Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
Гр.
Перник, 30.09.2020 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 320 по описа на Административен съд
– Перник за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от Кодекса за социално подпомагане (КСО).
Образувано е по жалба на М.С.Б. с ЕГН **********
*** против Решение № КПК-21 от 25.03.2020 година, издадено от Директора на ТП
Перник към НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-33 от 25.02.2020
година срещу Разпореждане № РВ-3-13-00705817 от 20.01.2020 година, с което на
основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредено настоящия
жалбоподател да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради
общо заболяване за периода от 01.10.2018 година до 29.11.2018 година в общ
размер на 1 295.51 (хиляда двеста деветдесет и пет
лева и петдесет и една стотинки) по 4 броя болнични листове.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното
решение, поради неправилно приложение на материалния закон, както и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени
обжалваното решение на директора на ТП Перник на НОИ.
В проведеното съдебно заседание на 14.09.2020 година жалбоподателят
М.С.Б., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат А.А. ***, която моли съда да уважи жалбата като
основателна и доказана. В дадения от съда срок не представи писмени бележки.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по чл.
80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 14.09.2020 година
ответникът – директорът на ТП Перник на НОИ Перник, редовно призован не се
явява, представлява се от главен юрисконсулт Й. С. – П., която оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки вх. № 2751/21.09.2020
година с подробно изложени съображения по съществото на правния спор.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по
чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118,
ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на Перник НОИ, поради което е
процесуално допустима.
По реда на Наредба за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), от името на осигурителя
„***“ ЕООД, ЕИК ***, в НОИ (ТП на Перник на НОИ) са постъпили удостоверения (лист
10 – 13 от делото) по образец, съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от
НПОПДОО, съдържащи данни относно правото на парично обезщетение на лицето М.С.Б. – настоящ жалбоподател, по болнични листове (БЛ), както
следва: на 02.10.2018 година по БЛ № Е20182311667 от 01.10.2018, за периода от
01.10.2018 година до 10.10.2018 година; на 24.10.2018 година по БЛ № Е20182616812
от 10.10.2018 година, за периода от 11.10.2018 година до 30.10.2018 година; на 14.11.2018
година по БЛ № Е20182639549 от 31.10.2018 година, за периода от 31.10.2018
година до 19.11.2018 година и на 29.11.2018 година по БЛ № Е20183107004 от 22.11.2018
година, за периода от 20.11.2018 година до 29.11.2018 година.
По делото не се спори, че по така издадените болнични
листове на М.С.Б. – настоящ жалбоподател са
изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо
заболяване за периода от 01.10.2018 година до 29.11.2018 година в общ размер на
1 295.51 лева.
Установява се от Писмо изх. № 1130-13-91 от 17.04.2019
година (лист 22 от делото) на директора на ТП Перник на НОИ, до директора на ТД
на НАП София, офис Перник, че е изискана информация във връзка със сигнал от
сектор „Краткосрочни плащания“ (КП) към ТП на НОИ Перник, за извършени плащания
за временна неработоспособност на лица, работещи при работодателя „***“ ЕООД, а
именно съмнения за злоупотреби и нарушения на осигурителното и трудовото законодателство,
поради което е възложено извършването на проверка на разходите на ДОО на
осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК ***.
Със Заповед № ЗР-5-13-00582947 от 21.06.2019 година на
основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ
директора на ТП Перник на НОИ е възложил да се извърши проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „***“ ЕООД от конкретно посочен контролен
орган.
С Писмо вх. № 1130-13-105#6
от 17.07.2019 година (лист 30 от делото) директорът на ТД на НАП София, офис
Перник, е уведомил директора на ТП на НОИ Перник, че относно „***“ ЕООД, ЕИК ***,
са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирана дейност за 2013, година, 2014
година и 2015 година – строителство, за 2016 година и 2017 година няма подавани
ГДД по чл. 92 от ЗКПО, а за 2018 година е посочена дейност – други довършителни
строителни дейности. Установено е, че няма данни за извършвани проверки, няма
данни за извършвани ревизии и издадени ревизионни актове. Има регистрирани 2
броя фискални устройства, като за 2018 година. Автор в удостоверението за КЕП
за периода от 28.03.2013 година до 23.02.2017 година е В.П.Е.– едноличен
собственик и представляващ дружеството, а от 23.02.2017 година автор на
удостоверението за КЕП е физическото Р.М.Р..
Установява се от Писмо на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) Перник изх. № 19076248 от 19.08.2019 година (лист 25 от делото)
до ТП на НОИ Перник, че при извършени във връзка с писмо на директора на ТП на
НОИ Перник проверки по спазване на трудовото законодателство от „***“ ЕООД, ЕИК
***, че пред ДИТ Перник управителят на дружеството Р.М.Р. не е намерен,
съответно не се е явил след щателно издирване, поради което е направено
предположение, че в случая се касае за дружество – фантом, за което са
изготвени два броя протоколи.
На 30.08.2019 година, на основание чл. 108, ал. 3 от КСО и
чл. 37, ал. 1 от Инструкцията, старши
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник, е издал Задължителни
предписания с № ЗД-1-13-00643394 на осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК ***, да заличи неоснователно
подадени данни по чл. 5, ал. 1, т. 1 от КСО на лица, по приложен списък, сред
които и жалбоподателят № 37. Предписанията не са връчени на управителя на
дружеството Р.М.Р., тьй като след издирвателни мероприятия е установено, че
води скитнически живот, поради което връчването е осъществено по реда на чл.
110, ал. 4 от КСО за което са съставени надлежни протоколи. С оглед на
изложеното по делото не са налице данни тези предписания да са обжалвани,
поради което се приема, че същите са влезли в сила.
Със Заповед № ПЗ-5-13-00683663 от 25.11.2019 година
директора на ТП Перник на НОИ на основание чл. 107 от КСО (лист 43 от делото) е
наредил да се прекрати възложената със Заповед № ЗР-5-13-00582947 от 21.06.2019
година проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „***“
ЕООД, ЕИК ***, считано от 25.11.2019 година.
С Писмо вх. № 1130-13-105#19 от
20.01.2020 година директора на ТД на НАП, офис Перник (лист 47 от делото) е
уведомил ТП Перник на НОИ, че на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 година, предоставените на електронен носител декларации образец № 1
за периода от месец 05.2018 година до месец 12.2018 година, както и от месец
01.2019 година до месец 07.2019 година подадени от „***“ ЕООД са заличени.
С Декларация вх. № 1004-13-10 от 26.03.2020 година Р.М.Р.
е декларирал, че едноличен собственик на 14 на брой еднолични дружества, между
които и „***“ ЕООД – т. 3. Наред с това заявява, че не извършва дейност в нито
едно от дружествата, както и няма документи – счетоводни и трудови. Не е наем
лица по трудови правоотношения.,както че не е давал пълномощно на никого.
В резултат на така проведеното
производство, длъжностно лице – ръководител на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ Перник, е приел, че жалбоподателят към момента на депозиране на
удостоверенията (по образец приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО),
съдържащи данни относно правото на парично обезщетение по БЛ за периода от 01.10.2018
година до 29.11.2018 година, описани по – горе, не е бил осигурено лице за общо
заболяване, поради което няма право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност за
удостоверения период. Ето защо на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО с Разпореждане
№ РВ-3-13-00705117 от 20.01.2020 година е
разпоредил М.С.Б. да възстанови неоснователно получената сума в общ размер на 1
295.51 лева, представляваща парично обезщетение за времето на отпуск за
временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 01.10.2018
година до 29.11.2018 година. Разпореждането е връчено на М.С.Б. на 11.02.2020
година, видно от известие за доставяне. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО М.С.Б.
е депозирал жалба вх. № 1012-13-33 от 25.02.2020 година пред директора на ТП Перник
на НОИ.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО
директорът на ТП Перник на НОИ се е произнесъл с Решение № КПК-21 от 25.03.2020
година, с което оспорването е отхвърлено, като неоснователно. Това решение на
директора на ТП на НОИ Перник, е предмет на съдебен контрол в настоящото
съдебно производство.
В хода на съдебното обжалване не
се събраха нови доказателства и не са установиха факти, различни от възприетите
от административния орган и отразени в оспореното решение.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля Р.М.Р.,
воден от страна на ответника по жалбата и свидетелите Ю.К.Х.и Г. Й. И., водени
от страна на жалбоподателя.
От показанията на свидетеля Р.М.Р. се установява, че не
познава М.С.Б. – настоящ жалбоподател, като срещу получаването на 100 лева е
станал собственик на няколко дружества. Не познава лицата, които са му продали
дружествата, като при необходимост са му заявили, че отново ще получи пари при
подписването на други документи. Не знае дали дружествата са работили. Така
дадените показания настоящия съдебен състав ги кредитира, тьй като кореспондират
напълно на събраните по административната преписка писмени доказателства.
От показанията на свидетелите Г.Й.И.и Ю.К.Х.се установява,
че след проведени разговори с Р. – едноличен собственик на „***“ ЕООД му бил
изпратил М. – жалбоподател да им извърши ремонт през месец септември и месец
декември 2018 година. Заявяват, че
договорите за изработка били подписани от Р.. Така дадените свидетелски
показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като изцяло
противоречат на свидетелските показания на Р.М.Р. от една страна, а от друга не
кореспондират на приложените по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на Административен съд – Перник, прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-33 от 25.02.2020
година по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът
на ТП Перник на НОИ. Обективирано е в предписаната в същата разпоредба писмена
форма и е със съдържанието, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на
изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е и органът,
който го е издал. Отразени са направените при осъществената от горестоящия
административен орган контролна дейност фактически и правни изводи. От
обстоятелствената част на оспорения административен акт недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
първоначално постановения административен акт за наличие на предпоставките по
чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване получена сума за осигурителни
плащания – обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност. Формулиран
е и ясен диспозитив. Актът съдържа информация за реда, срока и органа, пред
който същият подлежи на обжалване. Решението е датирано и подписано.
В производството по издаване на оспореното
решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да съставляват основание за отмяната му.
Въз основа на изложеното не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Решението е съответно и на материалния закон.
Директорът на ТП Перник на НОИ, правилно е
приел, че разпореждането, предмет на горестоящ
административен контрол, е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ издава разпореждане за възстановяване на
сумите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 114 от КСО. В настоящия случай Разпореждане №
РВ-3-13-00705817 от 20.01.2020 година е издадено от ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП Перник на НОИ, който именно е материално и териториално
компетентният административен орган да стори това, съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в изискуемата
писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за
съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Първоначалният административен акт е
издаден след проверка, извършена по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са
издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените
по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 1, т. 1 от КСО от осигурителя
„***” ЕООД поради заличаване, включително по отношение на жалбоподателя.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 година, при наличие на предвидените в същата норма предпоставки
– неизпълнение на предписанието от неговия адресат в указания му срок.
Заличените данни касаят периода от 01.10.2018 година до 29.11.2018 година, в
който период жалбоподателят е ползвал болничен отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване по процесните болнични листове.
Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
В хода на извършена проверка от контролни
органи на ТП Перник на НОИ са събрани доказателства, че през периода от 01.10.2018
година до 29.11.2018 година жалбоподателят не е работил по трудово
правоотношение при „***” ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като за него осигуряване по смисъла на чл. 10, ал.
1 от КСО не е възникнало предвид факта, че не е доказано упражняването на
трудова дейност. В настоящия случай, при извършена проверка от ДИТ Перник е
установено, че не е възниквало трудово правоотношение между жалбоподателя и „***”
ЕООД. Лице, което не е доказало, че е извършвало трудова дейност, не може да
има и качеството на осигурено лице.
Доказателствената
тежест за установяване на положения труд е на самото лице (Решение № 2 524 от
18.02.2020 година, постановено по административно дело № 12 220/2019 година по
описа на Върховния административен съд). Жалбоподателят в настоящото съдебно
производство не успя да обори констатациите на контролните органи, че не е
осъществявал трудова дейност при въпросния осигурител, респективно, че за него
не е възникнало задължение за осигуряване, т. е. че не е осигурено лице по
смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. За правна пълнота на съдебния акт ще се посочи, че наличието
на трудов договор не би било достатъчно условие за възникване правото на
парично обезщетение, вместо възнаграждение, за времето на отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване. Необходимо е освен това лицето и реално
да е осъществявало трудова дейност (в този смисъл е Решение № 8 872 от
12.06.2019 година, постановено по административно дело № 15 543/2018 година по
описа на Върховния административен съд). В хода на
административното производство пред ТП Перник на НОИ, както и по настоящото
дело, М.С.Б. не установи и доказа какви трудови функции е осъществявал в „***”
ЕООД. Предмет на защита са само реално възникнали трудови, респ. осигурителни
права. Затова и подадените за жалбоподателя данни и по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, в случая служебно. Заличените данни касаят периода от 01.10.2018
година до 29.11.2018 година, в който жалбоподателят е ползвал болничен отпуск
за временна нетрудоспособност по процесните болнични листове.
Изложеното налага извод, че е осъществена предпоставката
на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на
получените от жалбоподателя суми за обезщетение за временната
неработоспособност поради общо заболяване по издадените болнични листове и за
посочения период. Към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените
болнични листове не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове
жалбоподателят не е бил осигурено лице. Затова е законосъобразен изводът на
административния орган, че към този момент жалбоподателят не е имал качеството
осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за него не е
възникнало право на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. Изплатеното му такова е получено без основание, което е
установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената
разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно получени суми е
представяне след изплащането им на нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Поради това
настоящият съдебен състав намира, че административният акт, предмет на съдебен
контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални предпоставки и
съответства на относимите правни норми. При осъществения съдебен контрол не се
констатираха отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), във връзка с чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП), жалбоподателят М.С.Б.
с
ЕГН ********** *** следва да заплати на ТП
Перник на НОИ, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Б.
с
ЕГН ********** *** против Решение № КПК-21
от 25.03.2020 година на директора на Териториално поделение Перник на
Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на М.С.Б.
срещу Разпореждане №
РВ-3-13-00705817 от 20.01.2020 година на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО в ТП Перник на НОИ, с което е разпоредено възстановяване от М.С.Б.
на получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.10.2018
година до 29.11.2018 година в общ размер на 1 295.51 (хиляда двеста деветдесет и пет лева и петдесет и една стотинки), като неоснователна.
ОСЪЖДА М.С.Б.
с
ЕГН ********** *** да заплати на Териториално
поделение Перник на Националния осигурителен институт съдебни разноски в размер
на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/