№ 508
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20231000503144 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 4290/28.07.2023г, постановено по гр.д.№ 10788/2022г по описа на СГС,
I–во ГО, 2-ри състав, е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. А. Я.
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) 28 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение
в извършване на престъпление по досъдебно производство 181/2008 г. на ГДДП на МВР,
ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на А. А. Я. срещу Прокуратурата на Република България за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение по досъдебно
производство 181/2008 г. за разликата над 28 000,00 лева до пълния предявен размер от 120
000,00 лева.
Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария в частта му, с която е
осъдена да заплати на А. А. Я., на осн. чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди сумата от 28 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва от
18.06.2020г до окончателното изплащане, с доводи, че е необосновано, постановено в
противоречие със съдопроизводствените правилаq съдебната практика и критериите за
справедливост. Сочи, че съдът не е съобразил, че наказателното производство е приключило
в досъдебна фаза и в разумен срок, че е за документно престъпление. Излага доводи, че
ищецът не е доказал, че е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с повдигнатото му обвинение, не е установил, че се е влошило
здравословното му състояние, а действията на прокуратурата са законосъобразни и
1
правилни. Няма данни по делото, че е изнасяла данни по повод наказателното производство
срещу ищеца до медиите. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се
отхвърли исковата претенция за присъдената сума.
Подадена е насрещна въззивна жалба от А. А. Я. срещу решението в частта му, с
която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 28 000лв. до пълния предявен размер
от 120 000лв. Сочи, че определеният размер на обезщетението е занижен, тъй като не е
съобразена продължителността на производството-12 години, наложената му мярка за
неотклонение-гаранция в размер на 10 000лв., мярка за процесуална принуда-забрана за
напускане на пределите на страната, претърпените негативни влияния върху психиката му,
влошените семейни отношения поради неговото обществено злепоставяне в малък град,
напрежение, страх за работата и ежедневието си, неговите достойнства като военен, лекар с
две специалности-вътрешни болести и кардиология, баща и глава на семейство. Оспорил е
въззивната жалба на другата страна.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му от него част и се уважи
исковата му претенция до сумата от 120 000лв. и да се потвърди решението в частта му, с
която е уважена частично исковата му претенция, ведно със законната лихва. В писмената
защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат доводите, изложени в
насрещната въззивна жалба. Поддържа доводи, че е неоснователно възражението на
прокуратурата, че не са били налагани други мерки, извън парична гаранция. Сочи, че
следва да се отчете, че паричната гаранция в размер на 10 000лв., „забраната да напуска
пределите на страната“, наложените запори и възбрани са ограничили правата и интересите
му в значителна степен.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по
същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищецът по делото А. Я. е посочил в искова молба от 14.10.2022 г., че през 2008 г.
Софийска районна прокуратура е повдигнала спрямо него обвинение за престъпление по чл.
202, ал. 2, т. 1 и т. 3, пр. 2, връзка с чл. 201 от НК. По искания на прокуратурата на А. Я.: му
е била наложена мярка за неотклонение парична гаранция от 10 000,00 лева; възбранени са
били негови имоти; запорирани са били банковите му сметки; наложена му е била забрана да
напуска пределите на страната; отнети са му били законно притежавани оръжия. СРС е
признал А. Я. за невиновен. Прокуратурата е протестирала оправдателната присъда и с
решение от 18.06.2020 г. Софийски градски съд (СГС) е потвърдил същата.
Посочил е, че заради незаконното обвинение е имал затруднения да изпълнява
длъжността си. Не е можел да се разпорежда с имуществото си, да ходи на лов, да
напуска страната и да оперира с банковата си сметка. Преживял е стрес, страх, несигурност,
унижение, безнадеждност, бил е засегнат авторитетът му. Затворил се е в себе си; чувствал
се е отговорен за състоянието на близките си, както и че „СПЕЦИАЛРЕМОНТ“ ЕООД е
било компрометирано заради него. Действията на прокуратурата са били оповестявани пред
медиите.
Вследствие на обвинението здравословното му състояние се е влошило: паднала е
имунната му защита, поради което се е разболял няколко пъти от бронхопневмония;
повишило се е кръвното му налягане, приемал е медикаменти и е бил е хоспитализиран.
Изложил е доводи, че е било нарушено правото му за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. Отказал е предложеното му споразумение за обезщетение при
забавено правосъдие.
Претендирал е да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата
от 120 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпял, вследствие на незаконното
му обвинение, ведно със законна лихва от 18.06.2020 г. до окончателното плащане.
2
Ответникът по делото-Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата
претенция с доводи, че е извършвала само действия, които са правно регламентираните в
наказателния процес; че с наложената мярка за неотклонение гаранция и забраната за
напускане пределите на страната не са били нарушени правата на А. Я.; че в досъдебната
фаза делото е протекло в разумни срокове, а за съдебната фаза Прокуратурата не носи
отговорност; че ищецът не е претърпял вреди от незаконното обвинение; че не е
разгласявала наказателното производство; че размерът на търсеното обезщетение е
завишен.
С решението си съдът е уважил частично исковата претенция до сумата от
28 000лв. за претърпени неимуществени вреди от ищеца, като е отчел тежестта на
повдигнатото обвинение, вида на наказателното производство, наложената мярка за
неотклонение, икономическата обстановка в страната, семейното и професионално
състояние на ищеца.
Не се спори между страните по делото, че А. Я. е роден на ********г.; семейството
му се състои от съпруга и двама сина. Бил е едноличен собственик на капитала на
„СПЕЦИАЛРЕМОНТ“ ЕООД, което се е занимавало с ремонт на ТЕЦ-ове и шивашка
дейност, че е бил избран за кмет на гр.*** с мандат м. ноември 2007 до м. октомври 2011г.
Безспорно между страните е, че на 15.12.2008 г., а и от представените по делото
протоколи за извършени действия се установява, че СРС е разрешил да се извърши
претърсване и изземване на предмети, книжа и компютърни информационни системи от
производствени бази и прилежащите им помещения и дворни места, собственост на
„СПЕЦИАЛРЕМОНТ“ ЕООД, гр. Дупница. СРС също е разрешил извършването на обиск и
изземване по отношение на А. Я. и още 20 човека. На 17.12.2008 г. е било извършено
претърсване в дома на А. Я. на ул. „***“ 11 в гр. ***, като нищо не е било иззето. В същия
ден е било извършено претърсване и изземване в офиса и счетоводството на
„СПЕЦИАЛРЕМОНТ“ ЕООД в гр. Дупница, като са били иззети документи и
информационни компютърни системи.
С постановление от 05.02.2009 г. А. Я. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство 181/2008 г. по описа на МВР, прокурорска преписка 58 778/2008 г. за
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 и т. 3, връзка с ал. 1, т. 1, връзка с чл. 201, пр. 4 от НК.
Спрямо него е била взета мярка за неотклонение парична гаранция от 10 000,00 лева
От представени запорни съобщения до ищеца и писма се установява, че в периода 20-
24.02.2019 г. А. Я. е получил съобщения за: запор върху негова кредитна карта в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и левова спестовна сметка в „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД; възбрана върху негово дворно място в гр. Дупница от 430,00 кв. метра и
две сгради в него от 122 кв. метра и 106,00 кв.м.
С постановление от 19.03.2010 г. прокурор от СРП е определил спрямо А. Я. мярка за
процесуална принуда забрана за напускане пределите на България и през 2010 г. СРП е
внесла в СРС обвинителен акт срещу А. Я..
С определение от 25.06.2013 г. СРС е отменил мярката за неотклонение парична
гаранция, взета спрямо А. Я.. На същата дата СРС е постановил присъда, с която е оправдал
А. Я. по повдигнатото му обвинение. По наказателното дело срещу А. Я. СРС са били
проведени единадесет открити съдебни заседания, за които са представени протоколи от
същите. За отлагането само на едно открито съдебно заседание причината е била
неявяването на адвоката на А. Я. поради участието му в друго дело пред САС - заседанието
от 06.07.2012 г. - като делото е било отложено за 23.11.2012 г. - пет месеца по-късно.
Прокуратурата е протестирала присъдата на СРС и след проведено въззивно
производство е била потвърдена и е влязла в сила на 18.06.2020 г.
С определение от 06.10.2020 г. СРС е отменил: мярката за процесуална принуда
3
забрана за напускане пределите на страната; наложените запори и възбрани на имущество
на А. Я.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Х. и С.,
от които се установява, че наказателното производство се е отразило на А. Я. и на
отношенията в семейството му. Той се е чувствал виновен спрямо сина си. Наказателното
производство е било отразявано в медиите. Това е притеснявало А. Я. и семейството му.
Ищецът се е ползвал с добро име сред съгражданите си.
Спори се между страните относно претърпените вреди и размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Основният спорен въпрос по делото е относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди на А. Я. по предявената искова претенция с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на
гражданите от разследващите органи, прокуратурата и съда. При преценката на този размер
следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта-
характера и степента на увреждането, последиците, тежестта на обвинението,
продължителността на производството, мярката за неотклонение, възраст на увредения,
обществено и социално положение, като определеният размер не трябва да е източник на
обогатяване.
При преценяването му съдът отчита, че тежестта на повдигнатото обвинение е било
за тежко престъпление съгл. чл.93, т.7 НК, по чл.202, ал.2, т.1 и т.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с
чл.201, пр.4 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години.
Наказателното производство е продължило 11 години и 4 месеца, като единственият период
на забавяне поради невъзможност на процесуалния представител на ищеца да се яви в
съдебно заседание е 5 месеца, което обуславя извод за дълъг период на същото. Доводите на
процесуалния представител на Прокуратурата на РБългария, че не следва да носи
отговорност за времето, през което делото е било в съдебна фаза, са неоснователни, тъй като
съдебната практика приема, че тъй като обвинението е поддържано от прокурора и в тази
фаза, то отговорността за продължителността на същото и в съдебната фаза се носи от нея.
Наложената мярка на Я. забрана да напуска пределите на страната е продължила над
10 години, наложени са били запори върху банкови сметки и кредитна карта, поради
възбрана е бил в невъзможност да се разпорежда с недвижимо имущество, което е довело до
търпени от него неудобства в личния му живот също за дълъг период от време. По делото не
се установява да са настъпили промени в здравословното състояние на ищеца. Следва да се
съобрази, че ищецът е бил обществена фигура, като кмет на населено място, и това
предполага да търпи засилен медийно внимание.
Извършени са били и разследващи действия-претърсване и изземване на
дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е бил ищецът, и чийто предмет на
дейност са били ремонт на ТЕЦ-ове и шивашка дейност. Ищецът е бил кмет на населеното
място, в което е живеел. Бил е на 58 години към датата на повдигане на обвинението, с
чисто съдебно минало. Наказателното производство се е отразило негативно на
отношенията в семейството му, чувствал се виновен спрямо сина си, като и медийното
отразяване е способствало за търпените неудобства. Съгласно съдебната практика фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да установи претърпените вреди, изразяващи се в
засягане на честта и достойнството, негативните изживявания за периода на наказателното
4
преследване. / В този смисъл решение № 480/23.04.2013г по гр.д.№ 85/2012 на IV ГО на
ВКС./
При отчитане на всички тези съображения, въззивният съд намира, че следва да се
определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 28 000лв., ведно
със законната лихва върху сумата от 18.06.2020г до окончателното изплащане.
Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4290/28.07.2023г, постановено по гр.д.№ 10788/2022г
по описа на СГС, I –во ГО, 2-ри състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5