№ 1081
гр. Бургас, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202229 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „Ф............“ ЕООД, ЕИК: ........., с адрес за
кореспонденция: гр.Б.............., представлявано от управителя Й.Д.С., против Наказателно
постановление №696196-F579140/17.03.2023г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП Бургас, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.125, ал.5
ЗДДС, на основание чл.179 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока наличие на повторно наказване на
дружеството във връзка с процесното нарушение, като се моли за отмяна на издаденото НП.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание дружеството -
жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.Е....., който поддържа жалбата и
моли за присъждане на разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
Задълженото лице - „Ф............“ ЕООД, е регистрирано по ЗДДС на 23.01.2018г. В
1
качеството си на регистрирано лице и съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС, то има задължение да
подава справка-декларация за всеки данъчен период. При извършване на съпоставка на
регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС, свидетелката Д. И. -
инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.Бургас, констатирала, че търговецът не е подал в
срок (до 14.08.2020г.) СД по ЗДДС за данъчен период - м. юли 2020г. Същата е отчела, че
съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС - всяко регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да подава справка-
декларация, като съгласно чл.125, ал.5 ЗДДС декларацията следва да се подаде до 14-то
число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. В случая декларацията се
отнася за месец юли 2020г., поради което и крайният срок за подаването й е 14.08.2020г.
Св. Д. И. преценила, че с горното е извършено нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС,
поради което и на 06.01.2023г. изпратила покана до търговеца за поддаване на СД и
явяването му в ТД на НАП-Бургас за съставяне на АУАН.
В указания срок, представител на дружеството не се е явил и свидетелката И.
съставила в негово отсъствие АУАН cep. AN №F579140/06.11.2020г. срещу дружеството,
квалифицирайки горните факти като нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС.
В срока по чл.34 ЗАНН наказващият орган, възприемайки констатациите в АУАН, е
издал обжалваното понастоящем наказателно постановление, с което на основание чл.181,
ал.1 ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Административно-наказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, която вменява задължение на
търговците, регистрирани по ЗДДС, да подадат справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри, за всеки данъчен период до 14-то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. В конкретния случай жалбоподателят е
следвало да подаде СД за месец юли 2020г. до 14.08.2020г., но не го е сторил.
Съгласно нормата на чл.125 от ЗДДС ал.1 обаче “За всеки данъчен период
регистрираното по чл.96, 97, 97а, 99 и чл.100, ал.1 и 2 лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124“, а видно от ал.3 „Заедно със справка-
декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за
2
съответния данъчен период“. Анализа на цитираната норма, обсъдена със санкционните на
чл.179 ЗДДС, съгласно която “ Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията
по чл.125, ал.1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл.124 или не ги
подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в
размер от 500 до 10 000 лв.” и чл.181, ал.1 ЗДДС “ Регистрирано лице, което не подаде
информация от отчетните регистри или подаде информация на технически носител,
различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.”, сочи на това, че когато регистрирано по ЗДДС
лице въобще не изпълни задължението си по чл.125, ал.1 ЗДДС в срока по чл.125, ал.5
ЗДДС същото се санкционира по състава на първата от санкционните норми, а когато
подаде справка-декларация, която обаче не е придружена от информацията от отчетните
регистри на магнитен носител - тази на чл.181, ал.1 ЗДДС. По делото АНО, след като за него
е било безспорно установено неизпълнение въобще на задължението на санкционираното
дружество по чл.125, ал.1 във вр. с ал.5 ЗЗДС, незаконосъобразно е санкционирал
дружеството както на осн. чл.181, ал.1 ЗДДС /с Наказателно постановление № 696198-
F579146/17.03.2023г./, така и на основание чл.179, ал.1 ЗДДС /с процесното НП/. За
констатираното нарушение АНО вече е издал Наказателно постановление № 696512-696198-
F579146/17.03.2023г., с което е наказал дружеството на основание чл.181, ал.1 ЗДДС, поради
което и недопустимо се явява повторното му наказване за същото нарушение. /в този
смисъл Решение от 01.03.2010г. по НАХД № 139/2010г. на Кюстендилският районен
съд/.
С оглед на факта, че в случая нарушението е съотнесено неправилно към
санкционната норма на чл.181, ал.1 ЗДДС, както и с оглед на обстоятелството, че за
допуснатото нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС дружеството вече е санкционирано на осн.
чл.179, ал.1 ЗДДС /предмет на въззивно обжалване по НАХД №2228/2023г. на БРС/,
обжалваното понастоящем НП следва да бъде отменено.
Отделно от горното, на 29.01.2021г. е съставен протокол за посещение на адрес, в
който е посочено, че на адресът за кореспонденция, задълженото лице или негов
представител не е открит за връчване на акта. На 05.02.2021г. е извършено второ посещение
на същия адрес, в която връзка е съставен и втори протокол с аналогично съдържание. Тези
две посещения на посочения адрес не обосновават извода за извършено щателно издирване,
след като не са предприемани други действия по връчването на акта, било то чрез
общинската администрация, било то чрез органите на МВР, както и не са били изпращани
покани на дружеството, чрез пощенски оператор или по електронен път да се яви, за да му
бъде предаден съответния АУАН. Ето защо, съдът намира, че по делото не е установено в
хода на административнонаказателното производство да е извършено щателно издирване на
дружеството, поради което и прилагането на разпоредбата на чл.43 ал.6 от ЗАНН е станало
при липсата на законовите предпоставки за това. /в този смисъл Решение №1139 от
3
21.06.2017г на АдмСБургас по к.а.н.д.№977/2017г./.
Процесното наказателното постановление е издадено на 17.03.2023г., като до този
момент са изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН /06.11.2020г./ т.е.
след изтичане на предвидения в чл.34 ал.3 ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл.43
ал.6 от ЗАНН. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, без да е необходимо да се разглежда спорът по същество.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай,
жалбоподателят е поискал да му бъдат присъдени направените в производството разноски,
които са в размер на 150 лева, видно от представения в съдебно заседание договор за правна
защита и съдействие /л.43 от делото/. С оглед изхода на делото така претендираните
разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №696196-F579140/17.03.2023г. на Директора
на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което на дружеството - жалбоподател
„Ф............“ ЕООД, ЕИК: ........., с адрес за кореспонденция: гр.Б.............., за нарушение на
чл.125, ал.5 ЗДДС, на основание чл.179 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „Ф............“ ЕООД, ЕИК: ........., със седалище в
град Бургас, ул.“М.............., чрез управителя Й.Д.С., направените в производството разноски
в размер на 150 (сто и петдесет) лева за адвокатска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4