Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Д., 07.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Д., ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
П.
при
секретаря Сибел Бедел, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 1472 по описа
на ДРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на С.Д.С. с ЕГН ********** ***, с която срещу Д.С.С. с ЕГН ********** *** са
предявени обективно съедини главни искове за прогласяване нищожността на
сключените между майката на ищеца С. С. В., б.ж. на гр. Д., починала на
14.03.2017г., от една страна като продавач, и Д.С.С., от друга страна като
купувач, договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № ***. по
описа на СВп.-Д., относно следните недвижими имоти: 1) 1/2 ид.ч от жилище – апартамент, находящо се на
административен адрес гр. Д., ул. ***, с площ 88,23 кв.м, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Д., състоящ се две стаи,
столова, кухня, ниша, сервизни помещения, ведно с прилежащите му части от
избено помещение №16 с площ 12,92 кв.м.
и от таванско помещение №12 с площ 12,35 кв.м., както и 2,476% ид. ч от
общите части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления
имот; 2) 1/2 ид.ч от гараж № 10, находящ се на административен адрес гр. Д., ***
с площ 18,94 кв.м , представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***
по КККР на гр. Д. и 3) 1/4 ид. ч от
нива с площ 22,001 дка, представляваща
имот с идентификатор *** КККР на гр. Д., поради накърняване на добрите нрави –
липса на еквивалентност на насрещните престации. В условията на евентуалност се
моли гореописаният договор да бъде прогласен за нищожен като абсолютно
симулативен. При условията на евентуалност се иска разваляне на същия поради
неплащане на продажната цена. Претендират се сторените по делото разноски.
Претендираните от ищеца права произтичат от
следните обстоятелства: Процесният договор за покупко продажба бил сключен
между майката на ищеца – С. С. В., като продавач, и ответника, като купувач,
при продажна цена от 9500 лева. Реалната част на продаваемите части към момента
на сделката била 26 255,83 лв. Пред трети лица В. споделила, че не е получила
цената от купувача. Последната починала на 13.03.2017г. Поради изложеното се
моли процесният договор да бъде прогласен за нищожен поради противоречие с
„добрите нрави“ предвид неравностойността на насрещната престация, изразяваща
се в заплащане на цена, три пъти по-ниска от реалната пазарна. В условията на
евентуалност се моли договорът да бъде прогласен за нищожен като абсолютно
симулативен. В тази връзка преди смъртта си продавачът съставил обратно писмо. С
извършването на продажбата С. В. целяла единствено да обезнаследи сина си.
Нямало скрито съглашение. Преди смъртта си продавачът съставил обратно писмо. В
условията на евентуалност се моли договорът да бъде развален – купувачът не
получил цената.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за неоснователността на
предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Възраженията на ответника
произтичат от следните обстоятелства: Процесният договор бил действителен –
волята на С. В. била да продаде имоти на ответника, нейн внук. С. В. запазила
правото си да ползва процесните имоти.
Между В. и ищеца имало противоречия. Ищецът предявил иск за поставянето на В.
под запрещение, който бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.
Представената Декларация – обратно писмо била неистинки документ, съставен за
целите на настоящото производтсво. Нямал дата и не бил подписан от В.. На
процесния нотариален акт продавачът положил отпечатък, следователно било
невъзможно декларацията да е подписана от нея. При продажната цена било взето
предвид обстоятелството, че продавачът запазил правото си пожизнено да ползва
имотите. Учреденото вещно право на ползване намалявало до такава степен
пазарната стойност на имотите, че продажбата им за цена, равна на данъчната
оценка, не увреждала продавача, тъй като нямало нееквивалентност между неговата
и на купувача престации. Неоснователни били и възраженията, че продажната цена
не била платена, доколкото в нотарилания акт изрично било посочено, че същата е
получена от продавача. Претендират се сторените по делото разноски.
Д.кият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт ***. на нотариуса Е. З. с район на действие ДРС, вписан в СВп. – Д. под акт №***. продавачът С. С. В.
е прехвърлила собствеността върху собствените си имоти, а именно: 1) 1/2 ид.ч
от жилище – апартамент, находящо се на
административен адрес гр. *** с площ 88,23 кв.м, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Д., състоящ се две стаи,
столова, кухня, ниша, сервизни помещения, ведно с прилежащите му части от
избено помещение №16 с площ 12,92 кв.м.
и от таванско помещение №12 с площ 12,35 кв.м., както и 2,476% ид. ч от
общите части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления
имот; 2) 1/2 ид.ч от гараж № 10, находящ се на административен адрес гр. Д., ул. „Кирил и Методий” № 55, вх.Г,
ет.2, ап.6 с площ 18,94 кв.м ,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Д. и
3) 1/4 ид. ч от нива с площ 22,001 дка, представляваща имот с
идентификатор *** КККР на гр. Д., на отвеника Д.С.С.. Имотите са продадени на
цена 9 500 лв., която цена, според отразеното в нотариалния акт, е изплатена
напълно и в брой в деня на подписване на договора, при посочена в акта данъчна
оценка на продаваните имоти от 26255,83
лв. Продавачът С. В. си запазила пожизнено вещно право на ползване върху
процесните имоти.
Не е спорно по делото, че С. С. В. е баба
по бащина линия на купувача Д.С.С.. Последният е син на ищеца С.Д.С..
От
приложената по делото справка, издадена от СВп. – Д. се установява, че действията
на С. В. от края на 2016 г. и
началото на 2017 г. сочат на стремеж същата да лиши единствения си син С.С. от
бъдещо наследство, респ. да осигури имуществено единствения си внук Д.С.. През
този период същата е предприела множество сделки на разпореждания със свои
имоти.
По делото е изготвено заключение по
допусната съдебно-оценъчна експертиза от в.л. Й.Т., според което пазарната цена
на процесните имоти към датата на сделката възлиза на 54 100 лв., т.е. е повече
от пет пъти по-висока от уговорената продажна цена. Тази пазарна цена е дадена,
без да се отчита евентуалната стойност
на учреденото в полза на продавача по сделката пожизнено право на ползване на
имота. Вземайки предвид посочената вещна тежест върху имотите, вещото лице
счита, че напрактика същите са непродаваеми, поради което нямат пазарна цена.
Поради оспорване на заключението от страна на ищеца по делото е изготвено
повторно заключение от в.л. П.М., според което пазарната цена на процесните
имоти към датата на сделката възлиза на 55 600 лв. Според вещото лице може
да се определи пазарна стойност на правото на ползване и след нейното отчитане
пазарната цена на имотите към 29.12.2016г. възлиза общо на 47 868 лв. При
изслушването си пояснява, че имот с учредено пожизнено право на ползване на
практика трудно би се продал.
По
делото е представен документ, наименован “декларация –
обратно писмо“ /л.12 – 14/, без дата, изхождащ само от една от страните по
договора. В него С. С. В. заявява, че по отношение на процесните имоти волята й
не е била да ги прехвърли, декларира, че сделките са безвъзмездни и за тях не е
получила пари. На последната страница е положен подпис, за който ищецът твърди,
че е на С. В.. В писмения отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил истинността на обратното
писмо досежно автентичността на подписа, сочен като такъв на С. С. В.. При това
съдът е извършил проверка на документа по реда на чл.193, ал.2 от ГПК чрез
вземане на заключение от съдебно-почерков експерт по смисъла на чл.194, ал.1 от ГПК. От изслушаната по делото съдебно-графическа експертиза, се установява, че
подписът в оспорения документ вероятно е изпълнен от С. В.. Вещото лице А.С.
пояснява, че подписът е с опростен графичен
строеж и неустойчивост на отразените в сравнителните образци графически
признаци, вероятно в резултат на болестно състояние, но в него се съдържат
достатъчно по количество и идентификаионна стойност устойчиви частни графически
признаци спрямо тях, които дават основание да се приеме, че подписът е на С. В..
При изслушването си пред съда пояснява, че подписът е положен със съвсем леки
движения, по начин типичен за лице в болестно състояние.
Във връзка с твърденията на страните по
делото бяха изслушани свидетелски показания.
От
показанията на свидетелката П. В. М.-Спасова-съпруга на С.Д.С., водена от ответника
се установява, че до смъртта си С. В. е живяла в апартамент заедно със сина си ***
и втората му съпруга – свидетелката П. В. М.-Спасова. Бракът между С. и П.
датирал от 2014г. След смъртта на съпруга на С. В. през 2014г. започнали
проблемите между С. и свидетелката П. В. М.-Спасова. С. В. се опасявала, че
като втора жена на сина й, П. М. – Спасова има право на наследство. С. се
сближила с първата си снаха – Рени /майка на ответника/, която се грижела за
нея. Три години преди смъртта си С. спряла да разговаря със сина си и втората
му жена. Тя започнала да прехвърля на единствения си внук имотите си, за да не
може втората снаха да вземе нещо. Поради влошаване на здравословното състояние
на С. нейният внук Д.С. през януари 2017г. наел жена да се грижи за нея –
свидетелката М. П., а в края на февруари 2017г. дошла друга жена. Здравословното
състояние на С. се влошило в края на месец февруари 2017г. – тогава св. П. В. М.-Спасова
започнала да посещава стаята й. От края на месец февруари 2017г. до смъртта на С.
за нея се грижила втората й снаха. С. й споделила, че е прехвърлила цялото си имущество
на своя внук, за да обезнаследи сина си и за да не може тя да наследи нещо. От
внука си не получила никакви пари. С. се разкайвала за стореното и искала
прошка. Физически била зле, но със запазен разсъдък. Дала на сина си
пълномощно, за да провери наличността по банковата й сметка. Било установено,
че по сметка са налични 2 лв.
Свидетелката М. П. П. /без дела и родство
със страните/, водена от ищеца, споделя, че от 08.01.2017г. за период около два
месеца се е грижела за С. В. в дома й. Двете се сближили. С. й споделила, че
прехвърлила цялото си имущество на своя внук, защото била разочарована от сина
си С. и втората му съпруга. За сделките не получила никакви пари. С. била в
лошо здравословно състояние, не можела да се подписва.
Свидетелката М. Николаева Петрова /без дела
и родство със страните/, водена от ответника, споделя пред съда, че е майка на
първата съпруга на ответника – **. Двете били в добри отношения. С. й
споделила, че прехвърлила нейната част от апартамента на ул. „Кирил и Методий”
на своя внук. Преди това му е прехвърлила и апартамент на ул. *** На сина си не
прехвърлила нищо, защото сключил втори брак.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от
правна страна:
По иска по чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД:
Съгласно
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са договорите, които „накърняват добрите
нрави". С термина „добри нрави" се обозначава група правила, които
имат морално - етичен характер. Добрите нрави имат неформален характер. В
съвременното общество съществува един общ фундамент от неписани правила, който
всички правни субекти споделят. Те са свързани с основните човешки права и
свободи, основополагащите принципи на пазарната икономика и гражданското
общество, общочовешките ценности и се приемат от за правилни и етични от
преобладаващото мнозинство субекти, независимо от възрастови, образователни,
религиозни, имуществени и прочие различия. В конкретния случай, като
противоречие с добрите нрави се сочи фактът, че купувачът на процесните имоти
ги е придобил на цена три пъти по - малка от действителната им пазарна цена,
т.е. нееквивалентността на насрещните престации.
В
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
твърдяната нееквивалентност. Тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. В своята практика /например
Решение № 452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на І г.о., Решение №
119/22.03.2011 г. по гр.д. № 485/ 2011 г. на І г.о., Решение № 277/26.01.2015
г. по гр.д. № 1962/2014 г. на ІІІ г.о. и Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д. №
2419/2015 г. на ІІІ г.о./ Върховният касационен съд възприема идеята, че при
преценката дали сделката противоречи на добрите нрави съдът не трябва да се
ограничи единствено до нейното формално съдържание, изразяващо се в неравностойно
по размер насрещни престации, а трябва да съобрази дали крайният резултат на
договора и неговата цел са съвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност към момента на сключването му, изхождайки от
действителната воля на страните и всички съществуващи към този момент
фактически обстоятелства, като направи извод дали основанието за сключване на
договора е свързан с удовлетворяване на допустим от закона интерес на страните.
В
случая съществено при определяне пазарната цена на продаваните имоти е отчитане
на обстоятелството, че върху тях тежи учредено в полза на прехвърлителката
пожизнено вещно право на ползване.
Според
съда соченото драстично разминаване между уговорена и действителна пазарна цена
на процесните имоти не е налице. Запазеното право на ползване е вещно право
върху чужд имот, което се погасява със смъртта на титуляра си, ако не е
уговорен по-кратък срок /чл.59 ал.1 от ЗС/.В случая то е учредено като
пожизнено. По силата на процесния договор за продажба С. В. прехвърля на
купувача Д.С. „голото” право на собственост върху имотите, лишено от основен
елемент - правото на ползване и правото на получаване на добивите от имотите,
които се запазват в патримониума на титуляра на вещното право на ползване.
Лишаването на собственика от горните права го лишава напълно от ползите от
вещта.Той е формален притежател на вещта, но няма никакви дивиденти от нея.
Този факт неминуемо се отразява на пазарната цена на такива имоти с учредено
пожизнено право на ползване върху тях в полза на трето лице. Запазеното право
на ползване е пречка за реализиране на непосредствен доход от имота от
собственика на същия, което определено ограничава и дори свежда до минимум
търсенето и предлагането на такива имоти. Сделки с имоти обременени с
ограничено право на ползване, по правило се извършват само между роднини във
връзка с техни вътрешни имуществени и семейни отношения. Горното е логично, защото
трето лице няма интерес да придобие имот, от който неопределен период от време
няма да може да получава дивиденти. Учреденото право на ползване прави
процесните имоти непродаваеми, драстично намалява пазарната им цена поради
липсата на търсене на такива имоти на свободния пазар и я свежда на практика до
размер дори под данъчната им оценка. Поради това съдът кредитира в цялост
заключението на вещото лице Й.Т.. Съдът не следва да обосновава своите правни
изводи върху отговора на втора задача, даден от в.л. П.М. – определената от нея
пазарна цена, отчитайки правото на ползване, противоречи на казаното от вещото
лице пред съда, че на практика сделки с имоти, по отношение на които има
учредено право на ползване, не се реализират, тъй като никой не би купил такъв
имот. В този смисъл не се констатира нееквивалентност на престациите по
процесния договор за продажба поради драстично разминаване между уговорена и
действителна пазарна цена на продадените имоти, поради което и не може да се
приеме, че сделката е сключена в противоречие с добрите нрави.
Предвид
установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи
съдът приема за недоказано накърняването на добрите нрави при сключване на
процесния договор, поради което искът е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен. Налице е вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на иска по чл.
26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД.
По иска по чл. 26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.2, пред. 5 от ЗЗД нищожни са привидните
договори, като при тях страните не
желаят да бъдат обвързани от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се
създаде привидността. Действителното намерение може да е страните да не се
обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение
(относителна симулация). И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл.
26, ал. 2 ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя
може да поиска разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), като в настоящия случай се
твърди наличие на абсолютна симулация - действителната воля на страните не е
била да прехвърлят имотите, като продажната цена не е заплащана. За да е налице привидност на договора, следва
да се установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са
желали да постигнат последиците му. В тежест на страната, която претендира
разкриване на симулацията, е да установи по пътя на прякото и пълно доказване,
че действителната воля на страните по сделката към момента на сключването й не
е такава, каквато е отразена в нея. Следва да устави каква точно е била
действителната воля на страните, като в случая следва да докаже, че страните са
постигнали съгласие да не настъпят правните последици, произтичащи от
атакуваната сделка.
Разкриването
на симулацията и установяване на действителните отношения между страните става
чрез т.нар. обратно писмо /контр летр/. Обратният документ се създава нарочно
за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между
страните по привидната сделка. Той се подписва от същите страни, които участват
в явната сделка.
Обратното
писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за
разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа
писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на
сделката и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след
или заедно с явния договор. Обратно писмо има само тогава, когато документът за
привидността е подписан и от двете страни по симулативната сделка, а ако е
едностранно подписан, може да има значение само като начало на писмено
доказателство. Непълният обратен документ (начало на писмено доказателство) е
случаен документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на
явната сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства,
които правят наличието на симулация вероятно. За да съставлява т. нар. „начало
на писмено доказателство”, документът следва да изхожда от противната страна, а
не от опровергаващата страна. В настоящия случая посоченият документ изхожда
само от продавача и сам по себе си не обосновава вероятна привидност на
сделката.
При
формиране крайния извод на съда във връзка с оспорването на документа,
наименован „декларация – обратно писмо”, следва да се изходи от това, че
доказателствената тежест за установяване неавтентичността на подписите се носи
от оспорващата страна - в случая от ответника. Следва да бъдат споделени
възраженията на ответника, че преди смъртта си С. В. не е била способна да се
подписва предвид влошеното си здравословно състояние. При сключване на
процесния договор пред нотариус лицето е положило отпечатът. За невъзможността С.
В. да се подписва свидетелства и свидетелката М. П., водена от ищеца. Освен че сам
по себе си документът не обосновава вероятна привидност на сделката, според съда
същият е неистински.
Събирането
на гласни доказателства по делото е допустимо, доколкото ищецът се явява
наследник на продава /чл. 165, ал.2 от
ГПК/. По делото обаче не се събраха категорични доказателства, установяващи
абсолютната симулация на договора. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката П. В. М.-Спасова, отчитайки обстоятелството, че същата е съпруга
на ответника, и нейната заинтересованост от изхода на делото. Показанията на
другата водена от ищцовата страна свиделка - М. П. П. са схематични,
неубедителни и не се подкрепят от останалите събрани по делото доакзателства. В
случая съдът отчита обстоятелсвото, че свидетелката се е започнала със С. В.
непосредствено преди смъртта й, когато последната е била във влошено
здравословно състояние.
Доколкото
по делото не са представени убедителни доказателства относно наличието на
твърдяната абсолютна симулация, предявеният иск по чл. 26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. Следва да се разгледа иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД:
Относно иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД:
За
доказване изпълнението на задължението по заплащане на уговорената продажна
цена от 9500 лв. ответникът се позовава на обективираната в нотариалния акт
констатация на нотариуса, че цената е платена от купувача на продавача напълно
и в брой в деня на сделкарта. Нотариалният акт за правна сделка е официален
свидетелстващ документ в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него
са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са
техни. В частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ.
на продавача, че е получена от него, нотариалният акт има характер на частен
свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на
своя издател за даден факт. Този факт може да се е осъществил обективно или
не,поради което частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или
неверни и може да се оспорва и установява истинността им. Опровергаването на
записаното в нотариалния акт изявление за плащане на цената е в тежест на ищеца
по делото. В тежест на ищеца като
наследник на продавача е да опровергае съдържанието на нотариалния акт в частта
относно отразеното изявление за получаване на цената напълно и в брой в деня на
изповядване на сделката. По делото обаче не се събраха категорични
доказателства в този смисъл. Съдът не кредитира показанията на свидетелката П. В.
М.-Спасова по изложените по-горе съображения - същата е съпруга на ответника и е
верояно заинтересована от изхода на делото. Показанията на другата водена от
ищцовата страна свиделка - М. П. П. са схематични, неубедителни и недостоверни.
Същите не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Искът
по чл. 87, ал.3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Относно отговорността за разноски:
Ответникът претендира разноски, както
следва: 125 лв. депозит за вещо лице и 1000 – адвокатско възнаграждение.
Наведеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
се явява неоснователно. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност
за съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай
когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия
случай съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че
минималният размер за адвокатско възнаграждение възлиза на 1295,88 лв. Заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е под предвидения минимумпо
Наредбата, поради което не са налице основания за приложение на чл.78, ал.5
от ГПК.
Така мотивиран, Д.кият районен съд:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.С. с ЕГН ********** ***, с която
срещу Д.С.С. с ЕГН ********** *** срещу Д.С.С.
с ЕГН ********** *** искове, както следва:
- за прогласяване нищожността на сключените
между майката на ищеца С. С. В., б.ж. на гр. Д., починала на 14.03.2017г., от
една страна като продавач, и Д.С.С., от друга страна като купувач, договори за
покупко-продажба, обективирани в нотариален акт №***. на нотариуса Е. З. с
район на действие ДРС, вписан в СВп. –
Д. под
акт №***., вх. рег. №***., относно следните недвижими имоти: 1) 1/2 ид.ч от жилище – апартамент, находящо се на
административен адрес гр. Д., ул. ***, с площ 88,23 кв.м, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Д., състоящ се две стаи,
столова, кухня, ниша, сервизни помещения, ведно с прилежащите му части от
избено помещение №16 с площ 12,92 кв.м.
и от таванско помещение №12 с площ 12,35 кв.м., както и 2,476% ид. ч от
общите части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления
имот; 2) 1/2 ид.ч от гараж № 10, находящ се на административен адрес гр. Д., ул. **** с площ 18,94 кв.м ,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Д. и
3) 1/4 ид. ч от нива с площ 22,001 дка, представляваща имот с
идентификатор *** КККР на гр. Д., поради накърняване на добрите нрави – липса
на еквивалентност на насрещните престации, искове с по чл. 26, ал.1, предл. 3
от ЗЗД;
- за прогласяване за нищожни като абсолютно
симулативни на договори за
покупко-продажба, обективирани в нотариален акт №*/****. на нотариуса Е. З. с
район на действие ДРС, вписан в СВп. –
Д. под
акт №****., вх. рег. №12426/29.12.2016г., сключени между майката на ищеца С. С.
В., б.ж. на гр. Д., починала на 14.03.2017г., от една страна като продавач, и Д.С.С.,
от друга страна като купувач, относно следните недвижими имоти: 1) 1/2 ид.ч от жилище – апартамент, находящо се на
административен адрес гр. Д., ул. ****, с площ 88,23 кв.м, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на гр. Д., състоящ се две
стаи, столова, кухня, ниша, сервизни помещения, ведно с прилежащите му части от
избено помещение №16 с площ 12,92 кв.м.
и от таванско помещение №12 с площ 12,35 кв.м., както и 2,476% ид. ч от
общите части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления
имот; 2) 1/2 ид.ч от гараж № 10, находящ се на административен адрес гр. Д., ул. „**** с площ 18,94 кв.м , представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Д. и 3) 1/4 ид. ч от нива с площ 22,001 дка, представляваща имот с
идентификатор *** КККР на гр. Д., искове по чл. 26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД.
- за разваляне на договори за
покупко-продажба, обективирани в нотариален акт №***. на нотариуса Е. З. с
район на ***., вх. рег. №****., сключени между майката на ищеца С. С. В., б.ж.
на гр. Д., починала на 14.03.2017г., от една страна като продавач, и Д.С.С., от
друга страна като купувач, относно следните недвижими имоти: 1) 1/2 ид.ч от жилище – апартамент, находящо се на
административен адрес гр. Д., ул. „*** с площ 88,23 кв.м, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Д., състоящ се две стаи,
столова, кухня, ниша, сервизни помещения, ведно с прилежащите му части от
избено помещение №16 с площ 12,92 кв.м.
и от таванско помещение №12 с площ 12,35 кв.м., както и 2,476% ид. ч от
общите части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления
имот; 2) 1/2 ид.ч от гараж № 10, находящ се на административен адрес гр. Д., ул. *** с площ 18,94 кв.м , представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Д. и 3) 1/4 ид. ч от нива с площ 22,001 дка, представляваща имот с
идентификатор *** КККР на гр. Д., поради неплащане на цената, искове по чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** ***, с която
срещу Д.С.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на Д.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1125 лева – съдебно –
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Д.кия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: