№ 366
гр. Варна , 13.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Петя Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500402 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 402/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, подадена чрез Албена Влчева – държавен инспектор в ТД на
КПКОНПИ – Варна против решение № 260067/28.06.2021 г. по гр.д. №
162/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на
комисията срещу Й. Д. ХР. по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане на
имущество на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с
чл. 141 от ЗПКОНПИ от Й. Д. ХР.: сумата в размер на 600 лв.,
представляваща равностойността на придобитите дружествени дялове в „ГАК
КОМЕРС" ООД ЕИК *********; сумата общо в размер на 6 165,05 лв.,
представляваща лични вноски през 2010 г. по сметка с IBAN BG 73 RZBB
9155 1499 0160 00 в „Райфайзенбанк България" ЕАД, открита на 22.08.2008 г.,
с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани
по други банкови сметки; сумата общо в размер на 25 525,42 лв.,
представляваща погасителни вноски по кредит през 2010 г. по сметка с IB AN
BG 73 RZBB 9155 1499 0160 00 в „Райфайзенбанк България" ЕАД, открита на
22.08.2008 г., с титуляр Й. Д. ХР.; сумата общо в размер на 200 420 лв.,
представляваща вноски от трети лица в т.ч. роднини през 2010 г. по сметка с
IB AN BG 25 СЕСВ 9790 1067 0784 00 в „ЦКБ" АД, открита на 16.05.2006 г., с
1
титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по
други банкови сметки; сумата общо в размер на 950 лв., представляваща
вноски от трети лица през 2011 г. по сметка с IBAN BG 25 СЕСВ 9790 1067
0784 00 в „ЦКБ" АД, открита на 16.05.2006 г., с титуляр Й. Д. ХР.,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки; сумата общо в размер на 155 075,80 лв., представляваща вноски от
трети лица в т.ч. роднини през 2010 г. по разплащателна сметка с IBAN BG 07
СЕСВ 9790 1467 0784 00 в „ЦКБ" АД, открита на 08.05.2008 г., с титуляр Й.
Д. ХР., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други
банкови сметки; сумата общо в размер на 6 250 лв., представляваща вноски от
трети лица през 2010 г. и 2011 г. по разплащателна сметка с IBAN BG 56
PRCB 9230 1005 7722 10, в ПроКредит Банк (България) ЕАД, открита на
21.10.2004 г., закрита на 10.03.2015 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в
друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в
размер на 3 866,76 лв., представляваща погасителни вноски по кредит през
2010 г. и 2011 г. по разплащателна сметка с овърдрафт с IB AN BG 27 PRCB
9230 1405 7722 14, в ПроКредит Банк (България) ЕАД, открита на
21.04.2007 г., закрита на 10.03.2015 г., с титуляр Й. Д. ХР. и Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество е осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната
власт сумата от 15 954.12 лева, на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. с чл.
78, ал. 6 от ГПК.
КПКОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Молила е за отмяната му с уважаване на искането изцяло и за присъждане на
сторените по делото разноски. Сочила е, че окръжният съд правилно
установил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото
доказателства и достигнал до обоснован извод за наличие на несъответствие
между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, което е
значително и е налице хипотезата на чл. 107 от ЗПКОНПИ, но неправилно
приложил материалния закон и съобразно практика на ВКС (която практика
въззивникът не възприема и сочи в противен смисъл) в заключение приел, че
подлежи на отнемане от проверявания само налично имущество, а
претендираните неналични суми по банковите сметки не са такова и не
2
подлежат на отнемане. Поддържал е, че подлежи на отнемане
равностойността на придобит дружествен дял от ответника, като е развил
съображения в тази насока и е посочил съдебна практика, отчитайки
наличието на противоречива такава. В евентуалност, при неоснователност на
искането за отнемане на равностойност е настоявал, че съдът сам е следвало
да го преквалифицира като такова за отнемане на дружествен дял и да
постанови отнемане на същия.
Въззиваемият е подал писмен отговор на жалбата и по съображения за
правилността на обжалваното решение е молил за неговото потвърждаване.
Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция в съответната му част, като
неизгодно за него и е редовна. Страните не са направили искания за нови
доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно
от съда.
Налице са основания за спиране на производството:
На настоящия състав е служебно известно, че с определение №8181/
02.04.2019г. по гр.д.№704/17г. Софийски градски съд е направил
преюдициално запитване по следните въпроси, отправени до Съда на
Европейския съюз:
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на
средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-
правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество,
предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е
генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно
придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като
условие за конфискацията... съществуването на пряка или косвена връзка
между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото
имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица
3
(физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от
проверяваното лице...;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима
презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен
законен източник (без предварителна регулация на значението на
"законен/незаконен източник");
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички
засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в
миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на
източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието
доказване не е съществувало законно задължение към момента на
придобиването на конкретното имуществено право?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува
в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на
осъдено лице, чиeто имущество подлежи на конфискация, следва да се
прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно
и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48,
параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл.
48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на
ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба
като тази по главното производство, която:
· създава презумпция за престъпен характер на имущество с
неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.));
· създава презумпция за наличие на основателно предположение за
незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.));
· размества доказателствената тежест за доказване на произхода на
имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното
лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на
имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
4
· въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и
решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
· размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не
само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
· допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване
и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен
характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което
предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може
да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на
методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация
на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува
в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното
предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда
обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на източника на
забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че
забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75
000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип
на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба като тази по главното производство, която:
- въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на
незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС,
което е висящо. Чл.267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да
направи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от
правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл.628
ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото
5
(чл.631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява
(чл.631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който
е отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и
учреждения на Република България (чл.633 ГПК). Това означава, че когато е
отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на
ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване
същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на
разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по
делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.
Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално
запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за
двете дела въпроси. Изложеното важи и за настоящото производство.
Повдигнатите по него въпроси предполагат тълкуването на Директива
2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз от настоящия състав според цитираните по-горе въпроси,
които са поставени пред СЕС с определение №8181/02.04.2019г. по гр.д.
№704/2017г. на СГС. Доколкото образуваното дело С-319/19 продължава да е
висящо пред СЕС, съдът приема, че настоящото производството следва да
бъде спряно до приключването му предвид, че предметът на въззивното
производство предполага тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и
конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.д. № 402/2021 г. по описа на
Варненския апелативен съд до приключването на дело С-319/19 на Съда на
Европейския съюз на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1 от ГПК.
6
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7