Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.03.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесети февруари година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9810 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на
производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ и
претенция по чл.86 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства и
увеличение на иска допуснато в о.з. на 20.02.2018г., ищецът И.Д.В.
ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Ст. Ч., САК, е
предявил против „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***,
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 60 000 лв. частично от общ размер от 120 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 06.12.2015
год. причинено от водача на бус марка „Мерцедес 412Д“ с д. к. № *******чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на ПТП – 06.12.2015 год., до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 06.12.2015г. Б.Г.Б., като водач, при управление на бус марка „Мерцедес 412Д“ с
д. к. №*******в с.В. е нарушил правилата за движение по пътищата, застигнал движещия се велосипедист И.Д.В., но
възприел същия със закъснение, вследствие на което се не успял да намали
скоростта и да спре, което довело до настъпване на удар между
буса и велосипедиста. Сочи се, че по случая било образувано
ДП№395/2015г., пр.пр. № 6746/2015 год.
на Районна прокуратура – гр. Плевен срещу
Б.Г.Б..
Твърди се, че при настъпилия
сблъсък на ищеца били причинени редица
телесни увреждания - пневмоторакс /събиране
на въздух в гръдната кухина/ вдясно; гръдна травма със счупване на IV, V, VI,
VII и IX ребра в дясно; фрактура на таз -
счупване на горното рамо на дясната срамна кост; подкожен емфизем вдясно
аксиларно. Твърди се, че след ПТП ищецът
постъпил в УМБАЛ „д-рГ.Странски” Плевен, където е подложен на оперативна
интервенция и е извършена тораконцентеза. Впоследствие ищецът бил прикован към
легло за дълъг период. Твърди се, че ищецът е изпитвал изключително силни болки
през първите месеци след претърпяното ПТП, имал е затруднения в
самообслужването и е било нужно да ползва помощ от близките за задоволяване на нуждите
от битов и хигиенен характер. Бил напълно неработоспособен. Твърди се, че произшествието му се отразило
неблагоприятно на психическото и емоционално състояние. Сочи се, че ищецът станал апатичен и асоциален от
продължителната изолация. Загубил значителна част от теглото си. При ищеца се появили оплаквания от силно
главоболие, дезориентация, проблеми с паметта.
Твърди
се, че гражданската отговорност на водача на Буса марка „Мерцедес” с д.к.№ *******, е
застрахована в ответното „ЗАД ОЗК – З.“ АД с полица № BG/23/115002014492, валидна от 10.08.2015г. до
09.08.2016г. Твърди се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника за причинените вследствие ПТП вреди.
Ответното дружество ЗАД „ОЗК – З.“ АД, в срока
по чл.367 ГПК депозира отговор на исковата молба, като оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва вината на застрахования при дружеството
водач Б.Б., като сочи, че в Констативен протокол с пострадали лица от
08.12.2015 год. в графата „обстоятелства и причини за ПТП“ било записано, че
„участник 1 ( ищец в настоящото производство И.В.) извършва маневра завой
надясно при двойна непрекъсната линия и е ударен от правилно движещия се
участник 2 ( МПС с водач Б.Б.), като причинява ПТП с пострадалото лице“.
Поддържа в тази връзка, че пътно транспортното произшествие е настъпило изцяло
по вина на ищеца. При условията на евентуалност заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И.В.. Твърди, че
последния е нарушил правилата на чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗДвП, като е пресякъл
надлъжна пътна маркировка „Двойна непрекъсната линия“, както и на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, тъй като бил навлязъл в лентата за насрещно движение без да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Нарушени били и разпоредбите
на чл. 15, ал. 1 и ал. 5 ЗДвП, съгласно които водачът на ППС се движи възможно най – вдясно по платното за
движение. Поддържа, че велосипедът на ищеца бил без изправни спирачки, звънец,
устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и
червен светлоотразител отзад. Излага също, че пострадалият И.В. не бил
използвал светлоотразителна жилетка и с поведението си грубо е нарушил нормите
за поведение на велосипедистите върху платното за движение на ППС. Оспорва
механизма на ПТП, както и твърденията на ищеца да е претърпял телесни
увреждания и причинната им зависимост с настъпилото ПТП. Оспорва исковете по
размер, като поддържа, че същите са завишени и не отговарят на претърпените
вреди и принципа на справедливостта, като поддържа, че следва да се вземе
предвид изключителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат. Заявява по аргумент от неоснователността на главния иск, че
неоснователна се явявала и претенцията за лихва.Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощика си адв. Г.поддържа предявения иск. Представя
писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответника чрез юрк. Х. оспорва предявения
иск. Представя списък на разноски.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия Констативен протокол с
пострадали лица № 940Р/ 08.13.2015г. и План – схема на ПТП издадени от МВР гр.Пордим, на 06.12.2015 год., около 15, 30 ч., в с. В., общ. Пордим, обл. Плевен, на ул. „Г. Д.“
настъпило ПТП между микробус „Мерцедес 412 Д” с peг. № *******, управляван
от Б.Г.Б. и велосипедистът И.Д.В. на 62г., при което пострадал ищецът, като вследствие на удара получил
счупване на тазобедрена става, на 6
ребра и черен дроб.
/л.8-
л.10 от делото/ В протокола е отразено, че велосипедистът
е извършил маневра завой надясно при двойна
непрекъсната линия и е ударен от движещия се участник 2- бус „Мерцедес” с
д.к.№ *******, като произшествието не е посетено на място.
По
случая било образувано ДП № Д2555 /2015г. по описа РП Плевен, като срещу Б.Г.Б. – водача
на микробус „Мерцедес” с д.к.№ ******* е
повдигнато обвинение за осъществено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”
вр.чл.342, ал.1 НК, като е внесен обвинителен акт на 10.03.2017г. в РС Плевен.
От приложеното н.о.х.д.
№ 609 /2017 год. по описа на Районен съд гр.Плевен, се установява, че наказателното производството е приключило с издаването на
Решение № 123/ 07.06.2017 г., влязло в законна сила на 22.06.2017 г. , с което Б.Г.Б.
е
признат за виновен в това, че на 06.12.2015 г. в с. В., обл. Плевен, ул.Г.Д.
при управление на моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес 412Д” с per. №*******,
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: Чл. 5 ал. 2 от ЗДвП :
Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства; Чл. 20 ал. 1 от ЗДвП: водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; Чл. 20
ал. 2 от ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят
скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне
опасност за движението; като по непредпазливост е причинил три средни телесни повреди на И.Д.В., изразяващи
се в счупване на четири поредни десни ребра, счупване на дясна срамна кост от тазовия пръстен, в
следствие на което трайно се затруднява движението на снагата и излив на въздух
в дясната гръдна половина, в следствие на което е налице разстройство на
здравето временно опасно за живота - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 2
във вр. с чл. 342 ал. 1 във вр. с чл. 129 ал. 2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
размер на 1000лв. и лишаване от
правоуправление за срок от 1 /една/ година.
Постановеното решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд по смисъла на чл.
300 от ГПК досежно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца./Решение №47 от 23.07.2012г. постановено по
т.д.№340/2011г. на ВКС , ТК, І т.о. /
От приетата
епикриза по ИЗ № 42766/ 2015г. издадена от
УМБАЛ „д-рГ.Странски” и преписа
от документите в историята на заболяване -42766, се установява, че И.Д.В. на 62
г. е постъпил в отделението по гръдна хирургия на
07.12.2015г., след претърпяно ПТП. На
ищеца е поставена диагноза - ПОЛИТРАВМА. ГРЪДНА ТРАВМА. ПНЕ ВМОТОРАКС /
събиране на въздух в гръдната кухина / в ДЯСНО. СЧУПВАНЕ на IV, V, VI, VII и IX
ДЕСНИ РЕБРА. СЧУПВАНЕ на ГОРНОТО РАМО на ДЯСНАТА СРАМНА КОСТ на ТАЗА. На 07.
12. 2015 г. ищецът е опериран - отваряне
на гръдни кош, отстраняване на събралия се въздух и поставяне на дрен. /л.14-л.15 от делото, л.112- л.124/
Според приетото неоспорено заключение на СМЕ с в.л д-р Т.Г. Д. – ортопед
–травматолог, вследствие на ПТП на 06.12.2015
г. ищецът И.Д.В. на 62 г. е получил
следните травматични увреждания: политравма; пневмоторакс / събиране на въздух
в гръдната кухина / в дясно;
фрактура на IV, V, VI, VII и
десни ребра; счупване на дясна срамна кост. Описаните травми според
травматолога са могли
да бъдат получени при процесното ПТП. Телесните увреждания на ищеца са в две
области :
-гръдния
кош - счупване на ребра в дясната гръдна 1/2 , което е довело
до събиране на въздух в гръдната кухина и образуване на пневмоторакс;
-таза
- счупване на горното рамо на дясната срамна кост;
От неоспореното заключение се установява още, че спрямо ищеца е проведено
е следното лечение: болнично - от 07 12 2015 г до 18 12 2015 г - 11 дни и домашно-амбулаторно
- от 18. 12. 2015г. до 16. 02. 2016 г. —
61 дни или общо 72 дни. Сочи се, че И.В. по време на болничното лечение е
опериран по спешност - отваряне на гръдния кош, отстраняване на събралия се
въздух и поставяне на дрен. По време на домашно-амбулаторното лечение е спазвал
постелен режим за около 30 дни, ходил на прегледи и провеждал раздвижване. Сочи се, че ищецът е бил в отпуск по болест 72 дни. Вещото лице е установило от медицинската
документация, че ищеца има придружаващи заболявания - Хипертонична болест, Исхемична кардиомиопатия, Хипертонично
сърце, Аортосклероза, но сочи, че няма данни тези заболявания да са
повлияли на състоянието му. От заключението на СМЕ се установява, че обичайният
възстановителен период при счупване на 5 ребра продължава около 2 месеца, а при
счупване на срамна кост продължава около 2-3 месеца. От СМЕ е видно също,
че здравословното състояние на ищеца по
настоящем е стабилизирано. Възстановена е самостоятелната му походка, а счупените ребра и срамната кост са зараснали.
В обясненията дадени в о.с.з. д-р Т. Д. пояснява, че се очаква
оплакванията, които съобщава ищеца от
болки в дясното рамо, счупените ребра и таза при смяна на времето да отшумят до три години.
Съдът възприема заключението на
съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Т. Д. – ортопед- травматолог,
като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
Свидетелите
А.В./25г.,
дъщеря на ищеца/
и Т.В./62г., съпруга на ищеца/, сочат в
показанията си, събрани чрез разпит по делегация, че на 06.12.2015г. И.
претъпял катастрофа, при която бил блъснат от бус и получил счупване на четири
ребра, спукване на тазобедрена кост,
травма на белия дроб и на главата. Сочат, че когато се прибрал след ПТП той не
можел да говори и да обясни какво е станало, имал затруднено дишане, бил
неадекватен и уплашен. Свидетелката Т.В.сочи, че повикали „Бърза помощ” и човек,
който да помогне да го качат в линейката и да откарат до болницата. Сочи, че съпругът имал силни болки, не можел нито
да стои, нито да лежи и плачел от болки. В болницата приемал антибиотици и
обезболяващи лекарства. След инцидента не можел да се обслужва сам. Св. Т.
Височкова сочи, че и в болницата и в къщи дълго време мъжът бил нвотниа легло,
тя го хранела, къпела, обслужвала и водела на тоалетна. След тава започнал да
се раздвижва на патерици. Около пет – шест месеца минали докато И. проходи
самостоятелно. Сочат, че преди инцидента
ищецът бил активен и гледал домашни животни, градинската работа на село,
цепел дърва и вършел домашната мъжка работа. След претъпените от ПТП се
изморявал лесно, задъхвал се, оплаквал се от болки, леко куцал и нямал тази
сила, както преди. Не можел да цепи дърва и да помага за двора и
стопанството.Свидетелката А.В.сочи, че
след катастрофата баща и станал изнервен, избухлив и раздразнителен, че не може
да се справя и да помага за работата в
къщи. Оплаквал се, че не се чувства пълноценен, а напротив отпаднал и уморен.
Показанията
на свидетелките А.В.и Т.В., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед
обстоятелството, че първата е дъщеря, а втора
съпруга на ищеца, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични
впечатления и кореспондират със
заключението на СМЕ.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.К.Г., се установява следния най - вероятен механизъм на
произшествието :
На 06.12.2015 год., около 1800 ч, в с. В., общ. Пордим, обл. Плевен, по ул.
„Г. Д.“ се е движил микробус „Мерцедес 412 Д” с per. № *******, управляван от Б.Г.Б. със
скорост от порядъка на 44 км/ч в дясната за него пътна лента в посока към
изхода от селото към гр. Пордим на къси светлини на фаровете. Попътно пред него, по средата на пътното
платно, или в близост до разделителната линия се е движил велосипедистът И.Д.В.
на 62 години със скорост от порядъка на 8 км/ч. Инж. Г. пояснява, че водачът на
микробуса е разполагал с техническа възможност да спре автомобила преди да
достигне велосипедиста. При приближаване
на района пред дом № 2, велосипедистът внезапно е отклонил велосипеда в посока
надясно, като от праволинейно движение е преминал в движение по дъга,
заставайки пред приближаващия се автомобил. Сочи се, че водачът със закъснение е реагирал на
опасността със задействане за аварийно спиране и отклоняване на микробуса
надясно и в този момент ударът вече е бил непредотвратим, и е настъпил сблъсък между праволинейно движещия се
микробус и движещия се дъгообразно велосипед в дясната пътна лента на място,
определено с координати като място на удара. Вещото лице пояснява, че ударът за
микробуса е челен ексцентричен с предната му лява част в зоната на левия край на
предната броня и левия мигач, а за
велосипеда ударът е страничен кос по дясната му задна част - седалка на
велосипедиста и задната капла. Микробуса е отблъснал велосипедиста, който при
падането е оставил червеникави петна по асфалта, отразени в огледния протокол. ПТП
е настъпило в дясната пътна лента - тази за движение на микробуса. От
заключението на САТЕ
се установява, че от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП, че
водачът на микробусът е задействал със закъснение спирачната уредба за аварийно
спиране и се е поставил в положение на непредотвратимост на удара, както и поведението на велосипедиста, който е
управлявал велосипеда по средата на пътното
платно и е навлязъл в дясна пътна
лента, когато не е безопасно. Вещото лице сочи, че велосипедът е бил без
светлоотразители и без бяла/ жълта светлина отпред.
Съдът възприема заключението на
САТЕ, като обективно и компетентно.
Свидетелят Б.Г.Б., сочи в показанията си ,
че е участвал в ПТП на 6 декември 2015г. Сочи, че карал микробуса в дясната
лента, когато видял, че ищеца пресича с велосипед пред буса. Ударил го с предна
броня и веднага спрял да му помогне да стане. Ищецът не носел светлоотразителна
жилетка.
Показанията на свидетеля Б.Г.Б.,
съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед неговата заинтересованост от
изхода на спора.
По делото не е спорно, че гражданската отговорност на
водача на микробус марка „Мерцедес” с
д.к.№ *******, е застрахована в ответното ЗАД „ОЗК – З.“ АД с полица № BG/23/115002014492, валидна от 10.08.2015г. до
09.08.2016г. , като това се установява и от приета справка от база данни на
информационен център към ГФ./л.11
от делото/
При
така установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявения
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е допустим и по
същество частично основателен.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./. е
необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически
състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема,
че към момента на процесното ПТП между
ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД и деликвента Б.Г.Б. е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното
към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди
- пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства,
свидетелски показания и заключението на повторната САТЕ, сочи на извода, че е налице виновно
противоправно деяние от страна на Б.Г.Б. изразяващо
се в нарушение на правилата на чл.5,
ал.2 от ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, деянието е извършено виновно – при форма на вината
непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между противоправното
деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото доказателства и при
прилагане на чл. 300 от ГПК относно влязлото в сила Присъда №123/07.06.2017г
постановено по н.о.х.д.№ 607/ 2017 г. на РС Плевен. Претърпените от ищеца неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата
страна по казуса.
По
размера на неимуществените вреди: Претърпяните от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса. При определяне на размера в съответствие с
правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на
ВС, решаващия състав съобрази силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията, множествеността
на настъпилите увреждания засягащи едновременно гръдния кош – със счупване на 5
/пет/ ребра в дясната гръдна половина , събиране на
въздух в гръдната кухина и образуване на пневмоторакс и счупване на таза - горното рамо на дясната срамна кост;
възстановителния период на процесните травми с болки да три години от събитието;
възраст на ищеца – 62 г., при който преди процесното ПТП същия е бил работоспособен и
активен, а след него претърпял живото застрашаващо състояние, операция
на гръден кош, в продължение на три месеца е бил на лечение – първоначално болнично, а в
последствие домашно, с постоянна нужда от обслужване в битов и хигиенен план в
продължение на месец, констатираното усещане за непълноценост и невъзможност да
участва в присъщи му преди физически дейности, повишена раздразнителност и
лесно настъпване на умора при движение, намира че
сумата от 60 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на вредите на ищеца от ПТП.
С оглед
наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса
налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на вредоносния
резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалия, като участник – велосипедист в движението по пътищата и в
нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Трайно установената практиката
на ВКС е приела, че влязлата в сила присъда има доказателствено значение за
вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението и е било предмет на
изследване по конкретното дело /Решение № 55/2009г. на ВКС, ІІ – т.о. по т.д. №
728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е приел, че присъдата е задължителна за
гражданския съд относно вида и размера на определеното с нея наказание /
Решение № 25/2012г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 798/2011г./. Цитираните решение
са постановени по реда на чл.290 от ГПК и са наложила се, утвърдена практика.
Следователно задължително за гражданския съд е установеното, въз основа на
което наказателния съд е определил вида и размера на наказанието. От това се
налага извода, че ако при определяне на наказанието, наказателния съд е отчел
съпричиняване от страна на пострадалия, то гражданският съд е обвързан от фактическите
констатации на наказателния съд, свързани с приетото съпричиняване при
определянето на наказанието. От заключението на приетата в настоящия исков
процес съдебно-автотехническта експертиза, също се установи, че ищецът, като водач на велосипед
е бил управлявал в наришение на чл.79 от ЗДвП и чл.80 от ЗДвП, като е управлявал без светлоотразителна жилетка, а велосипедът е бил без
светлоотразители и без бяла/ жълта светлина отпред. От заключението
на АТЕ се установи също, че от
техническа гледна точка причина за ПТП и
поведението на велосипедиста, който е управлявал велосипеда по средата на
пътното платно и е навлязъл в дясна пътна лента, когато не е безопасно.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от
страна на ищеца, съдът възприема да е 1/3 една четвърт. При отчитане на приетото
съпричиняване от 1/3 като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде намалено на 40 000 лв.
За разликата от присъдения до целия предявен размер от 60000 лв. частично от 120 000лв. искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./
срещу застрахователя по "Гражданска отговорност"следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента
на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по
чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята
за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 06.12.2015
г.
По разноските:
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на
ищеца 345 лв. разноски съобразно
уважената част от иска за внесени
депозити за СМЕ и АТЕ, а на пълномощника на ищеца адв. С.Ч. за осъщественото
безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 2076 лв. с ДДС.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД сумата 157 ,50лв., съставляваща съдебно-деловодни
разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените разноски
са на стойност 630 лв., от които 400лв. -
възнаграждения за вещи лица, 80лв. депозит свидетел, 10лв. д.т. за СУ, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС държавна такса от 1600 лв. също пропорционално на уважената
част от иска.
На основание
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес ***, да
заплати на
И.Д.В. с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 40 000 / четиридесет
хиляди/ лева, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на
ПТП, настъпило на 06.12.2015 год. причинено от
водача на микробус марка „Мерцедес 412Д“ с д. к. № *******чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва, считано от датата на ПТП – 06.12.2015 год. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от присъдения до
предявения размер от 60 000 лв., частично от сумата 120000лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес ***, да
заплати на
И.Д.В. ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 345 лв. разноски
по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес ***, да заплати на адв. С.Ч. -САК, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, сумата от 2076.00 лева с ДДС, за осъщественото безплатно процесуално
представителство.
ОСЪЖДА И.Д.В. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, сумата 157,50 лв. съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, пропорционално на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес ***,
да заплати на да заплати по сметка
на СГС, сумата 1600 лева държавна такса, пропорционално на
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде внесена по
сметка на ищеца с IBAN
***.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: