Присъда по дело №1303/2015 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 109/11.10.2016г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1303/2015 г. ПО ОПИСА НА ЯРС.

 

ЯРП е предявила обвинение против К.Й.Б. *** за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а” вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.

Преди даване ход на делото свидетелите Ст. Г. и Кр. А., пострадали от деянието предмет на обвинението, направиха искане да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители, а св. А. предяви против подсъдимия и граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 15000 лева, които претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.10.2014г., до окончателното им изплащане. При това положение, тъй като исканията и претенцията бяха своевременно заявени – в сроковете по чл.77, ал.3 и чл.85, ал.3 от НПК, искът беше приет за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, св. Г. и А. бяха конституирани в качеството на частни обвинители, а последната и в качеството на граждански ищец.

В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. Намира същото за безспорно доказано от събраните по делото доказателства и пледира да бъде признат за виновен. Счита, че при определяне на наказанието му следва да се приложи действащата към момента на извършване на деянието редакция на чл.343, ал.3, б. „а” от НК, предвиждаща за извършеното непредпазливо престъпление наказание от една до пет години лишаване от свобода. При това положение, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че от деянието не са причинени имуществени вреди, прокурорът предлага да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като същият се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Счита, че размерът на глобата следва да бъде определен в законовия минимум от 1000 лева, след отчитане поведението на подсъдимия след извършване на деянието, свързано с оказване помощ на пострадалите. Кумулативно с наказанието глоба, прокурорът пледира на подсъдимия да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Гражданският иск намира за основателен и счита, че следва да бъде уважен в размер, определен по преценка на съда.

Чрез поверениците си частните обвинители А. и Г. поддържат обвинението против подсъдимия наред с прокурора, а гр. ищца А. и основаващия се на обвинението граждански иск. Акцентират главно на субективната си оценка за поведението на подсъдимия след извършване на деянието, като считат, че загрижеността му към здравословното състояние на пострадалите е формална, а осигуряването на средства за лечението на Кр. А. отдават на „користни подбуди”, тъй като било насочено единствено към облекчаване на наказателната му отговорност. С оглед обстоятелството, че непосредствено след извършване на деянието подсъдимият бил силно изплашен и в шок, като самият той се нуждаел от помощ, повереникът на частния обвинител Ст. Г. застъпва становище, че същият обективно не е бил и в състояние да окаже помощ на пострадалите, поради което намира, че няма основание за квалифициране на извършеното по привилегирования състав на чл.343а от НК. Излага също, че вина за настъпване на ПТП има единствено и само подсъдимият и не е налице съпричиняване от страна на пострадалите. В заключение, поверениците пледират подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, което намират за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Не вземат становище относно вида и размера на наказанието. Повереникът на гр. ищца А. пледира и за уважаване на иска в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.   

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Подробно обяснява начина и причините за извършване на деянието и изразява искрено съжаление за случилото се, но счита, че няма вина за настъпване на ПТП и моли да бъде оправдан.

Редовно упълномощеният защитник – адвокат също пледира за постановяване на оправдателна присъда. На първо място, защитникът не споделя възприетата от прокурора и от вещите лица посока на движение на пострадалите – отляво надясно спрямо коридора на движение на управлявания от подсъдимия автомобил. В тази връзка счита, че следва да се кредитират показанията на пострадалите, депозирани по време на съдебното следствие, според които, същите са реализирали движение в обратна посока, а именно, отдясно наляво спрямо коридора на движение на автомобила, и на базата на този механизъм на настъпване на ПТП, изгражда защитната си теза. Според адвоката, посочената от пострадалите в съдебна фаза посока на движението им налага извод, че същите попадат в опасната зона. Поради това счита, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и подсъдимият няма вина за настъпване на ПТП. На следващо място защитникът излага, че подсъдимият не е извършил вменените му нарушения на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, както е посочил прокурора в обвинителния акт. В подкрепа на тази си теза развива доводи, че поведението на подсъдимия в конкретната ситуация не е било от естество да постави в опасност живота и здравето на хората, че лисват факти и доказателства да е губил контрол над управлявания автомобил, че скоростта му на движение от 26,6 км/ч е в рамките на позволената от закона за движение в населено място и е съобразена с конкретните условия, както и че същият не е бил длъжен да проявява особено внимание към двете пешеходки преди навлизането им на пътното платно. По тези съображения счита, че след като подсъдимият не е нарушил вменените му правила за движение по пътищата, то не е извършил и престъплението по чл.343, ал.3, б. „а” вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, тъй като неговото изпълнително деяние се свежда именно до нарушаване на конкретно правило за движение по пътищата. Алтернативно, застъпва становище, че спрямо подсъдимия следва да се приложи привилегирования състав на чл.343а от НК, тъй като въпреки шока и състоянието, в което се намирал, след извършване на деянието същият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите – позвънил на тел.112, отишъл до жените, интересувал се от състоянието им, помогнал едната да бъде качена в автомобила на ЦСМП. Относно поведението му след хоспитализиране на пострадалите изтъква, че рядко е срещал в практиката си случаи, в които водачът на МПС в ПТП с пострадали пешеходци, да полага такива усилия за лечението на потърпевшите, и счита, че ако има корист в нечии постъпки, то тя следва да се търси в поведението на пострадалите. По отношение размера на наказанието се солидаризира изцяло със становището на прокурора, касаещо наличието на предпоставките на чл.78а от НК, и пледира, в случай на осъдителна присъда, подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер, и лишаване от право да управлява МПС за срок към законовия минимум от три до шест месеца, които наказания намира за съответни на степента на обществена опасност на личността му и съобразени със смекчаващите отговорността му обстоятелства.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б., роден на ***г., е правоспособен водач на МПС от 2004г., притежава СУМПС № *** за категории „В”, „С”, „АМ”, „В1”, „С1” и „ТКТ”, и е наказван пет пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата.

На 12.10.2014г. около 19,40 часа в гр. Ямбол подсъдимият управлявал лек автомобил с дясна дирекция марка „Волво 580”, с рег. № ***, движейки се по ул. „Търговска” в посока към центъра на града с включени къси светлини. Движението се осъществявало в условията на нощна тъмнина и намалена видимост, по суха, запазена асфалтова настилка и прав, равнинен участък от пътя. До кръстовището с ул. „Милин камък” в посока към центъра на гр. Ямбол платното за движение на ул. „Търговска” се състояло от две пътни ленти, по една за всяка посока, а след кръстовището – от четири ленти, по две за всяка посока. Непосредствено след кръстовището на улиците „Търговска” и „Милин камък” подсъдимият се движил със скорост от 33,6 км/ч, успоредно на надлъжната ос на пътното платно и изцяло в дясната лента по посока на движението си. По същото време, при същите пътни и атмосферни условия, непосредствено след кръстовището на улиците „Търговска” и „Милин камък”, перпендикулярно на ул. „Търговска” и в посока отляво надясно спрямо коридора на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, на ул. „Търговска” навлезли пострадалите пешеходки – сестрите Кр. А. на 74 години и Ст. Г. на 70 години. Двете вървели една до друга, като Г. била дясно разположена спрямо А. и с лявата си ръка я държала за дясната. Свидетелките забелязали светлините на приближаващия ги отдясно автомобил, но тъй като преценили, че могат да преминат преди него, продължили движението си напред. Въпреки наличието на техническа възможност да възприеме възрастните пешеходки още в момента на навлизането им на пътното платно и да спре с голям запас, подсъдимият Б. не ги забелязал своевременно, поради което не успял да спре навреме и в момента, в който двете отстояли на около метър от десния тротоар, ударил Ст. Г. дясно-странично в областта на таза с челните състави на автомобила. Последвало „качване” тялото на Г. на предния капак на автомобила, като след известно „носене” същата изпаднала на асфалта. Вследствие на този удар А. също била блъсната и изхвърлена напред и тя също паднала на асфалтовата настилка пред автомобила. При това на Ст. Г. били причинени : 1. тежка съчетана травма, протекла с клинично изявена картина на травматичен шок и довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота й, 2. множествено счупване на костите на тазовия пръстен /горно и долно рамо на лявата срамна кост, долното рамо на дясната срамна кост, главолечната ямка на дясната тазобедрена става, кръстната кост/, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника и на снагата за срок не по-малък от 8-10 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, 3. контузия в областта на шийния сегмент на гръбначния стълб, довело до затрудняване движенията на врата за 10-15 дни при обичайния ход на оздравителните процеси, контузия на гръдния кош с рентгенологично доказан малък изрив в дясната гръдна кухина и контузия на главата със сътресение на мозъка, които увреждания по съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. На Кр. А. било причинено 1. счупване на двете тазови кости /пубисна и седалищна/ от дясната половина на тазовия пръстен, което увреждане довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по-малък от 3-4 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, 2. сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието до степен на кома, и разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, довели по съвкупност до временно разстройство на здравето, неопасно за живота й.

Подсъдимият бил силно изплашен, слязъл от автомобила и отишъл при пострадалите жени, около които междувременно се събрали намиращите се в близкото заведение свидетели Г. и Р.. Последователно питал пострадалите как се чувстват, интересувал се от състоянието им и позвънил на тел.112. На място пристигнали екипи на полицията и на ЦСМП – Ямбол. След пристигането им подсъдимият помогнал да качат една от жените в автомобила на ЦСМП – Ямбол, а самият той останал на мястото, за да разговаря с полицаите. Междувременно св. Ж. – баща на жената, с която подсъдимият живеел на семейни начала, минал покрай мястото на ПТП и разбрал за случилото се. С подсъдимия се разбрали той да остане на място и да изчака групата за оглед, а св. Ж. посетил МБАЛ „Св. Пантелеймон” – гр. Ямбол, за да разбере какво е състоянието на пострадалите. Тъй като служителите в болничното заведение не му дали информация, св. Ж. отишъл в дома на подсъдимия. Около полунощ, след като последният се прибрал, решили на следващия ден отново да посетят болницата. На 13.10.2014г. сутринта подсъдимият отишъл в МБАЛ „Св. Пантелеймон” – Ямбол, където му било позволено да посети единствено св. А.. Предложил й помощ за лечение, но последната отказала, като го помолила да се погрижи за сестра й Ст. Г., която била в по-тежко състояние. Там се срещнал и със сина на последната - св. П.. От него разбрал, че за лечението на Г. е необходима кръв и на 14.10.2014г. заедно с Ц.П.Ж., с която живеел на семейни начала, дарили кръв за целта. По-късно разбрал, че Ст. Г. се нуждае и от животоспасяваща операция, която следва да се извърши от специалисти в гр. София и за която били необходими 10 000 лева. В рамките на 24 часа, чрез заеми от близки, роднини и познати, подсъдимият успял да събере сумата, заплатил стойността на специализирания транспорт на Ст. Г. до УМБАЛСМ „В. И. Пирогов” - гр. София в размер на 450 лева и дал фактурата на св. П., който следвало да придружава майка си, като пътува заедно с нея. На 15.10.2014г. със заплатения от подсъдимия специализиран превоз св. Ст. Г. била транспортирана за лечение в УМБАЛСМ „В. И. Пирогов” - гр. София, като в деня на транспортирането й подсъдимият и св. Ж. също потеглили към гр. София с автомобил. Там изчакали пристигането на пострадалата пред болничното заведение, след което, по предложение на подсъдимия, Ст. Г., в присъствието на св. П. и Ж., подписала „декларация за освобождаване от наказателна отговорност” от 15.10.2014г. В УМБАЛСМ „В. И. Пирогов” подсъдимият придружавал Г. във всички кабинети. Св. П. твърдял, че има здравословни проблеми и поради това подсъдимият лично й оказвал помощ за извършване на изследванията, необходими за хоспитализацията. Впоследствие също продължил да се интересува от състоянието на Ст. Г., разговарял с лекарите по този повод и осигурил консумативите, необходимите за нейното лечение, като закупил канюлирани винтове за 480 лева. След хирургическата интервенция продължил да се интересува от състоянието на Г., като поддържал контакт със св. П. и го помолил да го уведоми за изписването й, с оглед осигуряване на транспорт обратно до гр. Ямбол. П. настоявал подсъдимият да наеме за своя сметка квартира на Г. ***, както и лице, което да се грижи за нея. Подсъдимият отговорил, че няма възможност да поеме такива разходи, при което св. П. му казал повече да не го търси. Тъй като св. П. не го потърсил до деня, в който Г. следвало да бъде изписана, подсъдимият позвънил в лечебното заведение и разбрал, че същата вече е изписана. Междувременно посетил и дома на Кр. А. и й предложил да подпише декларация, че е напълно обезщетена за причинените й от ПТП имуществени и неимуществени вреди и не желае да му се търси наказателна отговорност. Дъщерята на А. не се съгласила на това и му казала да си приготви пари. Оттогава подсъдимият не е търсил контакт с пострадалите, а за състоянието им се информирал от разследващите органи.

По делото няма доказателства Ст. Г. да е направила други разходи за лечението си, както и за направени от св. А. такива, свързани с лечението й.

Към момента на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите А. и Г., дадени по време на ДП пред органа на ДП, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, отчасти от показанията им, дадени по време на съдебното следствие, от показанията на свидетелите А., Я. и К., дадени по време на ДП пред органа на ДП, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК, от показанията на свидетелите Г., Р., Ж. и Ст. П., от заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ, тройна автотехническа и комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза и показанията им пред съда, от обективните находки, отразени в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум (л.5-7 и л.10-14), както и от писмените доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.

Съдът не даде вяра единствено на показанията на свидетелите А. и Г., дадени по време на съдебното следствие, в частта им относно обстоятелството, че преди настъпване на ПТП са реализирали движение в посока от кв. Зорница към кв. Аврен, или отдясно наляво спрямо коридора на движение на автомобила, тъй като в тази им част същите са вътрешнопротиворечиви,  влизат в противоречие и с показанията им от ДП и се опровергават по категоричен начин от заключенията и показанията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ, тройна АТЕ и комплексна АТСМЕ. Като изхождат от местонахождението на находките на мястото на ПТП, отразени в протокола за оглед, от тежестта и локализацията на травматичните увреждания на всяка от пострадалите, които са по-тежки за Ст. Г. и са съсредоточени предимно в десните им половини, експертите са категорични, че преди настъпване на ПТП същите са пресичали пътното платно отляво надясно спрямо коридора на движение на автомобила. Съдът кредитира изцяло именно заключението на вещите лица по назначената тройна АТЕ и комплексна АТСМЕ, и респ. не даде вяра на заключенията на назначените в ДП АТЕ и повторна АТЕ, тъй като тройната и комплексната експертизи са изготвени от трима доказани специалисти в областта на автомобилното дело, а комплексната и от вещо лице – специалист по съдебна медицина. И двете заключения са компетентни, задълбочени и обосновани, съдържат подробна аргументация, логична и научнообоснована интерпретация на обективните находки, отразени в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум, изготвени са в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 12.01.1996г. за автотехническите експертизи и на Наредба № 2 от 26.10.2011г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, и дават обстойни и обосновани отговори със съответната мотивировка по отношение на поставените въпроси.

Изхождайки от безспорните по делото факти, настоящият състав също счита, че пострадалите са реализирали движение в посоката, посочена от експертите. Това е така, защото по отношение на обстоятелството, че преди настъпване на ПТП управлявания от подсъдимия автомобил е реализирал движение в посока към центъра на града, събраният доказателствен материал е безпротиворечив. Не съществува съмнение и по отношение тежестта на уврежданията, причинени на всяка от пострадалите и тяхната локализация предимно в десните им половини. Тези безспорни факти налагат логичния извод, че върху тялото на по-тежко пострадалата Ст. Г. е въздействала по-голяма травмираща сила, като и за двете същата е била с насоченост към десните им половини. При това положение се налага извод, че към момента на удара Г. е била разположена вдясно спрямо А.. А след като това е така, и както вече се посочи посоката на движение на автомобила, респ. и на травмиращата сила, също е безспорно установена като насочена към десните половини на телата на пострадалите, в конкретния случай единствено възможната посока на движението на пешеходките е отляво надясно спрямо коридора на движение на автомобила. Поради това, с оглед изолираността на показанията на Ст. Г. и Кр. А. в тази им част, и като взе предвид възрастта на самите пострадали по време на съдебното следствие (72 и 76 години), и отчете обстоятелството, че при възрастните хора, поради дегеративните и атрофични промени на организма, спомените избледняват по-бързо, съдът счете, че в случая следва да се даде вяра на показанията им от ДП, тъй като, във времево отношение същите са по-близо до случилото се, а и преценени в съвкупност с целия доказателствен материал разкриват най-пълно, точно и логично механизма на настъпване на ПТП и дават най-достоверно обяснение на тежестта и характера на причинените им увреждания.

При постановяване на присъдата съдът не взе предвид изготвения от в.л. Н. П. рисков анализ на ПТП, тъй като същото излиза извън предмета на поставените му задачи.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият Б. е осъществил състава на чл.343а, ал.1, б. „В” във вр. чл.343, ал.3, б. „А“ вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 12.10.2014 г., около 19.40 часа, в гр. Ямбол, по ул. Търговска, непосредствено след кръстовището й с ул. Милин камък в посока към централна градска част, при управление на МПС - л.а. „Волво S80“ с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице - на К.Х.А. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете тазови кости /пубисна и седалищна/ от дясната половина на тазовия пръстен - довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по-малък от 3-4 месеца при обичаен ход на развитие на оздравителните процеси; и на С.Х. *** - две средни телесни повреди, изразяващи се в тежка съчетана травма, протекла с клинично изявена картина на травматичен шок и довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата, както и множествено счупване на костите на тазовия пръстен /горно и долно рамо на лявата срамна кост, долното рамо на дясната срамна кост, главолечната ямка на дясната тазобедрена става, кръстната кост/, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок не по-малък от 8-10 месеца при обичаен ход на развитие на оздравителните процеси, като след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.

Фактът, че подсъдимият е автор на деянието съдът намери за безспорно установен, както от обясненията му, така и от показанията на всички разпитани по делото свидетели.

От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон. Безспорно, налице са извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.116 от ЗДвП, тъй като при наличието на техническа възможност да възприеме своевременно навлезлите на пътното платно възрастни  пешеходки като опасност за движението, и да спре с голям запас, не ги забелязал, не е проявил необходимото внимание и предпазливост и не е спрял навреме, в резултат на което ги е ударил дясно-странично с челните състави на автомобила. Вследствие на удара на свидетелите Г. и А., или на повече от едно лице, били причинени описаните по-горе телесни увреждания, съставляващи средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно – една средна телесна повреда на св. А., изразяваща се в счупване на двете тазови кости /пубисна и седалищна/ от дясната половина на тазовия пръстен - довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по-малък от 3-4 месеца при обичаен ход на развитие на оздравителните процеси, и две средни телесни такива на св. Г., изразяващи се в тежка съчетана травма, протекла с клинично изявена картина на травматичен шок и довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата, както и множествено счупване на костите на тазовия пръстен /горно и долно рамо на лявата срамна кост, долното рамо на дясната срамна кост, главолечната ямка на дясната тазобедрена става, кръстната кост/, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок не по-малък от 8-10 месеца при обичаен ход на развитие на оздравителните процеси. Т.е., налице е и пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия, настъпването на ПТП и уврежданията на пострадалите. Или с други думи казано, по гореописания начин, с нарушаване на горепосочените правила за движение, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали правилата на чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП  – при възникване на опасност за движението да намали скоростта си и при необходимост да спре, и да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, в частност към престарелите хора. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването им, тъй като, ако бе спазил горепосочените правила и се бе съобразил с тях, не би предизвикал настъпването на ПТП.

Преценяйки поведението на подсъдимия в светлината на т.5 б) от Постановление № 1/17.01.1983г. по н.д. № 8/82г. на Пл. на ВС, съдът счете, че извършеното от него следва да се квалифицира по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б. „в” от НК, тъй като след извършване на деянието същият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. Според ВС, за да се приложи намалената отговорност по чл.343а от НК, следва да се преценят конкретно възможностите на дееца (психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др.), обстановката в която е действал, както и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. И освен това, е необходимо помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек и обективно и субективно да е насочена към запазване на здравето и спасяване на живота му. В този контекст, изхождайки именно от горните обстоятелства, съдът намери, че подсъдимият е направил всичко по силите си за оказване помощ на пострадалите. Въпреки стреса и силната уплаха, слязъл от автомобила, отишъл при всяка от пострадалите жени, питал ги как се чувстват, интересувал се от състоянието им и позвънил на тел.112. След пристигането на екипа на ЦСМП – Ямбол помогнал да качат една от жените в автомобила на ЦСМП – Ямбол, а самият той останал на мястото, за да разговаря с полицаите. С помощта на св. Ж. се интересувал за състоянието им и след отвеждането им в МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД – гр. Ямбол. Нещо повече, на следващия ден посетил Кр. А. в болницата и й предложил помощта си, дарил кръв за лечението на Ст. Г., осигурил средствата, необходими за своевременното й и адекватно лечение. Т.е., обективно, същият не само е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, а е извършил действия, които значително надхвърлят поведението, необходимо за прилагане привилегирования състав на чл.343а от НК.

Несъстоятелни са доводите на частното обвинение, че действията на подсъдимия в тази насока се дължат на „користни подбуди” и не следва да се вземат предвид. За приложението на намалената отговорност по чл.343а от НК е без значение какви са подбудите на дееца за оказване помощ на пострадалите (Решение № 276/12.01.1972г. по н.д. № 24/72г., ІІІ н.о.). Без значение е също дали помощта е дадена след проявена от други лица инициатива, както по стечение на обстоятелството е станало в случая - след намесата на намиращите се в близкото заведение свидетели (Решение № 579/07.06.1975г. по н.д. № 483/75г., ІІІ н.о.). Същественото е, че всички описани по-горе действия на подсъдимия след настъпване на ПТП и обективно, и субективно са били насочени към запазване здравето и живота на пострадалите. Още повече, че в настоящия случай се касае не просто за хуманна проява към пострадало лице, която законът поощрява, а за поет сериозен ангажимент към осигуряване своевременно и качествено лечение на пострадалата Г., какъвто дори ближните й не са били в състояние да поемат.

Съдът намери, че подсъдимият не е извършил вмененото му нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Видно от съдържанието на текста, същият вменява задължение на водачите да контролират непрекъснато ППС, които управляват. В случая обаче, по делото не се установи подсъдимият да е губил контрол над управлението на автомобила, и технически ПТП не е настъпило в резултат на изгубен контрол над управлението. Поради това, и на основание чл.304 от НПК с присъдата си съдът го призна за невиновен в това да е извършил деянието чрез нарушаване и на това правило за движение по пътищата и го оправда по обвинението в тази му част.

Дотолкова, доколкото нормите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП са общи, регламентират общото задължение на участниците в движението с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората, да не причиняват имуществени вреди, да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и изискват общо съобразяване с особеностите на пътната обстановка, т.е., същите се прилагат когато не е нарушена друга специална норма от закона, съдът намери, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението и в тази му част, тъй като в случая е нарушена специалната норма на чл.116 от ЗДвП, както и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и именно тези нарушения на правилата за движение са в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП.

Тъй като според експертите избраната от подсъдимия скорост на движение няма никакъв принос за настъпване на ПТП, и в този смисъл е факт, който в случая се явява ирелевантен, от фактическа страна съдът прие, че същият се е движил с по-висока скорост на движение от 33,6 км/ч, както е посочено в заключението на тройната АТЕ, кредитирано изцяло по гореизложените съображения.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343а, ал.1, б. „в” от НК, което е непредпазливо, законът предвижда наказание ДО ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. От една до пет години лишаване от свобода е наказанието по основния състав на престъплението по чл.343, ал.3, б. „а” от НК, в редакцията на текста, действаща към момента на извършване на деянието, преди промяната й с ДВ бр. 74/2015г., която би била приложима по силата на правилото за по-благоприятния закон, визирано в чл.2, ал.2 от НК. Т.е., от гледна точка на наказуемостта на престъплението като предпоставка за приложението на чл.78а от НК, прилагането на привилегирования състав на чл.343а от НК е без значение. Както вече се посочи по-горе, Б. е неосъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК. Отделно от това, видно от приложените по делото писмени доказателства – фактура № **********/14.10.2014г. и фискален бон от същата дата, издадени от МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД – гр. Ямбол и фактура № **********/17.10.2014г. и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД – гр. София, същият е заплатил стойността на услугите и консумативите за лечението на Ст. Г., и липсват доказателства Г. и А. да са направили други разходи за лечението си. Затова съдът прие, че имуществените вреди от деянието са възстановени и намери, че в настоящия случай са налице всички законови предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК чрез освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне конкретния размер на глобата, съдът взе предвид младата възраст и ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от чистото му съдебно минало, обстоятелството, че и в двете фази на процеса е дал подробни обяснения, с което допринесъл в значителна степен за разкриване обективната истина по делото, положените усилия за осигуряване адекватно и своевременно лечение на пострадалата Г., които значително надхвърлят действията, необходими за квалифициране на извършеното по привилегирования състав на чл.343а от НК, както и изразеното искрено съжаление за случилото се. Затова му наложи глоба, чийто размер бе определен под средния и към минималния предвиден в закона такъв от 1800 лева, при превес на смекчаващите отговорността и обстоятелства. От друга страна съдът отчете завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, обстоятелството, че подсъдимият е нарушил основни правила за движението по пътищата, както и, че е бил наказван по административен ред за нарушаване на тези правила, при което намери, че спрямо него не е оправдано определяне минимален размер на глобата.

На осн. чл.78а, ал.4 вр. чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, около средния и предвиден в закона размер, отчитайки отново изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. За да постанови съдебния си акт в този смисъл, съдът счете, че това кумулативно наложено наказание, ведно с глобата, ще го мотивира да се отнася с по-високо чувство за отговорност, да проявява повече внимание при управление на МПС и за в бъдеще да не извършва нарушение на установените правила за движение по пътищата.

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАСКИ ИСК ОТ ГР. ИЩЦА КР. А..

Основанието за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно, престъплението по чл.343а, ал.1, б. „В” във вр. чл.343, ал.3, б. „А“ вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК представлява противоправно деяние, което е извършено виновно. Тъй като по изложените по-горе съображения, подсъдимият Б. беше признат за виновен по това обвинение, съдът намери гражданският иск против него за доказан по основание. По категоричен начин е доказано както наличието на вредоносен резултат –  счупване на двете тазови кости /пубисна и седалищна/ от дясната половина на тазовия пръстен, довело до трайно затрудняване на движенията на А. десния долен крайник за срок не по-малък от 3-4 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, така и наличието на причинна връзка с поведението на подсъдимия. Затова съдът намери, че в случая действително са налице предпоставките за ангажиране и на гражданската отговорност на подс. Б..

По отношение размера на обезщетението за причинени от деянието неимуществени вреди е приложима и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, визираща принципа на справедливост. Съгласно т.2 на ПП на ВКС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно и при определянето му следва да се изхожда от конкретните обстоятелства, сред които характерът и начина на извършване на деянието, причинените морални страдания, начина на причиняване, тяхната продължителност и др. Поради това, имайки предвид  характера на причиненото увреждане, което е довело до затрудняване движенията на десния долен крайник  на пострадалата за сравнително продължителен период от време, преживяните от последната значителни физически и морални страдания и болки, стреса от преживяното и свързаните с това отрицателни душевни преживявания, възрастта на самата пострадала, както и обстоятелството, че освен описаното увреждане, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, на А. е била причинена лека телесна повреда – сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието до степен на кома, и разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, довели по съвкупност до временно разстройство на здравето, неопасно за живота й. Затова, отчитайки изложените обстоятелства, съдът уважи претенцията на пострадалата за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по справедливост до размера от 6000 лева, като искът в останалата му част до пълния претендиран размер от 15000 лева отхвърли, като неоснователен. За да уважи искът в горния размер съдът отчете и поведението на самата пострадала, която с пресичайки пътното платно в условията на намалена видимост и след констатирано приближаване автомобил, не е изчакала преминаването му, а е навлязла в дясната пътна лента, без да се съобрази с разстоянието до приближаващия автомобил и с неговата скорост, и по този начин с поведението си също е допринесла за настъпване на вредоностния резултат.

Предвид направеното искане, върху исковата сума бе присъдена и законна лихва, считано от датата на увреждането – 12.10.2014 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото, тъй като подсъдимият бе признат за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати на гражданската ищца и частен обвинител Кр. А. направените от нея в това й качество разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер на 2100 лв., направените по делото разноски общо в размер на 3362,70 лева, от които 750 лева, вносими по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 2612,70 лева, вносими по сметката на ЯРС, както и ДТ върху уважения граждански иск в размер на 240 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: