Решение по дело №2031/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 17.05.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

          ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Силвия Тачева

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2031 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20260095 от 24.11.2020г., постановено по гр.дело №7928/2020г. по описа на СРС, ГО, 159 с-в, е признато за установено по отношение на ответника Столична Дирекция на вътрешните работи, че ищецът К. И.Д. с ЕГН**********, е собственик на основание Договор за покупко-продажба на МПС от 09.08.2019г., на лек автомобил „Рено Меган“, с ДК№*******, рама №VF1RFB00156268785, двигател №D123816, като е отхвърлен искът на К. И.Д. срещу СДВР за предаване владението върху същия лек автомобил.  Ответникът е осъден да заплати на ищцата 735лв. разноски по делото, а ищцата- да заплати на ответника 250лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата К. И.Д.. Жалбоподателката поддържа, че към момента на предявяване на иска (03.12.2019г.) ответникът е владял процесния автомобил (упражнявал е фактическата власт върху него) и едва след този момент- на 07.01.2020г. е предал вещта на трето за делото лице. Твърди, че този въпрос в обжалваното решение е разрешен в противоречие с константната съдебна практика и в противоречие с ТР№4/14.03.2016г. по т.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване на ревандикационния иск, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че е върнал процесния автомобил на третото за спора лице законосъобразно и в изпълнение на разпоредбата на чл.84 от ЗМВР. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към изложените от СРС мотиви в обжалваното решение. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС, съгласно който собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предпоставките за уважаването му са: 1) ищецът е собственик на заявената за ревандикация вещ; 2) тази вещ се владее от ответника и 3) ответникът няма противопоставимо на собственика основание за владението или държането на вещта. Доказателствената тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни в процеса, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и фактът на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта.

Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: 1) искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот (вещ) и 2) искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху този имот. На тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания- да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако обаче в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. (именно в този смисъл е цитираното от въззивника ТР№4 от 14.03.2016г. по т.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС). Точно в този смисъл се е произнесъл и първостепенният съд с обжалваното решение. По делото е установено, че въз основа на представения от ищцата договор за покупко- продажба същата е придобила правото на собственост върху процесния автомобил. От друга страна безспорно е обстоятелството, че автомобилът е предаден от ответника на трето за спора лице преди приключване на устните състезания (действително след подаване на исковата молба). Предаването е извършено в изпълнение на императивната разпоредба на чл.84, ал.8 от ЗМВР, съгласно която ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице. При така описаната фактическа обстановка безспорно се налага изводът, че искането на ищеца за установяване на притежаваното от него право на собственост следва да се уважи, но искането за осъждане на ответника да предаде вещта подлежи на отхвърляне. Основание за отхвърлянето е както липсата на втората необходима предпоставка- упражняване на фактическата власт върху вещта, така и предаването на същата в изпълнение на трето лице в изпълнение на законово задължение на ответника.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. на товетника по жалбата следва да бъде присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева.

По така изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20260095 от 24.11.2020г., постановено по гр.дело №7928/2020г. по описа на СРС, ГО, 159 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА К. И.Д. с ЕГН********** да заплати на СДВР сумата от 100лв. (сто лева)- възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/