№ 25113
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110131552 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ОЛГ. Д. ЕГН
********** с предявени искове за установяване на основание чл.439 ГПК, вр. чл.58 ал.1 и
ал.2 ЗАНН по отношение на ответника Ст.О., че НП №366138/16.09.2019 г., издадено от Д.
П. Б. – заместник кмет на Ст.О., с което е наложена глоба в размер на 50 лв. не представлява
изпълнително основание за образуване на изпълнително дело по см. на чл.162 ал.1 т.7
ДОПК, вр. чл.163 ал.4 ДОПК.
На ищцата са дадени трикратно указания да отстрани констатираните нередовности на
исковата молба, като обоснове правен интерес от предявените искове; изложи ясно, свързано
и пълно фактите, на които основава претенцията си и формулира съответно на тях искане
към съда; посочи цена на предявените искове, както и да посочи на какво основание счита
всяка от сумите за недължима, респ. ако твърди погасяване по давност, да посочи периода,
през който същата е изтекла с начална и крайна дата.
В изпълнение на указанията са постъпвали уточняващи молби от 25.06.2021 г.,
09.07.2021 г. и от 14.03.2022 г. от ищцата. Съобразно твърденията в исковата и уточнителни
молби, съдът намира, че от страна на ищцата не са изпълнени дадените указания да уточни
фактическите основания на предявения иск и съобразно тях да формулира петитум, като
уточнителните молби са противоречиви. С последната уточняваща молба от 14.03.2022 г.
ищцата поддържа, че е предявен единствено отрицателен установителен иск за недължимост
на сумата от 50 лв. – наложена глоба, но отново не посочва конкретно дали е релевирано и
възражение за недължимост поради изтекла погасителна давност, респ. правния интерес от
предявяване на установителен иск. Ако, съгласно последната уточнителна молба от
14.03.2022 г., се приеме, че искането към съда е да се установи по отношение на ответника
Ст.О., че НП №366138/16.09.2019 г., издадено от Д. П. Б. – заместник кмет на Ст.О., с което
е наложена глоба в размер на 50 лв. не представлява изпълнително основание за образуване
на изпълнително дело по см. на чл.162 ал.1 т.7 ДОПК, вр. чл.163 ал.4 ДОПК, е налице
хипотезата на чл. 124, ал. 4 ГПК и претенцията се явява недопустима, доколкото такава
1
възможност не е предвидена в закона.
На фона на горното съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено. В практиката на ВКС се приема, че съгласно
разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от
ищеца с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба
(изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна
защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя
правната квалификация на иска.
Независимо от постъпвалите уточняващи молби от ищцата указанията не са
изпълнени, а нередовностите на исковата молба не са отстранени. Обективните и
субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно
чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на
молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за
вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с
решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Разпоредбата на чл.127 ал.1 ГПК
формулира изискванията към съдържанието на предявения иск. Исковата молба е формален
акт, който следва да съдържа ясно и непротиворечиво изложение на обстоятелствата, на
които се основава искът /чл.127 ал.1 т.4 ГПК/ и конкретен петитум /чл.127 ал.1 т.5 ГПК/.
Ищецът следва да изложи ясни фактически твърдения и петитум, който да кореспондира на
същите по начин, годен да се квалифицират фактите, съобразно приложимата правна норма,
така, че да се определи предметът на доказване и съответно същият да е ясен до степен,
позволяваща на ответната страна да проведе своята защита.
Съобразно принципа на диспозитивното начало и състезателния характер на исковото
производство, намесата на съда не следва да дерогира принципите, поставени с
разпоредбите на чл. 7 ал.1, чл. 8 ал.2 и 3 ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 ГПК
за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права. ВКС на РБ
приема, че с многократните си указания за отстраняване на нередовности на исковата молба
на практика съдът се превръща в помощник само на едната страна по делото /така решение
№315/07.12.2010 по дело №3555/2008 на ВКС, ГК, IV г.о./. Във връзка с гореизложеното
съдът намира, че на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото - прекратено.
Мотивиран от горното на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №9822/03.06.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА гр.д. №31552/2021 г.
по описа на СРС, 29-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3