№ 1769
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501307 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 28914 от
19.04.2021 г. подадена от П. К. Д. срещу решение № 261181 от 05.04.2021 г. по гр.д. №
12040 по опис на Варненски районен съд за 2020 г., с което съдът е допуснал да бъде
извършена съдебна делба на самостоятелен обект на собственост с идентификатор №
10135.3511.71.3.46 по КККР на гр. Варна, представляващ Апартамент № 94, находящ се на
осми етаж на жилищна сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.3511.71 по КККР на гр. Варна, с площ 89,33 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня-
трапезария, баня, тоалет, дрешник, пералня и входно антре, ведно с избено помещение № 94,
с площ от 5,00 кв.м. и 0,9075 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, върху който имот е налице запазено право на ползване в размер на 1/2
ид.ч. в полза на М.П.П., ЕГН **********, съгласно Нот. акт № 32, том IV, peг. № 12047,
дело № 459 от 2012 на нотариус Светлана Димова, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за П. К.
Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. "Възраждане" бл. 18, вх. 4, ет. 8, ап. 94 и 1/2
ид.ч. за „Мид инвест" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Презвитер Козма" № 12, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Недоволен от това решение въззивният жалбоподател излага, че неправилно в
решението е отчетено правото на ползване на М.П.П. само върху ½ ид. част от имота, като
счита, че делбата не може да засяга нейното право на ползване, което е несекверстируемо и
е върху целия имот.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се
отчете правото на ползване по отношение на М.П.П. върху целия имот или съдът да поясни
върху коя ½ ид. част от правото на собственост се разпростира запазеното право на П..
В отговор насрещната страна оспорва основателността на жалбата, като излага
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения.
1
В съдебно заседание, страните се представляват от пр. представители, които
поддържат изразените в жалбата и в отговора писмени становища. С определение № 2422 от
09.07.2021 г., съдът е приел жалбата за процесуално допустима, а след служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, приема същия за валиден и допустим.
По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост, намира
следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано, по предявени от П.
К. Д. против „Мид Инвест“ ООД иск с правно основание чл. 34 от ЗС с искане, съдът да
допусне до делба недвижим имот с идентификатор 10135.3511.71.46. В обстоятелствената
част на молбата се излага, че върху имота, обект на делбата има учредено право на ползване
в полза на М.П.П., а ищецът и ответникът са съсобственици на при равни квоти, като
собствеността за ищеца произтича от правна сделка - договор за дарение сключен на
12.11.2012 г., а за ответното дружество от възлагане след публична продан, влязло в законна
сила на 03.07.2020 г. вписано в сл. По вписване на 27.08.2020 г.
В писмен отговор ответното дружество не оспорва допустимостта и основателността
на предявения иск, но при съобразяване на ограниченото вещно право на ползване. В
отговора се твърди, че ищецът създава пречки за ползване на имота, поради което
претендира обезщетение в размер на 300 лева месечно, считано от връчване на препис от
отговора, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС.
Първоинстанционният съд е допуснал до делба процесния имот, като в диспозитива
на решението е посочил, че върху имота има запазено право на ползване за трето лице в
размер на ½ ид. част от него.
При спазване на доказателствената тежест, съдът е допуснал до делба процесния
недвижим имот при квоти по ½ за всеки от двамата съделители, които са се легитимирали
като собственици въз основа на безспорни между тях и установени от съда придобиви
основания. Съдът е установил, че при извършване на дарението в полза на ищеца, неговата
майка си е запазила правото на ползване върху имота до края на живота си. Към момента на
сключване на сделката тя е притежавала ½ ид. част от правото на собственост и е могла да
запазва право на ползване върху тази ½ ид. част, а за останалата е трябвало да й бъде
учредено право на ползване от нейният съсобственик К.А. Д. или след дарението от нейният
син – собственикът П.К. Д.. Доказателства за предходна или последваща учредителна сделка
няма. От съдържанието на нот. Акт № 32/2012 г. се установява, че обема на запазеното
право на ползване е върху ½ ид. част от дарения имот. От това следва, че към момента на
дарението ищецът е получил собствеността върху ½ ид. част от имота и от правото на
управление и разпореждане за другата ½ ид. част, върху която право на ползване е останало
за М.П.П..
Не е спорно, че на правото на собственост на ищеца е противопоставено право на
собственост на ответника, произтичащо от публичната продан в размер на ½ ид. част, но е
спорно дали придобивайки тази ид. част, тя е без тежест – запазеното право на ползване.
Първоинстанционният съд изрично, в мотивите на обжалваното решение е посочил,
че ответникът „Мид инвест“ ООД е придобил 1/2 ид. част без тежест. Този извод на съда е
неправилен. Освен това не води по аргумент за противното, че правото на ползване запазено
за М.П.П. се разпростира само върху собствеността на П. К. Д.. Поставения с въззивната
жалба въпрос е от значение при извършване на делбата, когато съдът ще се произнася по
претенцията на съделителя „Мид инвест“ ООД за претендираното обезщетение от лишаване
от правото му да ползва съсобствения имот. Затова е важно да се отбележи, че правото на
ползване върху ½ ид. част от правото на собственост е тежест и за двамата съделители, т.е.,
че всеки от тях има право да ползва по ¼ от собствеността, като всеки от тях зачита правото
на М.П.П. да ползва останалата ½ ид. част от допуснатия до делба обект.
Мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, а от
диспозитива на постановения съдебен акт, не се установява неправилност на съдебното
2
решение, поради което то следва да бъде потвърдено, а при извършване на делбата
първоинстанционното решение по допускане да не се възприема безкритично попоставения
във въззивната жалба въпрос. С тежест е обременен имота. Тежестта се изразява е в запазено
право на ползване до края на живота на М.П.П.. След влизане в сила на решението по
допускане до делба, съделителите имат право да ползват имота заедно с нея, като правото на
ползване за нея е в размер на ½ ид. част, а за всеки от тях като носители на собствеността
при равни квоти правото на ползване е по ¼ ид. част. Горното следва от смисъла на чл. 56 от
ЗС, според който вещното право на ползване действа еднакво срещу собственика на
обременения имот и срещу други лица. Носителят на ограниченото вещно право упражнява
това право като ползва веща по предназначение, като получава добивите от нея и то е
абсолютно вещно право. С него се съобразяват всички съсобственици. Титулярите на голата
собственост могат да реализират всички други права произтичащи от нейното съдържание,
но са ограничени в ползването до размера на абсолютното право върху вещта. Затова
въззивният съд не може да удовлетвори искането на въззивния жалбоподател и да посочи,
върху коя ид. част от съсобствеността се разпростира правото на ползване за М.П.П.. Тя
притежава абсолютно право върху ½ ид. част от целия имот, т.е. за двамата съделители
остава право на ползване върху останалата ½ по равно т.е. по ¼ от правото на ползване
върху целия имот.
Мотивиран от гореизложеното и при зачитане на горните мотиви, които съществено се
различават от тези в първоинстанционното решение и имат фатално значение за следващата
фаза на делбата, първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261181, постановено по гр.д. № 12040/2020 г. по опис на
Варненски районен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3