Решение по дело №828/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261328
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20211100500828
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    №…..

                                            гр. София, 26.02.2021 г.

 

 

                                     В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А  

 

 

Софийският градски съд, въззивно отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                               ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                  Мл. съдия : Мария Малоселска                        

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 828 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане за отказ на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, при КЧСИ, обективирано в съобщение изх. № 43562/24.11.2020 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение вх. № 36786/19.11.2020 г. на длъжника по изп. дело № 20208630403046 за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до размер от 200 лв., както и на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото. Поддържа, че реално по делото не са извършени никакви процесуални действия извън образуването на делото, тъй като в срока за доброволно изпълнение всички суми са били заплатени от длъжника и той не следва да отговаря за разноски за изпълнителни способи, каквито не са били приложени. Счита, че възнаграждение би се дължало единствено за образуване на делото, по чл. 10, т. 1 от НМРАВ - в размер от 200 лв. и моли да бъде намалено до този размер, а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, без да се излагат конкретни доводи, моли въпросът да се реши по същество. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело И.П.Й. – Н.оспорва жалбата в писмен отговор. Твърди, че същата е недопустима, тъй като след погасяване изцяло на всички вземания на 11.11.2020 г., изпълнителното дело се е прекратило по право. Поддържа, че взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, като адвокатското възнаграждение е в минимален размер по НПРАВ за образуване и събиране на сумите по изпълнителното дело. Законосъобразно ЧСИ е отказал да намали разноските за адвокат на взискателя, моли жалбата да се остави без уважение. Възразява срещу искането за присъждане на разноски в настоящото производство.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ С.Х. поддържа, че жалбата е недопустима по смисъла на чл. 435 ГПК, тъй като законът не предвижда възможност за оспорване отказа на ЧСИ за намаляване на разноските. По същество се оспорва жалбата и като неоснователна, доколкото разноските за адвокат не са прекомерни, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и не са налице основания за намаляването им, както и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело изп. дело № 20208630403046 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 при КЧСИ, е образувано по молба на взискателя И.П.Й. - Н., чрез адв. Я., по изпълнителен лист от 12.10.2020 г.,  издаден срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД, за сумата от 180 лв. – разноски.

На длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение на 05.11.2020 г. за сума в размер на 787, 20 лв., в която са включения като дължими следните суми: 180 лв. - присъдени разноски; 480 лв. - разноски за адвокат; 127, 20 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 17.11.2020 г.

Видно от движение по сметката на ЧСИ цялата сума от 787, 20 лв.е заплатена на 11.11.2020 г.

„Т.С.“ ЕАД е депозирало до ЧСИ възражение на 17.11.2020 г. с искане да бъдат намалени разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и да бъде редуцирана пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга.

С обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 43562/24.11.2020 г., ЧСИ С.Х., с рег. № 863 при КЧСИ е оставил без уважение възражение вх. № 36786/19.11.2020 г. на длъжника по изп. дело № 20208630403046 за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до размер от 200 лв., както и на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

Съдът намира, че частната жалба е допустима по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК, подадена от легитимирана страна и в предвидения от закона срок. Възраженията в обратния смисъл са неоснователни.

Разгледана по същество жалбата относно отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело, каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя, минималното възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.

Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. се дължи - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство, след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са предприемани същински действия от процесуалния представител на взискателя, които да са довели до удовлетворяване на паричното вземане. Същото е платено от взискателя в срока за доброволно изпълнение.

По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че дължимите от „Т.С.“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв. - само за образуване на делото.

Съдът намира за основателно и оплакването на длъжника по отношение размера на дължимата на съдебния изпълнител пропорционална по т. 26 ТТР по ЗЧСИ. Съгласно т. 26, б. „б” от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1 000 лв. – 10 лв. + 10 на сто за разликата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Съдът намира, че в този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т. е. в случая сумата 180 лв. Ето защо и дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 180 лв., възлиза на 18 лв. без ДДС или 21, 60 лв. с ДДС и до този размер се дължи от длъжника такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 43562/24.11.2020 г., ЧСИ С.Х., с рег. № 863 при КЧСИ е оставил без уважение възражение вх. № 36786/19.11.2020 г. на длъжника по изп. дело № 20208630403046 за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се отмени над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ в ПДИ размер от 480 лв. и адвокатското възнаграждение да се намали до размер от 200 лв., както и над сумата от 21, 60 лв. с ДДС до размер от 79, 20 лв. с ДДС - такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ. (както е определена от ЧСИ).

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че в полза на длъжника не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, което протича едностранно, а не състезателно и съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Доколкото разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая, молбата на взискателя за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство следва да се остави без уважение. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС). 

Така мотивиран, Софийският градски съд,

                                            

    Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 43562/24.11.2020 г., ЧСИ С.Х., с рег. № 863 при КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение вх. № 36786/19.11.2020 г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД по изп. дело № 20208630403046 за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ в ПДИ размер от 480 лв., както и над сумата от 21, 60 лв. с ДДС до размер от 79, 20 лв. с ДДС - такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски по изп. дело № 20208630403046 на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 при КЧСИ възложени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД за адвокатското възнаграждение - над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ в ПДИ размер от 480 лв., както и над сумата от 21, 60 лв. с ДДС до размер от 79, 20 лв. с ДДС - такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.                                                                            

                                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.         

 

 

                                                                                                  

        

      

        2.