Р Е Ш Е Н И Е
№ 1641
гр. Пловдив, 03.08.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и
участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1420 по описа
на съда за 2021г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260472
от 15.04.2021г., постановено по АНД № 4290/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив е потвърден Електронен фиш серия К № 2277495, с който на Х.Т.К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Санкцията е наложена за нарушение, извършено
на 16.09.2018г. в 10:51 часа в гр.Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 236.
В
жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на
решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният
електронен фиш. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, в писмено становище от процесуален
представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението
на ПРС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата
касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,
следователно е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При постановяване на съдебния си акт районният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до
крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
Обсъдени са всички възражения, посочени в жалбата, като са изложени подробни
съображения за несъстоятелност на същите, които настоящият касационен състав
възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не
намира за необходимо да преповтаря.
В съответствие със събраните доказателства и
при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е приел, че
нарушението е доказано по безспорен начин. Като е управлявал МПС със скорост от
78 км/ч, надвишаваща с 28 км/ч позволената от ЗДвП, разрешена за съответното
място такава от 50 км/ч, жалбоподателят е реализирал състав на нарушение именно
по чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, за което правилно е административно наказан със съответното по
вид и абсолютно по размер такова от 100 лв. Нарушението е установено с техническо
средство тип „TFR1-M № 581", което е преминало съответната
метрологична проверка и съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно
средство за измерване на скорост, видно от представените по делото Протокол №
1-33-18/07.02.2018 г. и Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на
валидност до 24.02.2020г. Изготвените снимки са ясноразличими. Съгласно
приложените с преписката доказателства, безспорно е установена собствеността на
МПС, като липсват данни, а и не се твърди от страна на касатора да е депозирал
декларация, съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за друго
лице, извършило нарушението. А след като не е упражнил правото си да възрази и
да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата автомобила,
с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните последици,
които законът свързва с това бездействие, а именно - издаване на електронен фиш
за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с който автомобил е
извършено конкретното административно нарушение, а това е именно касаторът.
Във връзка с наведените в касационната жалба
възражения, настоящата инстанция намира за необходимо допълнително да посочи,
че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подробно и изчерпателно посочва реквизитите, които следва да съдържа
електронният фиш, като правилото да се посочи точната разпоредба от закона,
която е нарушена, е спазено, а именно като нарушена е посочена нормата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. В процесния фиш нарушението е достатъчно ясно и конкретно
описано с всички съставомерни признаци.
С оглед горното, настоящата инстанция намира
за правилен извода на ПРС, че нарушението се явява доказано по безспорен начин,
електронният фиш, предмет на разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми
от закона. Дадената правна квалификация съответства на извършеното нарушение и
правилно е приложена от въззивния съд санкционната норма.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството,
че при извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, настоящият състав намира, че касационната жалба се явява
неоснователна, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.
Основателно, при този изход на спора, е
направеното от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото
писмено становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Ето защо Пловдивски административен
съд, ХХ к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260472/15.04.2021г., постановено по АНД № 4290/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Х.Т.К., ЕГН ********** да заплати на
ОДМВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: