Решение по дело №136/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция /ГД/ „Фискален контрол“ при Централното Управление на Националната Агенция по приходите /ЦУ на НАП/, чрез ст. ю.к. Ф., против Решение № 843/02.06.2023г. по АНД № 4832/2022г. по описа на РС - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 656870-[рег. номер]/17.08.2022г., с което за пет отделни нарушения по чл.4, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г. вр. чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, на „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД, [ЕИК] (с променено наименование считано от 23.03.2023г. - „ТИЕМ БИ СТРОЙ“ и променена правна форма, считано от 09.11.2022г. - ЕООД), са наложени пет отделни имуществени санкции в размер на 500лв. за всяко едно от нарушенията.

Касаторът оспорва изводите на въззивната инстанция за допуснати от административнонаказващия орган нарушения на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в непосочване на всички факти и обстоятелства, свързани с извършеното нарушение. Сочи, че както в АУАН, така и в НП, релевантните факти са ясно и конкретно описани. Изрично е посочена датата, до която е следвало работодателят/осигурителят да извърши дължимото действие, а именно - да подаде декларации Образец № 1 за месец март 2022 г. до 25.04.2022г. за всяко от наетите от него лица. Допълва, че предвид коректното описване на фактите, върху които почива административнонаказателното обвинение, при издаване на НП не е било нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е могло да разбере в какво е обвинено и кои са фактите, срещу които следва да се защитава. На основание изложеното, отправя искане да се отмени решението на ВРС и вместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представител на касатора не се явява. Касационната жалба се поддържа с депозирано от упълномощен представител писмено становище с.д. № 1646/ 02.02.2024 година.

Ответникът по касация - „ТИЕМ БИ СТРОЙ“ ЕООД не изпраща представител, не изразява становище по същество на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила решението на Районен съд – Варна като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка с изложените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящата инстанция съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

На 06.07.2022 г. П. Д.-Б. - орган по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка на търговски обект - ресторант „Жар“, находящ се в гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" 108, стопанисван от „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД (наименование на дружеството преди промяната). Впоследствие, на 14.07.2022г. в ТД на НАП гр. Варна, същата извършила и документална проверка на дружеството, при което е констатирала, че то е осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО и като такъв не е изпълнило задължението си да подаде декларация Образец №1 по Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ за м. март 2022 г. за пет наети по трудови правоотношения лица, в законоустановения срок - до 25.04.2022 г., включително. Установено е, че декларацията за същите лица за м. март е подадена от дружеството с Протокол вх.№03000223325630 от 06.07.2022 година. Въз основа на констатациите от проверката е съставен АУАН № [рег. номер]/21.07.2021г. срещу търговското дружество за пет отделни нарушения по чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ. Актът бил съставен в присъствие на Т. К. - управител на дружеството, който при връчването му вписал собственоръчно, че ще представи възражения, но такива не постъпили. На 17.08.2022 г., след като се запознал с цялата административнонаказателна преписка и възприел описаните в АУАН фактически и правни констатации, административнонаказващият орган издал обжалваното НП като наложил на дружеството-осигурител наказание имуществена санкция в размер на по 500 лв. за всяко от констатираните пет отделни нарушения или общо – 2500,00 лева.

За да отмени оспореното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че то не отговаря на изискванията за форма и съдържание, съгласно установеното в чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Подчертал е, че нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е посочена датата на извършване на нарушението, което е основен обективен елемент от фактическия състав на констатираното нарушение. Посочени са датата на установяване неизпълнението на вмененото на осигурителя задължение, както и датата, до която това задължение е следвало да се изпълни, но не и самата дата на извършване на нарушението, а именно – 26.04.2022г. В мотивите си решаващият състав е посочил, че разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП и при допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но нормата не предоставя на органа правомощие да възпроизведе и в НП допуснатата в АУАН нередовност.

Решението е правилно, а релевираните с касационната жалба възражения срещу него – неоснователни.

Настоящата инстанция напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която почива на събраните в хода на производството доказателства и не е спорна между страните.

Правилни са изводите на първостепенния съд за липса на пълно и точно описание на нарушението в съставения АУАН, и в издаденото въз основа на него НП. Нито в АУАН, нито в НП е посочена по ясен, категоричен и недвусмислен начин датата, на която актосъставителят и АНО приемат, че е извършено установеното административно нарушение, за което е ангажирана отговорността на санкционираното търговско дружество „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД (старо название) или „ТИЕМ БИ СТРОЙ“ ЕООД (ново название). Посочването на точната дата на извършване на нарушението е от съществено значение, както за осигуряване правото на защита на нарушителя, така и за правилното изчисляване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, и неслучайно е изведена като самостоятелен реквизит в чл. 42 и 57 от ЗАНН. Същата не може да бъде извличана по пътя на дедуктивната логика от няколко съждения, включително от срока за изпълнение на съответното задължение, а следва да бъде ясно и недвусмислено определена и заявена. Обратното крие опасност от грешки и прехвърля задължението на АНО за индивидуализиране на нарушението върху санкционираното лице. Видно от конкретния казус, дружеството е следвало да подаде декларации Образец № 1 за месец март 2022 г. до 25.04.2022г., вкл. Предвид обстоятелството, че 25.04.2022г. е било официален празник /Велики понеделник/, срокът за подаване на декларациите е изтекъл на 26.04.2022г., т.е. нарушението е извършено на 27.04.2022г. /чл.22, ал.7 ДОПК/. Целият този анализ е дължим от административнонаказващият орган, който следва да посочи съответната дата на извършване на нарушението. Същата, освен че е елемент от обективната страна на нарушението, очертава и предмета на доказване, респективно - фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Непосочването й по ясен и категоричен начин ограничава възможността на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е наказано, за да организира адекватно защитата си.

Съдебната практика е константна по въпроса, че наказателни постановление, издадени при допуснато нарушение на чл. 42 и 57 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Предвид гореизложеното, като е отменил оспореното НП, ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза се явява неоснователна. От страна на ответника по касация разноски не са претендирани и такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 пред. първо от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 843/02.06.2023 г. по АНД № 20223110204832/202 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.