Р
Е Ш Е Н И Е 82
гр.Варна, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Ели
Тодорова, като изслуша докладваното от съдия ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ в.т.д. №59 по описа за 2020 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Турист – Строй - Комерс
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и
необоснованост.
Насрещната страна К.Г.К. *** е подал
писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
Въззивната жалба е редовна, подадена е
в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което съдът я намира за допустима.
За да се произнесе по съществото на
въззивната жалба, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с искове с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията на общото събрание
на акционерите на„Турист – Строй - Комерс
В исковата молба ищецът твърди, че е
допуснат до участие в събранието с 1205 гласа, вместо с 2169 гласа,
съответстващи на притежаваните от него 2169 поименни акции с право на глас.
Излага, че през 2017 г. е придобил 362 бр. акции, за които му е отказано
вписване в книгата на акционерите, поради което е подал иск по чл.71 от ТЗ,
като с решение по т.д.№ 151/2017 г.по
описа на ДОС, съдът е осъдил ответното дружество да впише ищеца като
притежател на тези акции. Отделно от това излага, че е придобил всички притежавани от Д Г. Д 602 бр.
поименни акции, като със заявление от 18.01.2018 г. е поискал да бъде вписан
в книгата на акционерите на ответното
дружество като притежател и на тези акции, също е получил неоснователен отказ
за вписване в акционерната книга. Счита, че поради недопускане до участие с
всички притежавани акции и неправилно преброяване на гласовете, всички взети решения
са незаконосъобразни, поради което моли съда да ги отмени. Излагат се
самостоятелни основания за отмяна на решението по т.8 от дневния ред, касаеща
освобождаване на К И П като член на СД на дружеството, поради нарушение на
чл.229, т.2 от ТЗ, тъй като Попова е участвала в гласуването на това решение.
Оспорва се и законосъобразността на решението по т.10 от дневния ред, касаещо
избора на нов съвет на директорите съгласно предложението на СД като се твърди,
че е налично е само предложение, но не и решение на съвета, взето по предвидения законов ред и обективирано в
изискуемия по чл.239 от ТЗ документ. Сочи, че между предложените за членове на
СД е налице зависимост, тъй като К И П притежава по-голям дял в капитала от
другия предложен за член на съвета к к.
Ответникът оспорва предявените искове
като твърди, че ищецът е вписан като притежател на 1205 бр. акции, поради
наличието на неприключил съдебен спор относно собствеността на 362 бр. поименни
акции с номинал от 10 лв., закупени от акционерите Йовка Пенева Иванова и Тошко
Стоев Тодоров, решението по което ще има действие занапред. Оспорва
твърдението, че ищецът притежава още 602 броя поименни акции, придобити от Д Г.
Д. Наред с това излага, че дори К.К. да беше записан и гласувал като акционер с
1567 бр. или дори с 2169 бр. акции, резултатът от гласуването не би се
променил, тъй като всички решения са приети или отхвърлени с кворум, надвишаващ
50% от акциите.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите
по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания
и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.33 от устава на „Турист – Строй - Комерс
Няма спор, че за вземане на всички решения на проведеното
на 18.05.2019 г. общо събрание е било необходимо обикновено мнозинство от
представените акции.
Видно от протокола на проведеното събрание,
както и от представения в копие с исковата молба списък на акционерите на АД,
присъствали на ОСА (общо събрание на акционерите) на 18.05.2019 г., за участие
са се регистрирали лично и чрез пълномощници акционери
притежаващи 3 916
броя от общо 5 000 броя акции, като въззиваемия К.Г.К. е вписан като притежател на 1205
бр. акции.
Несъмнено е, че въпросът за действително
притежаваните от акционерите акции е съществен за определяне броя на
представените акции на събранието, от които се изчислява мнозинството за
вземане на решения от ОСА.
В случая, видно от
протокола от ОСА, акционерът К.Г.К.
е участвал в гласуването с 1205 гласа, съответстващи
на отразените в акционерната книга брой акции, като е отказано приемането му
като акционер с право на глас за притежавани от него 362 бр. акции,
придобити от Й П И и Т С Т. Видно от представените в
производството пред окръжния съд временни удостоверени №№4/02.06.1999 г.
за 30 броя поименни акции и 14/10.01.2003 г. за 151 броя поименни акции, на
името на Й П И, както и временни удостоверени №№3/02.06.1999 г. за 30 броя
поименни акции и 13/10.01.2003 г. за 151 броя поименни акции, на името на Т С Т, правата по тези удостоверения са прехвърлени чрез джиро
на К.Г.К. съответно на 02.05.2017 г. и
28.04.2017 г., т.е. преди датата на ОСА на 18.05.2019 г.
С извършването на джирото е породен транслативния ефект
по отношение на приобретателя, който е сезирал
управителния съвет на дружеството с искане за отразяване на прехвърлянето на
акциите в акционерната книга и следователно към 18.05.2019 г.,
въззиваемия е бил носител на инкорпорираните в прехвърлените акции права. В този смисъл е и влязлото в сила в
хода на процеса решение по т.д.№ 151/2017 г.по
описа на ДОС.
Вписването
в книгата на акционерите по смисъла на чл.185, ал.2 от ТЗ, не е елемент от
фактическия състав на придобиването на акции и има само оповестително действие
по отношение на дружеството, тъй като джирото поражда целения транслативен
ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване. След
като прехвърлянето на акциите в полза на въззиваемия
е породило валидни правни последици, той е следвало да участва при вземането на
решенията с 1567 гласа.
По делото не са ангажирани
надлежни доказателства, че въззиваемият е придобил от Д Г. Д 602 бр. поименни акции, поради
което и не са налице основания да му бъде признато право на глас по отношение на тези акции. Пред
първоинстанционния съд е представено единствено заявление вх.рег.№1/18.01.2018
г., в което въззиваемия е посочил, че е придобил още 602 броя акции Д Г. Д, но
не е представил временно удостоверение с обективирано на гърба му джиро,
установяващо прехвърляне на акциите.
В случая, съобразно
протокола от 18.05.2019 г., на събранието са участвали лично или са били
представени акционери с общо 3916 от общо 5 000 броя акции,
т.е. налице е кворум за провеждане на събранието, независимо от неотчитане на
притежаваните от въззиваемия допълнително 362 броя акции, като всички атакувани решения са взети с
мнозинство от 2711 акции или 69.23%.
В случай, че въззиваемият
бе участвал в събранието с 1567 гласа, общият брой на акциите с право на глас
щеше да бъде 4278, следователно мнозинството за вземане на валидни решения би
бил 2139. Видно от протокола от ОСА, всички атакувани решения са взети с
по-голямо мнозинство, а именно 2711 гласа или 63.37% от представения капитал.
Дори да се приеме, че въззиваемият към датата на събранието е притежавал още
602 акции или общия брой на неговите акциите да е 2169, то това също не би се
отразило на мнозинството при вземане на решения, което в този случай, би било
55.55. % от представените акции.
След като при отчитане в
кворума на още 362 акции или на още 964 акции, резултатът от гласуването не се
променя, тъй като всички решения и в този случай щяха да бъдат приети или
отхвърлени с мнозинство повече 50% от
представените на събранието акции, то не е налице нарушение на членствени права
водещо до материална незаконосъобразност на взетите на събранието решения.
Относно решението по т.8
от дневния ред следва още да се посочи, че законосъобразно при тяхното вземане,
не са изключени гласовете на акционера
К И П, тъй като нормата на чл.229 от ТЗ в този случай
неприложима.
Законодателят изрично е предвидил с
нормата на чл. 229 ТЗ, че правото на глас за акционер или негов представител
отпада в случаите, когато се цели предприемане действия за осъществяване на
отговорността му към дружеството, включително при вземане на решение за
освобождаване от отговорност на осн. чл.221, т.10 от ТЗ, при гласуване на което
акциите на К П не са участвали (т.5 от дневния ред). Ограничението обаче, не
може да бъде прилагано при гласуване на решения, касаещи освобождаването на
акционер като член на съвета на директорите на дружеството, тъй като по този
начин неоправдано биха се ограничили едни от основните права на акционера, а
именно да избира и да бъде избиран в ръководните органи на дружеството.
По т.10 от дневния ред, общото
събрание е взело решение да приеме предложението на съвета на директорите за
избор на нов състав на съвета, а именно: К П, к к, Д С. Неоснователно е възражението
на ищеца за липса на спазена форма по смисъла на чл.239 от ТЗ, тъй като видно
от документите приложени в Търговския регистър, към заявлението с поканата за
свикване на събранието е приложен протокол на съвета на директорите от
27.02.2019 г, в който е обективиран и дневния ред, включващ избор на нов съвет,
въз основа на който е направено и конкретното предложение, също подписано от
всички членове на СД. Направеното предложение обаче, по никакъв начин не
обвързва събранието, тъй като само в правомощията на ОСА е да избере членовете
на съвета, с предвиденото в устава мнозинство.
Предмет на иска по чл.74 от ТЗ е
законосъобразността на взетите от общото събрание на акционерите решение, а не
решението на съвета на директорите относно приемане на дневния ред, включващ и
предложение за избор на нов съвет на директорите. Обстоятелството, че единият
от членовете на директорите притежава по-голям брой акции от друг член на
съвета, не ги поставя в зависимост един спрямо друг и не е пречка за валидно
приемане на решение. Недоказани в процеса са останали и твърденията за
зависимост между К П и к к, тъй като липсва забрана акционери притежаващи
мажоритарен дял да бъдат избирани за членове на съвета на директорите.
При така очертания спорен предмет и
предвид изложеното по-горе, въззивният съд намира, че решенията на общото
събрание на акционерите на „Турист – Строй - Комерс
С оглед основателността на жалбата, съответно с оглед резултата
от въззивното обжалване и от спора,
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото пред двете съдебни инстанции
разноски. От страна на въззиваемия са заявени възражения за прекомерност и на
двете адвокатски възнаграждение с искане те да бъдат намалени до минималния
размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл.7, ал.1, т.10 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие в производство по търговския
закон по иск на съдружник или акционер срещу дружеството,
минималното адвокатско възнаграждение е
800 лева, без ДДС. В случая за защита пред първата инстанция е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лева с ДДС, а пред
въззивната инстанция възнаграждение в размер на 660 лева с ДДС, поради което
съдът намира, че с оглед вида на спора, неговата правна и фактическа сложност,
както и с оглед на обема на осъществената защита от пълномощника на въззивното
дружество, няма основания платените възнаграждения да бъдат намалявани.
Установява се следователно, че възражението и искането на ответника по чл.78,
ал.5 от ГПК са неоснователни, поради което основания за присъждане на разноски
в по-нисък размер за адвокатско възнаграждение от платеното такова няма. Ето
защо, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение в двете инстанции в размер на 1800 лева и раноски за
държавна такса в размер на 40 лева.
Водим от гореизложеното, съставът на
Варненския апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №160/27.11.2019 г., постановено по т.д. №115/2019
г. по описа на ОС – Добрич, с което са отменени решенията на общо събрание на
акционерите на „Турист – Строй - Комерс
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Г.К.,
с ЕГН ********** *** срещу „Турист – Строй - Комерс
ОСЪЖДА К.Г.К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Турист – Строй - Комерс
Решението
подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: