Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 5026
по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 303547 от 17.12.2019
г., постановено по гр. д. № 16588/2019 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), III ГО, 140 състав, е признато за установено по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Г.В.Г.,
ЕГН ********** и А.М.Г., ЕГН **********, че ответниците дължат поравно и
разделно на ищцовото дружество на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата от 3 510,91 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в
това число и цена за дялово разпределение) за периода от м. 05.2016 г. до м.
04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********абонатен № 066157,
ведно със законната лихва, считано от 09.11.2018 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, като са отхвърлени
исковете за главница за разликата до пълния предявен размер от 3 523,47 лв. и предявените
по реда на чл. 422 ГПК, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат поравно и
разделно на ищеца сума в размер на 205,76 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 31.10.2018 г. Осъдени са Г.В.Г.
и А.М.Г. да заплатят поравно и разделно на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 744,64 лв. - разноски в исковото и в заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответниците Г.В.Г. и А.М.Г., чрез адвокат В.Д.,
срещу решението в частта, с които е уважен искът до сумата от 3 510,91 лв. и
ответниците са осъдени да заплатят разноски по делото. Излагат се съображения за
недопустимост, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част.
Посочва се, че съдът е постановил решение при ненадлежно упражнено право на
иск, поради предявяването му от лице, което не разполага с представителна власт
и не може да представлява дружеството - ищец по делото. Твърди се, че
своевременно е оспорена представителната власт на лицето, подало заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, и на лицето, подало исковата молба, както и
своевременно е направено искане да бъдат представени пълномощните на
юрисконсултите, подали заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба в оригинал,
да бъдат представени в оригинал трудовите им договори и дипломите за завършено
висше юридическо образование, за да бъде установено качеството им на
„юрисконсулти“. Първоинстанционният съд незаконосъобразно и в нарушение на
процесуалните норми е отхвърлил това искане, не е изследвал качеството на
лицата, подали иска и извършвали процесуални действия в исковото и в
заповедното производство, което сочи на недопустимост на решението. Във връзка
с доводите за неправилност на последното се поддържа, че ищецът не е доказал
наличието на сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия с
ответниците за процесния период. Оспорват се представените в копия Общи условия
на „Т.С.“ ЕАД, сключеният договор между ищеца и „Т.“ ООД за извършване на
дялово разпределение на топлинна енергия, договор № 206/11.06.2002 г., сключен
между „Т.“ ООД - изпълнител и Етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*********,
вх. Ж - възложител, както и извлеченията от сметки. Сочи се, че с отговора на
исковата молба е поискано от ищеца да представи по реда на чл. 183 ГПК
посочените документи в оригинал, тъй като същите са представени в заверено от
страната копие, като СРС немотивирано и в нарушение на процесуалния закон е
оставил и това доказателствено искане без уважение, и е постановил обжалваното
решение, позовавайки се на копия от доказателства по делото, които е следвало
да изключи от доказателствения материал и изобщо да не обсъжда. Посочва се, че
фактът, че „Т.С.“ ЕАД не разполага с оригиналите на представените в заверено
копие писмени доказателства се установява от влязлото в сила решение по гр. д.
№ 706/2019 г. по описа на СГС, II - Г състав, приложено към
въззивната жалба. Твърди се също, че искът е неоснователен и поради липса на
коректно измерване и индивидуализация на продадената стока (топлинна енергия) и
поради противоречие със Закона за измерванията, тъй като измерването с
индивидуални измервателни уреди се извършва в единици, липсващи в този закон -
чл. 4 и чл. 11, и в противоречие с нормите на европейското законодателство.
Излагат се доводи, че ищецът не е представил доказателства за реално потребена
от ответниците топлинна енергия, вкл. не са представени фактури за начислените
суми през исковия период. Посочва се още, че приложение следва да намери
Директива № 32/05.04.2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, която
в чл. 13 постановява, че топлоенергията се отчита при крайния потребител с
уреди, които отчитат реално потребената енергия. В случая ищецът не е доказал
какво количество топлинна енергия е продал на потребителя, вкл. че процесното
количество топлинна енергия е доставено реално на абоната, при какви параметри
(качество), на каква цена в различните периоди от време, които обстоятелства не
могат да бъдат установени и от изслушаните по делото експертизи. Поддържа се,
че извлеченията от сметки са частни свидетелстващи документи и удостоверяват
изгодни за издателя си факти, поради което не се ползват с доказателствена
стойност. СРС е допуснал съществено процесуално нарушение и като е кредитирал заключенията
на вещите лица, своевременно оспорени от ответниците, които почивали на
изходящи от ищеца и от третото лице - помагач документи, записи и справки,
които не са представени по делото и с които съдът и ответниците не са
запознати. Сочи се, че по делото не е доказано, че исковата сума съответства на
припадащия се на ответниците дял от стойността на дължимата от етажните
съсобственици цена и за определянето ѝ са спазени изискванията на чл. 139
и сл. ЗЕ, не е доказано какви са били одобрените за процесния период цени,
какви са били показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната
станция за процесния период, показанията на средството за търговско измерване
(водомер) и средствата за дялово разпределение в имота на ответниците и в
останалите жилища в сградата. Предвид изложеното се моли за обезсилване на решението
в обжалваната част като недопустимо, евентуално за неговата отмяна като
неправилно и необосновано. Претендират се разноски. Направени са
доказателствени искания за задължаване на ищеца (или третото лице - помагач) да
представи в оригинал пълномощно на юрисконсултите М.В.Ж.и В.Н.И., трудови
договори и дипломи за завършено висше юридическо образование, договор №
206/11.06.2002 г., сключен между „Т.“ ООД - изпълнител и Етажната собственост с
адрес: гр. София, ж. к. „*********, вх. Ж - възложител, Протокол от 12.05.2002
г. за проведено ОС на ЕС в гр. София, ж. к. „*********, вх. Ж, заедно със
списък на присъствалите етажни собственици, договор от 02.11.2017 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД, Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** в оригинал като публикация във вестник, както и
нотариален акт № 111, том XXVI,
дело № 5156/1994 г., като при непредставяне на оригиналите се моли посочените
доказателства да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. В
съдебно заседание на 05.02.2021 г. въззивният съд е оставил без уважение така
направените доказателствени искания, като е приел, че оригиналите на посочените
документи не са необходими за изясняване на спора, както и не са налице
предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 04.02.2021 г. същият моли да се даде
ход на делото в отсъствие на процесуален представител, оспорва въззивната
жалба, взема становище по същество и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице - помагач „Т.“ ООД не взема
становище по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частите, с
които са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение за разликата над сумата от 3 510,91 лв. до пълния предявен размер
от 3 523,47 лв. и искът за лихва за забава в размер на 205,76 лв. за периода от
15.09.2017 г. до 31.10.2018 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна
сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият
състав на съда намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми. Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответниците за недопустимост на решението като постановено при ненадлежно
упражнено право на иск. Съгласно
разясненията в решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. по
описа на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, липсата на
представителна власт ще е налице винаги, когато по делото не е приложено
изискуемото се по чл. 33 ГПК пълномощно. В случаите, когато такова е приложено,
е налице доказателство, установяващо наличието на представителната власт,
поради което съдът извършва преценката дали извършеното от
процесуалния представител действие е без представителна власт
само с оглед обема на предоставените с пълномощното права. Извършените от
пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него
страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито
обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Поради това за
насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на
упълномощителната сделка, съответно качеството на упълномощеното лице. В случая видно от данните по делото
заявлението по чл. 410 ГПК е подписано от юрисконсулт В.И., за която е
представено пълномощно рег. № К-3061/26.04.2018 г. (л. 20 от заповедното дело),
а исковата молба е подадена чрез
юрисконсулт М.Ж., за който е представено юрисконсултско пълномощно рег. №
К-1169/11.02.2019 г. (л. 8 от първоинстанционното дело). Разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 ГПК изрично
посочва, че общото пълномощно дава право за
извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на
депозирани разноски и преупълномощаване. В понятието „всички
съдопроизводствени действия“ се включват и действия
по подаване на искови молби. В случая представените пълномощни на
юрисконсултите на ищеца са общи, поради което в
правомощията на лицата, в чиято полза е учредена представителната
власт, е да подават заявления по чл. 410 ГПК
и искови
молби. С оглед това въззивният
съд приема, че по делото се установява по категоричен
начин наличието на надлежно учредена представителна власт в полза на юрисконсултите,
представляващи ищеца по делото, като предвид
посочените разяснения за съда не съществува задължение да проверява
действителността на упълномощителните сделки.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното решение е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, решението е и правилно,
като настоящият съдебен състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите на въззивниците следва да
се добави и следното:
Предявени са
за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване
на предявените искове и за ангажиране
отговорността на ответниците ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване: 1) по
иска за главница - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна
енергия, качеството
на ответниците на потребители на топлинна
енергия,
обема на реално доставената топлинна енергия за
процесния период, и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума; че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер и 2) по
иска за лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на лихвата възлиза именно
на
спорната сума. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат своите възражения, вкл. че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153 ЗЕ в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители
на топлинна енергия“. Понятието „потребител
на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на
ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Посочените
от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, са собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени
средства, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017
г. по описа на ОСГК на ВКС). В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ)
и дължат цената на доставената топлинна енергия. Собственикът или титуляр на
вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята за потребител и на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е
прието като писмено доказателство заверено копие от нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 111, том XXVI,
нот. дело № 5156/1994 г., видно от който на 15.03.1994 г. ответниците Г.В.Г. и А.М.Г.
са закупили от В.Х.А.процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ж. к. „*********, вх. Ж (7), ет. 2, със застроена площ
от 95,65 кв. м., ведно с избено помещение и съответен процент идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, с абонатен № 066157. Данни за
прехвърляне на правото на собственост върху имота или
за учредено право на ползване в полза на друго лице, не са ангажирани по
делото. Ето защо въззивният съд приема, че в качеството си на собственици на процесния имот през
процесния период ответниците са „потребители“ на доставяната до имота топлинна
енергия, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и дължат заплащане
на стойността ѝ.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателите, че представеният в заверено копие нотариален
акт следва да бъде изключен от доказателствата по делото по реда на чл. 183 ГПК,
тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила СРС не задължил
ищеца да го представи в оригинал. Предвид заявените от
ответниците оспорвания с депозирания по делото писмен отговор на исковата
молба, както и липсата на твърдения за неистинност на нотариалния акт, респективно за
несъответствие между представения препис и оригинала на документа, правилно СРС
е отказал да задължи ищеца да представи оригинала на посочения нотариален акт.
Такава необходимост не се установи и в хода на въззивното производство. След
като ищецът не е бил задължен по реда на чл. 183 ГПК да
представи нотариалния акт в оригинал или официално заверен препис, следва да се
приеме, че не е налице неизпълнение на процесуално задължение на страната,
което да наложи изключването на представения в заверен препис от страната
нотариален акт. Освен това страната може да бъде задължена да
представи оригинали на доказателства само в случай, че разполага с тях, а по
отношение на нотариалния акт за собственост на имота случаят не е такъв,
доколкото с оригинал на акта би следвало да разполагат ответниците, а не ищецът, който не е
страна по сделката. Ето защо нотариалният акт е част от
доказателствения материал по делото и въз основа на него могат да се правят
изводи от съда.
Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР,
като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно
изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
За процесния
период между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19
минути“ и вестник „24 часа“ от 10.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“
от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ,
несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая несъмнено е, че
Общите условия
на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма данни и не се твърди ответниците да са възразили срещу
прилаганите от ищеца Общи условия, нито да са поискали прилагането на специални
такива, поради което, по смисъла на закона, общите
условия са влезли в сила спрямо ответниците. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че през процесния период между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в договора права и задължения на страните, съгласно Закона за
енергетиката
и Общите условия. Въззивният
съд приема, че Общите условия на ищеца са общодостъпни и
публично известни, поради което не е необходимо да се представят в оригинал.
По делото е
установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост (в която се намира същият) е била присъединена
към топлопреносната мрежа, като в тази връзка са приети: Протокол
от 12.05.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в ж. к. „*********,
вх. 7, на което е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Т.“ ООД, избран е дял на ТЕ за сградна инсталация от
общото количество ТЕ за отопление в размер на 10 % - долна граница до 30 % по
тогава действащите ЗЕЕЕ и Наредба за топлоснабдяването, приета с ПМС №
64/18.03.2002 г., абонатите са упълномощили В.А.Н., А.М.Б.и Г.В.Г. да сключат
договор с „Т.“ ООД; списък, с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред дружеството (с положен подпис
на ответника Г.В.Г. срещу апартамент № 1), договор № 206/11.06.2002 г., с който
етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*********, вх. Ж (7),
представлявана от А.М.Б., В.А.Н. и Г.В.Г. е възложила на „Т.“ ООД да извърши доставка
и монтаж на радиаторни вентили с термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия, извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, както и договор от 02.11.2007 г., сключен
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на ответниците, че СРС е
кредитирал тези доказателства, въпреки че
те са били оспорени и не са били представени в оригинал
по смисъла на чл. 183 ГПК. Както правилно е приел и
първоинстанционният съд оспорването е бланкетно, в случая и във въззивната
жалба не са изложени никакви конкретни доводи, налагащи представянето на
доказателствата в оригинал. Непредставянето на оригинала на
приетия като писмено доказателство договор №
206/11.06.2002 г. не може да обуслови извод за липса на задължение
на „Т.“ ООД да извършва дяловото разпределение на
доставената топлинна енергия по отношение на процесния имот, респективно на
задължение
на клиентите да заплащат възнаграждение за предоставената услуга.
По делото е безспорно установено, че именно „Т.“ ООД е извършвало услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството е представило приетите
като доказателства индивидуални справки за използваната топлинна
енергия и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение, съдържащи
подпис на посочения като клиент Г.В.Г., които не са били оспорени по надлежния
ред. Видно от Протокол от общо събрание от 12.05.2002 г.
етажната собственост е упълномощила трима от собствениците, които да подпишат
договора с „Т.“ ООД и да я представляват пред топлинния счетоводител, едно от които
е именно ответникът Г.В.Г., към протокола е приложен списък на
собствениците, в който се съдържа подпис на Г.В.Г. срещу апартамент №
1, в договора № 206/11.06.2002 г., сключен между етажната собственост и „Т.“
ООД като възложител се е подписал отново ответникът. С отговора на исковата молба не е оспорено, че документите
не са подписани от последния, поради което въззивният съд приема, че няма
основание те да бъдат изключвани от доказателствения материал по делото. В тази
връзка следва да се посочи, че мотивите на приложеното към въззивната жалба
решение по гр. д. № 706/2019 г. по описа на СГС, II -
Г състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и не обвързват настоящия
съдебен състав. Освен това жалбоподателите твърдят нищожност на Протокол от
проведено на 12.05.2002 г. общо събрание, поради незаконосъобразност на проведеното
общо събрание. В тази връзка въззивният съд приема, че за разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност
на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на
решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 . Отмяната на решението на
етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението
на решенията е свързано със срок - чл. 38 , уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за
взетите решения. Определянето на срок за
иска по чл. 40 е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага
се бързина, включително и при изпълнение
на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но
законът не определя кои пороци водят до нищожност и
кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на
съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се
иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е
неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок - в този
смисъл решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д.
№ 657/2012 г. по описа на ВКС, I г. о. Следователно
законосъобразността (нищожността) на решенията на Общото
събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство, респ.
не подлежат на разглеждане възраженията за нередовно свикване и провеждане на събранието, начина на
провеждането му, за изискуемото
мнозинство или реда за приемане на
решенията. Що се отнася до списъка
на етажните собственици, ответниците не са оспорили неговата автентичност по
надлежния ред - чл. 193, ал. 1 ГПК, нито са твърдели, че не са подписвали
същия. Дори в случай на изключване на това доказателство от материалите по
делото, както се посочи по - горе, по изричното
разпореждане на ЗЕ качеството на ответниците на
потребители произтича от качество
им
на собственици на топлоснабдения имот, което не е оборено в
процеса. Поради това съдът намира, че СРС не е
допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение доказателственото
искане на ответниците за представяне на посочените диокументи в оригинал.
Според чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение през процесния период е уреден в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148)
и в Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм.).
За
установяване на количеството потребена топлинна енергия и нейната стойност в
първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът след преценка по чл. 202 ГПК
кредитира изцяло като обосновани и компетентно изготвени.
От заключението на съдебно - техническата експертиза (СТЕ) се
установява, че според главните отчети и изравнителните сметки на фирмата за
дялово разпределение (ФДР) за процесния период в процесния имот има 4 бр.
радиатори с индивидуален разпределител на разходите за отопление (ИРРО), щранг
- лира в банята без ИРРО и 4 бр. тръби (щрангове) от горна зона. Абонатът
заплаща ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на стълбището,
разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите по проект, ТЕ за БГВ по показанията на 2 бр. водомера за топла
вода в имота. Пълният отопляем обем на жилището по проект е 250,28 куб. м., от
които 203,28 кум. м. имот и 47,00 куб. м. общи части (стълбище). Сумите за
сградна инсталация на абоната са начислени от ФДР за отопляем обем 250 куб. м. Пълният
отопляем обем на сградата по проект е 10 041 куб. м. По данни на ТР „Земляне“
за процесния период процесната сграда се топлозахранва от две абонатни станции -
за долна и горна зони, работещи паралелно и обслужващи се от 2 бр. общи
топломера. Според вещото лице през процесния период технологичните разходи са
приспаднати от общото количество ТЕ, постъпила в абонатната станция и са за
сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено
само „чистото количество“ ТЕ. В заключението е прието също, че за процесния
период дяловото разпределение на ТЕ е извършвано от „Т.“ ООД съгласно ЗЕ,
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и измененията на същата и Общите условия на „Т.С.“
ЕАД. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на ИРРО и
водомерите, като главните отчети от 12.05.2017 г. и от 02.05.2018 г. са
подписани. Общо изчислената сума за процесния период по ФДР е в размер на 3
464,19 лв., общо изчислената сума по фактури - 3 195,89 лв., сума за доплащане
от изравнителните сметки - 268,34 лв., или главница за ТЕ в размер на 3 464,19
лв. (видно от приложената таблица към заключението). Според експертното
заключение сумите за ТЕ за имота са начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката - Наредба № 16-334/06.04.2007 г.,
в сила от м. 10.2006 г. и съгласно измененията на същата, обн. в ДВ, бр.
94/2013 г. и в сила от 01.06.2014 г. Прието е, че топломер № 49697639 - долна
зона е монтиран на 26.02.2015 г., нов е и не се нуждае от метрологична
проверка, проверен е и на 17.10.2017 г. - АС „Бояна“ АД, топломер № 49697656 -
горна зона е монтиран на 26.02.2015 г., нов е и не се нуждае от метрологична
проверка, проверен е и на 17.10.2017 г. - АС „Бояна“ АД. Средството за
търговско измерване съответства на одобрения тип. В заключението се съдържат
данни за количеството на потребена топлинна енергия за отделните периоди и по
компоненти.
Съгласно заключението на съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ) към 30.10.2019 г.
няма данни за извършени плащания от ответниците, които да погасяват задължения
за процесния период за абонатен № 066157. Със сумите за възстановяване по
изравнителни сметки не са прихванати задължения по месечни сметки преди
процесния период. Сумата за доплащане по изравнителните сметки за процесния
период е в размер на 268,28 лв. Общият размер на неплатените суми за процесния
период м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г., както и дялово разпределение е 3 510,91
лв., от тях - 3 464,21 лв. за топлинна енергия и 46,70 лв. за дялово
разпределение на топлинна енергия. Сумите са изчислени съобразно действащите
цени за топлинна енергия през процесния период. Мораторните лихви за забава
върху сумите по процесните фактури за периода от датата, следваща срока на
плащане, записан в съответните фактури, до 31.10.2018 г. съгласно претенцията в
исковата молба, е 201,71 лв., от които 195,30 лв. за топлинна енергия и 6,41
лв. за дялово разпределение на топлинна енергия.
С оглед на изложеното
по - горе, правилно
районният съд е приел за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 3
464,21 лв., представляваща разходи за топлинна енергия, доставена до процесния
период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., при съобразяване на диспозитивното
начало в процеса, както и сумата от 46,70 лв. за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за същия период, като законосъобразно е уважил исковете до
посочените размери.
Настоящата инстанция намира за необосновани оплакванията, наведени във въззивната жалба, че реалното
доставяне на топлинна енергия до процесния имот, нейното количество и стойност за процесния период не се доказват от
ангажираните по делото доказателства. Действително съдът не би
могъл да основе решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечения от сметки. В случая по делото са представени и
приети като писмени доказателства формуляри за отчет, подписани от потребител, индивидуални справки за
използвана топлинна енергия и заключения на вещи лица, въз основа
на които може да бъде направена преценката, че исковете са доказани по своето
основание и размер. Вещите лица са установили количествата ТЕ, нейната
стойност, както и че измерванията в абонатната станция, начисленията по
фактури, извършената услуга дялово разпределение и остойностяване на
потребената ТЕ в имота, са в съответствие с действащата през процесния период
нормативна уредба. Съдебно - техническата експертиза е допусната
в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК
и е изготвена не само по документи, едностранно издадени от ищеца, а въз основа на документи за
отчет за индивидуалното разпределение,
установяващи действителното количество потребена енергия,
съгласно снетите показания по уредите за
разпределение в жилището на ответниците за процесния период, както
и тези от общите топломери в абонатната станция. При изготвяне на
заключението на СТЕ вещото лице е взело предвид материалите
по делото, справката от „Т.С.“ ЕАД от съобщения към фактури на абоната за
процесния период, главните отчети и изравнителните сметки от „Т.“ ООД, справката
от показанията на общия топломер, акта за разпределение на кубатурата, акта за
изключване на отоплението на стълбището, документите за метрологична проверка
на общия топломер, данните за абонатната станция и технологичните топлоотделяния
на абонатната станция, изискани от ТР „Земляне“. В случая, предвид естеството на
поставените задачи, е обективно невъзможно те да бъдат изпълнени само въз
основа на намиращите се по делото материали, без проверка и на други такива, включително намиращи
се в ищцовото дружество. Заключението
на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза е
подробно и задълбочено обосновано, поради
което съдът го възприема изцяло. От друга страна от
заключението на ССчЕ се установява, че дължимите суми съответстват на
нормативно определените цени на топлинната енергия, като съдът кредитира изцяло
и това заключение, доколкото не се разколебава от други доказателства по делото.
Ответниците
са оспорили заключенията, но не са ангажирали
доказателства във връзка с оспорването, нито са поискали задължаване
на ищеца да представи документи, несъдържащи се в делото, взети предвид от вещите лица при
изготвяне на заключенията. Следователно се налага
изводът, че в имота на ответниците е доставяна топлинна енергия, чиято
стойност е начислена в съответствие с
действащите
за исковия период Закон за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването.
Не са ангажирани
доказателства да е налице неправилно отчитане на доставената в имота топлинна
енергия от фирмата, осъществяваща дяловото ѝ разпределение. По отношение на доводите за липса на
качествени и количествени параметри на доставената топлинна енергия
следва да се има предвид, че договорът между потребителите на топлинна енергия и
топлопреносното предприятие съдържа качествени параметри, които са въведени от
самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал. 1 ЗЕ вменява като задължение операторът на топлопреносната мрежа,
който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал. 3 ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 ЗЕ, а
именно: Наредба № 16-334/06.04.2007 г. сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Така
са определени качествените параметри на доставената услуга. Тези параметри са
определени ясно, респективно посочен е механизъм за определянето им в
зависимост от предварително разчетени критерии. Следва да се има предвид, че
ищецът, като продавач на топлинна енергия, има задължение да достави
необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция до съответната
сграда - етажна собственост. Ищцовото дружество обаче няма задължения във
връзка с изправността и състоянието на отоплителната инсталация в сградата,
съответно неизправностите и неефективността на същата. Монтираните отоплителни тела и
инсталация в етажната собственост са собственост на ползвателите и
собствениците на имотите и е тяхно задължение да поддържат в изправност уредите
и инсталациите в сградата. По делото няма данни и доказателства в
топлопреносното предприятие да са постъпвали възражения във връзка с
количеството и качеството на доставената топлоенергия /вкл. такива от
ответниците по делото/, поради което следва да се приеме, че доставената
топлоенергия е била в необходимото количество и качество за нормалното ѝ
ползване.
При определяне на
дължимите суми с изравнителните сметки е
спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно
определените цени (като не се спори, че е бил осигуряван
достъп за отчет на уредите за дялово разпределение), поради
което и възражението на жалбоподателите, че услугата
дялово разпределение и остойностяването на топлинната енергия са били извършвани некоректно, е
неоснователно.
По отношение на
възражението,
че в решението съдът не е коментирал на какви единични цени на топлинна енергия
се претендира заплащане, следва да бъде посочено, че системата за контрол върху
дейността на дружеството, използваните методики и уреди за измерване е законодателно
установена. Същевременно определената цена на доставяната топлинна енергия
е от независим и от двете страни по правоотношението орган - ДКЕВР, по
реда на ЗЕ и следователно цената на топлинната енергия
се контролира именно от този орган, чийто актове по ценообразуването са
подлежали на оспорване включително от жалбоподателя, но по делото няма данни за
такова оспорване по административен ред. А както вече се посочи
според заключенията на СТЕ и ССчЕ стойността на доставената до имота през
процесния имот топлинна енергия съответства на одобрените за същия период цени.
Настоящият
въззивен състав намира, че не е налице и нарушение на
общностното право /ЕО/. Европейските директиви са актове, които обвързват по
отношение на дължимия резултат, но оставят националните власти да изберат
формата и начина на въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко
действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в тях.
Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие в
националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на
нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните
норми, които противоречат на разпоредбите на директивата. Настоящият случай
обаче не е такъв, тъй като Директива
2012/27/ЕС, с която е отменена Директива
2006/32/ЕО, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергетиката (§ 1а ДР на ЗЕ).
Също така посочената
Директива съдържа принципа за реалното отчитане на потребената топлинна енергия
и реалното ѝ включване в сметките, като в конкретния случай принципът за
реално заплащане е спазен. Това е така, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ и уговореното в ОУ, сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Въззивният съд намира,
че това не съставлява нарушение на чл. 13 Директивата
на ЕС /2006/32/ЕО/, а напротив - съответства на принципа на реално
отчитане на топлинната енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на
посочената разпоредба на чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете
страни по правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и
по - малко от изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното
предприятие на свой ред може да подаде повече или по -малко количество от
заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната изравнителна
сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите
заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период. Въведената
в ЗЕ възможност за извършване на топлинно счетоводство (дялово разпределение на
потребената от една абонатна станция топлинна
енергия между отделните потребители) чрез
използването на индивидуални разпределителни уреди и водомери за топла вода
отговаря на целта на директивата за постигане на възможно по точно определяне
на индивидуално потребеното количество енергия.
Съдът следва да
съобрази също така, че по отношение на количеството и качеството на доставената
топлоенергия, потребителят разполага с възможност за рекламация при условията
на Общите условия, която рекламация е обвързана от определени срокове, каквато
не се твърди и не се доказва да е била направена, както се посочи вече, поради
което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от страна на потребителя
и същата е била с необходимото качество.
Съдът намира за
неоснователни оплакванията на жалбоподателите, че по делото не е установено, че
исковата сума съответства на припадащия се на ответниците дял от стойността на
дължимата от етажните съсобственици цена и за определянето ѝ са спазени
изискванията на чл. 139 и сл. ЗЕ, като в тази връзка настоящият съдебен състав
изцяло кредитира заключението на СТЕ, видно от което през процесния период няма
нарушение на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването при
изчисляване дела на сградната инсталация. При установените
количества ТЕ, доставени в процесната сграда - етажна собственост, измерени с
годно СТИ, извършваният реален отчет на
уредите за дялово разпределение в имота и заключението на
експерта, че дяловото разпределение е правилно извършено, СРС
правилно е приел, че ищецът е доказал количеството на доставената в
имота на ответниците ТЕ и нейната стойност. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общите топломери, за които се
установява от СТЕ, че отговарят на метрологичните
изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ответниците и за дялово
разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на
ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му
съгласно чл. 162 ГПК.
Неоснователни са възраженията на ответниците,
че липсва
коректно измерване и индивидуализация на топлинна
енергия в процесния имот, като твърденията за
противоречие със Закона за измерванията не са подкрепени от данните по делото,
а се базират на собствени математически изчисления.
От изложеното следва, че по делото са установени количеството доставена
топлинна енергия и нейната стойност, както и правилното и законосъобразно нейно
отчитане и начисляване. При тези данни следва да се приемат за спазени
параметрите на предоставената услуга, обуславящи извод за точно изпълнение на
задълженията на ищеца.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на
претендираната за исковия период главница за топлинна енергия и услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че
ответниците дължат на ищеца заплащане на присъдената с обжалваното решение
сума.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявената претенция, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК в обжалваната
част. Това обосновава и извод
за присъждане на разноски за исковото и за заповедното производство в
посочените от СРС размери, определени съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този
изход на спора, разноски се следват на въззиваемия, който е
заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК с молбата от 04.02.2021 г. Освен
подаването на тази молба, упълномощеният от въззиваемия юрисконсулт не е
извършил други процесуални действия - не е подал отговор на въззивната жалба,
не се е явил в открито съдебно заседание и не е взел становище по жалбата и по
съдържащите се в нея доказателствени искания. Поради това въззивният съд
намира, че не е налице основание по чл. 78, ал. 8 ГПК за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в полза на „Т.С.“ ЕАД и искането за присъждане на разноски следва
да бъде оставено без уважение.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 303547 от 17.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 16588/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 140 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК*********срещу Г.В.Г., ЕГН ********** и А.М.Г., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответниците дължат поравно и разделно
на ищцовото дружество на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сума в
размер на 3 510,91 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това
число и цена за дялово разпределение) за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018
г. за имот, намиращ се в гр. София, ж. к. „*********абонатен № 066157, ведно
със законната лихва, считано от 09.11.2018 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяване на вземането.
Решението е влязло в сила в частите, с
които са отхвърлени предявените искове.
Решението е постановено при участието на
трето лице -
помагач - „Т.“ ООД
на страната на ищеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.