гр.София,
27.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар: МИЛЕНА
КЮРКЧИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело №
9465 по описа за 2018 година, съобрази, че:
Предявен е иск по чл.226,
ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. с §22 от ДР на КЗ, обн.ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г.
С
исковата молба от ищцата З.Д., чрез адв. Я.С. против З.
„Л.и.“ АД твърди, че на 05.09.2016 г. на път III- 867 до с.Бенковски, общ.Кирково, обл.Кърджали е пострадала като пътник в лек автомобил „Фиат
Пунто“ с турски регистрационен номер ******, при ПТП
настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. № ******, който допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
установено в чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.1, т.1 от Правилника за ЗДвП и по
непредпазливост причинил телесни повреди на ищцата и още едно лице–
престъпление по чл.343, ал.3 б.“а“ вр. с ал.1 б.“б“ и
чл.342, ал.1 от НК, за което било образувано НОХД № 398/2016 г. на РС –
Момчилград. В резултат на произшествието ищцата получила счупване
на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия
крак за повече от един месец. След ПТП била приета за лечение в Спешно
отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - Кърджали, а
от следващия ден лечението й продължило в Отделение по ортопедия на болница при
Тракийски университет – гр.Одрин, Република Турция до 18.11.2016 г. Ищцата
претърпяла болки и страдания от причинените й травматични увреждания, както и
стрес от случилото се, сънувала кошмари, изпадала в състояние на психически и
нервни кризи от това, че вече не могла да се движи и обслужва самостоятелно и
да води активен начин на живот.
С исковата молба се твърди, че виновният
за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество - застрахователна
полица № BG/22/116000136194,
сключен на 29.12.2015 г. с покритие от 01.01.2016 г.
до 01.01.2017 г.,
поради което предявява иска си пряко срещу ответника - застраховател.
Поддържа се, че са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките
за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента
по задължителната застраховка „ГО“ за обезщетяване на настъпилите вреди и правен интерес да предяви пряко
иска си срещу застрахователя, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
ИСКАНЕТО е ответникът да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение за претърпените от нея в резултат на ПТП неимуществени вреди в размер на 35 000
лв., ведно с лихва за забава върху тази
сума, считано от датата на деликта – 05.09.2016 г.,
до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК,
ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер; не оспорва, че е
налице сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ за увреждащия лек
автомобил към датата на произшествието. В отговора си ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която не е пътувала
с поставен обезопасителен колан, в нарушение на
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства –
констативен протокол за ПТП №10 от 06.09.2016 г., съдържащите се в приложеното
НОХД № 398/2016 г. на РС-Момчилград писмени доказателства и заключението на
съдебно автотехническата експертиза по делото, се
установява, че: на 05.09.2016 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ******, управляван от Ш.Ш.движещ
се по път III -867 в посока от с.Бенковски, общ. Кирково, обл.Кърджали към гр.Златоград и движещия се в обратна
посока лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ******,
управляван от М.Д., в който на задната седалка, в дясно, е пътувала ищцата по настоящето дело.
Установено е, че при км.46+400 лекият автомобил „Опел Вектра“
е загубил устойчивостта си и навлязъл в лентата за насрещно движение,
където бил реализиран челен удар с
другото МПС. Вследствие на което автомобилът, в който е пътувала ищцата е
притиснат към платното и задната му част е била изхвърлена върху предпазния
парапет. Увреждащият лек автомобил се е движел със скорост равна, или по-висока
от 85 км/час – превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, което и
причината за възникване на ПТП при отклоняването на посоката за движение при
навлизане в завоя. Ударът е бил леко кос, с левите страни на автомобилите, при
който инерционните сили въздействали върху тялото на пострадалата са напред и
наляво. От изявлението на ищцата в протокола за разпита й като свидетел в
досъдебното производство, което е извънсъдебно признание на този факт,
преценено с оглед на заключението на САТЕ и СМЕ и с всички доказателства по
делото съгласно чл.175 от ГПК, се установява, че тя не е била с предпазен обезопасителен колан и това е позволило свободно движение
на тялото в купето. Счупването на лявата бедрена кост на ищцата е получено при
удар на лявото коляно в предните седалки на лекия автомобил, в който е
пътувала. Вещите лица изясняват, че по този механизъм е настъпило травматичното
увреждане на долен ляв крайник. В този смисъл съдът възприе заключенията на
вещите лица по съдебно автотехническата и по съдебно
медицинската експертиза с вещо лице травматолог, като обективни, компетентно
изготвени и кореспондиращи помежду си, а
така и с останалите доказателства по делото.
С одобрено споразумение по чл.382 от НПК
по НОХД № 398/2016 г. по описа на Момчилградския
районен съд водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№ ****** Ш.Ш.Ш.е признат за виновен в това, че на
05.09.2016 г. в с.Бенковски, обл.Кърджали и при
управление на същия е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата –
чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от Правилника за ПЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице – на М.М.Д.
и на ищцата в настоящето производство – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. с ал.1, б.“б“ вр. с чл.342,
ал.1 от НК.
От обсъдените по-горе доказателства,
съдът намира за доказано по несъмнен начин настъпването на ПТП при описания
механизъм и по вина на водача на лекия автомобил „Опел Вектра“.
С определение по чл.146 от ГПК е признато за безспорно обстоятелството, че към
датата на ПТП за лекия автомобил е имало
сключена застраховка „ГО“. От представената по делото справка от ИЦ на ГФ, от
която е видно, че застрахователният договор е сключен на 29.12.2015 г. и имал
действие към момента на ПТП.
От
представените по делото епикриза с досие на пациент №
762708 от 19.09.2016 г. изд. от Тракийски университет – гр.Одрин Република
Турция с превод на български, ренгенография и от заключението на допусната и изслушана по
делото СМЕ се установява, че в следствие на претърпяното
ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: Счупване на тялото на лявата бедрена кост. Бил й е поставен гипс и на 11.09.2016 г. е извършено оперативно открито
наместване и фиксация на бедрената кост с метални импланти. На 14.09.2016 г. ищцата е била изписана от
болничното заведение, като лечението й е продължило амбулаторно От заключението
на вещото лице и показанията на свид.Ахмед, съдът
намира за установено, че периодът на лечение и възстановяване на ищцата е
продължил в обичайния срок от около 8-9 месеца. В първите около 3 месеца ищцата
не е могла да се движи и е била затруднена да се обслужва самостоятелно, като е
получавала и постоянна чужда помощ от своята баба. Тя не е могла да посещавала учебни
занятия. След това ищцата е започнала да се придвижва с помощни средства и да ходи на лекции, но майка
й трябвало да я закара. Вещото лице изяснява, че характерът, степента и
местоположението на травматичната увреда и давността
й, възрастта на ищцата и проведеното лечение, предполагат и понастоящем тя да
изпитва болки на мястото на счупването и при влажно и студено време. В този см.
са и показанията на свид.Ахмед, които съдът намира за
добросъвестни и достоверни. С показанията си тази свидетелска установява, че
след инцидента ищцата често е сънувала катастрофата, била стресирана и
неспокойна.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.), предявен пряко срещу
застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона.
За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна
трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. По делото се установи, както
наличието на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно- следствена връзка вреди за пострадалия, така и кумулативно наличие на
застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и
прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован.
Съгласно чл. 300 ГПК вр. чл.
383, ал. 1 НПК споразумението пред наказателния съд има последиците на
влязла в сила присъда, поради което е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Предвид това и поради наличието на споразумение в наказателния процес
следва да се приеме за установено, че водачът Ш.е извършил престъпление по чл. 343,
ал.3, б.“а“ вр. с ал.1, б.“б“ вр.
с чл.342, ал.1 от НК, като нарушавайки
правилата за движение в чл.20, ал.1 от ЗДвП
и чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и тези установени в чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл.63 от ППЗДП е управлявал МПС с превишена
и с несъобразена скорост и не е контролирал управляваното от него ППС, пресякъл
е непрекъснатата бяла разделителна линия и навлязъл в пътното платно за насрещно
движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща
се в счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на
движените на левия крак за повече от един месец. В случай, че фактическият
състав на деянието включва и наказателната отговорност се определя с оглед
настъпването на различни по вид и тежест вреди, то обхваща и нея самата (съставомерност на
вредата). Следователно, в тези случаи постановената присъда обвързва
гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК, и досежно конкретно установения вид вреда,
настъпила в резултат на поведение на делинквента
(причинна връзка). Това, което е установено като съставомерно поведение с влязлата в сила
присъда обвързва гражданския съд и той не може да установи нещо различно от
постановеното в присъдата. Само на това основание може да се приеме, че в хода
на настоящия процес е доказана и причинно-следствената връзка между противоправното поведението на водача и уврежданията на
пострадалата. От събраните и в хода на настоящето производство доказателства се
установи, че ищцата е претърпяла описаните травматични увреждания при
настъпилото ПТП, болки и страдания в хода на лечебния и възстановителен период,
както и че е преживяла психологически стрес и сънувала кошмари, които са
настъпили в причинно следствена връзка с
извършеното виновно деяние. Съдът намира, че от така събраните и обсъдени
доказателства се установи по несъмнен начин настъпването на деликта
и вината на водача, както и вида и характера на причинените в резултат на
престъплението увреждания, като същите
се явяват пряка последица от процесния инцидент.
Управляваният от виновния водач лек
автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента
на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ (отм.).
Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо за датата на конкретното ПТП, поради което
застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази
връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при
настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по
застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети
увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането. С оглед на
изложеното, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. §22 от ДР на КЗ да заплати обезщетение за тези вреди в
пълен обем на отговорността на водача.
По размерът на неимуществените вреди
съдът намира следното:
При определяне на размера на
обезщетението съдът се съобрази с обществения критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД и съдебната практика ППВС №4 от 23.12.1968 г., т.11., претърпените от ищцата
телесни увреждания, тяхната тежест и получените от тях болки и страдания и
продължаващите и понастоящем такива при влажно и студено време. С оглед на вида
на травмите, младата възраст на ищцата и продължителния период на
възстановяване, като взе предвид и свидетелските показания и заключението на
медицинската експертиза, съдът намира за доказано, че ищцата е преживяла стрес
и негативни психически изживявания-тревожност, сънуване на кошмари. Такива
негативни последици върху психиката обичайно настъпват при лица, претърпели или
участвали в пътно-транспортни произшествия и дори и да не са доказани, съдът
следва да ги приеме за настъпили.
Съдът, след като се съобрази с тези обстоятелства,
лимита на застрахователното обезщетение и обществено икономическите условия,
преценени съобразно момента на увреждането и обичайната практика на съдилищата,
изразена в съдебни решения по сходни случаи и с оглед
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетени със сумата от 35 000 лв.
Основателно е възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
в размер на 6 %. Възможността за намаляване на обезщетението за понесени вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденото лице е
допринесло за настъпването на вредите е предвидена от закона в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За приложението на тази норма обаче е необходимо да се установи наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което
обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между неговите действия и
вредоносния резултат. То следва да е обективно, изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, и то
следва да бъде доказано посредством предвидените в закона доказателства и доказателствените средства, тежестта за което е на
ответната страна. Действително ищцата е допуснала нарушение на чл.137а от ЗДвП
и е пътувала без предпазен колан, но при евентуално наличие на обективно съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД, намаляването на дължимото обезщетение не е обусловено само и
единствено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за
настъпване на увреждането. С оглед механизма на причиняване на ПТП с челен
удар, при който автомобилът, в който се е возела ищцата е бил изхвърлен
(подхвърлен) върху предпазния парапет, съдът намира за недоказано обстоятелството,
че предпазния колан би ограничил напълно съприкосновението на тялото й с
предните седалки. Затова съдът приема, че процента на съпричиняване
на вредоносния резултат е 6 на сто и предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен в размера от 32 900 лв., като в останалата му част искът
следва да бъде отхвърлен.
С оглед приложимата в случая правна
уредба, по отношение на началният момент на дължимата лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът
приема, че законна лихва се дължи от деня на увреждането, който е
деня на ПТП, която е датата, посочена в исковата молба като начален момент на
претенцията за законна лихва. При задължение за непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва
от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на
увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. С
оглед функционалната зависимост на застрахователното обезщетение по застраховка
"гражданска отговорност" от деликтното
обезщетение, законната лихва върху застрахователното обезщетение се дължи от
датата на непозволеното увреждане. Това правило следва да намери приложение и в
разглеждания случай съобразно разпоредбата на § 22 от
преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането в сила от
01.01.2016 г. Цитираната разпоредба определя Част
Четвърта От Отменения Кодекс За Застраховането, включваща и текста на чл.
226, ал.1 от същия, като приложим закон
при разрешаване на разглеждания спор.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, ответникът следва да
заплати на адвокат Я. Петков С. възнаграждение съобразно уважената част от иска
и минималния размер на адвокатските възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба
№1/2014 г. в размер от 1217 лв.
С огледа изхода на делото ответникът има
право на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлителната
част от исковата претенция. Следва да се осъди ищеца да заплати на ответника
10, 80 лв. разноски по делото, а така също и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр.
с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр.
с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да се осъди ответника да заплати на
СГС 1316 лв. за държавна такса и разноски в размер на 385, 40 лв. за
възнаграждения на вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД с ЕИК ******да заплати на З.Д. с ЕГН ********** сумата от 32 900 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на ПТП настъпило на 05.09.2016
г. на път III-867 в с.Бенковски, обл.Кърджали,
по вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№ ******, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.09.2016 г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в останалата му част –над уважения размер, до предявения
размер от 35 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“
АД с ЕИК ******да
заплати на адвокат Я.М.С. от САК 1217 лв. адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
З.Д. с ЕГН ********** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД с ЕИК ******сумата от 10, 80 лв.
разноски по делото и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“
АД с ЕИК ******да
заплати на Софийски градски съд 1316 лв. за държавна такса и 385, 40 лв.
разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: