№ 796
гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501177 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по жалба на В. И. К., ЕГН *********, подадена чрез
пълномощника му по делото адв. Т. К., против решение № 260006/23.02.2023
г., постановено по гр.д. № 1461/2018 г., по описа на Районен съд - А., с което
е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в диспозитива на постановеното по делото решение №
260016 от 07.02.2022г. , изразяваща се в погрешно посочване на размера на
предявените от него против Е. З. Б., ЕГН **********, претенции по сметки.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за
допускане на поисканата поправка на очевидна фактическа грешка, като в
диспозитива на решението вместо посоченият размер на предявените от него
претенции по сметки:7625 лева , да бъде посочен правилният размер от 8950
лева.
Въззиваемата по делото страна Е. З. Б., ЕГН ********** , взема
становище за неоснователност на жалбата,като поддържа,че решението на
първоинстанционния съд не страда от релевирания във въззивната жалба
порок и настоява за присъждане на направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
1
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно
правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
Производството е във фаза по извършване на делбата. С
първоинстанционното решение процесният делбен имот– апартамент, с
площ от 64,76 кв.м, находящ се в гр. А., ул.***, е изнесен на публична
продан. Делбата за този имот е допусната при равни права между бившите
съпрузи Е. З. Б., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН ********** , закупили
имота на 07.06.2013г. по време на брака си, а фактическата раздяла между
тях е настъпила в началото на месец октомври 2013г. В. И. К., ЕГН
**********, е заявил в срок претенции по чл. 346 ГПК , приети за
разглеждане от първостепенния съд, съответно за заплащане от Е. З. Б., ЕГН
********** , на сумата от 4475 лева , представляваща ½ от стойността на
извършени по време на фактическата раздяла и платени от него подобрения в
имота възлизащи в общ размер на сумата от 8950 лева, както и на сумата от
3150 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на
притежаваната от него ½ идеална част от съсобствения между страните
недвижим имот за периода от месец октомври 2016г. до 16.05.2019г.
С първоинстанционното решение са отхвърлени претенциите по
сметките, предявени от В. И. К., ЕГН **********, против Е. З. Б., ЕГН
**********, за заплащане на сумата от общо 7625 лева, от които 4475 лева -
представляваща половината от стойността на извършените от него ремонтни
дейности през 2015г. в делбения имот; и 3150 лева, представляваща
обезщетение за това, че е бил лишен от ползването на съсобствената вещ за
периода от месец октомври 2016г. до 16.05.2019г.
Съделителят В. К. твърди, че в така постановеното решение от
първоинсатнциониня съд е била допусната очевидна фактическа грешка
досежно размера на претендираните от него претенции по сметки, като
вместо правилният такъв от 8950 лева неправилно е бил посочен размер от
7625 лева.
На 23.02.2023г. районният съд е постановил решение №260006, с което
е оставил без уважение молбата за поправка на ОФГ, което е предмет на
обжалване в настоящето производство.
Настоящият състав на съда намира отказът на първостепенния съд да
постанови исканата поправка за правилен.
По реда на чл.247 ГПК съдът,който е постановил решението, може сам
да поправи допуснатите при постановяването му очевидни фактически
грешки,т.е. несъответствията между изразената в мотивите към решението
воля на съда досежно изхода на правния спор и отразяването на тази воля в
диспозитива на решението.
В настоящия случай в мотивите на решението, чиято поправка се иска,
съдът е приел за неоснователни предявените от съделителя В. И. К., ЕГН
**********, против Е. З. Б., ЕГН **********, претенции по сметки за
заплащане на сумата 4475 лева - представляваща половината от стойността на
извършените от него ремонтни дейности през 2015г. в делбения имот; и 3150
2
лева, представляваща обезщетение за това, че е бил лишен от ползването на
съсобствената вещ за периода от месец октомври 2016г. до 16.05.2019г., която
воля е обективирана и в диспозитива на решението. Следователно липсва
противоречие между изразената воля на съда в мотивите и диспозитива на
решение. Твърденият недостатък на решението може да обуславя друг порок,
но не и наличие на очевидна фактическа грешка.
С оглед на гореизложеното молбата за допускане на очевидна
фактическа грешка е неоснователна, а първоинстанционното решение, с което
е оставена без уважение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Независимо от изхода в настоящето производство разноски в полза на
насрещната страна по жалбата Е. Б. не следва да бъдат присъждани , с оглед
разпоредбата на чл. 81 ГПК, предвиждаща, че във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането
за разноски. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че разноски се
присъждат само с такъв акт, с който предявеният иск се уважава или
отхвърля, т. е. разрешава се по същество възникналият материално-правен
спор, или производството по иска се прекратява. Съдебният акт, постановен
по реда на чл. 247 ГПК, няма характер на акт, с който се приключва делото,
тъй като по този ред се поправят допуснати от съда очевидни фактически
грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, но не се
променя формираната воля на съда по съществото на спора. Нещо повече,
производството за поправка на очевидна фактическа грешка може да се
инициира и от самия съд допуснал грешката, като и в този случай разноски
също не се присъждат независимо от изхода на производството, в който
смисъл са Определение № 401 от 30.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4537/2022
г., I г. о., ГК; Определение № 197 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1801/2023 г., II г. о., ГК
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260006/ 23.02.2023г. , постановено по
гр.д.№ 1461/2018г. по описа на Районен съд-А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. З. Б., ЕГН ********** , за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4