Решение по дело №218/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 от КСО по жалба на подадена от Ю. Р. Х., чрез адвокат Б. М. - АК [населено място], със съдебен адрес: [населено място], бул. „[държава]“ № *. офис * срещу Решение №1040-24-419/07.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-[област] град, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21- 01362003/06.06.2023 г. на длъжностното лице но чл. 114. ал. 3 и ал. 4 от КСО в TП на НОИ - [област] град. С цитираното разпореждане на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено лицето Ю. Р. Х. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност /ПОВН/, поради бременност, раждане и майчинство, изплатено за времето от 08.09.2021 г. до 20.01.2022 г. вкл. в общ размер на 2892.50 лв.

За да потвърди оспореното разпореждане, Директорът на ТП на НОИ - [област] град е приел за неоснователно твърдението, че оспореното разпореждане е издадено преждевременно, преди да влезне в сила разпореждане №РВ-21-999-00-**********/19.12.2022 г. Посочил е, че това разпореждане е постановено за периода от 21.01.2022 г. до 30.04.2022 г. вкл. и представлява отказ за изплащане на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и 5 от КСО. Тоест цитираните разпореждания касаят както различни периоди, така и неидентични основания за постановяването им, поради което няма преюдициалност между същите.

Приел е също, че оспореното разпореждане е правилно и законосъобразно, тъй като първата предпоставка относно правото на парични обезщетения за временна неработоспособност е лицето да е осигурено по смисъла на КСО, т. е. да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая, от извършените проверки е прието, че лицата, за които от „Е. Т.“ ЕООД са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в периода от април 2021 г. до април 2022 г. вкл. Ю. Х. не са извършвали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по реда на КСО. Уточнил е, че подаването на данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО става на декларативен принцип, поради което не е достатъчно основание, за да се приеме, че лицата реално осъществяват трудова дейност. В тази връзка - изясняването и установяването дали е имало правно основание за подаването на тези данни и дали те са правилно подадени от осигурителите се реализира само при упражняването на последваш контрол от контролните органи на ТП па НОИ при назначена проверка, респ. - ревизия при осигурителя. Констатирано е и, че в своя собственоръчна декларация от 21.06.2022 г. Ц. З. управител на „Е. Т.“ ЕООД заявява, че не е назначавала лица по трудов договор и не е работила с фирмата, което само по себе си изключва назначаването на Ю. Х. по трудово правоотношение. Приел е като недоказано твърдението на жалбоподателката, че мястото на работа й е било на адрес - [населено място]. [улица], магазин *, тъй като от 16.04.2021 г. „Е. Т.“ ЕООД е вписано в Търговски регистър с нов адрес по седалище [населено място], р-н [община], [улица], т.е. преди да бъде извършено твърдяното назначение на 30.07.2021 г. за длъжност – чистач-хигиенист. Наличието на сключен трудов договор, макар и регистриран по чл.62 от КТ в НАП не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Посочил е, че установените факти и обстоятелства както досежно дружеството, така и конкретно относно жалбоподателката, описани в издадения констативен протокол, обосновават заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО подадени от дружеството за Ю. Р. Х.. Последното се явява нови данни по смисъла па чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО - представени са след изплащането на обезщетенията и имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащането им, което обосновава приложението на последната разпоредба. В тази връзка, разпореденото в случая възстановяване на ПОВН но реда на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО се явява правилно и законосъобразно. Заличаването па данните по чл. 5, ал. 4 от КСО досежно Ю. Р. Х. се явява правно релевантен факт на основание чл. 5, ал. 6, изр. последно от КСО, според който данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на паричните обезщетения. В тази връзка се цитира и чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, както и чл.54к от КСО. Предвид горното, след заличаването на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на Ю. Р. Х. за периода от м. 07.2021г. до м. 04.2022 г. вкл. в регистъра на осигурените лица липсва информация за внесени или дължими осигурителни вноски за посочените периоди за жалбоподателката, който не се явява осигурено лице по КСО и изплатените му ПОВН следва да бъдат възстановени като неоснователно платени.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ - [област] град, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му.

Излага доводи в жалбата, че обезщетението се дължи при внесени или дължими осигурителни вноски, което е безспорно установено, както и че реално има сключен трудов договор със жалбоподателката, като промяната на адреса в ТР не означава обратното, както и обясненията на Ц. З., че не е назначавала лица и не е прекратявала трудови договори, не водят до извод за липата на реално положен труд.

Не е съгласен и с извода, че разпореждане № РВ-3-21-01362003/06.06.2023 г. на длъжностното лице но чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от КСО в TП на НОИ - [област] град и разпореждане № О-21-999-00-**********/19.12.2022 г. не са взаимно свързани тъй като едното е за спиране на плащанията, а другото за връщане на сумите и касаят едно и също осигурително правоотношение.

В съдебно заседание жалбоподателят с писмена молба от процесуален представител поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, Директора на ТП на НОИ - [област] град, с писмено становище намира същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и становището на ответника, както и събраните по делото доказателства прие за установено следното:

Повод за административното производство по реда на чл. 114 и сл. КСО е била проверка по сигнал № 1043-21-766#25/19.05.2022 г. от ТП на НОИ, във връзка с извършваната проверка по разходите на ДОО на осигурителя „Е. Т.“ ЕООД. По този повод са извършени множество процесуални действия, вкл. е осъществена среща на ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-[област] /л.53 докладна записка/ със Ц. З., като управител на „Е. Т.“ ЕООД, от която е установено, че същата не знае да е управител на дружеството и че не е давала пълномощно на Е. С., не е сключвала трудови договори и не упълномощавала лица за това, няма счетоводни или други документи.

При това положение и в резултат на събраните доказателства при извършена ревизия и с оглед извършената проверка е прието, че „Е. Т.“ ЕООД, реално не е осъществявал стопанска дейност, няма данни за наети лица, които реално да са осъществявали трудови или осигурителни правоотношения.

От наличната представена, като пълна административна преписка се установява, че жалбоподателката е имала сключен и регистриран трудов договор с „Е. Т.“ ЕООД, представлявано от Ц. К. З. работодател от 30.07.2021 г. ч.-х., като жалбоподателката е заявила, че е работила в офис магазин №*, [населено място], [улица]. Няма спор и че за същата са дължими осигурителни вноски и съответно подадени данни.

Спорно е, след като данните за възникналото правоотношение са служебно заличени и съответно Задължителни предписания № ЗД-1-21-01182711/18.08.2022 г. за заличаване на подадените от дружеството данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за поименно изброени липа, вкл. за Ю. Р. Х. за периода от 30.07.2021 г. до 30.04.2022 г. са влезнали в сила, следва ли да бъде възстановено изплатеното обезщетение, тъй като именно служебно заличените данни дали основание на ТП на НОИ – [област] град да търси възстановяване на добросъвестно получено обезщетение за временна нетрудоспособност на Х., предвид обстоятелството, че Ю. Р. Х. не е осъществявала трудова дейност при осигурителя „Е. Т.“ ЕООД.

Предвид така установеното, съдът направи следните изводи:

Подадената жалба е допустима, а по същество неоснователна.

Правилни са констатациите на органа, че оспореното Разпореждане № РВ-3-21-01362003 от дата 06.06.2023 г. не е издадено преждевременно, тъй като предходно разпореждане № О-21-999-00-**********/19.12.2022 г. /което е обжалвано, и не е влязло в сила/ не е поставено в зависимост от изхода на спора по процесното разпореждане от 06.06.2023 г. след като същото е издадено на различно основание, касае различни периоди и различни производства, макар и засягащи едно и също правоотношение. Предвид възложената проверка с разпореждане № О-21-999-00-**********/19.12.2022 г. по разходите на ДОО на „Е. Т.“ ЕООД по отношение коректността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицата назначени по трудови правоотношения в дружеството, считано от 16.05.2022 г. производството по изплащане на ПОВН на същите е спряно, в това число и на Ю. Р. Х.. След приключване на проверката по разходите на ДОО на „Е. Т.“ ЕООД е възобновено спряното производство по изплащане на Ю. Х. на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал. 1 и 5 от КСО. Извършена е нова преценка на правото на обезщетение и е Разпореждане № О-21-999-00-********** 19.12.2022 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, предвид, че лицето не е било осигурено за риска общо заболяване и майчинство чрез „Е. Т.“ ЕООД е постановен отказ за изплащане на Ю. Х. на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка 410 дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО.

Разпореждане № О-21-999-00-********** от 19.12.2022 г. на ръководителя по и изплащането на обезщетенията и помощите е връчено на лицето на 10.01.2023 т. и е обжалвано по реда на чл.117 от КСО в законоустановения срок от Ю. Х., чрез процесуален представител адв. Б. М., с жалба вх. № 1012-21-36/17.01.2023 г.

Независимо от обстоятелството, че досежно двата административни акта спорът касае това дали Ю. Х. /Ч./ е била осигурено лице по правоотношението и с „Е. Т.“ ЕООД, двата акта са издадени в различни производства, проведени от различни административни органи (ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите и ръководителя по разходите на ДОО), като настоящото касае възстановяване на вече изплатено обезщетение, а другото отказ за изплащане на обезщетение за оставащия период - до 410 дни. В този смисъл изхода на спора относно постановения отказ за изплащане на обезщетение не касае преценката досежно акт за възстановяване на суми, изплатени неоснователно, респ. не обвързва съда по настоящото дело.

Неоснователни са и твърденията, че след като е бил сключен трудов договор и осигурителните вноски са дължими, не са били налице предпоставки за възстановяване на изплатеното обезщетение, като се имат предвид резултатите от извършената проверка и ревизия.

Съгласно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 32, ал. 5, т. 12 от КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно чл.114, ал.2 от КСО “Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: т.1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; т.2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане;“ В случая нови документи и данни са установени при извършването на проверка по разходите на ДОО на „Е. Т.“ ЕООД, за която чрез лицензиран пощенски оператор са изпратени задължителни предписания № ЗД-1-21-01032043/11.11.2021 г. до адреса по седалище на дружеството до адреса па управителя на дружеството, вкл. посетени предходния и настоящ адреси, регистрирани за седалище на дружеството в Търговски регистър, като на адреса: [населено място], р-н Т., е установен жилищен блок, а „магазин *“ е малко - офис помещение, като е констатирано - ползване насочения адрес за регистрация и получаване на кореспонденция на дружеството, а служителят собственоръчно е вписал в представения договор, че съшия е прекратен, считано от 31.05.2021 г., както и че търсеното дружество няма общо с адреса, няма архив, няма счетоводни първични и вторични документи на „Е. Т.“ ЕООД. На адреса: гp. [област], р-н С., [улица], е осъществен контакт е лице представител на дружеството, което е обяснило, че обекта е виртуален офис, където се получават документи от различни администрации касаещи дружества. За "Е. Т." ЕООД получените документи се взимат от представител през определено време. След извършените многократни опити за осъществяване на контакт с представител на „Е. Т.” ЕООД, на 25.02.2022 г. в ТП на НОИ - [област] град, на упълномощено лице, представляващо „Е. Т." ЕООД е връчена заповед № ЗР-5-21-01029948/09.11.2021 г. за извършване на проверка по разходите на ДОО. В писмените обяснения на пълномощника, представляваш дружеството, е посочено, че офиса на "Е. Т." ЕООД е в [населено място]: дружеството се представлява и управлява от Ц. З., дружеството нямало наети складови помещения, нямало придобити собствени ДМА; не притежавало земи и сгради; не притежавало собствени складови помещения; не притежавало собствени МПС. ТД на НАП - [област] уведомяват, че няма подадени годишни данъчни декларации по реда на чл. 92 от ЗКПО за финансови 2020 и 2021 г.; има данни за данъчно-осигурителни задължения. По отношение на получените сведения от служителя на офиса за кореспонденция, фискалното устройство на „Е.Т.“ ЕООД е регистрирано на адреса: [населено място], [улица], тип на обекта - .“предоставяне услуги по превоз на товари“ - не става ясно къде и на какъв търговски обект офис помещение е използвано фискалното устройство, въобще използвано ли е по повод осъществяване на стопанска дейност от „Е. Т.“ ЕООД или единствено са отчитани обороти с цел фиктивно показване на дейност. При извършена справка в Търговски регистър е установено, че по партидата на „Е. Т.“ ЕООД, [ЕИК], не са публикувани годишни финансови отчет и подавани декларации. Посочено е, че от ИА „ГИТ“ са обективно възпрепятствани да осъществят контрол по спазване на трудовото законодателство.

С писма изх. №№ 1043-21-766#24/2022 г. и 1043-21-766#25/2022 г. са изпратени сигнали до ТП на НОИ - [област] и ТП на НОИ - [област] за предприемане на действия по компетентност, предвид актуалните адреси на лицата, и установяване на контакт с Р. А. - управител на „С. с." ЕООД и Ц. К. З. - управител на „Е. Т.“ ЕООД.

С писмо вх. № 1043-21-766#34/2022 г. от ТП на НОИ - [област] е предоставен Доклад от контролните органи при ТП на НОИ - [област] и собственоръчно написана Декларация от 21.06.2022 г. от Ц. К. 3латкова, че не са и известни адреси и търговски обекти на „Е. Т.“ ЕООД. Не е сключвала трудови договори с лица и не е упълномощавала лица, които да я представляват. Не е представила никакви документи, няма представа къде са документите. Не е работила с тази фирма и с никоя друга фирма. Посочено е, че сведението е взето в присъствието на служител на РУ-[област].

След справка в информационната система на НОИ, е установено, че Ц. К. З. е лице, за което няма декларирано начало на дейност и осигуряване в качеството й на управител на „Е. Т.“ ЕООД. При извършена справка в информационната система на НОИ е установено по партидата на „Е. Т.“ ЕООД, [ЕИК], за периода 2021 г. - 2022 г. вкл. няма данни за внесени осигурителни вноски по фондовете на ДОО.

При извършената проверка, контролният орган е установил, че за периода м. 04.2021 г. - м. 04.2022 г. вкл. са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО чрез „Е. Т.“ ЕООД без правно основание, в т.ч. и за Ю. Р. Х., за периода от 30.07.2021 г. до 30.04.2022 г. вкл., с код за вид осигурен „01“. Във връзка с липсата на публикувани финансови отчети в ТР по партидата на дружеството, липсата на подадени ГДД по чл. 92 от 3KПO: неустановени търговски/работни/складови обекти и/или офиси на „Е. Т." ЕООД, предвид сочената стопанска дейност - транспорт и транспортни услуги, строително - монтажни дейности, експлоатация на подемни машини и съоръжения; неустановени реално реализирани приходи от дружеството; декларираните данни от управителката на „Е. Т.“ ЕООД, както и декларираните данни от назначените лица, предоставените декларации и обяснения от служителите на „виртуалните офиси“ и управителя на „С. с.“ ЕООД, е направен обоснован и мотивиран извод, че за периода от м. 04.2021 г. до м. 04.2022 г. вкл., лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, вкл. жалбоподателката, чрез дружеството, не са извършвали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по реда на КСО.

При извършената ревизия на дружество „Е. Т.“ ЕООД е установено, че липсват доказателства, лицата, за които са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, реално да са полагали труд, което е основание за осигуряване. Освен това, едноличният собственик и управител Ц. З. изрично е декларирала, че не е подписвала трудови договори, заповеди за освобождаване на работници и други документи, свързани с дейността на дружеството.

От събраните доказателства се е наложил единствения възможен извод, че дружество е фиктивен осигурител, подаваш информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физически лица, без да се внасят дължимите осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. Извършената проверка на „Е. Т.“ ЕООД е приключила с Констативен протокол № КВ-5-21-01182699/18.08.2022 г., според който за периода от м.04.2021 г. до м. 04.2022 г. вкл. дружеството не е извършвало търговско/стопанска дейност, която да обуславя необходимост от наемане на липа, които да упражняват дейност по трудови правоотношения. В тази връзка са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01182711/18.08.2022 г. за заличаване на подадените от дружеството данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за поименно изброени лица, вкл. за Ю. Р. Х. за периода от 30.07.2021 г. до 30.04.2022 г. Задължителните предписания са изпратени чрез лицензиран пощенски оператор до адреса по седалище на дружеството, но са върнати в цялост с вписана отметка на обратна разписка „Преместен“. Писмото до адреса на управителката е върнато в цялост е вписана отметка на обрата разписка „Отказана“. На основание чл. 110, ал. 4 от КСО задължителните предписания са поставени на табло за обявления в ТП на НОИ - [област] град, като същите са снети на 30.11.2022 г., и се считат, че са връчени на 01.12.2022 г. Задължителните предписания не са обжалвани в законоустановения срок, влезли са в законна сила.

Предвид, че предписанията не са изпълнени основателно са предприети действия за служебно заличаване на данните по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите, за осигурените при тях лица. както и за самоосигуряващи се лица /в сила от 03.01.2020 г./ и неоснователно подадените от „Е. Т.“ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от месец април 2021 г. до април 2022 г. вкл. са заличени служебно, вкл. данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за Ю. Р. Х. за периода от 30.07.2021 г. до 30.04.2022 г. вкл.

С оглед заличените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО досежно жалбоподателката, правилно е постановено обжалваното в настоящото административно производство Разпореждане №РВ-3-21-01362003 от 06.06.2023 г. да възстанови полученото обезщетение за времето от 08.04.2021 г. до 20.01.2022 г. вкл. в общ размер на 2892.50 лв.

В случая безспорно е установено, че жалбоподателката е сключила трудов договор, но не е доказано по какъв начин и къде е осъществявала дейност по почистване на офис, като се има предвид, че седалището на дружеството за чиито офис е наета да чисти е на различно място към датата на сключване на трудовия договор - 30.07.2021 г., както и че в обясненията си управителя на дружеството твърди, че не е сключвала трудови договори и не е упълномощавала лица за това. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО предвижда, че осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл виж решение № 1574 от 30.01.2020 г. по адм. дело № 5755/2019 г. на Върховния административен съд; решение № 16555 от 4.12.2019 г. по адм. дело № 8906/2019 г. на Върховния административен съд и др..

Решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 117, ал.3 от КСО, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с действащите материално-правни разпоредби, отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържание. Решението е мотивирано, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му и съображенията на Директора на ТП на НОИ - [област] град, въз основа на които е потвърдил Разпореждане № РВ-3-21-01362003/06.06.2023 г. на длъжностното лице по чл.114, ал.3 от КСО като правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното и по-горе, не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както необосновано твърди жалбоподателката.

При извършване на преценка относно осигурителния статус на жалбоподателката длъжностното лице на контрола по разходите на ДОО и впоследствие решаващия в производството по чл.117 от КСО административен орган са разгледали и обсъдили обстойно събраните доказателства в тяхното единство и взаимовръзка и са обосновали правилен краен извод за наличие на достатъчно данни за това, че „Е. Т.“ ЕООД е фиктивен осигурител, тъй като не се установяват обективни данни за извършвана стопанска дейност през спорния период, още по-малко такава, от която да се генерират приходи, респ. печалба, позволяваща изплащането на назначените на работа лица заплати. В случая, представените от Ю. Х./Ч./ доказателства обосновано не са били кредитирани от решаващия административен орган и не следва да бъдат кредитирани и от съда, тъй като са налице категорични доказателства и данни, опровергаващи тяхната автентичност и достоверност. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО предвижда, че осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл виж решение № 1574 от 30.01.2020 г. по адм. дело № 5755/2019 г. на Върховния административен съд; решение № 16555 от 4.12.2019 г. по адм. дело № 8906/2019 г. на Върховния административен съд и др..

Невнасянето на осигурителни вноски върху декларирания в размер осигурителен доход поражда обосновано съмнение у длъжностните лица дали същите са били дължими и налага извършването на проверка по разходите на ДОО от контролните органи на ТП на НОИ на първичната счетоводна и разплащателна документация на дружеството - осигурител. Осигурителните вноски са били дължими при условие, че е възникнало и съществувало осигурително правоотношение, за каквото в конкретния случай не са представени обективни доказателства в оригинал. Напротив, събрани са доказателства които в значителна степен дискредитират представените от Ю. Ч. доказателства.

Извършването на проверка/ревизия по разходите на ДОО по реда на чл. 108 и чл. 110 от КСО касае контрол по спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в РОЛ, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи, вкл. и първични счетоводни документи, във връзка с извършваната дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение (трудово правна документация), респ. на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения (счетоводни документи за извършвана дейност, ведомости за заплати и др.), подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и др., следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИА ГИТ с оглед възложените им от закона дейности.

Обясненията и възраженията на адресата на акта имат значение за изясняване на фактите и обстоятелствата при преценка на относно добросъвестността, респ. недобросъвестността на лицето, която е от значене за издаване на разпореждането за възстановяване на суми и прилагането съответно на чл.114, ал.1 или чл.114, ал.2 от КСО.

В случая, Разпореждане № РВ-3-21-01362003/06.06.2023 г. на длъжностното лице на контрола по разходите на ДОО е издадено за събиране на изплатените суми за ПОВН на основание 114, ал.2, т.2 от КСО и произтича от обстоятелството, че основанието, обосновало постановяването му са новите данни относно осигурителния статус на жалбоподателката за релевантните за изплащане на ПОВН периоди. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Отпадането на основанието за получаване на осигурителни плащания, дори и да са добросъвестно получени, обуславя връщането им във фонд ДОО от получилото ги лице в изрично посочените хипотези в закона, сред които попада и процесната. В конкретния случай неоснователното получаване на паричните обезщетения е обосновано от това, че лицето не е осигурено, след заличаване на данните за това. Това обстоятелство е настъпило след изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност, /справка „Отхвърлени данни от РОЛ“ по ЕГН се установява, че данните за 2021 г. - 2022 г. от [ЕИК] са били заличени служебно на 13.01.2023 г./ с което е изпълнен състава на посоченото в разпореждането и в потвърдилото го административно решение нормативно основание за възстановяване на полученото парично обезщетение, а именно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, която разпоредба органите правилно са тълкували и приложили.

Предвид, че в настоящото производство от значение е доказването на осигурително, а не на трудово правоотношение, тъй като двете не са идентични, дори да се докаже, че договорът е подписан от упълномощено лице, същото касае възникване на трудово, а не на осигурително правоотношение. Съставянето, подписването и подаването на уведомление за сключения трудов договор, също не доказва, че реално е била упражнявана трудова дейност по договор и е изплащано трудово възнаграждение.

Извършването на проверка по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО касае контрол по спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в РОЛ, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения.

При промяна на данните в РОЛ за Ю. Х. (Ч.) за периоди от време, които на основание чл.5, ал.6 и чл.54к от КСО са послужили при преценка на правото и изчисляване на размера на изплатеното ПОВН е изпълнен фактическия състав от хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, което обосновава крайния извод за правилност и законосъобразност на решението на Директора на ТП на НОИ - [област] град и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на суми.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед коментираните правни норми оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - [област] град, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21-01362003/06.06.2023 г. на длъжностното лице но чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от КСО в TП на НОИ - [област] град е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на законовите разпоредби, поради което, Смолянски административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля оспорването по жалба подадена от Ю. Р. Х., чрез адв. Б. М. - АК [населено място], срещу Решение №1040-21-419/07.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - [област] град, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21-01362003/06.06.2023 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от КСО в TП на НОИ - [област] град.

Осъжда Ю. Р. Х., [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ - [област] град направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.