РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Перник, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от М. Б. П., действащ чрез адв. М.,
против частта от решение № 260437 от 14.04.2021 г. по гр. д. № 3811/2020 г. по описа на РС-
Перник, с която е признато за установено по отношение на М. Б. П., че дължи на
„Топлофикация – Перник“ АД сумата в размер на 1261,40 лева, представляваща стойността
на топлинна енергия за БГВ и за услуга дялово разпределение за имот, находящ се в ***, за
периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., , както и сумата от 94,07 лева, представляваща
лихвата за забава на месечните плащания за периода от 01.02.2017 г. до 25.02.2020г. , ведно
със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. В тежест
на жалбоподателя са възложени сторените в производството разноски в размер съобразно
уважената част от иска.
С жалбата първоинстанционното решение в посочената част се оспорва като
неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
Поддържа се недължимост на процесните суми поради необитаемост на апартамента пред
периода, за който са начислени. Изразява се становище, че от повече от десет години
апартамента е необитаем, поради което няма как реално да е ползвана топлинна енергия за
БГВ. Жалбоподателят излага съображения и за недължимост на такса за дялово
разпределение поради недоказаност на разходите на ФДР – топлинен счетоводител.
1
Въззиваемата страна - „Топлофикация – Перник“ АД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
не е взела становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваната част по подробно изложени във въззивната жалба доводи.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител, в писмено
становище моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Моли за
присъждане направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
„Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземанията, които са
предмет на исковите претенции. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 01678 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
Представено е извлечение от вестник “С.”, от което е видно, че общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен
ежедневник.
По делото е приложен неоспорен договор от *** г.. от който се установява, че М. Б.
П. е собственик на процесното жилище с адрес ***.
По делото е приложено писмо на топлинния счетоводител, с който се представя
протокол от *** г. за неосигурен достъп. В писмото се посочва, че сумата за БГВ е
начислена на база един потребител по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, тъй като не е осигряван достъп до имота.
Фактът за неосигурения достъп до апартамента за отчитане, посочен от топлинния
счетоводител, не се опровергава и от самия М. Б. П., доколкото същият поддържа се, че не
обитава имота.
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебно -
техническа експертиза. От същото се установява наличието на система за дялово
разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, който допълнително е приложен по делото.
От заключението на експертиза се установява, че не е спазена процедурата за двугодишен
период на проверки на монтирания топломер в абонатната станция, но впоследствие е
преминал метрологичен контрол на *** г. и съответства на одобрения тип. В тази връзка е
вещото лице приема, че е годен да се използва за търговски измерване и показанията му
могат да се счетат за достоверни, което се възприема от съда. Вещото лице посочва, че
показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената
проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството
топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от
брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати
технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба,
касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
2
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото
заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. В заключението е отбелязано, че сградата се
ползва топлинна енергия единствено за БГВ, но не и за отопление. Експертът пояснява, че
разходът за БГВ е начисляван прогнозно. Допълва, че в процесния апартамент е наличен
монтиран уред за измерване на топла вода. Експертът дава информация, че не е осигурен
допстъп до имота (цитира два протокола от *** г. и *** г.), което е наложило служебно
начисляване на разход за БГВ, който впоследствие е преизчислен след извършване на
годишния отчет. Изравнителната сметка от 1237,64 лева, с която се начислява стойност за
разход на топла вода е поради неосигурен достъп. Изравнителната сметка обхваща периода
от месец май 2018 г. до м. август 2019 г. Отразено е, че от предоставените справки на
топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово
разпределение“ ежемесечно, които са в общ размер на 100,32 лева. Не е начисляван разход
за топлинна енергия за отопление и за компонента сградна инсталация. От заключението на
експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 1337,96 лева за
периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2019 г. Районният съд напълно е кредитирал заключението
на вещото лице.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Основните доводи в жалбата са, че неправилно районен съд е интерпретирал
доказателствата по делото, като е приел, че дължи заплащане на цената на топлинна енергия
за БГВ и за услуга дялово разпределение за имот, находящ се в ***, за периода от 01.02.2017
г. до 30.04.2019 г. Поддържа се, че не е ползвана енергия, тъй като процесният имот е
необитаем, реално не е била доставяна и реално отчитана топлинна енергия, поради което и
не се дължат претендираните суми.
С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се
даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите на
ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона топлоснабдени
сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта
е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
3
„искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на топлинната
енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни
отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на ищеца няма данни да са
спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ -
колективно да се декларира писмено това, пред топлопреносното предприятие и да се
поиска прекратяване на топлоснабдяването за горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение.
Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки
собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради
което следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал.
3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което
настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателя като собственик на имот в такава сграда
е ползвал топлинна енергия за горещо водоснабдяване.
Следва да се посочи, че действащата през исковия период нормативна уредба
предвижда две алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на
топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост
или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна
собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно
доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен
договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните
правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва
въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния
имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този
смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т. дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да
бъде определено едно лице, като потребител на топлинна енергия за битови нужди е
достатъчно да се установи, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота.
От приложения като писмено доказателство по делото пред районния съд - договор
от *** г. се установява, че М. Б. П. е собственик на представляващ процесния топлоснабден
недвижим имот, находящ се на адрес в ***. Поради което съдът приема, че между същия в
качеството му на собственик на посочения в исковата молба топлоснабден имот и
топлофикационното дружество е създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна
енергия по силата на закона.
По делото се установява по категоричен начин, че „Топлофикация – Перник“ АД е
приело Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР.
От прието заключение по техническата експертиза се установява, че дружеството е
доставяло енергия за БГВ в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната
станция. Въз основа на това съдът приема за безспорно, че през процесния период страните
са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008 г., одобрени
4
от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото не се твърди и не се
установява клиента да е предложил други условия по договора, поради което и за процесния
период ОУ са обвързвали страните.
Напълно несъстоятелни са възраженията, че необитаемостта на апартамента обуславя
недължимост на процесните суми. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател (в
случая един обитател) за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334 всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях. На основание чл. 71, ал. 3, т. 1 от Наредбата № 16-
334 промяна на прогнозните количества топлинна енергия по ал. 1 и 2 се допуска при
писмено заявление на клиента до лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ за намаление - при
необитаване на имота за не по - малко от три месеца или намален брой обитатели,
съгласувано от управителя/председателя на управителния съвет на етажната собственост и
двама съседи; в заявлението се записват показанията на индивидуалния водомер за топла
вода и показанията на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
имота, точен адрес и телефон за контакт на подписалите го лица. В тази насока напълно
законосъобразна е констатацията на районния съд, М. Б. П. не е изпълнил това задължение
за осигуряване на достъп, поради което следва да търпи нормативно предвидените за това
неизпълнение последици. Неползването на апартамента не освобождава неговият
собственик от задължението му за осигуряване на достъп. Това е напълно логично и предвид
възможността от фактическо ползване на апартамент, за който е подадено заявление за
необитаване. За недобросъвестното поведение на собственика на процесния апартамент е
показателно обстоятелството, че при наличен монтиран уред за измерване на топла вода в
него, не е поискана проверка на показанията на индивидуалния водомер. При липса на нови
показания на индивидулания водомер, то не е имало пречка прогозно начислените суми да
се сторнират. Освен това ответникът не се е възползвал и от възможността да докаже
твърденията си за неползване на топла вода, което да се осъществи чрез проверка на
индивидуалния водомер. Освен това в разглеждания случай не е представено заявление на
М. Б. П., което да е съгласувано от управителя и двама съседи, че имотът е необитаем (не
само от ответника, а въобще). Действително има данни, че ответникът преди 10 г. е подал
молба в тази насока, но няма данни, че същата е съгласувана от съответните лица по
нормативно установения ред.
С оглед на изложеното настоящия съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства включително и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която
изцяло кредитира като вярна, задълбочена и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че общият размер на дължимата сума възлиза на
1337,96 лева за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2019 г. Същата представява сбор от 100,32
лева – стойността на услугата за дялово разпределение за същия период и 1237,64 лева –
стойност на БГВ по изравнителни сметки, обхващата период от май 2018 г. до м. август 2019
г. По делото длъжникът не е ангажирал доказателства за опровергаване истинността, а и
автентичността на регистрационните листа, изравнителните сметки и отчетни карти
изготвени от ФДР за отчет, поради което и съдът приема, че разпределената топлинна
енергия въз основа на показанията в тези протоколи е правилна.
Правилно районния съд е съобразил изравнителните сметки, заключението по
5
техническата експертиза и периода на вземанията, за които е уважил иска, като е определил
и размер на задълженията съобразно чл. 162 от ГПК и събраните доказателства. Без
значение по делото е обстоятелството дали третото лице е разполагало с право да извършва
дялово разпределение на енергията, съответно дали е избрано от ОС на ЕС, дали срок на
договор е обхващал и процесния период. От значение по делото е дали същата е
разпределена правилно. Последното се установи от прието по делото заключение по
техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като неопровергано от другите
доказателства по делото. По делото се установи от прието заключение по съдебно-
техническата експертиза, че сградата е топлозахранена, присъединена е към
топлопреносната мрежа на ищеца, че в нея се потребява енергия само за горещо битово
водоснабдяване, поради което и съдът приема, че ищецът е носител на вземане към
потребителите й за заплащане на стойността й. Релевантно за дяловото разпределение на
енергията е показанието на общия топломер в абонатната станция, свързан с отчитане
потреблението на топлинната енергия и показанията на същия са съобразени от вещото
лице.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на Пернишкия
районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което в обжалваната част
решението на Пернишкия районен съд следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените в
хода на въззивното производства, разноски за които е представен и списък по чл. 80 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия. С оглед на така
определения размер на дължимите се разноски за настоящото производство, същите следва
да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната от М. Б. П. неизгодна част от решение № 260437 от
14.04.2021 г. по гр. д. № 3811/2020 г. по описа на РС- Перник.
ОСЪЖДА М. Б. П. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на„Топлофикация – Перник“
АД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща
разноски – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото
пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7