Решение по дело №16730/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              10.10.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА  

 

при секретар Д.Шулева     

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16730 по описа на 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №16730/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.Н. Б. – Г. ЕГН ********** *** срещу решение №454799 от 20.07.2018 г постановено по гр.д.№78451/2017 г на СРС , 47 състав ; с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Г. , че същата дължи  сумата от 383,43 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г , 82,79 лева лихва за забава за периода 30.06.2014 г – 19.06.2017 г ; 30,11 лева за услуга дялово разпределение м.05.2013 г – м.04.2016 г ; и 5,97 лева лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 06.06.2013 г – 19.06.2017 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2017 г до окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 31.07.2017 г по ч.гр.д.№42232/17 г на СРС , 47 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди , защото не е подписал писмен договор с ищеца . Не е доказана реална доставка на топлинна енергия , нито неоснователно обогатяване . Не е доказан падеж на задълженията за главница , за да възникнат задължения за лихви за забава . Представени са противоречиви доказателства и не става ясно за кой имот се води делото .

В течение на въззивното производство въззивникът е починал и е заместен от наследниците си А.Г.Г. ЕГН ********** , Ц.А.Г. ЕГН ********** и А.А.Г. ЕГН ********** .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на първоначалния въззивник на 20.08.2018 г, поради което въззивната жалба от 30.08.2018 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение.  Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е недопустимо като постановено по непредявени искове . Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от исковата молба ищецът е предявил искове на основание неоснователно обогатяване ; при изрични твърдения , че ответникът като собственик на магазин и евентуален потребител за стопански нужди не е подписал договор .

В противоречие с тези твърдения СРС е разгледал иска на договорно основание – общата норма на чл.79 ал.1 ЗЗД , без да посочи относимата правна квалификация по специалния закон - чл.150 ЗЕ и без да посочи в мотивите и особено в диспозитива си кой е топлоснабдения имот . В случая този пропуск е съществен , защото и самата заповед за изпълнение не съответства на заявлението за издаването й . Подадено е заявление за магазин в гр.София ул.**********, а заповедта за изпълнение е издадена за ап.№11 в гр.София ж.к.**********. Аб.№**********посочен и в заявлението , и в заповедта за изпълнение .

Произнасянето в противоречие с изрични фактически твърдения на ищеца в основанието на иска му е произнасяне по непредявени искове -решение №317 от 27.06.2012 г по гр.д.№117/12 г на ВКС , IV ГО . Съгласно чл.270 ал.3 изр.3 ГПК решението на СРС трябва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на действително предявените искове .

Преди произнасяне по исковете новият състав на СРС следва да инициира поправка на очевидни фактически грешки в  заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 31.07.2017 г по ч.гр.д.№42232/17 г на СРС , 47 състав . При новото разглеждане на делото СРС трябва да се произнесе и по разноските по делото , включително и пред настоящия съд .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №454799 от 20.07.2018 г постановено по гр.д.№78451/2017 г на СРС , 47 състав .

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС , при съобразяване на указанията в мотивите на настоящото решение .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК**********.

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.