Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2099 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Ищците твърдят, че заедно с неучастващите в настоящото
производство Ю.П. Н., Б. Б.Н. и Г.Б.Н.са наследници на починалия на 14.05.2014
г. Б.Г. Н.. Посочват, че с решение № 147 от 14.10.2014 г. по гр.д. № 39313/2014
г. на СРС, 86 състав приели по опис наследството на починалия Б.Г. Н., част от
което са и 125 броя поименни налични акции с право на глас, за които са
издадени временни удостоверения, с номинална стойност на всяка една от по 100
лева, на обща стойност 12 500 лева, представляващи 25 % от капитала на
ответника „П.а.“ АД. Твърдят, че всеки един от наследниците притежава 1/6 част
от наследството на починалия Б.Г. Н., т.е. всяка една от ищците притежава
реално по 20 броя поименни акции от капитала на дружеството. На 10.05.2017 г. в
търговския регистър била публикувана покана за свикване на общо събрание на „П.а.“
АД с обявен дневен ред в 9:00 часа на адреса и седалището на дружеството. Посочват,
че за да организират участието си на събранието, тъй като в същия ден и час
имало и други общи събрания на всяко от дружествата, в които са наследници на
акции или дялове на баща си, упълномощили пълномощник, които да присъства и да
гласува от тяхно име. Твърдят, че пълномощникът се е опитал да участва в
събранието, но не е намерил първо никой, а на мястото /втория етаж от
сградата/, където му потвърдили, че има общо събрание, нямало никой. Посочват,
че на място било отказано допускането на техния пълномощник до събранието, ако
няма пълномощно от всички акционери – наследници. Твърдят, че общото събрание
на ответника изобщо не е проведено в мястото, датата и часа, в които е обявено.
Считат, че в нарушение на чл. 220, ал. 1 ТЗ на общото събрание са присъствали
повече от един представител на един и същ акционер и то с различни функции.
Посочват, че няма данни всъщност колко и кои акционери и при какво мнозинство
са гласували за приетите решения, което е в нарушение на закона и на
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от устава. Твърдят, че събранието е проведено в
нарушение на чл. 220, ал. 1 във връзка с чл. 181, ал. 1 ТЗ и чл. 5, ал. 4 от
устава на дружеството, поради което взетите решения следва да бъдат отменени.
Считат, че недопуснато им до участие и гласуване в общото събрание на ответника
чрез адвокат Д.П., в качеството й на пълномощник е незаконосъобразно, тъй като
всяка от тях притежава по 20 броя обикновени поименни акции с право на глас от
капитала на ответника. Твърдят, че при провеждане на общото събрание са
нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от устава на
дружеството. Поддържат, че е налице нарушение и на чл. 224, ал. 1 ТЗ, която
предвижда задължение за управителните органи на акционерното дружество за
поставянето на материалите свързани с провеждане на общото събрание на
разположение на акционерите. Считат също така, че мястото на провеждане на
общото събрание е неконкретизирано, което създава предпоставка за увреждане на
правата им. Предвид изложеното искат да се постанови решение, с което да се
отменят решенията, взети от общото събрание на акционерите на „П.а.“ АД,
проведено на 15.06.2017 г. в 9:00 часа на адрес: гр. София, ул. „********, като
незаконосъобразни. С допълнителна искова молба ищците поддържат изцяло
предявената искова претенция. Считат, че изложените в отговора на исковата
молба твърдения и доводи са неправилни и необосновани.
Ответникът „П.а.“ АД счита искът за недопустим, а ако
се приеме за допустим, за неоснователен. Оспорва, че всяка една от ищците
притежава самостоятелно 20 броя акции от капитала на дружеството и че имат
самостоятелно качеството на акционери в „П.а.“ АД. Ето защо иска да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни, тъй като ищците не притежават
самостоятелно качество на акционери по смисъла на чл. 220, ал. 1 ТЗ и съответно
не могат самостоятелно да упражняват правата по чл. 181, ал. 1 ТЗ и чл. 5, ал.
4 от устава на дружеството. Счита за неоснователни твърденията на ищците, че
събрание не е проведено в мястото, датата и часа, в които е обявено. Оспорва
също така, че са налице нарушения при провеждане на общото събрание. Счита, че
от изготвените документи ясно се установява кои са присъствалите лица на
събранието, в какво качество и при наличие на какъв кворум са взети решенията.
Твърди, че материалите за насроченото общо събрание са били на разположение на
адреса на управление на „П.а.“ АД всеки работен ден от 10:00 до 16:00 часа,
както и че е било ясно къде точно ще се проведе общото събрание. Предвид
изложеното иска да се отхвърли иска. Претендира разноски. С отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа изложените доводи срещу иска.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От ангажираните по делото
доказателства, а тези обстоятелства са отделени и като безспорни между
страните, се доказа, че ищците Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., заедно с трети за спора
лица, са наследници на починалия на 14.05.2014 г. Б.Г. Н..
С решение № 147 от 14.10.2014 г. по
гр.д. № 39313/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав шестимата наследници
на починалото лице са приели по опис наследството на Б.Г. Н., в което се
включват и 125 броя поименни налични акции с право на глас от „П.а.“ АД, за
които са издадени временни удостоверения, с номинална стойност на всяка акция
по 100 лева, на обща стойност 12 500 лева, представляващи 25 % от капитала
на ответника. Всяко от ищците наследява 1/6 част от наследството на починалия Б.Г.
Н..
От представените по делото книга на
акционерите на ответника и алонж № 1 към книгата на акционерите, е видно, че Б.Г.
Н. е притежавал 125 поименни налични акции от капитала на дружеството, всяка с
номинална и емисионна стойност от 100 лева, като с цитирания алонж всички
наследници на акционера са вписани като притежатели на по 1/6 ид.ч. от тези
акции, правата по които е посочено, че се упражняват заедно от наследниците
чрез упълномощен от тях пълномощник, съгласно чл. 177 ТЗ.
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, всеки съдружник или
акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за
отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните
разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на
дружеството. Правото на съдружника е потестативно и се упражнява със специално
регламентирания конститутивен иск, който следва да се предяви в 14-дневен срок
от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно
поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно
от 3 месеца от деня на общото събрание.
В
разглеждания случай обжалваните решения са взети на редовно общо събрание,
проведено на 15.06.2017 г., като исковата молба е подадена в предвидения в
закона 14-дневен срок. Ищците са сънаследници на поименни акции, поради което
имат интерес от предявяване на иска за защита на членствените им
правоотношения. В този смисъл е и съдебната практика, застъпена в определение № 88 от 15.02.2016 г. по
ч.т. № 2857/2015 г. на Върховния касационен съд, ІІ Т.О. и в решение № 62 от
28.06.2017 г. по т.д. № 298/2016 г. на Върховния касационен съд, І Т.О.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че сънаследниците на
поименни акции, притежаващи идеални части от всяка акция са процесуално
легитимирани да предявят иск за защита на членствените си права в акционерното
дружество, който извод следва от строго личния характер на неимуществените
права, произтичащи от притежанието на акциите, което изключва съвместното им
упражняване, както и че поставянето на изискване за съвместна процесуална
легитимация при предявяване на иска от всички съпритежатели фактически води до
лишаване от такава защита.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените
субективно кумулативно съединени искове са допустими и следва да се разгледат по
същество.
По делото е приет като доказателство протокол от проведено заседание на
редовно общо събрание на акционерите на „П.а.“ АД на 15.06.2017 г., на което са
взети решения за приемане на годишния доклад за дейността на дружеството за
2016 г.; за приемане на годишния финансов отчет на дружеството за 2016 г. и
доклада на одитора; за избор на специализирано одиторско дружество „П.О.“ ООД
за регистриран одитор, който да извърши заверка на годишния финансов отчет на
дружеството за 2017 г.; решение печалбата на дружеството за 2016 г. да не се
разпределя като дивидент, а да се отнесе към счетоводна сметка „Печалби от
минали години“ и за освобождаване от отговорност членовете на Съвета на
директорите за дейността им през 2016 г.
В приложения към протокола списък на
акционерите, присъствали на общото събрание на 15.06.2017 г., е вписано
дружеството „Б.Х.“ АД , притежаващо 375 обикновени поименни акции с номинална
стойност по 100 лева всяка, на обща стойност 37 500 лева, представляващи
75 % от капитала на дружеството, чрез пълномощник Силвия П. Чуканска.
По делото е отделено като безспорно
и ненуждаещо от доказване обстоятелството, че на процесното общо събрание не е
допуснат до участие представител на ищците.
Безспорно с приемане на наследството
имуществените права и задължения на наследодателя преминават върху неговите
наследници по пътя на универсално правоприемство. Когато наследници на
починалия са няколко лица, между тях възниква наследствена имуществена общност,
като всеки един от тях притежава съответна идеална част, с изключение на
делимите наследствени задължения и вземания, които се разделят по право между
наследниците.
Спорен по делото е въпросът дали
всяка от ищците, с оглед наследствените им права, притежава в индивидуална
собственост по 20 броя поименни акции от капитала на дружеството „П.а.“ АД, с
неделим остатък от 5 акции, или върху всяка една от акциите възниква
съпритежание в идеални части.
При отговора на въпроса настоящият
съдебен състав намира, че следва да съобрази практиката, постановена по спорове
между страните, идентични на процесния, в които е разгледано дали ищците
притежават индивидуално наследените акции, макар и по отношение на друго
дружество от процесното, а именно: решение № 679 от 24.03.2017 г. по т.д. №
5664/2016 г. на САС, ТО, което с определение № 84 от 22.02.2018 г. по т.д. №
2272/2017 г. на ВКС, І Т.О. не е допуснато до касационно обжалване, постановено
по иск с правно основание чл. 71 ТЗ и решение от 24.07.2017 г. по т.д. №
6341/2016 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав, потвърдено с решение от 30.05.2018 г. по
т.д. № 4724/2017 г. на САС, ТО, 13 състав, постановено по иск с правно
основание чл. 74 ТЗ.
Стъпвайки на цитираната практика и
на правната теория следва да се съобрази, че членството в акционерно дружество се определя като наследимо на общо основание.
При смърт на наследодателя-акционер неговите акции преминават по пътя на
универсалното правоприемство върху наследниците му. Наследяването на акции може
да бъде по закон или по завещание. Спецификите на наследяването на акции и
отговорът на спорния въпрос дали при наследяване по закон при неколцина
наследници те придобиват реален брой акции или върху всяка от тях възниква
съсобственост/съпритежание са обусловени от спецификите на акцията и на
правата, които тя обективира. В чл. 175, ал. 1 ТЗ е предвидено, че акцията е
ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея
номинална стойност в капитала на акционерно дружество. Акцията като ценна книга
удостоверява, че притежателят й участва в капитала на съответното акционерно
дружество и е носител на свързаните с това членствени права. Съобразявайки чл.
158 ТЗ и чл. 175 ТЗ, всеки акционер участва в капитала на акционерното
дружество с номиналната стойност на акциите, които притежава, и капиталът на
дружеството е сборът от номиналните стойности на притежаваните от акционерите
акциите. Като ценна книга акцията удостоверява съществуващото между нейния
притежател и дружеството членствено правоотношение. Тя предоставя определени
права на своя притежател, които той може да упражнява спрямо акционерното
дружество и спрямо останалите акционери: право на глас, право на дивидент,
право на ликвидационен дял и др., поради което се определя и като титул за
участие в акционерното дружество. В чл. 177 ТЗ изрично е посочено, че акцията е
неделима. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по
нея заедно, като определят пълномощник. В цитираната хипотеза с оглед общността
на акцията, включените в съдържанието на единното членствено правоотношение
права принадлежат общо на съпритежателите на акцията, които по силата на закона
упражняват правата съвместно. Акцията е наследима и прехвърлима. Относим към
наследяването на акцията по закон, особено в случая на повече от един
наследници, е вече изясненият характер на акцията, определен от една страна от
качеството й на вещ – ценна книга при наличните акции, и от материализираното в
нея право на притежателя й да бъде член на акционерното дружество. С оглед
водещия признак на акцията да бъде титул за участието в акционерното дружество,
в съдебната практика последователно се застъпва, че искът за делба на акции е
недопустим /задължителното за съда, постановено в производство по чл. 274, ал.
3 ГПК определение № 94 от 09.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2011 г., І г.
о. и цитираните в него определение № 775 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 531/2009
г. на І ГО на ВКС и определение № 140 от 13.09.2004 г. по ч. гр. д. № 82/2004
г./ и че по отношение на управлението на съвместно притежаваните права по
акцията е неприложим чл. 32, ал. 2 ЗС /определение № 469 от 30. 09. 2013 г. на
ВКС по гр. д. № 3749/2013 г., І г. о./.
При
така изяснените характеристики на акцията и с оглед правилото на чл. 177 ТЗ за
неделимост на акцията и за съвместното упражняване на правата по нея, когато тя
принадлежи на няколко лица, следва да се приеме, че при смърт на акционера по
силата на наследственото правоприемство наличната поименна акция и
материализираното в нея членствено правоотношение преминава към наследниците му
или в случая към наследниците по закон на акционера Б.Г. Н. – ищците по делото,
приели наследството по опис /чл. 61, ал. 2 ЗН/, и трети за спора лица, при
равни права от по 1/6 част, определени от нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.
1 ЗН, като всяка отделна налична поименна акция е станала самостоятелен обект
на „съпритежание“ или „съсобственост“ на наследниците.
При това
съпритежание всички наследници са носители на правата по всяка акция и на
основание чл. 177 ТЗ следва да упражняват правата си заедно, като определят общ
пълномощник. Наследниците са притежатели на идеални части от акции – от всяка
една от поименните акции, притежавани от общия наследодател преди неговата
смърт, а не акционери, притежаващи брой акции, равен на наследствения им дял
/така проф. И. Русчев, Върху наследяването на налични акции и на членствено
правоотношение, списание Норма, бр. 3/2017 г./.
По делото не се
твърди, нито се представят доказателства за извършена доброволна
делба/разпределение на акциите, преминали към наследниците по закон на Б.Г. Н.,
обективирана/о в договор, който да е доведен до знанието на ответното
дружество, поради което не може да се приеме, че същите са станали индивидуални
притежатели на реален брой – по 20 бр. поименни акции от капитала на „П.а.“ АД. Следва да се посочи, че договорът за делба на
поименните акции има значение за изясняването конкретно кои акции се придобиват
в индивидуално притежание от сънаследник, като се посочат номерата на акциите,
които всеки е получил съобразно дела си. Въз основа на този договор
наследниците трябва да поискат вписване в книгата на поименните акционери, като
посочат номерата на акциите, получени съобразно дела им, като вписването в
книгата има действие по отношение на дружеството – чл. 179, ал. 2 ТЗ. В случая
горното следва да се осъществи въз основа на издадените от органите на
дружеството и получени от наследодателя временни удостоверения, заместващи
поименните акции до издаването им.
Предвид изложеното
ищците, както и останалите наследници на Б.Н., нямат самостоятелно качество на
акционери, по смисъла на чл. 220, ал. 1 ТЗ, а са съсобственици/съпритежатели на
идеални части от правото на собственост върху всяка една от наследените
поименни акции. Участието им в общото събрание на дружеството следва да се
осъществи чрез общ пълномощник по смисъла на чл. 177 ТЗ, какъвто безспорно не е
определен, поради което законосъобразно ищците не са допуснати до
самостоятелното участие на процесното общо събрание на 15.06.2017 г. Ето защо
предявените в процеса искове за отмяна на взетите на общо събрание на „П.а.“ АД
решения се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на
спора право на разноски има ответникът. От негова страна са извършени разноски
в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение, които ще бъдат
възложени в тежест на ищците. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищците за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение, за което съобрази фактическата и правна сложност на делото; това, че са
предявени субективно кумулативно съединени искове по чл. 74 ТЗ и фактът, че
претендираният адвокатски хонорар не надвишава минималния размер, определен за
такъв вид дела по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – чл. 7,
ал. 1, т. 10 в размер на 800 лева за производства по Търговския закон по всеки
иск на съдружник или акционер срещу дружеството.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Б.Н.,
с ЕГН: **********, П.Б.Н., с ЕГН: **********
и Б.Б.Н., с ЕГН: **********,
представлявани от А.П.Д., с ЕГН: **********, в качеството й на техен законен
представител, с адрес: гр. София, бул. „********, срещу „П.а.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание
на акционерите на „П.а.“ АД, проведено на 15.06.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.Б.Н., с ЕГН: **********, П.Б.Н., с ЕГН: ********** и Б.Б.Н., с ЕГН: **********,
представлявани от А.П.Д., с ЕГН: **********, в качеството й на техен законен
представител, с адрес: гр. София, бул. „********, да заплатят на „П.а.“ АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 1 200
лева /хиляда и двеста лева/, представляваща направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: