№ 238
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000681 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 20 от 18.06.2021 година, постановено по т. дело №
1057/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъдено „Д.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К.А.Д.“ 68, със съдебен
адрес: гр. С., бул. „П.Е.“ № 64, ет. 3, ап. 7, да заплати на Р. Ст. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. О., обл. С.З., ул. „К.“ № 6, със съдебен адрес: град К.,
ул. „С.“ № 6, офис 10 - адв. П.К. от САК, сума в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените
телесни увреждания при настъпилото ПТП на 30.11.2019 г. и сума в размер на
25 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно
със законна лихва от 17.12.2019 г. до окончателното им изплащане.
Отхвърлени са предявеният иск за неимуществени вреди над сумата от 20
000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и искът за законна лихва за
периода от 07.12.2019 г. до 16.12.2019 г., като неоснователни.
1
Осъдено е „Д.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адв. П.К. от САК, със
съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10, адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 974.40 лв.
с ДДС, съразмерно с уважената част от иска за обезщетение на
неимуществени вреди и в размер на 360 лв. с ДДС, с оглед изцяло уважения
размер на иска за заплащане на имуществени вреди.
Осъдена е Р. Ст. Д., ЕГН **********, да заплати на „Д.“ АД, ЕИК ***,
разноски за производството по делото пред първата инстанция съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 1952,74 лева.
Осъдено е „Д.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 801 лева за държавна такса, както и
сумата от 100,07 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица, платени
от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищцата
в първоинстанционното производство Р.С. Д. чрез адвокат П.К. в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди над присъденото
обезщетение от 20 000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва от
17.12.2019 година до окончателното изплащане на сумата. Искането е да се
отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по съществото
на спора, с което ответникът „Д.“ АД да се осъди да заплати на ищцата
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева /
наред с присъдените от първоинстанционния съд 20 000 лева/, ведно със
законната лихва от 17.12.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата, ведно с начислен ДДС. Във въззивната жалба се
поддържа, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от
20 000 лева е в изключително занижен размер, който не съответства на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, противоречи на принципа на
справедливост и не може да репарира вредите. Твърди се, че присъдената
сума не съответства и на съдебната практика при компенсиране на вреди от
този тип. Според жалбоподателката съдът не бил съобразил в достатъчна
степен конкретните, обективно съществуващи факти: броя и вида на
уврежданията, продължителността на възстановяването, неудобствата и
ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на пострадалата,
2
интензивните болки в началния период на възстановяването, както и
отражението на инцидента върху психиката й. Критериите по прилагането на
чл. 52 от ЗЗД били обсъдени формално. Не бил взет предвид и лимита на
отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП, а именно 10 000 000 лева и конкретните обществено-
икономически и социални условия в страната. Събраните доказателства, по-
конкретно комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза и
свидетелските показания също не били отчетени в достатъчна степен от съда.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Д.“ АД с
изразено становище за нейната неоснователност. Оспорени са доводите за
неправилно приложение на принципа на справедливост, както и тези,
свързани с лимитите на отговорността по застраховка „Гражданска
отговорност“ и икономическите условия и тяхното самостоятелно значение
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съпоставен е размера на претендираното обезщетение с размера на
минималната работна заплата за страната към момента на настъпване на
ПТП. Цитирана е и съдебна практика по сходни случаи с по-нисък размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като се посочва, че цитираните във
въззивната жалба съдебни решения касаят различни по вид и интензитет
болки и страдания. Искането е да се потвърди решението на ОС – С.З. в
обжалваната част и да се присъдят на ответника разноски за въззивната
инстанция – адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
процесуалният представител на жалбоподателката е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.
259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца
в първоинстанционното производство против решението в отхвърлителната
му част частично.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
3
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
С представените с исковата молба и неоспорени от ответника
писмени доказателства се установява, че ищцата Р. Ст. Д., непълнолетна
към онзи момент, действаща със съгласието на своята майка Т.Л.С., е
сезирала ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди при ПТП, станало на
30.11.2019 година, причинено от Б.Б. при управлението на лек автомобил
Р.М. с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № ***, валидна за периода от
07.11.2019 година до 06.11.2020 година. При застрахователя е образувана
ликвидационна преписка № *********/17.12.2019 година.
С писмо изх. № ********* от 18.12.2019 година „Д.“ АД е уведомило
представляващия ищцата адвокат А.Б., че представените документи не
доказват отговорността на застрахования в дружеството водач и че следва да
бъдат представени допълнително посочени в писмото документи. Безспорно е
между страните, че след това писмо те не са уреждали извънсъдебно
отношенията помежду си и че застрахователното дружество не е определяло и
изплащало обезщетение за неимуществените вреди на ищцата. При тези
данни предявеният пред съда иск е допустим съгласно разпоредбата на чл.
498 ал. 3 от КЗ, тъй като липсва плащане в срока по чл. 496 от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те се свеждат
до това какви са уврежданията, причинени на ищцата, респ. какви по вид,
интензитет и продължителност са претърпените от него болки и страдания,
установени със събраните по делото доказателства и какъв е справедливият
размер на обезщетението за тези вреди.
Останалите обстоятелства, относими към отговорността на
4
застрахователното дружество по предявения пряк иск на увреденото лице с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ са извън предмета на въззивното
производство, очертан с въззивната жалба. Става дума за противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил,
довело до настъпване на ПТП, за наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ , както и за липсата на съпричиняване от страна
на пострадалата.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
делото / първоначално гр. дело № 217/2020 година по описа на Районен съд –
Гълъбово, компетентен да разгледа предявения частичен иск за
неимуществени вреди от 10 000 лева, което след допуснатото увеличение на
цената на иска до пълния му размер от 50000 лева е прекратено и изпратено
по правилата на родовата подсъдност на Окръжен съд – С.З./ са изложени
следните обстоятелства, въз основа на които се претендира обезщетението за
неимуществени вреди:
Ищцата твърди, че при ПТП на 30.11.2019 година е получила следните
травматични увреждания: счупване на дясна ключица, травма на дясно рамо,
травма на лумбални прешлени. В деня на катастрофата тя била прегледана в
ДКБ/СО на УМБАЛ „П.“ АД град С.З., където постъпила с оплаквания за
травми в областта на дясно рамо, ключица и лумбални прешлени,
придружени с болка в същите места. След преглед и изследвания,
включително рентгенография, ищцата била изписана за домашно лечение с
ортеза на ключицата. При извършения преглед на 16.12.2019 година била
потвърдена диагнозата счупване на ключицата, като назначената й терапия
била удължаване на временната нетрудоспособност. Твърди се, че в резултат
на получените увреждания при ПТП ищцата търпяла силни болки и
страдания, не се чувствала добре физически и емоционално. Преди ПТП тя
била в много добро здравословно състояние, активно и жизнерадостно дете, а
след него тя се изолирала, не била в състояние да извършва обичайните си
занимания с връстниците си. Ищцата била с обездвижен горен крайник за
дълъг период от време, поради което следвало да спазва режим на покой и да
не се натоварва. През това време разчитала на помощта на свои близки за
задоволяване на елементарни нужди от ежедневието си. Твърди се, че и към
момента на подаване на исковата молба ищцата има болки в контузионните
области. Освен това тя изживяла и силен емоционален стрес, който щял да
5
остане в съзнанието й за цял живот. Въз основа на тези обстоятелства за
неимуществените вреди, причинени й при процесното ПТП, ищцата е
претендирала пред първоинстанционния съд обезщетение в общ размер на
50 000 лева, а пред въззивната инстанция този размер е общо 40 000 лева /
20 000 лева присъдени с първоинстанционното решение и останалите 20 000
лева предмет на въззивната жалба/.
От събраните по делото доказателства – медицинска документация,
представена към исковата молба и приетата и неоспорена от страните
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза в
медицинската й част, относими към предмета на въззивното производство, се
установява, че при процесното ПТП, станало на 30.11.2019 година и в пряка
причинна връзка с механизма на настъпването му, на ищцата са причинени
следните травматични увреждания: счупване без разместване на дясна
ключица и контузия на дясна раменна става и поясна област. Контузията на
дясното рамо и на ключицата са получени от рамката на задната дясна врата
на автомобила, където е седяла ищцата в момента на удара на автомобила в
няколко последователни препятствия.
По отношение на контузията на поясните прешлени в заключението е
посочено, че не е възможно да се определи от съприкосновението с кои
детайли от купето е получена. Във връзка с тази контузия вещото лице е
отразило, че данни за нея има само в листа за преглед на пациент № 503 от
30.11.2019 година, изготвен от ДКБ /СО при УМБАЛ „П.“ град С.З. И В
амбулаторен лист № 6671/16.12.2019 година в графа „анамнеза“ / сведения
от пациента или негови близки/, в която е вписана наред с травмата на
дясното рамо и травма на поясните прешлени. При изслушването си в
съдебно заседание на 11.03.2021 година вещото лице сочи, че освен данните
от анамнезата за болки в поясната област, не е установена травма в тази
област нито с клинични, нито с инструментални изследвания по време на
прегледите на ищцата след ПТП.
Счупването на дясната ключица е довело до трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник, като лечението е било амбулаторно, чрез
обездвижване с мека ортеза. От експертизата и рентгеновото изследване на
дясното рамо и ключицата от 30.11.2019 година се установява, че става дума
за счупване на дясната ключица без разместване на фрагментите и без
6
травматични промени в раменната става. Срокът за пълно възстановяване на
движенията на десния горен крайник при такова счупване според вещото
лице е около 2-3 месеца. Към момента на изготвяне на експертизата /
01.12.2020 година/ вещото лице е установило, че ищцата е напълно
възстановена от травматичните увреждания, няма данни за настъпили
усложнения и остатъчни явления, движенията на дясната ръка и кръста са в
пълен обем, без болка при активни движения. В съдебно заседание на
11.03.2021 година при изслушването на вещото лице д-р Т.С. той е заявил, че
с оглед възрастта на ищцата и вида на счупването на ключицата, която
зараства напълно, без остатъчни явления, не е възможно ищцата да чувства
болки както към момента на изготвяне на заключението, така и за в бъдеще,
още повече че липсват каквито и да е данни за настъпили усложнения при
травмата в дясната ключица.
По делото в качеството на свидетели са разпитани Д.Г. и С.С. –
съответно дядо и баща на ищцата Р.Д.. От техните показания се установява,
че непосредствено след ПТП, докато протичали прегледите в болницата,
ищцата била много стресирана, като не си спомняла определени епизоди от
катастрофата и заявявала, че на моменти си губи паметта. След ПТП ищцата
си останала вкъщи заради счупената ключица, която била обездвижена,
имала силни болки. Свидетелят С. говори за натъртвания и синини по гърба
на ищцата. През деня, докато родителите й били на работа, за нея се грижел
дядо й, който и помагал при храненето, за тоалет и за всичко, което е
необходимо. Така било в продължение на три месеца. Вечерно време, след
прибиране от работа, за ищцата се грижели нейните родители. Грижите от
близките се налагали, тъй като ищцата не можела да си вдига ръката и да се
къпе сама. Според свидетеля Г. ищцата се подобрявала с всеки изминал
месец, постепенно изчезвал и стресът. Ищцата се стряскала, като чуе кола,
притеснявала се, че няма да се оправи, правела забележка при пътуване за
намаляване на скоростта. Свидетелят Г. установява, че преди ПТП ищцата
била много подвижна, ходела на танци, но след катастрофата спряла да
танцува. Ръката на ищцата била обездвижена за около месец и половина – два
според свидетеля Г., а според свидетеля С. – три месеца, след което се
оправила, достигнала нормалното си движение, макар и не изведнъж, а
постепенно. До 3-4 месеца след катастрофата ищцата чувствала болки,
приемала болкоуспокояващи, а след това се подобрила. Към момента ищцата
7
вече не изпитвала болки и не се оплаквала, освен когато й било студено.
По въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съобразявайки обсъдените по-горе доказателства, съдът намира следното:
Принципът на справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД, е приложим
при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 година, понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените
от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете на първо място
действителния размер на моралните вреди, с оглед вида, характера и тежестта
на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията
и прогнозите за пълно излекуване.
В случая е установено, че най-сериозната травма, причинена на
ищцата при ПТП, е счупването на дясната ключица, за пълното излекуване
на която са били необходими около три месеца, без болничен престой, без да
се е наложило оперативно лечение, а само обездвижване с ортеза и приемане
на болкоуспокояващи. Счупването на ключицата при ищцата е без
разместване на фрагменти, заздравяло е напълно в рамките на посочения
период от три месеца, възстановени са напълно движенията на горния
крайник, болката е отшумяла и не се очаква да се проявява за в бъдеще. По
отношение на травмата в поясната област няма медицинска документация, с
която да е установена, няма доказателства за нейния вид и свързаните с нея
болки. Според експертизата както тази травма, така и травмата на дясната
раменна става са причинили на ищцата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и са отшумели.
От изложеното по-горе е видно, че не става дума за многобройни,
силни като интензитет и продължителни болки и страдания за ищцата в
резултат на причинените й травми при ПТП, а за такива, отшумели напълно
за сравнително кратък период от около три месеца, през който не са
извършвани манипулации и операции, свързани с допълнителни болки, а
ищцата през цялото време е била на домашно лечение с обездвижена ръка,
8
като след този период тя е възстановена напълно физически.
При определяне размера на обезщетението следва да бъдат
съобразени свързаните с периода на домашно лечение ограничения в
контактите на ищцата със съученици и приятели, включително
невъзможността да ходи на танци, което е правила преди това. Освен това
през този период ищцата е имала нужда от помощ от близките си за
определени ежедневни дейности като къпане и хранене заради обездвижената
си дясна ръка. За шестнадесетгодишно момиче тези ограничения безспорно са
тежки, но от друга страна тяхната продължителност е сравнително малка.
Липсват доказателства да е съществувала пречка за това тя да се грижи сама
за себе си, както и да общува нормално с околните и да упражнява
любимите си занимания след изтичането на този тримесечен период.
Получените физически травми с оглед на техния вид и липсата на
необходимост от специално лечение, освен обездвижване на ръката, както и
на тяхната продължителност и пълното им отшумяване в рамките на
тримесечен период не могат да бъдат определени като много тежки. Това
важи и за интензитета и продължителността на физическите болки, за които
е установено, че са преживени в домашна обстановка с приемането на
обезболяващи лекарства, отшумели са напълно и не че очаква появата им при
каквито и да е обстоятелства.
Що се отнася до твърденията за негативните психически изживявания
на ищцата, по делото е установено, че непосредствено след ПТП тя не си е
спомняла определени моменти от катастрофата, както и че се е страхувала от
автомобили и се е притеснявала от това дали ще оздравее. Със събраните
доказателства е установено, че към момента у ищцата е останало
притеснението от високата скорост при пътуване с автомобил и желанието
същата да бъде намалена. Тези доказателства не сочат на психическа травма,
която да налага лечение и да пречи на нормалния живот и функциониране на
ищцата, а само на изпитван все още страх, свързан с пътуване с автомобил.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 20 000 лева е справедлив, респ. че липсва основание за определяне на по-
висок размер от въззивната инстанция. Обезщетението за неимуществени
вреди от 20 000 лева е съобразено с характера и интензитета на претърпените
9
от ищцата болки и страдания, подробно описани по-горе, продължителността
на тяхното лечение, периода и вида на оказваната помощ от близки,
промяната в начина на живот и социалните контакти, както и отражението
върху емоционалното състояние на ищцата от една страна, а от друга с
пълното й физическо възстановяване, без каквито и да било последици и
болки, в рамките на три месеца, след които не е имало каквито и да е
пречки за завръщането й към нормален ритъм на живот.
В този смисъл съдът не е съгласен с доводите във въззивната жалба за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди от първоинстанционния
съд в изключително занижен размер.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателката, че при определяне
размера на обезщетението първоинстанционният съдът не е съобразил
конкретните икономически и социални условия на живот в страната.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди е
съобразено с обществено-икономическите условия на живот в страната, за
които може да се съди по обективните статически данни за икономически
растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите
и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.
Минималната работна заплата към 30.11.2019 година е 560 лева, което
означава, че обезщетението от 20 000 лева се равнява на около 36 минимални
работни заплати / за тригодишен период/ и не може да бъде прието за
занижено с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото.
Що се отнася до доводите, свързани с нормативно определените
лимити на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът намира, че те не абсолютен критерий при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, а са индиция за икономическите условия в страната и за
общественото разбиране за справедливост. Вярно е, че размерът на тези
лимити непрекъснато нараства. До 01.01.2010 година нормативно
определените минимални размери на лимитите са нараствали почти ежегодно,
като от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две или повече
лица. След тази дата са определени значително по –високи размери. § 27 от
ПЗР на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие
10
на имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт от 1 000 000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при
две или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от
11.06.2012 година, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт - 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000
000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. Сега
действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година,
който е приложим към спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420
000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Лимитите на отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“ не
могат да бъдат преценявани самостоятелно при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което зависи от изброените по-горе
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото.
Съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди в размер на
20 000 лева е съобразено и с лимитите, доколкото в предходни периоди при
значително по-ниски лимити на отговорността по застраховка „Гражданска
отговорност“ за сходни случаи са присъждани и значително по-ниски размери
на обезщетенията за неимуществени вреди.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от 20 000 лева,
колкото е определил първоинстанционния съд, е неоснователен.
Първоинстанционното решение в обжалваната част, с която този иск е
отхвърлен за разликата от 20 000 лева до 40 000 лева, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на „Д.“ АД
разноски за въззивната инстанция. Претендирано е адвокатско
възнаграждение в размер на 1356 лева ведно с ДДС, като са представени
фактура и преводно нареждане за реалното му заплащане и акт за
регистрация по ЗДДС. Процесуалният представител на жалбоподателката е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
11
Същото е неоснователно. При обжалваем интерес от 20 000 лева
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определение по чл. 7
ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 1130 лева. Дължимият съгласно § 2 а от ДР на същата
Наредба ДДС е 226 лева, или общият размер е претендираният такъв от 1356
лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 от 18.06.2021 година, постановено по
т. дело № 1057/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З., В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е отхвърлен иска на Р. Ст. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. О., обл. С.З., ул. „К.“ № 6, със съдебен адрес: град К.,
ул. „С.“ № 6, офис 10 - адв. П.К. от САК против „Д.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К.А.Д.“ 68, със съдебен адрес:
гр. С., бул. „П.Е.“ № 64, ет. 3, ап. 7, за сума от 20 000 лева / разликата между
присъдените с първоинстанционното решение 20 000 лева и претендираните
40 000 лева/, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди на ищцата - болки и страдания вследствие на получените телесни
увреждания при настъпилото ПТП на 30.11.2019 г., ведно със законна лихва
от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Р. Ст. Д., ЕГН **********, с адрес: с. О., обл. С.З., ул. „К.“
№ 6, със съдебен адрес: град К., ул. „С.“ № 6, офис 10 - адв. П.К. от САК, да
заплати на „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „К.А.Д.“ 68, със съдебен адрес: гр. С., бул. „П.Е.“ № 64, ет. 3, ап. 7,
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1356 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13