Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 6912/ 2015 година
на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Н.К. срещу З. К. Л. И. АД, ЕИК ****, гр. София обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
226 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 10 000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на реализирано пътно –
транспортно произшествие на 10.12.2013г., ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 10.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 247, 35 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба в резултат на реализирано пътно – транспортно
произшествие на 10.12.2013г., от която 150 лв. такса за компютърен томограф, 25
лв. за ортопантомография, 30 лв. за преглед при лицево челюстен хирург, 30 лв.
за извършен на 12.12.2013г. преглед, 5, 40 лв. за закупуване на дексофен
таблетки 25 мг., 0, 84 лв. за закупуване на етилов спирт 70 % 10, 0, 99 лв. за
закупуване на риванол солуцио 1 % и 5, 11 лв. за милурит табл. 100 мг., ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 10.12.2013г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба Н.К.
твърди, че на 10.12.2013г. в гр. Варна на бул.”Цар Освободител”, е претърпял
пътно – транспортно произшествие, управлявайки лек автомобил марка „Хонда”, рег. номер В 2674 НС, при което водачът на лек
автомобил марка „БМВ”, рег. номер В 1501 РР, управляван от А.К., застрахован по
риска „Гражданска отговорност” при З.Л.И. АД, теглещ лек автомобил марка „Мерцедес”, рег. номер В 6718 НС, е нарушил
правила за движение по пътищата, като завивайки на ляво за навлизане в друг път
не е пропуснал насрещно движещото се пътно – превозно средство, управлявано от
ищеца.
Твърди се още, че с
влязло в законна сила решение по чл. 78 а НК по НОХД 5898/2014г. на Районен съд
– Варна са установени със сила на пресъдено нещо
извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца А.К..
При така реализираното
произшествие ищецът Н.К. е получил следните увреждания: ожулване в лявата
половина на челото, травматичен оток в същата област и в областта на лявата
скула, лявата долночелюстна става, счупване на лявата
ябълковидна кост и ябълковидния
израстък на лявата слепоочна кост, разкъсно контузна рана в лявата челнотеменна
област, мозъчно сътресение, контузия на дясна мишница, дясна раменна става,
контузия на дясното коляно, порезни рани в областта на пети пръст на дясната
ръка, намиращи се в причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие.
Поддържа се, че в
резултат на настъпилото увреждане ищецът е претърпял имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба от закупуване на лекарства и заплащане на разходи
във връзка с проведеното лечение.
Отделно, ищецът е
претърпял редица болки и страдания от продължилото за период от около месец и
половина трайно затруднение във функциите на дъвченето, наложило захранване с
течности, както и от неспособността да си служи с дясната ръка за около 2
седмица. За целия период на възстановяване от около 4 месеца ищецът е бил лишен
от възможност да спортува и е бил подпомаган от своите родители.
Поддържа се, че
виновният за ПТП водач А.К., е застрахован при ответника по риска „Гражданска
отговорност”, поради което отговаря за всички вреди пряка и непосредствена
последица от деянието.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът З.Л.И. АД признава, че в срока на действие
на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с виновния водач А.К.,
е реализирано пътно – транспортно произшествие.
Релевирано е възражение за съпричиняване
по съображения, че поведението на пострадалото лице,
изразяващо се в управление на лек автомобил със скорост по висока
от максимално допустимата за населеното място, в което е настъпило събитието,
навлизане в кръстовище при неразрешен сигнал и непредприемане на аварийно
спиране, с цел предотвратяването му, е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва се наличието на
пряка причинно – следствена връзка между настъпилите телесните увреждания и
реализираното пътно – транспортно произшествие, както и размера на претенциите
за имуществени и неимуществени вреди, който е крайно завишен и несъобразен с
установената съдебна практика.
Оспорва се още и
началния момент на претенцията за забава, дължима според застрахователя от
покана за доброволно изпълнение, каквато в случая, не е изпращана от увреденото
лице.
Третото лице – помагач
на ответната страна – А.К., не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в законна сила
решение № 199/09.02.2015г., постановено от Районен съд – Варна по н. д. №
5898/2014г., А.К. е признат за виновен в това, че на 10.12.2013г. в гр. Варна, при управление на МПС – лек автомобил
„БМВ”, ДК № В 1501 РР, теглещ посредством гъвкава връзка лек автомобил
„Мерцедес”, ДК № В 6718 НС, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37,
ал. 1, предл. 1 ЗДвП – „При завиване на ляво за
навлизане в друг път водачът на завиващо нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства” и по
непредпазливост причинил на Н.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата ябълковидна кост в областта на
тялото и ставния израстък на лявата слепоочна кост, обусловило трайно
затруднение във функциите на дъвченето за период от около 1, 5 месеца,
съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б” вр.
чл. 342, ал. 1 НК, за което на осн. чл. 78 а, ал. 1 НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер
на 1 000 лв. /л. 7/.
Съгласно
чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Решението на първоинстанционния съд
за освобождаване от наказателна отговорност съгласно чл. 78а НК, има
за гражданския съд същата задължителна
сила.
При постановяване на решението,
наказателният съд е
освободил подсъдимия А.К. от наказателна отговорност след като го
е признал за виновен в извършване на деянието (чл.
305, ал.5 НПК), т.е. след като се е произнесъл
по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и виновен ли е дееца, по
които въпроси присъдата е задължителна и към които въпроси
освобождаването на подсъдимия от наказателна
отговорност при условията на чл.
78 а НК и налагането на административно
наказание нямат отношение.
Съобразно неоспореното
заключение на допуснатата по делото съдебно – медицинска и техническа
експертиза /САТЕ/, изготвено въз основа на оглед на мястото на произшествието и
огледен протокол, съставен непосредствено след
настъпването му, на 10.12.2013г. в гр. Варна при кръстовището заключено между
бул.”Цар Освободител” и бул.”Константин и Фружин” е
настъпило ПТП с участие на водачи на три автомобила.
Водачът на л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, рег. № В
2647 НС, движещ се на път с предимство в права посока спрямо кръстовището в
посока изхода на гр. Варна, в условията на отнето му предимство за преминаване
удря тегления с буксир посредством мека връзка л.а. „Мерцедес Ц 220”, рег. № В
6718 НС, управляван от Венцислав Димов, теглен от виновния водач, управляващ
л.а. „БМВ 316”, рег. № В 1501 РР.
Непосредствено след
разминаване на предна дясна страна на л.а. марка „Хонда”,
модел „Сивик” със задна дясна част на л.а. „БМВ 316”
на разстояние от около 4 метра след задния габаритен размер на л.а. „БМВ 316” водачът
на МПС е ударил със своята лява предна част л.а. „Мерцедес Ц 220”, който се е
завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка.
Ответникът З.Л.И. АД признава, че в срока на действие на договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в
полица № 2211300439260, валидна за времето от 27.01.2013г. до 26.01.2014г., е
реализирано пътно – транспортното произшествие между виновния водач и
застрахователя. Отделно, фактът на сключване на задължителната застраховка се
установява от попълнените данни от виновния водач в съставения констативен
протокол за ПТП № 4146 с пострадали лица /л. 6/ и от справка от Информационния
център към „Гаранционен фонд” /л.8/, водещ регистър с данни, посочени в чл.
292, ал. 1 КЗ /отм./.
За установяване
претърпените увреждания, в резултат на реализирано ПТП, са ангажирани писмени
доказателства и специалните знания на вещо лице - специалист по съдебна медицина.
На 12.12.2013г., съгласно медицинско удостоверение, издадено от
Началник отделение „Съдебна медицина” МБАЛР „Св. Анна Варна” АД, въз основа на
преглед, е установено, че Н.К., е получил разкъсно -контузна рана, ожулвания и травматични отоци в областта на
лицето, счупване на лявата ябълковидна кост в
областта на тялото и ставния израстък, мозъчно сътресение, контузия на дясната мишница,
контузия на дясно коляно, резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети,
порезни рани в областта на пети пръст на дясната ръка, в резултат от действието
на предмети с режещ ръб.
На 27.12.2013г., ищецът
Н. Колишев, е бил прегледан от д – р Ангел Димитров
/л. 13/, при което е установено, че състоянието на лицето с основна диагноза
„счупване на долна челюст”, е останало непроменено. Констатирани са оплаквания
от болки в лява лицева половина, най – силни под лявото око, засилващи се при
хранене.
Съгласно неоспореното
заключение на допуснатата по делото комплексна съдебно – медицинска и
техническа експертиза /КСМТЕ/, изготвено, въз основа на представената
медицинска документация, в резултат на произшествието, ищецът Н.К., е получил
контузия на главата с разкъсно – контузна
рана, ожулвания и травматични отоци в областта на лицето, счупване на лявата ябълковидна кост в областта на тялото и ставния й израстък,
мозъчно сътресение, контузия на дясна мишница и дясно коляно, порезни рани на
пети пръст.
Според експерта,
обичайният срок за възстановяване счупването на лявата ябълковидна
кост в областта на тялото и ставния й израстък, варира от месец и половина до
два месеца. От останалите механични увреждания, пострадалото лице, би могло да
се възстанови обичайно за период от 20 – 25 дни. Според експерта, предвид
липсата на друга документация, не са налице усложнения при възстановяването,
наложили по – дълъг период от посочения за пълното възстановяване на
пострадалото лице.
Експертът е категоричен,
че медикаментът „дексофен” таблетки 25 мг., представляващ обезболяващо
лекарство от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, етиловият
спирт 70 % 10 мг. и риванолът солуцио 1 %, се използват за лечение на
получените увреждания. Категоричен е още, че последният от закупените лекарства
“милурит” табл. 100 мг., предназначен за лечение на рак и подагра, не би могъл
да се използва за лечение и възстановяване нито на счупването, нито на
останалите механични увреждания, тъй като данни за такива заболявания, не са
констатирани.
С оглед така
ангажираните доказателства, съдът приема, че Н.К. е претърпял посочените телесни увреждания, факт,
безспорно установен, както от представената
медицинска документация, така и от допуснатата
по делото съдебно – медицинска експертиза, изготвена от специалист по
съдебна медицина.
За периода от
11.12.2013г. до 17.12.2013г., ищецът е извършил разходи, удостоверени с
ангажирани разходо – оправдателни документи / л. 21,
л. 70/, установяващи, че е заплатил общо
сумата от 247, 35 лв., включваща 150 лв. такса за
компютърен томограф, изследване извършен в СИТИ КЛИНИК, Медицински център
“Брегалница”, Сектор “Образна диагностика”, придружено от заключение, 25 лв. ортопантомография
в СМДЛ на ОД “Росидент Алексиева” ЕООД, ренгенов кабинет № 202 комплекс
“Хелиос”, 30 лв. за извършен на 11.12.2012г. преглед при д- р Дюлгеров, лицево
челюстен хирург в МБАЛ СВЕТА МАРИНА ЕАД, 30 лв. за извършен на 12.12.2013г.
преглед /касова бележка № 260/, както и сумата от 12, 35 лв., включваща 5, 40
лв. за закупуване на дексофен таблетки 25 мг., 0, 84 лв. за етилов спирт 70 %
10 мг, 0, 99 лв. за риванол солуцио 1 % и 5, 11 лв. за милурит табл. 100 мг.
Ангажираните гласни
доказателства, чрез разпита на водения от ищеца свидетел Кирил К., баща на Н.К.,
преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК установяват, че след
произшествието, настъпило на 10.12.2013г., пострадалият бил приет в болнично
заведение, в което бил направен рентген на главата и челюстта и в което
престоял около 3 - 4 часа. На следващия ден бил извършен и скенер на главата. При ПТП ищецът получил наранявания – пукната
глава, наранявания на гърдите, счупена челюст и болки в коляното, чиито
оздравителен процес продължил около 2 месеца, под непрекъснатите грижи на
родителите му. През периода на възстановяване за около два месеца, поради
счупване на челюстта, ищецът поемал само течна храна и сокове. През целия
период, непрекъснато се подувало коляното и глезена на ищеца, което го е възпрепятствало
свободното да се придвижва както за работа, така и за разходки. За подутия
накрайник се наложил прием на лекарство за подагра, диагноза поставена по
предположение на личния лекар. За период от два месеца, ищецът не е полагал
труд при работодателя си.
С оглед така ангажираните
доказателства, съдът приема, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на А.К., водач на лек автомобил „БМВ”, ДК № В 1501 РР, в нарушение на
чл. 37, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, застрахован при З.Л.И.
АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ищецът Н.К. е
претърпял следните травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата
с разкъсно – контузна рана,
ожулвания и травматични отоци в областта на лицето, счупване на лявата ябълковидна кост в областта на тялото и ставния й израстък,
мозъчно сътресение, контузия на дясна мишница и дясно коляно, порезни рани на
пети пръст и намиращи се в причино – следствена
връзка с реализираното пътно – транспортно произшествие, поради което и
исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ са доказани в своето основание.
По отношение на размера
на заявените претенции за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
Телесните увреждания,
изразяващи се в счупване на лява ябълковидна кост в
областта на тялото и ставния израстък на лявата слепоочна кост, разкъсно – контузните рани и
ожулвания на крайниците, необходимостта от провеждане на лечение, прием на
медикаменти и изследвания, за които свидетелстват и гласните доказателства,
намиращи се в причинно – следствена връзка със застрахователното събитие, са
категорично доказани от медицинската документация и заключението на КСМТЕ, а
извършеният разход за всеки един от тях от представените разходно –
оправдателни документи.
Причинно – следствена
зависимост между реализираното произшествие и извършения разход за закупуване
на медикамента “милурит” табл. 100 мг. на стойност 5, 11 лв.,
не е налице. Посоченият препарат, предназначен за лечение на подагра или рак, няма
отношение към нито едно от получените телесни увреждания и процеса на
възстановяване, с оглед заключението на експертизата. Твърдения за наличие на
такива заболявания, резултат от реализираното произшествие, не са изложени дори
и в исковата молба.
С оглед
изложеното, съдът приема, че Н.К. е претърпял имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба в размер на 242, 24 лв. /247, 35 лв. – 5, 11 лв./.
На репариране
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968г. понятието “справедливост” не е абстрактно, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания
е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, като се
вземат предвид релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства, а
именно характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките и страданията.
Съдът, като
съобрази от една страна получените травматични увреждания /счупване на лява ябълковидна кост в областта на
тялото и ставния израстък на лявата слепоочна кост, разкъсно
– контузните рани и ожулвания на крайниците/, значителните неудобства при хранене за период от два
месеца до възстановяване функциите на дъвчене, който процес е приключил за период от два месеца, продължителната
изолация по време на възстановяването, интензитета и продължителността на болките и страданията,
най – силни по отношение на счупването на ябълковидна
кост в областта на тялото и ставния израстък на лявата слепоочна кост, възрастта на пострадалия към момента на увреждането – на тридесет и четири
години и липсата на остатъчни последици от травмите, намира, че съобразно изискването на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 10 000 лв. Така
определеният размер съответства на обществения критерий за справедливост и е
достатъчен да овъзмезди претърпените от Н.К. болки и страдания.
По възражението за съпричиняване
Своевременно в срока по
чл. 131 ГПК ответникът е релевирал възражение за съпричиняване, обективно допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, за доказването на което също са ангажирани специалните знания на вещо
лице.
Съгласно т. 7 от ППВС № 17/1963 г., съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си за противоправния
резултат. При намаляване на обезщетението
за вреди от непозволено увреждане от значение
е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а съобразно задължителната за долустоящите на ВКС инстанции практика, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: решение по т.д. № 525/2008 г., ІІ т.о., решение по
т.д. № 623/2010 г., ІІ т. о., решение
по т.д. № 618/2011 г., І т.о., решение по
т.д. № 977/2010 г., ІІ т.о.
и др., при преценка наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат следва да се отчита
не само извършеното
от пострадалия нарушение на правилата
за движение по пътищата, но
и дали тези нарушения са в пряка причинна връзка с резултата.
Съгласно заключението
на допуснатата по делото експертиза, водачът на л.а. марка „Хонда”,
модел „Сивик” Н.К., движейки се на път с предимство, е
управлявал със значително превишена скорост от 71, 74 км./ ч., при допустима
скорост в населеното място от 50 км./ч., преминавайки през кръстовище, регулирано
със светофарна уредба, което е обусловило в значителна степен непредотвратимостта на удара. Безспорно, при движение на
лекия автомобил със скорост 50 км./ ч. произшествието не би настъпило, с оглед
определената от вещото лице опасна зона за спиране от 53, 18 метра. Експертът е
категоричен още, че ако Н.К. беше спазил допустимата в населеното място скорост
на движение от 50 км./ч. би могъл да възприеме, че водачът на лек автомобил
„БМВ”, е теглил посредством гъвкава връзка друг автомобил, независимо, че при
две трети от извършената маневра „завиване на ляво”, меката връзка е скривана
от теглещия автомобил. За останалата една трета, за около 3, 35 секунди и при
скорост от 50 км. /ч. пострадалият водач е могъл да възприеме меката връзка, да
оцени ситуацията, като спре аварийно или намали скоростта, така че да премине
безопасно.
В случая, макар и
пострадалия да е преминавал на разрешен сигнал през кръстовището, регулирано
със светофарна уредба, доколкото данни за противното не са налице, не е
съобразил положението, посоката и скоростта на движение на лек автомобил „БМВ”,
теглещ посредством гъвкава връзка лек автомобил „Мерцедес” /чл. 25, ал. 1 ЗДвП/, резултат от движение с превишена за населеното място скорост на движение
/чл. 21, ал. 1 ЗДвП/, което е допринесло за настъпване на произшествието.
От друга страна, виновният
за произшествието водач А.К., управлявал лек автомобил „БМВ”, теглещ
посредством гъвкава връзка лек автомобил „Мерцедес”, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 37, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, като
предприемайки маневра завиване на ляво, не е пропуснал, като е бил длъжен,
насрещно движещото се пътно превозно средство - л.а. марка „Хонда”,
модел „Сивик”. Отделно, не е съобразил, че за
безопасното преминаване през кръстовището, с оглед спецификата на извършената
маневра, е следвало да съобрази положението, посоката и скоростта на движение
на движещия се на път с предимство автомобил, както и че я извършва теглейки с
мека връзка друг автомобил.
При определяне процента
на съпричиняване съдът изхожда от значително по –
голямата отговорност на виновния водач, поради което и с оглед установеното по
делото, съдът приема, че приносът на пострадалия Н.К. спрямо приноса на
виновния за произшествието водач обосновава съпричиняване
на вредоносния резултат в съотношение на 1/5.
Предвид приетите
размери на справедливо обезщетение от 10 000 лв. за неимуществени вреди и
сумата от 242, 24 лв., то същите следва да бъдат намалени с 1/5. Следователно предявените
искове са основателни за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 48, 45 лв.
Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата
на увреждането - 10.12.2013 г., съгласно чл. 84 ал.3 ЗЗД, доколкото
деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на
самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „Гражданска отговорност” е във функционална зависимост от отговорността
на деликвента.
Исковете по чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 8 000 лв. до пълния претендиран
размер от 10 000 лв., както и за разликата над 48, 45 лв. до сумата от
247, 35 лв., следва да бъдат отхвърлени, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора
в полза на ищеца Н.К. следва да се присъдят сторените по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 667, 61 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съдът намира направеното
възражение от процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на
адвокатския хонорар, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, уговорен
и заплатен в размер на 1 500 лв., за основателно. Делото е разгледано и
решено в две съдебни заседание и не се отличава със значителна правна и фактическа
сложност, като същият следва да бъде намален до сумата от 850 лв., при
минимално определен по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждение в размер на 837, 42 лв.
В полза на ответната
страна З.Л.И. АД, следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част
от исковете, възлизащи на 75, 53 лв., платени за изготвяне на комплексна
съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът З.Л.И. АД,
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна, разноски в размер на 391, 46 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на
Н.К.К., ЕГН **********,*** сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на реализирано
пътно – транспортно произшествие на 10.12.2013г., причинено от виновния водач А.М.К.,
ЕГН **********,*** 2, вседствие на което са получени следните увреждания: контузия на главата с разкъсно – контузна рана, ожулвания и травматични отоци в областта на
лицето, счупване на лявата ябълковидна кост в
областта на тялото и ставния й израстък, мозъчно сътресение, контузия на дясна
мишница и дясно коляно, порезни рани на пети пръст и сумата от 48, 45 лв. /четиридесет и осем лева и
четиридесет и пет ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в
резултат на реализирано пътно – транспортно произшествие на 10.12.2013г., от
която 30 лв. такса за компютърен томограф, 5 лв. за ортопантомография, 6 лв. за
преглед при лицево челюстен хирург, 6 лв. за извършен на 12.12.2013г. преглед, 1,
08 лв. за закупуване на дексофен таблетки 25 мг., 0, 17 лв. за закупуване на
етилов спирт 70 % 10 мг., 0, 20 лв. за закупуване на риванол солуцио 1 %, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането –
10.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.К.,
ЕГН **********,*** срещу З.Л.И. АД, *** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над
присъдената сума от 8 000 лв. до пълния претендиран
размер от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на реализирано пътно –
транспортно произшествие на 10.12.2013г., причинено от виновния водач А.М.К.,
ЕГН **********,*** 2, вседствие на което са получени следните увреждания: контузия на главата с разкъсно – контузна рана, ожулвания и травматични отоци в областта на
лицето, счупване на лявата ябълковидна кост в
областта на тялото и ставния й израстък, мозъчно сътресение, контузия на дясна
мишница и дясно коляно, порезни рани на пети пръст, ведно със законната лихва
от датата на настъпване на увреждането – 10.12.2013г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.К.,
ЕГН **********,*** срещу З.Л.И. АД, *** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата от 198, 90
лв., представляваща разлика между присъдената сума от 48, 45 лв. до пълния претендиран размер от 247, 35 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпяна загуба, в резултат на реализирано пътно – транспортно
произшествие на 10.12.2013г., от която 120 лв. такса за компютърен томограф, 20
лв. за ортопантомография, 24 лв. за преглед при лицево челюстен хирург, 24 лв.
за извършен на 12.12.2013г. преглед, 4, 32 лв. за закупуване на дексофен
таблетки 25 мг., 0, 68 лв. за закупуване на етилов спирт 70 % 10 мг., 0, 79 лв.
за закупуване на риванол солуцио 1 %, 5, 11 лв. за милурит табл. 100 мг., ведно със законната
лихва от датата на настъпване на увреждането – 10.12.2013г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на
Н.К.К., ЕГН **********,*** сумата от 667, 61 лв. /шестстотин шестдесет и
седем лева и шестдесет и една ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.К.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на З.Л.И.
АД, *** сумата от 75, 53 лв. /седемдесет и пет лева и
петдесет и три ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
З.Л.И. АД, *** полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 391, 46 лв. /триста деветдесет и един лева и
четиридесет и шест ст./, представляваща дължими такси и
разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участие на трето лице – помагач А.М.К., ЕГН **********,*** 2 на страната на
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд
– Варна в двуседмичен срок от връчването
на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: