Решение по дело №562/2020 на Административен съд - Добрич

 

Р Е Ш Е Н И Е

№23/04.02.2021 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА                            

         

        при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 562/2020 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО. 

        Образувано е по жалба на М.С.Х., ЕГН **********,***, против решение № 29/20.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/31.08.2020 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО поради липса на 15 години действителен осигурителен стаж. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се мотивите на административния орган, с които не е зачетен за действителен осигурителен стаж периодът, през който жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба. Сочи се, че разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ (отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Твърди се, че със създаването на новата т.12 на ал.1 от §1 от ДР на КСО не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Твърди се, че в този смисъл е константната съдебна практика, като се цитират решения по идентични казуси на ВАС. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените разноски по делото.                      

       Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Счита, че стажът, който е положен на военна служба, не представлява действителен осигурителен стаж съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, поради което правилно и законосъобразно административният орган не го е зачел за целите на чл.68, ал.3 от КСО.                 

       Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :            

        Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.  

        От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателят М.С.Х. *** заявление с вх.№ Ц2113-24-82/10.04.2020 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане № **********/31.08.2020 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Добрич е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя поради липса на предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО. Съгласно мотивите към разпореждането на Х. е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд – 10г.3м.27дни и осигурителен стаж от трета категория труд – 5г.10м.7дни, от които военна служба - 2г.1м.18дни. След като е прието, че периодът на военната служба не съставлява действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, е направен извод, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст 66г.06м., но няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението, а има 13г.06м.16 дни.     

Х. е обжалвал това разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Добрич, който с решение № 29 от 20.10.2020 г. е отхвърлил жалбата му, споделяйки изводите на ръководителя на пенсионното осигуряване, че военната служба не попада в хипотезата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и следва да бъде изключена от общия действителен осигурителен стаж на лицето.  

Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е съобщено на жалбоподателя на 23.10.2020 г. и в законоустановения срок е оспорено пред Добричкия административен съд.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:         

Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.

За да откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО, административният орган е приел, че жалбоподателят няма 15 години действителен осигурителен стаж, като не е зачел за действителен осигурителен стаж времето, през което той е отбивал редовната си военна служба. Следователно няма спор по делото, че Х. има осигурителен стаж от втора категория труд – 10г.3м.27дни и осигурителен стаж от трета категория труд – 5г.10м.7дни, от които военна служба - 2г.1м.18дни, както и че притежава изискуемата по чл.68, ал.3 от КСО възраст. Спорът между страните се концентрира единствено върху това дали наборната военна служба на жалбоподателя за периода 10.10.1972 г. – 27.11.1974 г. се приравнява на действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016 г.  те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст.   

По силата на чл.9, ал.7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като съгласно чл.44 от НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. С тези норми законодателят ясно е изразил волята си да се зачете за осигурителен стаж при пенсиониране наборната военна служба, аргумент за което е и препращането към действащото по време на изпълнението й законодателство. Съгласно приложимата редакция на чл.24 от ЗВВСНРБ (отм.) срокът на редовната военна служба за релевантния период във всички родове войски е 24 месеца, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана – три години. С оглед на това положената от Х. задължителна военна служба от 2г.01м.18 дни следва да бъде зачетена за осигурителен стаж от трета категория.  

С разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО (обн. ДВ, бр.107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е дадена легална дефиниция на понятието „действителен стаж“, съгласно която това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В случая е налице стаж, придобит през времето от 10.10.1972 г. до 27.11.1974 г., поради което и на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО той следва да се преценява и квалифицира съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към този период разпоредба на чл.81 от ППЗП (отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили съгласно чл.9 от ЗВВСНРБ (отм.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за трудов стаж при пенсиониране по действащото законодателство до 31.12.1999 г., поради което се признава за осигурителен стаж по КСО съгласно §9, ал.1 от ПЗР на същия кодекс. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика - решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г.; решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о.; решение № 6234/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г.; решение № 15587/13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г., VІ о.; решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VІ о. и др.        

Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО периодът на редовна военна служба се зачита за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Към военната служба е неприложимо разграничението по §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, поради което неправилно и незаконосъобразно административният орган е отказал да я зачете за действителен осигурителен стаж. След признаване на периода на наборната военна служба (2г.1м.18дни) общият действителен осигурителен стаж на Х. надвишава 15 години към датата на подаване на заявлението. С оглед на това и с оглед на навършената възраст от 66 г. 06 м. следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателя са налице условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

Като е приел обратното, директорът на ТП на НОИ – Добрич е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт, който противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Поради това обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.                                                        

Съобразно изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.120, ал.2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 300 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение.                                      

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 29/20.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/31.08.2020 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на М.С.Х., ЕГН **********,***, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

ИЗПРАЩА делото като преписка на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх.№ Ц2113-24-82/10.04.2020 г. на М.С.Х. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.                            

          ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на М.С.Х., ЕГН **********,***, сумата от 300 лева, сторени разноски за първата инстанция.                   

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Административен съдия :