РЕШЕНИЕ
№
град София, 10. 08. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИХАИЛ МАЛЧЕВ
мл. с-я БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 5632/2019 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 12. 02. 2019 год., постановено по гр. д. № 38118/2016
год. на СРС ІІІ ГО 88 състав, признато за установено, че по отношение на ищците
Н.Д.И., Р.Д.И. и П.Д.И.Ю.Г.Л. ответник не е собственик на част от недвижим
имот. С решението ответникът е осъден за разноски на ищците на основание чл. 78
ал. 1 ГПК 833.01 лева общо.
Ответникът обжалва решението като постановено при недопустим иск –
ОУИ, необосновано, непълнота на доказателствата, в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Моли за обезсилване на решението и прекратяване на
производството. Моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се
отхвърлят предявените отрицателни установителни искове.
Претендират се разноски.
Постановено е от въззивния съдебен състав определение по реда и
смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание с
произнасяне по заявените доказателствени искания, оставени без уважение, като
непопадащи под нито една от хипотезите на чл. 266 ГПК.
Определението е надлежно връчено на страните.
Други доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната
съдебна инстанция страните не са заявили.
Съдът е допуснал обаче, в различен състав, изслушване на СТЕ,
заключението на която е прието без оспорване по чл. 200 ГПК, според което ПИ са
с идентификатори 839 и 840; в частта на тази граница няма нужда от уреждане на
сметки по регулация защото всички граници съвпадат.
Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на
делото.
В редовно проведено публично съдебно заседание, по въззивно
производство, страните поддържат тезите си, претендират разноски. Адвокат Г.
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба против първоинстанционното съдебно решение, е
депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана.
Правната квалификация е тази, приета от районния съдия за приложима и
меродавна, а именно чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 54 ал. 2 ЗКИР.
Правна уредба :
Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016
г.) Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора
по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице,
правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на
граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за
изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение
на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
С такова вещо лице, спорът за материално право е решен.
Исковете по тази правна разпоредба, която е по характер императивна,
са безспорно и категорично доказани и обосновани, тоест решението е и правилно,
и аргументирано. По този въпрос възражението в жалбата е неоснователно изцяло.
В тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно
доказване, че се е осъществил състав на посочената правна норма.
Това е сторено от тази страна, както правилно и обосновано се е
аргументирал с решението си районният съдия, при условията на пълно и главно
доказване, съобразно изискванията на чл. 154 ал. 1 ГПК при разпределяне на
доказателствената тежест.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното
решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото с въззивната жалба, във връзка с което, поради покриване на крайните
изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от
законодателя възможност по смисъла на
чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
На доводите и твърденията с въззивната жалба е даден подробен и
адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.
Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на
процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за
неправилност на решението основания, като пороци, не са характерни за съдебното решение,
обратното, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно
изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването
за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на
първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и
неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, достатъчни за изясняване на
фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото. Не се установи от
въззивния съд вътрешна противоречивост на мотивите на крайния съдебен акт на
районния съдия.
След като не са оспорени по надлежния за това ред, писмените
доказателства, експертното заключение на СТЕ, които са обект на жалбата, са
относими и релевантни, и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на
твърденията и възраженията, свързани с тях.
В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните
не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.
Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията
и доводите на ответника и не е допуснал погрешна правна интерпретация на
фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото
доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното
решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната,
в случая на ответната страна, която може да представя доказателства или да прави
доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от нейна
страна.
С оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест ответникът
е този, който следва да установи положителните факти, на които основава своите твърдения
и доводи, респ. възраженията си.
Районният съдия правилно е отговорил на база исковете с посочената
правна квалификация при субективното им съединяване, както и съдебната
практика, приложима и меродавна за случая.
Въззивният съд
не приема нещо различно в решението си.
Изложените от въззивника доводи в жалбата, които преповтарят тези в отговора
на исковата молба, с първата за неправилност на решението на районния съдия, са
несъстоятелни изцяло.
Доколкото в жалбата въззивникът не сочи други конкретни и
индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното
решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена,
а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди.
В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни,
въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на
диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани освен по
основание, и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства, експертно
заключение на ССЕ, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил
районният съдия.
Разноските са съобразени с изхода на производството.
В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана
и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на
първоинстанционното решение. Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК
на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с
определение от публично редовно проведено съдебно заседание.
С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени
писмени доказателства, както и заключение на експерта по СТЕ.
При наличие на тези доказателства – писмени, заключение на СТЕ районният
съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, без вътрешни
противоречия, което следва се потвърди от въззивния съд.
Други доводи с въззивната жалбата ответникът не заявява, като по този
начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с
нея са само твърдения.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира
от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за
спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17.
07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
Доколкото въззивникът иска отмяна на решението на посочените вече
твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в
обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила
във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което
първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответната страна е
дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни
възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно
решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са
нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният
съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност,
регламентирана за това с разпоредбата
на чл. 272 ГПК.
Други оплаквания и възражения въззивната жалба не съдържа, поради
което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло
неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното
решение.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски
районен съд в неблагоприятната за въззивника част следва да бъде потвърдено.
На въззивника разноски не се полагат и такива не му се присъждат,
поради изхода на делото – жалбата като неоснователна се отхвърля.
На въззиваемите и ищци в първоинстанционното производство се полагат
сторени и доказани разноски по основание и по размер, а именно сума в размер на
1040 лева, които не са прекомерни, с оглед обема на материалите по делото,
фактическа и правна сложност и активната дейност на защитника на ищеца по
делото.
Данъчна оценка на имота е в размер на 35307.80 лева.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12. 02. 2019 год., постановено по гр. д.
№ 38118/2016 год. на СРС ІІІ ГО 88 състав.
ОСЪЖДА Ю.Г.Л. ЕГН ********** да заплати Н.Д.И. ЕГН **********, Р.Д.И. ЕГН **********
и П.Д.И. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 600 лева за първия и
третия общо, и 440 лева за втория, адвокатски хонорар за един адвокат пред
въззивната съдебна инстанция, на основание чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.