РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова К.
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20221880200048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена
от М. Б. К. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 21-0353-000415 от 02.02.2022 г., издадено от ВПД
(временно преназначен на длъжността) началник група към ОДМВР София,
РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. С обжалваното наказателно постановление
на жалбоподателката, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени
административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 месеца.
В жалбата, както и в открито съдебно заседание, пълномощникът излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление (НП), като иска то да бъде отменено. Освен това навежда и
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в откритото съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
свидетели.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна :
На 22.12.2021 г., около 23,30 часа, разпитаните от съда свидетели -
очевидци : И. И. и А. Н. (служители на .....), спрели за проверка на улица
„Република” в гр. Своге лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. №
......., собственост на Е. В. Колата се движела с посока на движение от гр.
Своге към с. Искрец и се управлявала от М. К.. След направена справка в
оперативната дежурна част (ОДЧ) проверяващите установили, че моторното
превозно средство е с прекратена регистрация на 07.05.2019 г., на основание
чл. 143, ал. 10 ЗДвП. На място пристигнал свидетелят Н. К., на длъжност ......,
повикан от колегите си, който съставил на нарушителя К. акт за установяване
на административно нарушение (АУАН). Същият съдържа всички реквизити
посочени в чл. 42 ЗАНН, като са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 41
ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, нарушителя и свидетелите при
установяване на нарушението. М. К. се запознала със съдържанието на акта и
е написала, че няма възражения. Уведомена е за правото в 3-дневен срок да
направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с
подписа й. На 02.02.2022 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление, което съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН.
То е връчено на 14.02.2022 г., а жалбата е подадена в РУ – Своге още същия
ден.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и
наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и
относими по делото доказателства. Свидетелските показания изцяло
кореспондират със събраните други доказателства и установени факти,
поради което съдът ги кредитира.
Безспорно се установява, че жалбоподателката е управлявала моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. от
обективна страна е налице състава на административното нарушение по 140,
ал. 1 ЗДвП.
По документи собственик на автомобила е Е. В, починала на ....... г. От
представената по делото Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционния фонд е видно, че за колата е сключвана застраховка
„Гражданско отговорност” и след смъртта на собственика, и то многократно.
За последен път преди проверката, такава е сключена на 05.02.2018 г., а след
съставянето на АУАН застраховка е сключена на 30.12.2021 г. Очевидно
застраховката не е сключвана от починалия собственик, но в приложената
към настоящото дело полицейска преписка жалбоподателката К. саморъчно е
написала, че автомобилът е закупен през 2010 г., но до 22.12.2021 г.
собствеността не е прехвърлена. Също така е заявила, че рядко управлява
автомобила и за документите се грижи нейният син. За повече от десет
години приобретателят не е регистрирал пътното превозно средство,
включително след измененията на чл. 145 ЗДвП през 2017 г., които му
вменяват това задължение в срок до един месец. Безспорно е, че никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Според съда
2
собственик, който не е изпълнил задължението си да регистрира закупения от
него автомобил, не може да навежда доводи, че не е уведомен от
компетентните органи за определено обстоятелство, след като и той не ги е
уведомил, че е станал собственик. С бездействието си приобретателят се е
поставил в положение да не може да бъде уведомен, тъй като е неизвестен за
държавните органи. Видно е, че обстоятелствата, че автомобилът е закупен и
не е регистриран са били известни на К., следователно освен, че от обективна
страна тя е извършила административното нарушение, при нея е налице и
субективната страна, тъй като са й били известни горепосочените
обстоятелства. В тази връзка лишено от всякаква логика е написаното от К.,
че „не сме уведомявани, че автомобилът е с прекратена регистрация, нито от
Гаранционния фонд, нито от МВР”, тъй като посочените от нея държавни
институции няма как да знаят, че колата е с нов собственик, след като не са
уведомени от купувача, а след ..... г. продавачът и при най-добро желание не
би могъл да уведоми никого.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Настоящият състав на съда намира от правна страна, че АНО е
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е
извършването на административното нарушение от страна на
жалбоподателката по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл.
7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на М. К.. Наложените административни наказания са
предвидените в закона за извършеното нарушение, като не би могло да се
приеме, че деянието, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която
да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган.
Жалбоподателката е била напълно наясно за какво е наказана по
административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно,
така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички
елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради
което правото на защита на жалбоподателката е гарантирано. Налице е пълно
фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на
административните нарушения и фактите по тяхното извършване, по
идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Ето защо се
налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
В заключение, административнонаказващият орган осъществявайки
правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно
всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и
отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти
законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че М. К. е
осъществила от обективна и субективна страна нарушението за което е
3
санкционирана административно. От субективна страна деянието е
извършено виновно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 21-0353-000415 от
02.02.2022 г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР София, РУ
Своге, с което на М. Б. К. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания по
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4