със 7 км/час, като не е ясно откъде са приели тази стойност и са направили изцяло изчисленията по т. 3.8 с тази скорост. В тази част заключението е необосновано, тъй като тази скорост е произволно приета от тях и по делото не са събрани доказателства за начина на движение на пострадалия ходел ли е /бързо или бавно/ или е тичал. По делото са налице данни от съдебно медицинската експертиза, че А.М.У. е бил пил -  наличие на 2,8% алкохол и това количеството алкохол отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, което се характеризира с тежки разстройства на съобразителност, равновесие, походката, говора и немотивирани действия. На вещите лица по повторната тройна автотехническа експертиза следва да се постави допълнителна задача, след даване на обяснения от обвиняемия, както и да съобразят заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза в тази му част, да дадат заключение каква  е била скоростта на движение на пешеходеца.  Твърденията на А. за начина на движение на пострадалия да бъдат проверени по експертен път от вещите лица по повторната автотехническа експертиза, с оглед мястото на установения първоначален контакт между пострадалия и автомобила на пострадалия и причинените увреждания, установени по пострадалия и причинените повреди по автомобила.

 В Постановлението на ОП Ловеч липсва извод на основния въпрос по делото – в кой момент е възникнала опасността за водача А., а това е момента, в който обективно той е могъл да забележи пешеходеца. Това е началния момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност. Съгласно ТР № 28/28.11.1984 г. ОСНК т. 9 Скоростта на движение се намалява при всички пътни условия и ситуации, когато съществува несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост, т. 10 „Движение на разстоянието на видимост” се разбира не само възприемането на всяка възникваща опасност в осветеното пространство, но и възможността пътното превозно средство да може да спре в тези граници.

Установено е по делото, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, като А. е управлявал на къси светлини, движението е било интензивно в двете ленти за движение. По делото следва да бъдат поставени допълнителни задачи на вещите лица : на какво разстояние  е бил автомобила на А. от мястото на удара, когато пострадалият е излязъл зад  последната кола от лявата колона на лентата за движение  в  посока С. и могъл ли А. да предотврати ПТП със скоростта, с която е управлявал 65. 55 км/час, със скорост 50 км/час или с по – ниска скорост.

Вещите лица следва да отговорят и на следния въпрос : каква е била дължината на осветената от фаровете зона /колко метра напред и колко встрани, вляво/ и имал ли е обективна възможност А. да възприеме движението на пешеходеца и с оглед опасната му зона за спиране, могъл ли е да предотврати удара при своевременна реакция. Съгласно Решение № 684/1984 г. III н. о, Решение № 380/1985 г. III н. о, „При движение нощно време пресичащият пешеходец се възприема като опасност /когато пресича от ляво на дясно/ не към момента на навлизане на пътното платно, а към момента на навлизане на асиметрично осветената от фаровете зона пред автомобила”. Вещите лица са изчислили зоната на видимост само напред, но не и настрани, вляво, като са приели, че при движение на автомобила на къси светлини, водачът е имал възможност за види движещия се пешеходец от разстояние 38. 50 метра, а пешеходецът е изминал около 4м. Вещите лица са приели, че след сравняване на разстоянието на видимост – 38. 50 метра с опасната зона на автомобила за скорост 18. 20 м/сек (65. 55 км/ч) – 52. 80м. е мотивиран извода, че водачът не е могъл да спре автомобила преди мястото на удара. Направили са експертен извод, че ако автомобилът се е движил със скорост 50км/ч, опасната зона е 35. 64м., която е по-малка от разстоянието на видимост – 38.50 м., от което следва, че ако водачът се е движел с 50 км/ч е могъл да спре автомобила преди мястото на удара. Този основен извод в заключението на вещите лица изобщо не е обсъден в Постановлението за прекратяване на наказателното производство от ОП Ловеч. Според настоящият състав от него следва, че е налице допуснато нарушение от А. на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на А.М.У. и е налице  престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б” във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка е Решение №279/1984 г. III н. о, Решение №155/1988 г.  III н. о – „Когато водачите на МПС се движат с по – голяма скорост от тази, позволяваща им да спрат в осветената зона, носят наказателна отговорност само, ако удара е бил предотвратим при движение със съобразена скорост”.

По делото е установено, че на мястото на ПТП източници   на   светлина   са   таблата  на бензиностанция „***" и други автомобили /протокол за оглед на местопроизшествие, албум за оглед на местопроизшествие, обяснения на А., показания на разпитани свидетели/. Вещите лица следва да отговорят и на въпроса – допълнителното осветление влияе ли върху дължината на осветената от фаровете зона и ако влияе да се посочат точните параметри на дължината на осветената зона /колко метра напред и колко встрани, вляво/.

Вещите лица следва да изчислят пътя изминат от пострадалия от момента, в който обективно е могъл да бъде възприет от А. до настъпване на удара, като посочат неговата скорост на движение.

На вещите лица изобщо не е поставян и следния въпрос – могло ли  е ПТП да бъде предотвратено и по какъв начин, както и с каква скорост следва да се движи А., за да бъде предотвратен удара, с оглед установената по делото конкретна обстановка.

Тази инстанция счита, че не следва да бъде обсъждано  становището на Оп Ловеч в това производство, че е допуснато грубо нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия пешеходец - пресичал пътното платно на ПП I-4 на необозначено за това място /пешеходна пътека/ при наличието на обозначен работещ подлез, с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието при интензивно движение, след употреба на значително количество алкохол 2. 8 %, /отговарящо  на тежка степен на алкохолно опиване, което се характеризира с тежки разстройства на съобразителност, равновесие, походката, говора и немотивирани действия/, поради което е предпоставка за възникване на ПТП и настъпилите от него последици.

Съгласно цялата съдебна практика и ТР № 2/2016 г. на ВКС Поведението на пострадалия от ПТП пешеходец, когато той е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъплението по чл. 343 като смекчаващо вината обстоятелство. Основателно е възражението на адв. К., че обстоятелството, че опасността е възникнала от неправомерното поведение на другия участник в движението, не освобождава деецът от отговорност, щом като той самият също е нарушил правилата за движение, свързани с режима на скоростта.

По изложените мотиви, съдът приема, че изводът за липса на престъпление е необоснован и незаконосъобразен, което води до отмяна на обжалваното Постановление за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на ОП Ловеч.

  Следва да се посочи, че в Постановлението на ОП Ловеч, с което е прекратено наказателното производство липсва установена фактическа обстановка – липсва описан механизъм на самото ПТП : време, място, начин на движение на пешеходеца и автомобила и техните скорости, място на настъпил удар между тях и описан съставомерен резултат. Прокурорът е посочил престъплението, за което е образувано досъдебното производство, престъплението, в което е обвинен А., заключенията на вещите лица и правни изводи. Съдът в производството по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК проверява обосноваността и законосъобразността на Постановлението за прекратяване на наказателното производство. Няма как съдът да замести прокурора, когато в Постановлението му липсват изводи за фактите. По делото не са анализирани  събраните доказателства, не е посочено какви обстоятелства се считат за установени и въз основа на кои доказателствени материали.

Основателно е становището на жалбоподателя, че като място на извършване на престъплението следва да бъде посочено с. С., а не землището на с. С..

След изпълнение на указанията, дадени от ЛОС с настоящото определение, ОП Ловеч следва да даде отговор и на въпросите на жалбоподателя  - налице ли е допуснато виновно нарушение на А. по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП или по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, или по чл. 20, ал. 2, изр. 2, пр. 1 и пр.2 от ЗДвП, в следствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на пресичащия пътното платно пешеходец А.М.У. - престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б” във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК.

Настоящият състав намира, че следва да бъде отменено Постановление на ОП Ловеч от 09.02.2018 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 144/ 2015 год. по описа на РУ на МВР - гр. У., водено срещу  Д.Б.А., с ЕГН **********, от гр.*** за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б” във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и делото бъде върнато на ОП Ловеч за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК, съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ Постановление на ОП Ловеч от 09.02.2018 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 144/ 2015 год. по описа на РУ на МВР - гр. У., водено срещу  Д.Б.А., с ЕГН **********, от гр.*** за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б” във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и връща делото на Окръжна прокуратура Ловеч за изпълнение на дадените указания.

Препис от определението да се изпрати на : жалбоподателката Е.А.У., адв. К., на обвиняемия А., адв. М. и на Окръжна прокуратура - Ловеч.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – В. Търново в седмодневен срок от изпращане на съобщение, че е изготвено.

 

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :