Решение по дело №198/2023 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 279
Дата: 8 август 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия: Сийка Златанова
Дело: 20235440100198
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Смолян, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20235440100198 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „*“ *, представлявано от * * и * * е предявил обективно и субективно
съединени установителни искове срещу Х. В. Ш. и Л. К. Г. от гр. Смолян с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр., чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на задълженията по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 773/2022 г. на СмРС за следните суми:
616,82 лева главница, ведно със законната лихва от 11.08.2022 до окончателното плащане на
вземането; 8,20 лв. възнаградителна лихва за периода 17.05.2021 – 15.06.2021; 80,03 лв.
мораторна лихва за периода 17.05.2021 – 01.08.2022 г.. Претендира и за деловодните
разноски по заповедното и настоящото производство.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
По Договор за потребителски кредит № */15.06.2011 г., сключен между „* ” *и
ответниците като кредитополучатели банката предоставила на кредитополучателите
потребителски кредит в размер на 14 080 лв. за пълно и предсрочно погасяване на
задълженията по договор за потребителски кредит * от 12.12.2007 г., срещу което
кредитополучателите се задължили да върнат отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви,
в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит е подписан и
погасителен план, представляващ неразделна част към договора. С този погасителен план и
в съответствие с клаузите по договора страните установили параметрите, отнасящи се до
размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за
1
издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. На 15.06.2011 г.
кредитополучателите усвоили предоставения кредит в размер на 14 080 лв. чрез банково
бордеро № * от 15.06.2011 г. Вземането на „*“ *е изцяло изискуемо поради настъпил краен
падеж 15.06.2011 г. Освен неиздължената главница в размер на 616.82 лв. ответниците
дължат на банката и възнаградителна лихва в размер на 8.20 лв. за периода от 17.05.2021 г.
до 15.06.2021 г., на основание чл. 3 от процесния договор за банков кредит; мораторна лихва
в размер на 80.03 лв.за периода от 17.05.2021 г. до 01.08.2022 г. на основание чл. 8 от
процесния договор за кредит.
Поради неплащане на падежа ищецът подал заявление по реда на чл. чл. 417 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците за
посочените суми и в полза на ищеца били издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
773/2022 г. по описа на PC - Смолян. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на
длъжниците от ЧСИ * и същите подали възражение, което е станало причина за водене на
настоящото дело.
Претендира за разноски по настоящото и по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че изцяло са заплатили предоставения
кредит по договора за потребителски кредит № */15.06.2011 г. Твърдят, че с този кредит е
погасено старо задължение и в действителност не е усвоен кредит в сочения от ищеца
размер от 14 080 лв., а сумата от 12 164,73 лв., съгласно представеното банково бордеро.
Чрез съставения нов погасителен план фактически са погасявали старата главница с нов
падеж. Твърдят, че след изплащане на кредита банката е продължила да претендира нови
плащания без основание. Договорът и преддоговорната информация за тях била неясна,
като шрифтът бил по-малък от изискуемия размер 12.
В хода на процеса, на 27.10.2023 г. почина ответникът Х. В. Ш., поради което с
определение № 47/15.01.2024 г. съдът конституира като ответници неговите наследници Д.
Х. Ш. и В. Х. Ш..
В съдебно заседание ищецът не се представлява, поддържа предявените искове по
съображенията, изложени в писмената защита и моли да бъдат уважени в пълен размер.
Претендира за деловодните разноски.
Ответниците не се явяват, за тях адв. * моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни по изложените в пледоарията съображения.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на „*“ *по чл. 417 ГПК на 11.08.2022 г. е образувано ч.гр.д. № 773/2022
г. по описа на Районен съд – Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 385/12.08.2022 г., с която е
разпоредено длъжниците Х. В. Ш. и Л. К. Г. да заплатят солидарно на „*“ *сумите: 616,82
2
лева - главница за периода 15.04.2021 г. до 01.08.2022 г., 8,20 лева възнаградителна лихва за
периода 17.05.2021 г. до 15.06.2021 г., 80,03 лева - мораторна лихва за периода от 17.05.2021
г. до 1.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
представляващи задължения по договор за потребителски кредит № */15.06.2011 г., съгласно
приложено извлечение от счетоводните книги на „*“ *, както и направените съдебни
разноски по делото в размер на 25 лева заплатена държавна такса и 360 лева адвокатско
възнаграждение. Въз основа на издадената заповед за изпълнение е издаден
изпълнителен лист № 278/12.08.2022 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът като взискател образувал
изп.д. № 317/2022 г. по опис ана ЧСИ рег. № 918 по РКЧСИ.
Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците възразили срещу заповедта за
изпълнение, съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В
едномесечния срок ищецът депозирал настоящата искова молба за установяване на
вземането му срещу ответниците.
Между „*“ *като кредитор и Х. В. Ш. и Л. К. Г. като кредитополучатели на
15.06.2011 г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *,
по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателите кредит за пълно
предсрочно погасяване на потребителски кредит № * от 12.12.2007 г. в размер на 14 080
лв. по сметка на името на Х. Ш., посочена в чл. 2, ал. 1. Кредитополучателите се
задължили да върнат кредита на месечни вноски с падеж 15-то число на месеца с
първа вноска с падеж 15.07.2011 г. и краен падеж 15.06.2021 г., при ГПР 13,21 % и
обща сума за плащане 25 711,69 лв., включваща главница в размер на 14 080 лв. и
договорна лихва в размер на 11 631,69 лв. Договорен е годишен лихвен процент, 5% за
първите девет месеца и годишен лихвен процент за след тези 9 месеца, начисляван върху
редовна главница по кредита, който се формира като сбор от базов лихвен процент на
Банката /който към 15.06.2011 г. е в размер на 12.75 % годишно/ плюс фиксирана надбавка
от 1.25 пункта.
Крайният падеж на кредита е изтекъл преди подаването на заявлението по чл.
417 ГПК от ищеца.
Видно от извлечението от разплащателната сметка на кредитополучателя Х. Ш.,
обслужваща кредита /л. 36-40/, ответницата Л. Г. в периода 15.06.2011 г.- 14.05.2021 г. е
извършвала ежемесечни плащания по кредита с вноски на каса в общ размер 25 522,58 лева
и първоначално внесени 16 лв., получена като от общото салдо по сметката в края на
периода в размер на 39 602,58 лв. се извади началното салдо от 14 080 лв. На 15.06.2021 г. –
след крайния момент на справката ответницата Г. е извършила плащане на каса в размер на
227,96 лв. /л. 42/. Така общите плащания по кредита до 15.06.2021 г. възлизат на 25 750,54
лева при дължима обща сума по договора в размер на 25 711,69 лв. или с 38,85 лева повече.
С покани за доброволно изпълнение, връчени на длъжниците на 23.12.2022 г.,
3
същите са поканени да заплатят на взискателя в двуседмичен срок от връчването на
поканата сумите по издадения изпълнителен лист и разноските в производството за
принудителното изпълнение – 423,78 лв адвокатско възнаграждение, 415,73 лв.такси и
разноски по ТТР на ЗЧСИ, 173 лв. по т. 26 и всички последващи разноски, както и
16,58 лв. присъединени публични държавни вземания.
Според заключението по СИЕ, изготвена въз основа на представените по
делото доказателства, проверка в счетоводството на ищеца и след извършване
на необходимите изчисления, сумата на усвоения кредит от Х. В. Ш. и Л. К. Г. -
кредитополучатели по сключения Договор за потребителски кредит № */15.06.2011 г. от
14 080 лева е преведен по разплащателна сметка с IBAN * с титуляр на сметката Х. В. Ш..
Съгласно представените от банката справки за извършено разпределение на платените
погасителни вноски, сумата разпредЕ. за главница е 14 080 лева, какъвто е и първоначалният
размер на главницата по Договор за потребителски кредит № */15.06.2011 г. или тя е изцяло
погасена. Съгласно представените от банката справки за извършено разпределение на
платените погасителните вноски, сумата разпредЕ. за договорна лихва по процесния договор
за банков кредит е 12 045.98 лева, а сумата разпредЕ. за мораторна лихва по процесния
договор за банков кредит е 315.07 лева. /Съдът изчисли, че общо платената сума за главница
и договорна лихва възлиза на 26 125,98 лева или с 414,29 лв. повече от общо дължимата по
договора сума в размер на 25 711,69 лв./. По ИД * за периода от 30.01.2023 г. до 15.08.2023 г.
внесените суми в общ размер 1 327.60 лева са разпределени за разноски. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че по изпълнителното дело платената сума в общ размер 1
327,60 лв. към 15.08.2023 г. е разпредЕ. за разноски. Всички останали суми са постъпвали по
сметка на банката. Плащания са извършвани всеки месец от страна на кредитополучателя,
макар и не всички да са били направени на съответния падеж.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
Видно от представения към молбата на ищеца от 17.07.2024 г. препис на
изпълнителния лист, в периода от 27.01.2023 г. до 24.11.2023 г. на взискателя
са преведени общо 2077,44 лева, като след посоченото за крайно плащане от
вещото лице на дата 15.08.2023 г. са извършени още две плащания, съответно
на 30.10.2023 г. и 24.11.2023 г.
По делото е налице спор относно дължимостта на претендираните суми във връзка с
направените от ответниците правопогасяващи възражения за пълно погасяване на
задължението по издадената заповед за изпълнение.
Безспорно се установи от заключението по назначената СИЕ, че починалият в хода на
процеса ответник Х. Ш. е усвоил по негова сметка отпуснатият кредит по процесния
договор в размер на 14 080 лв. за предсрочно погасяване на друг потребителски кредит.
безспорно се установи също, че към юни 2021 г., когато е настъпил крайният падеж на
4
кредита, същият е погасил изцяло главницата в размер на 14 080 лв., договорна лихва в
размер на 12 045,98 лв. или с 414,29 лв. повече от дължимата според погасителния план
договорна лихва в размер на 11 631,69 лв.; погасил е и към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК лихва за забава в размер на 315,07 лв. При това положение още
преди образуването на заповедното производство Х. Ш. е погасил изцяло задължението за
главница и договорна лихва, както и лихва за забава за просрочените плащания. При това
положение банката не е имала основание да претендира суми, които вече са били напълно
погасени. В този смисъл длъжниците – кредитополучатели не са станали причина за
образуване на заповедно производство срещу тях и не дължат заплащането на разноски на
кредитора- заявител, направени в заповедното производство.
Нещо повече, безспорно се установи, че в хода на изпълнителното производство
длъжниците независимо от оспорването на задължението по издадената заповед за
незабавно изпълнение са продължили да плащат разноски в общ размер на 2 077,44 лева,, в
това число присъдените със заповедта за изпълнение и направените от ищеца като взискател
по изпълнителното производство, които не дължат.
Видно от заключението по СИЕ и от представеното извлечение от сметката,
обслужваща кредита, както и от представения от ищеца изпълнителен лист, всички
плащания, извършени в рамките на изпълнителното производство не засягат нито главница,
нито договорна и мораторна лихва, а само разноски, както по заповедното, така и по
изпълнителното производство и то многократно надхвърлящи присъдените със заповедта за
изпълнение и тези, посочени и начислени от ЧСИ за принудителното изпълнение, които по
изложените съображения са недължими.
Предвид изложените съображения исковете са изцяло неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Поради неоснователността на исковете не се дължат и разноски на ищеца, тъй като
ответниците с поведението си не са дали повод както за водене на заповедното, така и на
настоящото производство.
Поради отхвърлянето на исковете направените от ищеца разноски остават за негова
сметка.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода от спора следва ищецът да бъде осъден
да плати на ответниците направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр., чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „*” *, ЕИК *,
5
със седалище и адрес на управление * * за установяване съществуването на вземането му
срещу Л. К. Г., ЕГН ********** от гр. *; Д. Х. Ш., ЕГН **********, от * и В. Х. Ш., ЕГН
********** от гр. *, по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 385/12.08.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 773/2022 г. на СмРС, за
следните суми: 616,82 лева главница, ведно със законната лихва от 11.08.2022 до
окончателното изплащане на вземането; 8,20 лв. възнаградителна лихва за периода
17.05.2021 – 15.06.2021 г. вкл. и 80,03 лв. мораторна лихва за периода 17.05.2021 –
01.08.2022 г..
ОСЪЖДА „*” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * * на основание чл. 78
ал. 3 ГПК да заплати на Л. К. Г., ЕГН ********** от гр. *; Д. Х. Ш., ЕГН **********, от * и
В. Х. Ш., ЕГН ********** от гр. * направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. * и на ответниците чрез
адв. *.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6