Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
03.08.2020 г., гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на тридесет и първи юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1649
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Фонд „Е.е.и в.и.” твърди, че е учреждение, създадено
съобразно чл. 78 и сл. от Закона за
енергийната ефективност. Твърди, че на 18.06.2014 г. е сключен с ответното
дружество „Б.Е.“ ЕООД договор за цесия 168/18.06.2014 г. изм. и доп. с Анекс №
1 от 20.03.2015 г., Анекс № 2 от 23.03.2015 г., Анекс № 3 от 03.11.2015 г.,
Анекс № 4 от 19.09.2016 г. и Анекс № 5 от 16.01.2017 г., с който са прехвърлени
парични вземания към Община Разград в размер на 602 001.48 лева, включващи
главница в размер на 491 057 лева и дължими лихви за период от 60 месеца в
размер на 110 944,48 лева. Сочи, че Община Разград е уведомена за прехвърлянето
на вземанията. Твърди, че вземанията произтичат от договор за обществена
поръчка № 376/22.11.2013 г., сключен между община Разград и ответника. Твърди,
че дейностите по договора за обществена поръчка все още не са завършени, изцяло
по вина на ответника. Твърди, че вследствие на това неизпълнение, община
Разград отказва плащания към Фонда по договора за цесия, тъй като дружеството
ответник е в неизпълнение на задълженията си по договора за обществена поръчка,
съответно вземанията от Община Разград не са изискуеми. Твърди неизпълнение на
задълженията на ответното дружество, както по отношение на договора за цесия,
така и по отношение договора за обществена поръчка. Твърди, че предвид
неизпълнението на ответника на договорните му задължения по договора за цесия,
то на основание чл. 3 от договора за цесия, същият следва да заплати на ищеца
наказателна лихва. Сочи, че незавършването на СМР е причина общината да отказва
плащания към цесионера, като към момента на предявяване на исковата молба не са
преведени суми по погасителния план към договора за цесия от длъжника по
прехвърлените вземания. Твърди, че размерът на наказателната лихва дължима от
цедента по договора за цесия е 46 429.20 лева, дължима за периода
20.05.2017 г. до 20.08.2019 г.. Ето защо
иска от съда
да осъди ответника да му заплати
сумата от
46 429.20 лева, представляваща наказателна лихва /неустойка/ по договор за
цесия от 18.06.2014 г. за периода от 20.05.2017 г. до 20.08.2019 г., както и
лихва за забава върху целия размер на неустойката за периода от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира направените в производството разноски. В исковата
молба е посочена банкова сметка ***, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „Б.Е.“ ЕООД не подава отговор на исковата молба и не
изразява становище по предявения иск в хода на производството.
Предвид процесуалното поведение на
ответника, в проведеното на 31.07.2020 г. открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение.
Съдът констатира, че ответникът не е
подал отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по
делото, не е направили искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като
последиците от това негово поведение са му указани от Съда с разпореждането, с което му е
връчен препис от исковата молба и с определението от 01.07.2020 г. за
насрочване на делото
Предвид гореизложеното и като съобрази
направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и
обстоятелството, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства, Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че следва да
уважи искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по
същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, които предпоставки Съдът приема, че са
налице. Затова Съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото има доказателства за направени от ищеца
разноски за държавна такса в размер на 1857.17 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2307.45 лева, съответно ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 4164.62 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, офис 1 да заплати на Фонд „Е.е.и в.и.”,
юридическо
лице, съгласно чл. 78,
ал. 2 от Закона за енергийната
ефективност, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата 46429.20 лева /четиридесет и шест хиляди четиристотин
двадесет и девет лева и 20 ст./, представляваща наказателна лихва /неустойка/,
дължима по чл. 3 от договор за цесия № 168 от 18.06.2014 г. за периода от
20.05.2017 г. до 20.08.2019 г., ведно със законната лихва от 20.08.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 1 да заплати на Фонд „Е.е.и в.и.”, юридическо
лице, съгласно чл. 78, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в размер на
4164.62 лева /четири хиляди сто
шестдесет и четири лева и 62 ст./
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК,
неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на
страните, като на основание чл. 240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото
решение, да се изпрати съобщение на
ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок
от получаване на съобщението.
Съдия: