РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102522 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н. К. В., чрез адв. Д. Б.
- ВТАК, срещу Д. В. Д. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 45, във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата си молба процесуалният
представител на ищеца по делото развива съображения, че на 21.06.2020 година, около
16.00 часа, на път I-5, км. 95-200 в село Самоводене, община Велико Търново, ищецът
претърпял ПТП. Твърди, че ищецът управлявал собствения си лек автомобил Ситроен
Ксара Пикасо, с рег. № *, предприел маневра завиване на дясно, когато движещият се
зад него лек автомобил Мазда 6, с рег. № * - управляван от ответника не спазил
необходимото безопасно разстояние, не изчакал В. да осъществи маневрата и блъснал в
задната част управлявания от ищеца автомобил. В автомобила на ищеца пътувал и В.
А. В.. Посочва, че произшествието било посетено от служители на Сектор "Пътна
полиция" при ОД МВР - Велико Търново, които установили, че ответникът няма
сключена застраховка "Гражданска отговорност" и съставили Констативен протокол за
ПТП. Твърди, че ищецът пострадал от ПТП, което наложило да бъде транспортиран до
Спешно отделение на МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" - град Велико Търново, където бил
прегледан и му били направени изследвания, а в последствие бил прегледан и от лекар
- хирург, който издал медицинско свидетелство за състоянието му, в което подробно са
описани травматичните увреждания, които е получил при инцидента. Посочва, че след
1
него ищецът бил в отпуск по болест и дълго време - повече от месец, изпитвал силни
болки в гърба, шията и кръста, както и болки в десния крак, съпроводени с изтръпване
на същия. Твърди, че след инцидента се обострило състоянието на ищеца във връзка с
поставената му преди това диагноза "Дискова херния Л4-5", а отделно от това се
появили и продължават състояние на тревожност, безсъние, треперене на крайниците,
като изпитва и страх от шофиране. Във връзка с това на ищеца е назначена терапия от
невролог. Направено е искане Д. В. Д. да бъде осъден да заплати на Н. К. В. сумата в
размер на 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания от претърпения пътен инцидент на
21.06.2020 година, както и сумата в размер на 103.33 лева, представляваща лихва за
забава от деня на деликта - 21.06.2020 година до датата на подаване на исковата молба
- 22.10.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 23.10.2020 година до окончателното й изплащане. Направено е
искане да бъдат присъдени направените от него разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответника оспорва изцяло предявените по делото искове, както по
основание, така и по размер. Развива съображения, че липсват доказателства,
установяващи описаните в исковата молба травматични увреждания. Посочва, че
претендираната сума за неимуществени вреди е значително завишена с оглед
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени
направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 165 от 21.06.2020 година /л. 8-10/, на 21.06.2020 година
около 16.00 часа на път I-5, км. 95+200 е настъпило ПТП между лек автомобил „Мазда
6“ с рег. № *, собственост на Д. В. Д. и управляван от същия и лек автомобил „Ситроен
Ксара Пикасо“ с рег. № *, собственост на Н. К. В. и управляван от същия. От
протокола се установява и че за лекия автомобил „Мазда 6“ няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че водачът на лек автомобил „Мазда 6“, поради
неспазване на необходимото безопасно разстояние блъска в задната част спиращия
пред него лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с което реализира ПТП с
материални щети. Посочено е и че от ПТП са пострадали Н. К. В. и В. А. В..
Видно от изисканите и приложените по делото заверени копия на Фиш за
спешна медицинска помощ № 4601/21.06.2020 г. от Център за спешна медицинска
помощ; Амбулаторен дневник Спешно отделение от 04.06.2020 г. до 02.07.2020 г.;
Образно изследване на електронен носител ID: ********** и резултати от образно
2
изследване на пациента Н. К. В. /л. 50-55/, екип на ЦСМП е повикан и е посетил
местопроизшествие в село Самоводене – ПТП, като пациентът Н. К. В. е
транспортиран до ЦСМП – Велико Търново, като са отразени травматични увреждания
– контузия на гръб и корем, а в последствие са направени образни изследвания.
По делото е приложено заверено копие на Лист за преглед на пациент № 010897
от 21.06.2020 година на д-р М. Й. /л. 7/, авторството на който е оспорено от
процесуалния представител на ответника по делото.
Видно от приложените по делото заверени копия на Амбулаторен лист №
003349 от 24.06.2020 година на д-р Б. Г.; Амбулаторен лист № 002455 от 24.06.2020
година на д-р П. И.; Амбулаторен лист № 002870 от 16.07.2020 година на д-р П. И.;
Медицинско свидетелство, амб. № 3349 от 24.06.2020 година на д-р Б. Г.; Етапна
епикриза от 24.06.2020 година на д-р П. И.; Етапна епикриза от 16.07.2020 година на д-
р П. И. /л. 11-16/, на 24.06.2020 година Н. К. В. е прегледан от д.И., която е установила
„Ригидно повишен мускулен тонус двустанно паравртебрално в С отдел. Палпаторна
болезненост паравртебрално по протежение на целия гръбнак по изразена в С и Л
отдел“, препоръчана е консултация с хирург, изписани са му медикаменти и е издадена
етапна епикриза. На същата дата Н.В. е прегледан и от д.Г., който е установил
„умерено изразен оток на шията двустранно с хематоми, изразена палпаторна болка и
ограничен обем на движение. Оток и хематом на протоберанция окципиталис екстерна
с диаметър 4 см. хематом на ляво рамо към стернума и десен хълбок – отпечатък от
предпазен колан 6/25 см. хематом от предпазен колан под пъпа хоризонтално
разположен 6/20 см. оток хематом и посттравматичен бурсит на двете колена отпред.
Оток и хематом на двете китки с ограничен обем на движение. Приложен консулт с
невролог относно шийната травма. Всички хематоми с давност 2-3 денонощия.“ и е
издал медицинско свидетелство за пред съда. На 16.07.2021 година В. отново е
прегледан от д-р П. И., установено е състоянието му, изписани са му медикаменти и е
издадена етапна епикриза.
По делото е изискано и приложено заверено копие на административно-
наказателната преписка за констатираното на 21.06.2020 година ПТП, съдържаща
АУАН, серия GA, № 169699 от 21.06.2020 година, НП № 20-1275-001045 от 30.06.2020
година, връчено на 28.08.2020 година и Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 165 от 21.06.2020 година /л. 69-73/. Постъпило е и Писмо, изх. № 11-00-275 от
16.04.2021 година на АПИ – Национално ТОЛ управление /л. 119/.
Видно от приетата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни
/л. 60-66/, при настъпилото ПТП на 21.06.2020 година пострадалият, като водач на л.а.
Н. К. В. е получил следните травматични увреждания: умерено изразен оток на шията
двустранно с хематоми, изразена палпаторна болка и ограничен обем на движение;
оток и хематом в тилната част на меките тъкани на главата с диаметър 4см.; хематом
3
на ляво рамо към стернума /гръдната кост/ и десен хълбок -отпечатък от предпазен
колан 6/25см.; хематом от предпазен колан под пъпа хоризонтално разположен 6/20см.;
оток, хематом и постравматичен препателарен бурсит/вътреставен оток около
капачката на двете колена/ на двете колена отпред; оток и хематом на двете китки с
ограничен обем на движение. Клинични данни за предшестващи заболявания -
доказана дискова херния на четвърти и пети поясни прешлени /Л4-Л5/ и двустранна
радикулопатия в шийният отдел на гръбначният стълб, за които е лекуван
консервативно, с давност два месеца преди пътния инцидент. Констатираните
увреждания на меките тъкани по главата, тялото и крайниците на пострадалия В.
отговарят да бъдат получени от и при настъпилото ПТП на 21.06.2020 година по време
на управляваният от него лек автомобил, при внезапно придаден инерционен момент
на тялото с притискане и задържане от поставеният предпазен колан от него, причинил
гръдно-коремните увреждания на меките тъкани, като негативен отпечатък от него,
както и от притискане на тялото във и върху детайли вътре купето и от арматурното
табло, чиито морфологичен израз са констатираните кръвонасядания с тяхната проява,
установени при извършеният преглед от д.Г. на 24.06.2020год., и отразени в амб. лист
№ 003349. Това изключва друго време, място и начин на тяхното причиняване и
проявление във времето като произход, извън настъпилото ПТП на 21.06.2020 година
от пострадалия, като водач на лек автомобил. Причините наранявания, получени от
него при пътния инцидент на 12.06.2020 година са довели до промяна в неговото
клинично здраве, съпроводено и проявено като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително
оздравителният период, за срок от около 20-25 дни, след което се очаква отзвучаване и
възстановяване на неговият здравен статус, по отношение на морфологично
проявените травми на меките тъкани засягащи главата, тялото и крайниците му. Не се
очаква да останат и настъпят усложнения, променящи неговият здравен статус от
преди възникналото ПТП. В проведеното на 31.03.2021 година вещото лице допълва,
че възстановителния период е 20-25 дни, който е строго индивидуален и което не
означава, че след това ако има остатъчни явления и субективни оплаквания, те не са
във връзка с причинената травма. Субективните оплаквания от болка, от неудобство и
други неща, които съпътстват зоните на травма на тялото персистират във времето
неопределено - строго индивидуално, като субективно усещане от претърпяната
травма. Посочва, че пострадалият има съпътстващо заболяване преди инцидента, което
удължава срока на възстановяване и се наслоява върху негативното усещане и тази
болка и страдание. Изживяването на стреса и неговото преодоляване от травматичния
шок, който се получава е от субективен характер и зависи от личното здраве и психо-
емоционалния статус на пострадалия.
Във връзка с направено от процесуалния представител на ответника оспорване
автентичността на представените с исковата молба - Етапна епикриза от 24.06.2020г.;
4
Лист за преглед на пациент от 21.06.2020г.; Амбулаторен лист № 003349 от
24.06.2020г.; Амбулаторен лист № 002455 от 24.06.2020г.; Амбулаторен лист №
002870/16.07.2020г.; Етапна епикриза от 16.07.2020г., Амбулаторен лист №
3349/24.06.2020г. и Медицинско свидетелство от 24.06.2021 година в проведеното на
31.03.2021 година е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението на
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза /л. 141-163/ се установява, че
подписът положен след "лекар:" в лист за преглед на пациент в спешно отделение №
010897 от 21.06.2020г., издаден от името на д.Й. не е изпълнен от д-р М. Г. Й.. Двата
подписа положени след "лекар:" в амбулаторен лист № 003349 от 24.06.2020г. и
медицинско свидетелство № 3349 от 24.06.2020г., издадени от името на д-р Б. Г. Г. са
изпълнени от д-р Б. Г. Г.. Двата подписа положени след "лекар:" в Амбулаторен лист
№ 002455 от 24.06.2020г. и Етапна епикриза от 24.06.2020г. до 04.07.2020г., издадени
от името на д-р П. В. Ил. са изпълнени от д-р П. В. Ил.. Двата подписа положени след
"лекар:" в Амбулаторен лист № 002870 от 16.07.2020г. и Етапна епикриза от
16.07.2020г. до 16.08.2020г., издадени от името на д-р П. В. Ил. са изпълнени от д-р П.
В. Ил..
В проведеното на 31.03.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелката Р. К. В. – сестра на ищеца, заявява, че тя живее в Долна
Оряховица, а Н. - в Горна Оряховица и често се виждат, тъй като са близки. Посочва,
че на 21.06.2020 година, след обяд той й се обадил, казал че е претърпял ПТП и ако
имат възможност да отидат, защото колата не може да се движи, а той евентуално ще
бъде в болница. Обяснил, че не е виновен за ПТП и че са го ударили отзад, като ПТП
било на пътя за Русе, в Самоводене, на отсечка, от която се отива за село Ресен.
Заявява, че отишла с един приятел. Н. не бил там, а само полицията и от другата кола
шофьорът. Полицаите й казали, че брат й е в болницата във Велико Търново, да отидат
там и след като излязат резултатите от прегледите да се върнат на мястото на
местопроизшествието, като от резултатите зависело какви действия ще се предприемат.
Заявява, че колата на брат й била обърната в обратна посока, на мястото на което е
завивал, била усукана и не можела да се движи. Отзад, бронята била вкарана отдолу и
откъм гумата, защото се опитали с крикове да я вдигнат, но се установило, че не може
да се движи на собствен ход и я натоварили на автовоз. Посочва, че като отишли при
Н. в Бърза помощ, ги уведомили, че чака за ехограф и други изследвания и бил на
инвалиден стол. Той й казал, че го боли врата, отпред където е бил колана и че десният
крак също го боли. Заявява, че в последствие, почти всеки ден се виждали и споделял,
че продължава да го боли врата, отпред гърдите, където е бил колана, че изпитва
нежелание да шофира и се налагало тя да го вози. Посочва, че е посещавал хирург и от
личния лекар бил насочен към невролог, който му изписал успокоителни, за да спи по-
спокойно. Болките в кръста му били намалели преди инцидента и е споделял, че след
инцидента са му се засилили болките в кръста и проблемите с изтръпването на крака, и
5
болките в десния крак. Заявява, че имал неспокоен сън, стрес и напрежение
психическо, като тези оплаквания продължили около 2 месеца.
Свидетелят В. А. В. посочва, че на 21.06.2020г. пътувал с Н.В. със Ситроена от
Поликраище за Ресен, през Самоводене, след обяд. Заявява, че претърпели пътен
инцидент в Самоводене, като трябвало да направят десен завой на отбивката за с.
Ресен. Посочва, че те се движели по главната улица и трябвало да направят десен завой
за Ресен. Н. намалил, подал сигнал - мигач, че завива надясно и изведнъж последвал
удар отзад, като колата се завъртяла срещу движението. Заявява, че не видял другия
автомобил, но човекът, който го шофирал отишъл при тях. Посочва, че си ударил
устната в таблото и му било шантаво. Излезли през вратата, която е от неговата страна,
тъй като на Н. не се отваряла. Заявява, че Н. казал, че кракът му изтръпва, кръста го
боли и има проблеми с кръста. Дошли полиция и линейка, като с последната двамата
били откарани до болницата – МОБАЛ Велико Търново. Посочва, че са се чували след
инцидента и му е казвал, че го боли кръста и крака. Споделял му е, че не му се кара
кола.
В проведеното на 19.05.221 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят П. В. И. заявява, че не познава семейството на лицето, което
се намира в залата /ищеца/. Посочва, че го е виждала, тъй като е бил неин пациент
миналата година, като посетил кабинета й на 24.06.2020г. Заявява, че го е прегледала,
назначила е каквото е счела за необходимо, насочила го е за консултация. Посочва, че
оплакванията му били основно болки в гръбнака, като не мисли, че могат да бъдат
симулирани. Пациентът имал доказана от два месеца преди това дискова херния.
Заявява, че е отразила обективно симптоми, които не могат да бъдат имитирани.
Посочва, че на втория преглед болките били намалели, а третия преглед бил наложен
по-скоро от една тревожност, която имал в него и при него диагнозата е различна.
Допълва, че ПТП-то е една психогенна ситуация, която е нормално да предизвика
подобна ответна реакция в страните, които са засегнати от него. Обикновено, когато
има някаква афективна ситуация, индивидът е в стрес и готов за самозащита, и тогава
обикновено няма оплаквания. Много често оплакванията се появяват известно време
след това, когато индивидът отчита, че е вече извън опасност, тогава се появява
тревожност, треперене, безсъние.
Свидетелят Б. Г. Г. посочва, че пациентът е минавал на преглед по пътя на
здравната каса и е имал направление за преглед. Отразил е оплакванията в графа
анамнеза и обективното състояние във втората графа, като е издал медицинско.
В проведеното на 07.10.2021 година съдебно заседание свидетелят М. Г. Й.
заявява, че преглеждам много хора и не може да си спомни пациента. Посочва, че
подписът на представения лист за преглед на пациент не е негов, но това, което е
описано, е от него, защото само той описва обективното състояние и анамнезата по
6
този начин. Заявява, че човекът, който издава медицинската документация, след като
се изпринтира, най-вероятно той се е подписал. Посочва, че щом пациентът е
освободен за домашно лечение, значи не е имал счупвания и щом не е назначено
изследване, значи не е съобщил за болки в кръста и не е възможно впоследствие да се
появяват такива след това.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.
Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.
Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите
и основанието за неговото пораждане. Освен обезщетителна функция, то има и
превантивна цел – мотивира спазването на дължимата грижа у правните субекти, т.е.
отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да
обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да
спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите
граждани и организации /Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ/.
Непозволеното увреждане представлява сложен юридически състав, елементите на
който са: деяние - действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина. Деликтна отговорност може да се реализира, само когато
между действията и увреждането съществува пряка и непосредствена връзка. От
изброените елементи на деликта само вината се предполага до доказване на
противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл, уважаването на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
е предпоставено от установяването от страна на ищеца на възникването на описаното в
исковата молба ПТП; настъпването на твърдяните от него вреди; обстоятелството, че
вредите са причинени от Д. В. Д.; наличието причинно-следствената връзка между
настъпването на ПТП и причинените вреди, както и размера на последните. В тежест
на ответника е да докаже наведените от него в отговора на исковата молба възражения
за недължимост на обезщетението.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключенията на изслушаните експертизи съдът намира за установени по несъмнен и
категоричен начин всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност,
предвидени в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че на 21.06.2020 година е реализирано ПТП, което е
причинено от ответника. В констативния протокол за ПТП с пострадали лица /л. 8-10/
изрично е посочено, че водачът на лек автомобил „Мазда 6“, поради неспазване на
необходимото безопасно разстояние блъска в задната част спиращия пред него лек
автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с което реализира ПТП с материални щети.
Посочено е и че от ПТП са пострадали Н. К. В. и В. А. В.. Следва да се има предвид, че
приложения по делото протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ, имащ
7
обвързваща за съда материална доказателствена сила, относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Същият не е възприел
непосредствено пътния инцидент, но пряко е установил обективното състояние на
автомобилите след ПТП, тяхното местоположение и видимите им щети -
обстоятелства, които са обективирани в протокола за ПТП. Въз основа на него и на
останалите събрани по делото доказателства се установява механизмът на ПТП, а
именно, че лек автомобил „Мазда 6“ не се е движел на безопасно разстояние зад
спиращия лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, в резултат на което настъпва удар.
В тази насока са изцяло и показанията на разпитания по делото свидетел В. А. В.,
който е пътувал в лекия автомобил с ищеца и е пряк очевидец на инцидента. В тази
връзка съдът съобрази и приложената в заверено копие административно-наказателна
преписка за констатираното на 21.06.2020 година ПТП, от която се установява, че на
ответника е съставен АУАН, който последният е подписал, респективно – НП, което
му е връчено на 28.08.2020 година. Изрично в акта за установяване на
административното нарушение Д.Д. се е подписал под текста, че се е запознал се със
съдържанието на акта и няма възражения. Изложеното представлява извънсъдебно
признание на фактите, относно настъпването на ПТП и причините за него.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния представител на
ответника относно обстоятелството, че мястото на удара е различно от посоченото в
исковата молба „път I-5, км. 95-200“, като съдът намира, че при изписването е
допусната техническа грешка, доколкото изрично исковата молба препраща към
Констативен протокол за ПТП № 165 с пострадали лица. От последния, а и от цялата
административно-наказателна преписка е видно, че се касае за път I-5, км. 95+200. Не
може да бъде споделено и становището, че от постъпилото по делото писмо от АПИ се
установява, че няма преминавания по пътя в посочения период от време. В тази връзка
следва да се има предвид, че както е посочено в писмото Електронната система за
събиране на пътни такси не работи в режим с видеозаписи. Същата регистрира
преминавания единствено на ППС, за които не са заплатени съответните пътни такси,
т.е. леките автомобили, за които не закупена винетка, какъвто не е настоящият случай.
На следващо място ответникът, в чиято тежест е да обори презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД не е ангажирал каквито и да е доказателства в тази насока. В този смисъл
и предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема за установен
описаният по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и
обстоятелството, че единствената пряка и непосредствена причина за настъпване на
ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Мазда 6“.
В проведеното на 31.03.2021 година съдебно заседание процесуалният
представител на ответника по делото е оспорил истинността - автентичността на
представените с исковата молба Етапна епикриза от 24.06.2020г.; Лист за преглед на
пациент от 21.06.2020г.; Амбулаторен лист № 003349 от 24.06.2020г.; Амбулаторен
8
лист № 002455 от 24.06.2020г.; Амбулаторен лист № 002870/16.07.2020г.; Етапна
епикриза от 16.07.2020г., Амбулаторен лист № 3349/24.06.2020г. и Медицинско
свидетелство от 24. 06.2021 година, поради което съдът е открил производство по реда
на чл. 193 ГПК, като в тази връзка е допусната съдебно-графическа експертиза. От
заключението по същата безспорно се установява, че подписът положен след "лекар:" в
лист за преглед на пациент в спешно отделение № 010897 от 21.06.2020г., издаден от
името на д.Й. не е изпълнен от д-р М. Г. Й., както и че останалите оспорени документи
носят подписите на лицата, сочени за техен автор - д-р Б. Г. Г. и д-р П. В. Ил..
Следователно приложения Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 010897
от 21.06.2020г., издаден от името на д.Й. следва да бъде изключен от доказателствата
по делото, което в смисъла на чл. 194, ал. 2 ГПК означава, че той не може да се
обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на съда по предмета на
спора. По отношение на останалите оспорени документи, направеното от процесуалния
представител на ответника оспорване на автентичността им, се явява неоснователно.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че от противоправното поведение на ответника, ищецът е претърпял
неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето му. Разпитаните по делото
свидетели Р. В. и В. В. заявяват, че след инцидента ищецът е бил откаран в МОБАЛ „Д-
р Ст. Черкезов“ – град Велико Търново, където е бил прегледан и освободен за
домашно лечение. В тази връзка, макар представения по делото Лист за преглед на
пациент № 010897 от 21.06.2021 година да е изключен от доказателствения материал
по делото, останалите събрани по делото доказателства, включително представения
Фиш за спешна медицинска помощ, Амбулаторен дневник и резултати от образни
изследвания са именно в тази насока. Освен това на 24.06.2021 година ищецът е
посетил както невролог, така и хирург, които са извършили прегледи на същия,
отразили са състоянието му и са му предписали съответната терапия, а лечението му е
продължило няколко месеца. В този смисъл са както приложените писмени
доказателства, така и изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от която
се установява, че Н.В. е получил: умерено изразен оток на шията двустранно с
хематоми, изразена палпаторна болка и ограничен обем на движение; оток и хематом в
тилната част на меките тъкани на главата с диаметър 4см.; хематом на ляво рамо към
стернума /гръдната кост/ и десен хълбок - отпечатък от предпазен колан 6/25см.;
хематом от предпазен колан под пъпа хоризонтално разположен 6/20см.; оток, хематом
и постравматичен препателарен бурсит/вътреставен оток около капачката на двете
колена/ на двете колена отпред; оток и хематом на двете китки с ограничен обем на
движение. Посочено е и че констатираните увреждания по главата, тялото и
крайниците на пострадалия отговарят да бъдат получени от и при настъпилото ПТП на
21.06.2020 година по време на управляваният от него лек автомобил, което изключва
друго време, място и начин на тяхното причиняване и са довели до промяна в неговото
9
клинично здраве, съпроводено и проявено като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително
оздравителният период, за срок от около 20-25 дни. В проведеното на 31.03.2021
година съдебно заседание вещото лице допълва, че този период е строго индивидуален
и което не означава, че след това ако има остатъчни явления и субективни оплаквания,
те не са във връзка с причинената травма. Освен това вещото лице е отразило, че
установените преди произшествието заболявания, удължават срока на възстановяване
и се наслояват върху негативното усещане и тази болка и страдание, както и че
изживяването на стреса и неговото преодоляване от травматичния шок, който се
получава е от субективен характер и зависи от личното здраве и психо-емоционалния
статус на пострадалия. Освен това безспорно се установява и че претърпеният
инцидент е оставил негативен отпечатък в съзнанието на В., който не желаел да
управлява автомобил и се налагало други хора да го транспортират при нужда. Отделно
от това след инцидента е изпитвал психическо напрежение, стрес и неспокоен сън. В
тази насока са и приложените писмени документи, издадени от д.И., която разпитана в
проведеното на 19.05.2021 година съдебно заседание допълва, че обикновено, когато
има някаква афективна ситуация, индивидът да е в стрес и готов за самозащита и много
често подобни оплаквания се появяват едва когато индивидът отчита, че вече е извън
опасност. Следва да се има предвид и обстоятелството, че подобен инцидент винаги е
съпътстван с негативни изживявания. При това положение, съдът след като съобрази
характера и интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са
настъпили, продължителността на оздравителния период и отражението им върху
начина на живот на увредените лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да
присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост.
Последната не е абстрактно понятие, а зависи от преценката на обективни
обстоятелства като естеството на увреждането, начина на получаването му, интензитет
и продължителност на негативните преживявания, продължителността на
оздравителния период, самата форма на лечение, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия, трайни последици, възраст, загрозявания и др.
/Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва
да съобрази данните за конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е
преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея. В
случая по делото настоящият съдебен състав след като съобрази изложеното по-горе
приема, че обезщетението за претърпените от Н. К. В. неимуществени вреди в резултат
от настъпилото ПТП в размер на 2 500.00 лева се явява справедливо. В тази връзка
съдът съобрази, че безспорно подобен пътен инцидент оказва негативно влияние върху
психиката на пострадалия, което се установява и от показанията на разпитаните
свидетели. От друга страна уврежданията му не са тежки и се изразяват предимно в
отоци и хематоми, съпроводени с болка, която наред с установените преди инцидента
10
заболявания е продължила по-дълго от обикновеното. Освен това, той е сравнително
млад и жизнен човек, поради което и с оглед заключението на съдебномедицинската
експертиза възстановителния период за тези увреждания не е продължителен.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата в размер на 2
500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Н. К. В. неимуществени
вреди от настъпило на 21.06.2020 година, поради което и като такъв следва да бъде
уважен в тази му част. За разликата над уважената част до пълния предявен размер
искът се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъдат
отхвърлен в тези му част.
Основателността на главния иск предпоставя основателността и на акцесорната
претенция за лихва. В разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД е предвидено, че при
задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана.
Практиката по този въпрос е постоянна и непротиворечива, като приема, че лихвата
като обезщетение за неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо
от деликт, е дължима от момента на настъпване на провопораждащия вредите
юридически факта – увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за
определяне на размера на обезщетението, т.е. дължима е от момента на изискуемостта
на вземането, а не от момента на ликвидността му. В този смисъл са Решение № 193 от
26.06.2012 година по гр.д. № 611/2011г. на I г.о. на ВКС, Решение № 217 от 25.07.2013
година по гр.д. № 1038/201 г. на IV г.о. на ВКС, както и Решение № 104 от 23.02.2021
година по гр.д. № 2869/2020г. на IV г.о. на ВКС. Ето защо ответникът дължи на ищеца
и лихва за забава за периода от 21.06.2020 година – датата на ПТП до 22.10.2020 година
- до подаването на исковата молба. Изчислена с помощта на он-лайн калкулатор
същата възлиза в размер на 86.11 лева. За разликата над тази сума до пълния предявен
размер искът се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да
бъдат отхвърлен в тези му част.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. Д. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 725.00 лева, представляваща направени
от него разноски по делото, съразмерно с уважената част на предявените искове. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. К. В. следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 210.00 лева, представляваща направените от него разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част на предявените искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194, ал. 3, във връзка с чл.
11
193 ГПК, по заявеното от ответника Д. В. Д. от *, с ЕГН **********, оспорване
истинността на представения от ищеца Лист за преглед на пациент в спешно отделение
№ 010897 от 21.06.2020 година, че документът е неистински в частта относно
авторството на подписа за "лекар:" на д.Й., като на основание чл. 194, ал. 2 ГПК го
изключва от доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, във връзка
с чл. 193, ал. 1 и следващите ГПК направеното от ответника Д. В. Д. от *, с ЕГН
********** оспорване истинността на молба Етапна епикриза от 24.06.2020г.;
Амбулаторен лист № 002455 от 24.06.2020г.; Амбулаторен лист № 002870/16.07.2020г.;
Етапна епикриза от 16.07.2020г., Амбулаторен лист № 3349/24.06.2020г. и Медицинско
свидетелство от 24.06.2021г.
ОСЪЖДА Д. В. Д. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. В. от *, с
ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на 2 500.00 лв. /две
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от настъпило на 21.06.2020 година пътнотранспортно
произшествие, предизвикано от ответника, като водач на лек автомобил „Мазда 6“ с
рег. № *, като и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД СУМАТА в размер на 86.11 лв.
/осемдесет и шест лева и единадесет стотинки/ - законна лихва от 21.06.2020 година до
22.10.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.10.2020 година до окончателното й изплащане.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - IBAN: *.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. К. В. от *, с ЕГН ********** срещу Д. В. Д. от
*, с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
разликата над уважения размер от 2 500.00 лева до пълния предявен размер от
3000.00 лева, която разлика е в размер на 500.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на 21.06.2020г. ПТП, както
и за разликата над уважения размер от 86.11 лева до пълния предявен размер от
103.33 лева, която разлика е в размер на 17.22 лева, представляваща законна лихва от
датата на увреждането – 21.01.2020 година до 22.10.2020 година, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА Д. В. Д. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. В. от *, с
ЕГН **********, СУМАТА в размер на 725.00 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/,
представляваща направени от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА Н. К. В. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д. от *, с
ЕГН ********** СУМАТА в размер на 210.00 лв. /двеста и десет лева/,
представляваща направени от ответника разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
12
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13