РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №99 по описа за
2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Д.з.” АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „К. А.. Д.” №**, представлявано
от Д.Х.Д.– главен изп. директор и Ж.М.Д. – изп. директор, чрез упълномощения
юрисконсулт К.Р.срещу М.Я.А., ЕГН **********,***.
Исковете са с пр. осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГК,
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед
№2551/08.11.2018г., издадена по ч. гр. д. №4465/2018г. по описа на ДРС,
възникнали по повод предизвикано от М.Я. *** и изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца на собственика на другото участвало в произшествието
повредено МПС.
В ИМ се излага, че между „Д.з.” АД
и „М.П.” ЕООД е била сключена застраховка „Каско на МПС” за притежавания от последното
дружество л.а. марка и модел „Ф. Ф.” с рег. №**, като договорът е обективиран в
застрахователна полица №**/23.01.2017г. със срок на действие 12 месеца, считано
от 31.01.2017г. до 30.01.2018г.
На
08.08.**г. в гр.Д. на кръстовището на бул. „Д.” и ул. „К.” е настъпило ПТП
между застрахованото МПС л.а. м. „Ф. Ф.” с рег. №**, управлявано от Г.П.М. и
л.а. м. „БМВ **” с рег. №**, управляван от ответника М.Я., който преминал на
червен светофар и ударил правилно движещият се л.а. м. „Ф. Ф.”, с което били
причинени щети на собствения на „М.П.” ЕООД автомобил. Бил съставен протокол за
ПТП от 08.08.**г. от контролните органи. Ответникът освен, че е нарушил правилата
за движение по ЗДвП, нямал и полица за застраховка „ГО”, за което му били
съставени два АУАН, съответно с №** и с №**.
„М.П.”
ЕООД подало към ищеца уведомление по щета и била образувана преписка под №**/08.08.2017г.
Били извършени огледи, съставени опис-заключения на увредените детайли по вещта
„Ф. Ф.” с рег. №**. Автмобилът бил възстановен и ремонтиран в автосервиз, за
което ищецът заплатил възнаграждение в общ размер на 10868.70 лв. Сумата е била платена на два
пъти с преводни нареждания до „У.Б.” АД, съответно на: 19.10.2017г. – 10727.10
лв. в полза на „М.П.” ЕООД – доверения сервиз, в който по силата на изрично
писмено възлагане от страна на собственика на увреденото МПС бил извършен
ремонт и на 19.12.2017г. – 141.60 лв. в полза на СБА – Национална служба пътна
помощ – разходи на репатриране на повредения автомобил.
Съгл.
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
– М.Я., до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, като отговорността на ответника е по чл.45 от ЗЗД.
Ответната
страна била поканена да заплати на ищеца процесната сума от 10883.70 лв.,
представляваща изплатеното от дружеството обезщетение от 10868.70 лв. и
обичайни разноски в размер на 15 лв. Писмото се е върнало като невръчено, с
отметка, че адресатът отсъства от адреса, поради което ищецът подал заявление
пред ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу М.Я., по което било образувано ч. гр.
д. №4465/2018г. и била издадена заповед за парично изпълнение за сумите:
10883.70 лв. – изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на л.а.
м. „Ф. Ф.” с рег. №**, собственост на „М.П.” ЕООД, вследствие ПТП осъществено
на 08.08.**г. в гр.Д. по вина на водача на л.а. м. „БМВ **” с рег. №**,
управляван от М.Я., който преминал на
червен светофар и ударил правилно движещият се л.а. м. „Ф. Ф.”, освен това
управлявал МПС-то без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, като били причинени щети на собствения на „М.П.” ЕООД
автомобил, който имал сключена застраховка „Каско на МПС” по застрахователна
полица №**/23.01.2017г., ведно със законната лихва върху 10883.70 лв., считано
от 02.11.2018г. до окончателното и изплащане, 216.67 лв. – държавна такса и
50.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта
е била връчена на длъжника М.Я. на 26.11.2018г., като на 28.11.2018г. той подал
възражение срещу заповедта, т.е. в срока по чл.414 от ГПК. Съдът е указал на
заявителя да предяви искове срещу М. А. в 1-мес. срок от получаване на
съобщението за установяване на вземането си, което ищецът своевременно сторил
като депозирал настоящата искова молба.
С оглед
гореизложеното, ищцовото дружество моли на осн. чл.422 ГПК във вр. чл.415 от ГПК, чл.410, ал.1, т.1 от КЗ съдът да приеме за установено вземането му по
издадената срещу ответника М.Я. Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №4465/2018г.
по описа на ДРС за сумата от 10883.70 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане. Ищецът претендира сторените съдебни
разноски в заповедното и в установителното производство.
С разпореждане от 15.01.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от Я. на 22.01.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба,
оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за завишеност на
процесната сума, с оглед годината на производство на увредения автомобил „Ф. Ф.”,
навежда твърдения, че има съпричиняване на ПТП, поради вина и на водача на
другия автомобил, който карал с висока скорост. Оспорва се представената
фактура от 24.11.2017г., настоява се ищецът да представи оригинала, от нея не
ставало ясно какви услуги пътна помощ са извършвани и за кой автомобил.
Съдът, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От представения по делото протокол за ПТП №**/08.08.**г. /л.15/ се установява,
че на 08.08.** г. около *** часа на кръстовището на бул. „Д.” и ул. „К.” в гр.Д. е станало пътно-транспортно произшествие. Участници в
произшествието са били лек автомобил „БМВ **” с рег. №**, управляван от
ответника М.Я. и лек автомобил „Ф. Ф.” с
рег. №**, управлявано от Г.П.М., собственост на ”М.П.” ЕООД. В обстоятелствената част на
протокола е отразено, че водачът на л. а. „БМВ **” е преминал на червен светофар на
кръстовището /посочено по-горе/ и блъска минаващият на зелен светофар лек
автомобил „Ф. Ф.”, в резултат на което по
автомобила са нанесени материални щети.
От представената застрахователна полица „Каско на МПС”/ л. 6-7/ е видно, че
собственикът на л.а. „Ф. Ф.” с рег. №** е сключил валиден застрахователен договор с „Д.з.” АД.
Срокът на договора и съответно на покритието е от 31.01.2017 год. до 30.01.2018
год. Следователно, договорът е действал към 08.08.** год., когато се е
осъществило произшествието.
По повод настъпилото застрахователно събитие при
застрахователя е била образувана преписка по щета, в хода на която, след
извършен опис-заключение от 10.08.2017г.
на увредените детайли по вещта „Ф. Ф.” с рег. №** /л.17-18/, са
отразени следните повреди и части за подмяна и ремонт на: броня предна,
декоративна решетка, десен фар, преден капак, челно стъкло, рамка на радиатор,
щит над радиатори, ляв фар, предна дясна колона, решетка в предна броня,
въздушна възглавница водач, въздушна възглавница пътник,, въздушна възглавница
предна водач, преден колан десен, преден ляв колан, конзола десен фар, конзола
ляв фар, дифузьор горен пред радиатор, дифузьор ляв пред радиатор, щит под
радиатор, греда между предни рогове, панта ляв капак, панта десен капак, калник
преден десен, радиатор климатик, радиатор воден, дифузьор вентилатор, корпус
въздушен филтър, въздуховод въздушен филтър, рог преден ляв, рог преден десен,
лява основа на преден калник, дясна основа на десен преден калник, тампон на
окачване, жила превключване на скорости. Повреденият автомобил «Ф. Ф.» не е
можел на собствен ход да се придвижва, поради което е бил транспортиран до
сервиза на «Ф.» в гр. В. чрез специализиран автомобил на пътна помощ, за което
е платена от ищеца на СБА по банков път цена в размер на 141.60 лв.
С рекапитулация по щета №** от 10.10.2017г. /л.27/ е
определено за изплащане обезщетение в размер на 10727.10 лв. с ДДС. Сумата е
изплатена от ищеца на «М.П.» ЕООД 10.10.2017г. по банков път, видно от
представеното преводно нареждане /л.29/. Стойността на
материалните щети, разпределени за нови части и труд по ремонта, се установяват
също от назначената и
изслушана САТЕ.
Отделно
от това, цената на ползваната услуга за транспортирането на повредения лек
автомобил „Ф. Ф.” с ДК №**от мястото на инцидента до автосервиз на „Ф.” в гр.В.
със специализиран автомобил на пътна помощ е в размер на 141.60 лв., които са
изплатени от ищеца на СБА – Национална служба за пътна помощ на 19.12.2017г. по
банков път, видно от платежен документ /л.33/.
Ищцовото
дружество претендира от ответника сума в размер на 15.00 лв., представляващи
обичайни разходи, направени от застрахователя за определяне на застрахователно
обезщетение.
От
изпратената на 20.02.2018г. покана /л.34/ от ищеца до ответника /по неговия постоянен и настоящ адрес ***/
се установява, че същата не е получена от М.Я., видно от обратна разписка с
направена отметка: „Получателят отсъства”. С цитираната по-горе покана, ищцовото
дружество е дало седемдневен срок на ответника да му заплати сумите от:
10727.10 лв. – изплатено обезщетение по щета, 15.00 лв. – ликвидационни
разноски и 141.60 лв. – обезщетение /разноски/ по репатриране на автомобила. Плащане
не е последвало от страна на Я..
По
делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Съдът
кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните,
от което се установява, че стойността на причинените щети по л.а. „Ф. Ф.” ДК
№СА **към 08.08.**г. /тогава автомобилът е бил на 4 години след закупуването и
първоначалната му регистрация, т.е. намирал се е в гаранционен срок, осигурен
от „Ф.” и това е предполагало подмяна на повредените части с оригинални в
сервиз на „М.П.” ЕООД/ по средни пазарни цени възлиза на 10727.10 лв., /това е
сумата нужна за ремонт на автомобила, вкл. труд и части за отстраняване на
повредите по него и привеждането му във вида му отпреди произшествието/, като
същите се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Механизмът за
настъпване на ПТП е от технически характер, а именно: пресичането на
траекторията на движение на лекия автомобил „Ф. Ф.” с рег. №** от лекия
автомобил „БМВ **” с рег. №**, вследствие навлизането на втория автомобил при
извършването на маневра завой на ляво в коридора на движение на първия
автомобил, движещ се в права посока. При така описания механизъм на настъпване
на ПТП твърдението на ответника за съпричиняване, /поради висока скорост на
движение на другия водач – Г.М./ е неоснователен и недоказан.
За
акуратност следва да се отбележи, че вещото лице не може да изчисли скоростта
на движение на участниците в ПТП-то към момента на удара, тъй-като не е бил
направен оглед от разследващ полицай на 08.08.**г., съответно не е попълнен
протокол от него и не може да се каже,
какъв път е изминал всеки автомобил след сблъсъка, за да се пресметне скоростта
му на движение.
По
делото е разпитан свидетелят Г.П.М. /другият водач в процесното ПТП, управлявал
увредения автомобил „Ф. Ф./, чиито показания съдът кредитира през призмата на
чл.172 от ГПК, с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора. Но следва
да се отбележи, че М. има преки и непосредствени впечатления от пътния инцидент
и неговите показания кореспондират с останалия събран писмен доказателствен
материал, поради което изложените от свидетеля обстоятелства са достоверни и
намират опора в отразените факти в протокола за |ПТП от 08.08.**г. и в
заключението на вещото лице по САТЕ по възлови въпроси като механизма на
ПТП-то, разположението на автомобилите на кръстовището към момента на удара и
след него и др.
С оглед
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Протоколът за
ПТП представлява официален документ, по смисъла на чл. 179 ГПК, съставен от
длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма,
поради което се ползва с доказателствена сила, относно отразените в него
обстоятелства. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. В настоящият казус
няма данни ответникът
да е оспорил по съдебен ред
автентичността на съставените
му два акта за ПТП, или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен акта.
Поради това,
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще
следва да бъде зачетена и съдът да приеме, че фактите са се осъществили така,
както е отразено в протокола.
Съобразно чл.
410, ал.1, т.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на
вредата. Разпоредбата на
чл. 411 от КЗ предвижда, че в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е
регресно по своя характер, суброгационно право.
В хода
на производството по иск с такава квалификация, следва да бъде установено, от
една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение.
От
друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на
деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина
на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД в областта на
гражданската отговорност за вреди, вината се предполага до доказване на
противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 410, ал. 1, т.
1 КЗ, встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал, има срещу
делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са
осъществени елементите от фактическия състав на деликта.
Съдът
намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за
ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен
начин се установи, че М.Я. е нарушил правилата за движение по пътищата, като не
е изпълнил задължението, което му е вменено по ЗДвП, а именно: да спре на
червен сигнал на светофарната уредба. Вследствие нарушение на правилата за
движение, ответникът е допуснал ПТП на 08.08.**г. В резултат на това противоправно
поведение е причинил имуществени вреди на собственика на автомобил м. ”Ф. Ф.” с
рег. №**. Вината му се предполага до
доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а противното по настоящото дело не
се установи, следователно законовата презумпция остана необорена, както и
твърдението му за съпричиняване. Установи се причинната връзка между деянието и
вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице. Налице е
причинно-следствена връзка между претендираните вреди/ обезщетени от
застрахователя по застраховка „Каско на МПС” и твърдяното произшествие. Този
извод се налага от протокола за ПТП и заключението на вещото лице по приетата
САТЕ, което като пълно, обективно и компетентно изготвено, което съдът кредитира изцяло.
Собственикът
/”М.П.” ЕООД/ на л.а. „Ф. Ф.” с ДК №** **е имал валидна застраховка „ Каско на
МПС” при ищеца, който е обезщетил пострадалия за причинените му от делинквента
вреди.
Ето
защо и на основание чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ, застрахователят има право чрез
регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение. Поради
това, искът за присъждането на сумата 10868.70 лв. е доказан, както по
основание, така и по размер, и следва да бъде уважен. Именно в този размер
следва да се уважи предявеният главен иск, тъй като това е сумата, която
ответникът е изплатил като обезщетение за претърпените от ПТП вреди,
настъпилото на 08.08.** г. и която сума е установена и от вещото лице по
допусната САТЕ и към която следва да се прибавят още 15.00 лв. – сторени от
ищеца обичайни разноски по ликвидация на щета №**, или общо 10883.70 лв.
Законната лихва върху главницата се
дължи от предявяване на заявлението по чл.410 в ДРС - 02.11.2018 г. до пълното
изплащане на вземането.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски. С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, такива му се следват. Застрахователят
претендира заплащане на следните суми: 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение
/чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ/, която сума съдът
счита, че следва да редуцира на 100.00 лв. /тъй-като делото не е с фактическа и
правна сложност, развило се е в 2 съдебни заседания, а ищецът само е изпращал
писмени становища/, 217.67 лева – заплатена държавна такса за образуване на
исковото производство /л.5/ и 200.00 лв. – депозит за вещо лице по САТЕ /л.91/,
или общо 517.67 лв., както и 217.67 лева – заплатена държавна такса за
образуване на ч. гр. д. №4465/2018г. и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение в горепосоченото заповедно производство, или общо 266.67 лв.,
които суми следва да са в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 от ЗЗД в отношенията между „Д.з.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул. „К. А. Д.” №**, представлявано от Д.Х.Д.– главен
изп. директор и Ж.М.Д. – изп. директор и М.Я.А.,
ЕГН **********,***, че ответникът М.Я.А.,
ЕГН ********** дължи на ищеца „Д.з.” АД,
ЕИК ** сумите от: 10868.70 лева
/десет хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки/,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.”, с рег. № **, собственост на „М.П.“
ЕООД при настъпило ПТП в гр.Д. на 08.08.**г., по силата на договор за
застраховка „Каско на МПС“, съгласно застрахователна полица №**/23.01.2017г.
със срок на действие 12 месеца, считано от 31.01.2017г. до 30.01.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението – 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, която
главница включва: 10727.10 лв. – изплатено застрахователно обезщетение от ищеца
на „П. П.” ЕООД, 141.60 лв. – платени от ищеца в полза на СБА – Национална
служба пътна помощ разходи на репатриране на повредения автомобил от мястотот
на произшествието до сервиз на „Ф.” в гр.В. и разноски по ликвидация на щета в
размер на 15.00 /петнадесет/ лева, за която обща сума от 10883.70 лв. има
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №4465/2018
г. по описа на Районен съд, град Д..
ОСЪЖДА М.Я.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Д.з.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул. „К. А.. Д.” №**, представлявано от Д.Х.Д.– главен
изп. директор и Ж.М.Д. – изп. директор, сумата от 517.67 лв. /петстотин и седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото исково установително
производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК, от които: 100.00 лева –юрисконсултско възнаграждение /чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ/ и 217.67 лева – заплатена държавна такса и 200.00
лв. – депозит за вещо лице по САТЕ.
ОСЪЖДА М.Я.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Д.з.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул. „К. А. Д.” №**, представлявано от Д.Х.Д.– главен
изп. директор и Ж.М.Д. – изп. директор, сумата от 266.67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№4465/2018г. по описа на ДРС, от които: 217.67 лева –
заплатена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–Д. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: