Решение по дело №22/2021 на Районен съд - Шумен

 

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                                         260103/2.3.2021г.

 

                                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, втори състав, на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Д. Георгиева

 

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 22 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0001186/04.12.2020г. на Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ  на „СТАР ДИЗЕЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Венец, обл. Шумен, ул. Кирил и Методий № 8, представлявано от Р.Р., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева. В жалбата си до съда жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като няма извършено нарушение или ако има – то в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно моли за намаление размера на имуществената санкция.

В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.

            Въззиваемата страна редовно призована изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата. Представя подробни писмени бележки и моли за юрисконсултско възнаграждение в случай, че НП бъде потвърдено. 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, , поради следните правни съображения:

            От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 12.10.2020г. към 14,00 часа, свидетелите С.Р.К. и Г.П.П. – инспектори в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на автосервиз в с. Венец, обл. Шумен, стопанисван от „Стар Дизел“ ООД. При проверката в автосервиза, свидетелите констатирали няколко работника. Преди да отидат на место в автосервиза, свидетелите К. и П. били направили справи справка в НАП и имали списък на лицата, които са с регистрирани трудови договори. Две от лицата, които заварили да работят в автосервиза не били в списъка на регистрираните трудови договори. Едно от тези лица било С.М.А.. А. бил с работни дрехи, изцапани от работа и съобщил на свидетелите, че бил дошъл в 08,00 часа и ще работи до 17,30 часа. На въпроса какво прави в сервиза, С.А. отговорил, че сваля дюзи на автомобили и сменял масло. На въпроса на свидетели дали има сключен трудов договор, отговорил, че същия ден – на 12.10.2020г. сутринта бил подписал трудов договор. На 29.10.2020г. били представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен. В хода на проверката на автосервиза, били снети сведения от работещите в обекта. В писмената си декларация, лицето С.М.А. вписал, че днес е дошъл в 8 часа на работа и до 17,30 часа, ще получава 610 лев, свалил 4 броя дюзи и сменял масло, като сутринта подписал трудовия договор. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол № ПР2029602 за извършена проверка, съставен на 05.11.2020г. и връчен на 06.11.2020г. на управителя Р.Р.. При проверката свидетелите  К. и П. констатирали, че при осъществяване на неговата дейност в автосервиз в с. Венец, обл. Шумен, „СТАР ДИЗЕЛ“ ООД в качеството му на работодател, не е изпълнил задълженията си във връзка със спазването на трудовото законодателство с това, че е допуснал на 12.10.2020г. в 14.15ч. до работа в автосервиза общия работник С.М.А., с ЕГН **********, без да му е връчил екземпляр от завереното удостоверение от ТД на НАП за сключения с него трудов договор № 6/12.10.2020г. На 12.10.2020г. работникът А. работи в автосервиза /сваля дюзи и сменя масло/, видно от писмената декларация от 12.10.2020г. Представена била справка от ТД на НАП с изх. № 27388203025141/ 13.10.2020г. 09,57 часа.

Предвид така констатираните обстоятелства на 06.11.2020г., свид. С.К. съставила на „СТАР ДИЗЕЛ“ ООД, акт за установяване на административно нарушение № 27-0001186, като вписала, че с горното деяние е нарушен чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил връчен на управителя Р.Р.. В законоустановения срок възражения  не са представени. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен е издал НП № 27-0001186/04.12.2020г., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ  на „СТАР ДИЗЕЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Венец, обл. Шумен, ул. Кирил и Методий № 8, представлявано от Р.Р., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за това, че работодателя при осъществяване на дейността си е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е допуснал на 12.10.2020г.  до работа в автосервиз „Стар Дизел“ в с. Венец, ул. Кирил и Методий № 8 общия работник С.М.А. без същият да му е връчил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП за сключения с него, трудов договор № 6/12.10.2020г., с което е нарушил чл.63, ал.2 от КТ.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - свид. С.Р.К. - участник в проверката и актосъставител и свид. Г.П.П. - участник в проверката и свидетел при съставяне на акта, както и от всички останали събрани по делото писмени доказателства.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя в лицето на “СТАР ДИЗЕЛ” ООД действително е извършил визираното в обстоятелствената част на акта и в НП, нарушение на трудовото законодателство, посредством непредставянето на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП. Контролните функции по спазването на трудовото законодателство са възложени на Дирекция „ИТ“. Инспекцията е контролния орган който следи по спазването на трудовото законодателство. В изпълнение на тези си контролни функции, инспектори от Д „ИТ“ гр. Шумен са посетили обекта и са констатирали извършеното нарушение. Извършили са проверка в системата на НОИ за регистриран трудов договор и след проверка на представените им документи са констатирали, че има извършено нарушение на трудовото законодателство за което е съставен АУАН и е издадено НП. Проверката е извършена към 14.00 часа на 12.10.2020г., а уведомлението в НАП е постъпило видно от представената справка на 13.10.2020г. в 09,57,05 часа т.е. след извършване на проверката. От снетите по време на проверката декларации на осн. чл.402, ал.1, т.3 от КТ също така е видно, че С.А. е изпълнявал трудови функции от 08,00 часа на 12.10.2020г. Видно от приложеното заверено копие от Трудов договор № 6 от 12.10.2010г., работникът С.М.А. е постъпил на работа на 12.10.2020г.

Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, в качеството му на работодател като е допуснал на работа лицето С.А., без да му е предоставил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.63, ал.2 от КТ нарушение. Административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно "СТАР ДИЗЕЛ" ООД притежава качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като именно то е лицето, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП., които да опорочат самото НП и да повлекат неговата отмяна.

В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление деяние се явява инцидентна проява в поведението на дружеството. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от работника труд му е бил заплащан редовно. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Съдът за неоснователно твърдението, изложено в жалбата, че процесното нарушение  съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/, а процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната, като в настоящия случай няма данни за наличие на подобни обстоятелства.

В разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да бъдат квалифицирани като "маловажни" нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ. В настоящия случай жалбоподателя е санкциониран, именно за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на "маловажните нарушения", поради което настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 415в от КТ не може да бъде приложена, независимо от факта, че нарушението е било отстранено и независимо дали са настъпили или не неблагоприятни последици за лицето.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. В настоящият случай жалбоподателя е поискал разноски, както и административно-наказващият орган. По делото е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че дружеството-жалбоподателя е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка, както и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган в размер на 80 лева. Според нормата на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. Според чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК заплатените от ищеца разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал.3 на чл.78 от ГПК – ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид изхода на делото – изменение размера на наложеното административно наказание, разноските следва да бъдат определени съразмерно и за двете страни.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                                     Р  Е  Ш  И :

 

            ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 27-0001186/04.12.2020г. на Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на „СТАР ДИЗЕЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Венец, обл. Шумен, ул. Кирил и Методий № 8, представлявано от Р.Р., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като намалява размера от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

            ОСЪЖДА „СТАР ДИЗЕЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Венец, обл. Шумен, да заплати по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен сумата в размер на 60 /шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно изменения размер на имуществената санкция.

            ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен да заплати на „СТАР ДИЗЕЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Венец, обл. Шумен, ул. Кирил и Методий № 8, представлявано от Р.Р. сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно изменения размер на имуществената санкция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: