|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
01.11.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и девети октомври |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛАЛ МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
14830 |
по описа за |
2017г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решение от 11.03.2017г. на СРС, 74 състав, постановено по гр.д. № 70002/15г. в
частта, в която са
отхвърлени исковете му по
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълния предявен размер.
Срещу същия съдебен акт
е постъпила въззивна жалба и от Г.В. Ц. в частта, в която срещу него са уважени предявените искове.
Жалбоподателят – ищец
твърди, че в обжалваната от него част решението е неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че съгласно чл.155,
ал.1 ,т.2 от ЗЕ месечната дължима сума
на купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна месечна
консумация и действащата за периода цена на топлинната енергия. Сумите за
процесния период са начислявани по прогнозни месечни вноски изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите. Поддържа, че заключението на вещото лице като доказателствено средство трябва да
се преценява от съда заедно с другите доказателства. В заключението си вещото лице не е мотивирало защо сумата, определена от
него като дължима от страна на ответника се различава от тази, претендирана от
дружеството. Неправилно съдът е възприел заключението на техническата
експертиза, като в решението си е изложил, че
то е некоректно.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част
и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове за главница и лихва
за забава върху нея.
Жалбоподателят- ответник Г. Ц. твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната от него
част е неправилно и необосновано. То е постановено при неизяснена фактическа
обстановка . Основният спорен въпрос е за кой имот се отнасят твърдените от
ищеца неплатени сметки. Дали е за ап.13, намиращ се в бл.******“ с аб. №
274892, тъй като въззивникът поддържа, че за него той няма неплатени сметки.
Поддържа, че задълженията се отнасят за имот с аб. № 274893, който той е отчуждил/ изявление
на пълномощника на жалбоподателя в съдебното заседание на 29.10.2018г. пред въззивния съд/. Съдът е
кредитирал заключенията на експертизите, тъй като са работили за правилния
абонатен номер и съответства на посочения в исковата молба негов имот.
Поддържа, че от сайта на дружеството се установява, че за аб. № 274892 няма
неплатени задължения.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението в атакуваната от него част
и да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло исковете по чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
„Т.С.“ ЕАД не взема становище по жалбата
на физическото лице.
Г. Ц. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата на дружеството- ищец.
Третото лице помагач не
взема становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което
е уважено. В предвидения от закона срок ответникът е подал възражение. Ищецът твърди, че като собственик той е битов клиент на топлинна енергия за ап.13,
находящ се в гр.София, ж.к. „******. Той
е ползвала топлинна енергия за периода м.05.2012г. до м. 07. 2012г. и
продължава да дължи сумата от 283, 26 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия и лихва за забава
върху нея в размер на 77, 39лв. за
периода 01.07.2012г. до 11.06.2015г. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през
процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът е използвал
доставената топлинна енергия. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се извършва по
системата на дялово разпределение при наличието на договор. Затова моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи
283, 26
лв. за консумирана топлинна енергия за периода м.05.2012г. до месец 07. 2012г.,
както и лихва за забава в размер от 77, 39 лв. за периода 01.07.2012г. до 11.06.2015г.
Претендира се законната лихва върху
главницата от 24.06.2015г. до окончателното изплащане на главницата и разноски.
Въз основа на заявление от 24.06.2015г.,
депозирано от ищеца пред СРС, е издадена заповед за изпълнение срещу ответника
за исковите суми.
Не се
спори, а и видно от нот. акт № 9 / 31.01.2008г. е, че на
основание договор за покупко- продажба Г. Ц. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот.
Представени са общи условия, действали през исковия период,
както и констативни протоколи, установяващи публикуване на месечните сметки за
топлинна енергия на сайта на ищеца,
съобщения към фактури.
Третото лице – помагач е
представило писмени доказателства, които са приети от първоинстанционния съд.
В отговора
по исковата молба ответникът оспорва исковете. Твърди, че
посоченият в исковата молба имот
е с аб. № 274892 и за него няма неплатени задължения. Сочи, че ищецът не е представил извлечение от
сметки за процесния период, както и не е уточнено за каква услуга се
претендират процесните суми. Твърди, че
претендираните суми не са изчислени правилно.
По
делото е прието заключение на техническа
експертиза, според която технологичните
разходи са отчислявани за сметка на „Т.С.“
ЕАД. Общия топломер се отчита в началото на всеки месец по електронен път.
Третото лице помагач е извършило отчитане на един водомер в имота на 25.04.2013г. за топла вода. Вещото
лице е посочило дължимата сума по
фактури 128, 37лв., сума за доплащане от абоната от изравнителни сметки е 58, 52
лв. или остава дължима сумата от 186, 89
лв. Топломерът в абонатната станция е минавал на метрологична проверка. Отчитането и
разпределението на топлинната
енергия е извършвано според действащата нормативна уредба.
Счетоводната
експертиза е посочила, че няма плащане
на сумите за исковия период. Стойностите на изравнителните сметки са
осчетоводени от ищеца. Дължимата сума за топлинна енергия е 186, 89 лв. Лихвата
за забава е 55,12лв.
Съдът възприема заключенията
като компетентни и безпристрастни.
В хода на процеса са приети и други писмени доказателства.
Районният съд е уважил частично исковете за главница и лихва за
забава върху нея, като ги е е отхвърлил до пълния размер.
Пред настоящата инстанция не
са ангажирани нови доказателства.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са
обективно съединени искове по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искът по
чл.422 от ГПК е специален положителен
установителен иск. С него разполага
кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. С
предявяването му цели да постигне защита на вземането си като със сила на пресъдено нещо се признае
неговото съществуване. Така се постига и стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи за принудителното му събиране. Абсолютна
положителна процесуална предпоставка за правото на иск е наличието на правен
интерес. Подаването на възражение по чл.414 от ГПК обуславя правния интерес за
кредитора да предяви положителния установителен иск за установяване на
вземането срещу длъжника. / Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на
ВКС, Р № 89/02.06.2011г. по т.д. №
649/10г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 171/24.04.2012г.
по гр.д. № 801/11г. на ІV г.о. на ВКС всички по реда на чл.290 от ГПК/. В
срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът Г. Ц., е подал възражение, което обуславя правния
интерес за ищеца да предяви установителните искове.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в
обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата с изключение
на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма - чл.269 от ГПК.
Атакуваният съдебен акт е
валиден и допустим.
Съгласно пар.1, т.13 от ДР
на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо лице, което получава
електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за
собствени нужди. Съгласно чл.106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът
или титулярът на вещно право на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно
чл.153, ал.1 и пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или титулярът на вещно право
на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление за домакинството си. Съгласно пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени
битови нужди. От разпоредбата на пар.1,т.2а от ДР на ЗЕ, действаща към исковия
период, следва да се счита, че под
„битов клиент“ се има предвид носителят
на правото на собственост или на вещното
право на ползване. Тази норма от ДР на
ЗЕ дава
легално определение на понятието „клиент“, използвано в чл.153, ал.1 от
ЗЕ. Двете разпоредби трябва да се
тълкуват взаимно свързано. В смисъла на
горните легални определения Г. Ц. има качеството на потребител на топлинна
енергия като носител на правото на
собственост. Това обстоятелство е безспорно. Нормата
на чл.153 от ЗЕ сочи като потребител на топлинна енергия собственикът или носителят на вещното право
на ползване. Т.е. законът признава възможност за топлопреносното
предприятие да предяви иска за цената на доставената топлинна енергия срещу
всеки един от тях.
Съгласно чл.150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите, клиентите за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от КЕВР. На основание чл.54 от ОУ от 2002г. , чл.67 от
ОУ от 2005г. и чл.69 от ОУ от 2008г.,
чл.69, ал.1 от ОУ в сила от 2013г. те са задължителни за топлопреносното предприятие и битовият потребител
без да е необходимо тяхното приемане от клиента. По презумпцията на закона те
се считат потребители на топлинна енергия при договор при общи условия. Той е регламентиран в чл.16 от ЗЗД и е конкретизиран в специален закон, какъвто е
ЗЕ и в общите условия, изготвени от топлофикационното дружество. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане. За да се счита, че е налице облигационно
отношение между „Т.С.“ ЕАД и потребителя
на топлинна енергия не е необходимо подаването на молба декларация за откриване
на партида, тъй като то се презумира по закон. / Р № 35/21.02.2014г. по гр.д. №
3184/13г., ІІІ г.о. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/.
В действащия Закон за енергетиката/ЗЕ/ е предвиден начинът
на определяне на количеството потребена
топлинна енергия. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от ЗЕ определя
компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост,
които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са
топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и
БГВ. Съгласно ал.2 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1
от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. От доказателствата по
делото се установява, че в
сградата – етажна собственост, където се намира жилището на жалбоподателя- ответник
Ц. е
въведено дялово разпределение.
Основният спорен въпрос
по делото е за кой имот се отнася претендираната цена на
топлинна енергия. В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на Г. Ц. е заявил, че последният е имал още един имот в ж.к. „******, за който се отнасят претендираните суми. С оглед тежестта на доказване, ищецът е
следва да установи, наличието на облигационно правоотношение, доставена
топлинна енергия по количество и
стойността й. В тази връзка е допусната техническата експертиза,
от която се установява реално
потребената топлинна енергия и
стойността й. В заключението е посочено, че е начислена сума само за топлинна
енергия за БГВ като е извършен отчет на
водомера в имота. Искът по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 186, 89лв. Това е стойността на
действително потребената топлинна енергия, която се дължи от потребителите
съгласно ОУ и чл.13, ал.2 от Директива
32/2006/ ЕИО.
Настоящата инстанция счита,
че определящо за присъждане на
стойността на доставената топлинна
енергия е не абонатния номер, а адреса на топлоснабдения имот. От друга страна вещите лица
са депозирали заключения за него, както и за коректния абонатен номер.
За него са им предоставени документи
за извършен отчет на измервателните
уреди с подпис на потребител.
По иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
забавено изпълнение на парично задължение във времево отношение за кредитора
възниква правото да получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Вземането за месечната
стойност на топлинната енергия става изискуемо с изтичането на 30 дневен срок
за периода, за който се отнася- чл.33, ал.1 от ОУ. Според счетоводната експертиза лихвата за забава
е 55, 12лв.
Допускането на експертизи,
които да бъдат изготвени от вещи лица, са необходими поради факта, че съдът не разполага със
специални познания в различни области. Компетентността на експертите,
депозирали заключения по делото, не е оспорена от ищеца или опровергана по друг начин, поради което няма обективна пречка те да бъдат кредитирани
и възприети от съда. Следва да се посочи, че и двете вещи лица дават е един и същи размер на дължимитата
сума за топлинна енергия.
Не следва да се приложи по
отношение на ищеца разпоредбата на чл.161 от ГПК, независимо, че той не е
изпълнил задължението си по чл.190 от ГПК, тъй като вземането му е доказано
чрез други доказателства, събрани по надлежния ред пред съда. Не може да се приеме, че е създал пречки за
събиране на допуснати доказателства, чрез които да се установяват определени
факти.
Поради горните изводи
решението на районния съд трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода са спора
разноски на страните не се дължат.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.03.2017г. на СРС, 74 състав, постановено
по гр.д. № 70002/15г.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач.
Решението не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|