Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Алина
Тодорова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 14220
по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) от Н.А.Н.-непълнолетен,
със съгласието на неговата майка М.С.Н. чрез упълномощения адвокат Й.Д. от САК
против ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******* за обезщетяване на неимуществени вреди – болки
и страдания - причинени при ПТП в размер на 70 000 лв., както и
имуществени вреди в размер на 980,57 лв., представляващи разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на настъпване на ПТП - 03.12.2013 г. до окончателното им
изплащане.
Чрез своя пълномощник
ищецът твърди, че е получил телесни увреждания – епифиолиза на дясната
голямопищялна кост, фрактура на дясната малкопищялна кост, множество охлузвания
и кръвонасядания по тялото, както и психологическа травма вследствие на ПТП,
предизвикано от виновното и противоправно поведение на И.Х.Г., като водач на лек
автомобил “Пежо Партнер” с рег. № *******, за който автомобил към момента на
настъпване на произшествието е имало валидна застраховка за риска „гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество.
Поддържа предявения
иск и претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът
ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******* оспорва предявения иск за неимуществени и имуществени
вреди по основание, а в условия на евентуалност и по размер. Твърди, че
единствено поведението на пострадалия е причина за настъпването на ПТП, тъй
като същият в качеството си на пешеходец е нарушил правилата на ЗДвП. Прави
възражение за съпричиняване и твърди, че ищецът е пресичал на нерегламентирано
за целта място, като е навлязъл на пътното платно внезапно. Оспорва претенцията
за лихва и прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на нея,
считано от 03.12.2013 г.
Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да присъди по-нисък и
съобразен със справедливостта и съпричиняването размер. Претендира разноски за
производството.
Доказателствата са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по
делото Констативен протокол за ПТП № К-1118,протокол за оглед на
местопроизшествие със скица и албум и Определение на СРС по н.ч.д. 20490/2014
год. от 11.12.2014 год. се установява,че
на 03.12.2013 год. около 11.45 ч. в гр.София на ул.“Президент Линкълн“ в района
на спирка № 0175 бл.25 Овча купел е настъпило ПТП,при което движещия се по бул.
“Президент Линкълн”, с посока на движение към “Околовръстен път” лек автомобил
“Пежо Партнер” с рег. № ******* управляван от И.Х.Г. е блъснал пешеходеца Н.А.Н.,пресичащ
от дясно на ляво пътното платно и му е причинил фрактура на десния глезен.
По делото не се спори,
че за лек автомобил “Пежо Партнер” с рег. № *******, към момента на настъпване
на ПТП, е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество.
От приетата САТЕ се
установи следния механизъм на ПТП: На 03.12.2014 г. около 11:45 ч. в гр. София
лек автомобил “Пежо Партнер” с рег. № ******* се е движил по бул. “Президент
Линкълн”, с посока на движение към “Околовръстен път”. Времето било ясно и
сухо, пътната настилка била суха, с асфалтово покритие, като движението не било
натоварено. Пътното платно било устроено за двупосочно движение с по две пътни
летни във всяка посока, като лекият автомобил се движел с лявата пътна лента със скорост около 40
км/ч. В дясната пътна лента, пред него се движел автобус на градския транспорт.
Наближавайки спирка, находяща се срещу бл. № 25 в ж.к. “Овча купел”, в района на пешеходната пътека
автомобилът застигнал автобуса. Автобусът подминал пешеходната пътека и спрял.
Водачът на автомобила намалил още скоростта за преминаване през повдигнатата
пешеходна пътека. Пред автобуса изскочил пострадалият пешеходец, който
предприел пресичане на пътното платно с бърз ход. Водачът на лекия автомобил
предприел спиране, но въпреки това между него и пешеходеца настъпил удар.
Пешеходецът бил ударен от предния десен калник на лекия автомобил. Мястото на
установяване на автомобила и пострадалия не са известни, тъй като
местопроизшествието не е запазено.
Като
причини за настъпване на ПТП е посочено, нерегламентираното и внезапно пресичане
от страна на ищеца и несвоевременната реакция на водача на лекия автомобил за аварийно
спиране с цел предотвратяване на удара.
От приетата и
неоспорена по делото СМЕ се установи, че в пряка-причинно следствена връзка с
ПТП, осъществено на 03.12.2014 г. ищецът е получил епифизиолиза от гр. II+V на дясната голямопищялна кост в долната и
част и фрактура на дясната малкопищялна кост. Травматичната увреда на
разтежната зона на големия пищял на ищеца му е довела трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 6 месеца. През посочения
период пострадалият е търпял болки и страдания, като през първите 20 дни
непосредствено след злополуката и в продължение на 2 седмици след всяка от
извършените общо 4 операции, болките са били с интензивен характер. В
продължение на общо 4 месеца пострадалият не е можел да стъпва на десния си
крак и се е предвижвал с патерици, трудно се е самообслужвал и е ползвал чужда
помощ. Към датата на последния преглед на 08.01.2019 г. ищецът се оплаква от
периодични болки при промяна на времето, преумора, оток и несигурност при
натоварвания. На външната страна на десния глезен има остатъчен L-образен кожен белег от извършена костна
операция на малкия пищял. Счупените кости са зараснали окончателно. Движенията
на дясната глезенна става са възстановени напълно. Ищецът се придвижва
самостоятелно без помощни средства и с нормален обем и сила. Общото
здравословно състояние на пострадалия е възстановено, липсват клинични данни за
нарушения на обема и движения на увредената става. Не се установява скъсяване
на увредения десен крак и не се очакват усложнения, възможни са само периодични
болки при студено и влажно време, които бързо отзвучават след употреба на
обезболяващи средства.
От показанията на
свидетеля М.Н./
майка на ищеца/ се установява, че веднага след ПТП пострадалият е бил откаран в
Пирогов, където бил на легло с два фиксирани крака, след което е претърпял
операция, последвана от втора такава на следващата сутрин. Лежал е в “Пирогов”
две седмици, след което е бил на домашно лечение с гипс до средата на м.
февруари. През м. януари 2014 г. отново влиза в “Пирогов” за сваляне на една от
иглите, а през м. февруари за сваляне на пироните, след което отново се прави
операция. Ищецът е преживял тежко случващото се, тъй като не е могъл да се
движи, изпуснал е от материала в училище, все още има оплаквания, кракът му се
подува при натоварване, поради което се е отказал от играта на футбол.
Свидетелят
Я.А.Н., очевидец на ПТП, твърди, че се е движил от Околовръстния път по бул.
“Президент Линкълн”. В обратната посока имало спрял автобус и младеж започнал
да пресича пред автобуса. Той се движел нормално и когато видял лекия
автомобил, който изпреварвал автобуса, се е опитал да се върне назад, но
автомобилът го ударил с предната си дясна част. Свидетелят спрял автомобила си
и отишъл при момчето, което било в съзнание, но не е било адекватно.
Свидетелят
И.Х.Г., участник в ПТП, твърди, че е бил на работа към момента на ПТП, изпреварвал
е автобуса, който е отбил на спирката. Пред автобуса е притичало момче, което
не е виждало колата, защото носело качулка. Спрямо движението на автомобила то
се е движело отдясно-наляво и се е ударило странично в колата. След удара
свидетелят го е откарал в “Пирогов”.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1
КЗ(отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД , където е посочено, че всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съдът приема за
установено, че произшествието е настъпило поради противоправното и виновно поведение на
водачът на лек автомобил “Пежо Партнер” с рег. № *******, който е нарушил разпоредбата
на чл. 65 от ЗДвП, тъй като при преминаването покрай автобуса, спрял на спирка
на градския транспорт, не е намалил скоростта си на движение, така че да може
да спре във всеки момент, в който се появи пешеходец пред спрелия автобус. В
случая за водача на лекия автомобил не е имало забрана да изпревари автобуса.
Факт е, че се е движел в рамките на допустимата скорост до 50 км.ч., но
преминавайки покрай спрелия автобус, не е намалил скоростта достатъчно, за да
може да спре своевременно в случай на необходимост.
Причинно-следствената
връзка между описаните във фактическата част на решението травматични
увреждания и процесното ПТП е установена.
Факт е, че за лек автомобил “Пежо Партнер” с рег. № *******
е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност при ответното
застрахователно дружество.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди
е ОСНОВАТЕЛЕН.
По размера на иска:
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид характера и
степента на увреждането, претърпените силни физически болки и страдания
непосредствено след увреждането и след всяка от оперативните интервенции,
неудобството, което е причинено на ищеца в процеса на възстановяване и
продължителността на последния, психическата травма, която случилото съставлява
за един непълнолетен и начина, по който той е било откъснат от всекидневните си
социални занимания, както и пълното възстановяване на здравето. Съобрази и
принципа, че обезщетението следва да служи единствено за репариране на
настъпилите вреди и да съответства на социално- икономическите условия в
страната, поради което определя същото в размер на 40 000 лв.
Във връзка с размера
на обезщетението съдът следва да разгледа и направеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Доколкото
факта на съпричиняване е обективен, е без значение обстоятелството, че
пострадалият е непълнолетен.
От установената по
делото фактическа обстановка е видно, че ищецът е пресичал на нерегламентирано
за целта място, като е изтичал пред автобуса без да се оглежда и да се съобрази
с пътната обстановка.
С оглед изложеното
съдът приема, че е налице 50 % съпричиняване от страна на ищеца, предвид
предприетото внезапно пресичане на нерегламентирано място, които следва да се
приспаднат от определения горе общ размер на обезщетението или последното следва
да се присъди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част, до
пълния предявен размер на иска за неимуществените вреди от 70 000 лв.,
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Претенцията за
обезщетяване на имуществените вреди в размер от 980.57 лв. е основателна,тъй
като тези разходи са доказани от представените по делото фактури и фискални
бонове. Следва да се уважи изцяло,като за сумата от 491.57 лв. лихва следва да
се начисли от 06.12.2013 год.,а за остатъка от 489 лв. считано от 21.07.2014
год.
Съобразно този изход на делото, ответникът следва да заплати
на адвокат Й.Д. от САК сумата от 1130 лв. адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА,а по сметка на СГС държавна такса от 800 лв. и разноски за
експертизи платени от бюджета на съда в размер на 84 лв.
Ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 107 лв. деловодни разноски и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Н.А. Н.,
ЕГН **********,***, партер чрез адвокат Й.Д.от САК сумата от 10 000 лв. -
обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва от 03.12.2014
г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 980,57 лв. – обезщетение за
причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.04.2014 г. на основание чл.
226 от КЗ(отм.), ведно със законната лихва /за
сумата от 491.57 лв. считано от 06.12.2013 год.,а за остатъка от 489 лв.
считано от 21.07.2014 год./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди
над уважения размер от 10 000 лв. до пълния такъв от 70 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адвокат Й.Д.от САК
1130 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА,а по сметка на СГС
държавна такса от 800 лв. и разноски за експертизи платени от бюджета на съда в
размер на 84 лв.
ОСЪЖДА Н. А.Н., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „А.“ АД,
ЕИК ******* сумата от 307 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: