№ 1455
гр. Пловдив , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330201460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 2523660, издаден от ОД на МВР
– Пловдив, с който на Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес гр.***, *** на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 100.00/сто/ лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Л.Г.С., редовно призована, не се явява в съдебно заседание,
явява се процесуален представител- адв. К., прави искане за отмяна на ел.
фиш като незаконосъобразен по съображения изложени в допълнително
становище по жалба и в съдебно заседание.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител, взема отношение по подадената жалба,
чрез писмено становище .
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 01.02.2019г. в
1.48 часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург” до № 1, при ограничение на
скоростта за населено място 50 км/ч, е заснет с ATCC TFR1-M № 581, отчетен
толеранс на измерената скорост от -3 км/час, лек автомобил „АУДИ А 6“ с
рег. номер ***, който се движил с установена стойност на скоростта 76 км/час
и превишена стойност на скоростта 26 км/час. Ангажираната отговорност за
установеното нарушение в процесния електронен фиш е на жалбоподателя
Л.Г.С., собственик на регистрираното МПС. Прието е, че с това е извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835 на БИМ, Протокол № 1-33-18/07.02.2018г. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система TFR1 – M 581 № 1030р-
349/04.02.2019г.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като
относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на
обективната действителност.
При извършената служебна проверка Съдът констатира, че
обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –
посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. За по-голяма прецизност, следва да се отбележи,
че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да
съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред
кого и в какъв срок може да се обжалва.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно
2
от доказателствата по делото се установява, че в случая жалбоподателят не е
изпълнил задължението си на процесното място и време да управлява
конкретното МПС с не повече от 50 км/ч, като въпреки това му задължение
позволената скорост на движение на МПС е била превишена с 26 км/ч.
Съгласно посочената за санкционна норма, а именно чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП предвижда, че за превишаване на разрешената скорост, в населено
място над 21 км/ч до 30 км/ч, е предвидена глоба в размер от 100 лв.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.
Правилно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание по вид и размер, а именно глоба във фиксиран размер от 100 лева
за така установеното нарушение, който размер не подлежи на ревизиране от
страна на Съда.
Нарушението е установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 4835. Освен това мобилната система за
видеоконтрол „TFR-1М” e била проверена, с оглед Протокол № 1-33-
18/07.02.2018г, в който е констатирано, че същата съответства на одобрения
тип.
Безспорно установени по делото, видно от приложения снимков
материал, са и заснетият участък от пътя, където е било извършено
нарушението, географските координати, действащото ограничение, както и
посоката на движение на автомобила. Бил е съставен и Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, касаещ
въпросния заснет пътен участък, ограничението на скоростта, дата и час на
констатираното нарушение. В тази връзка изложените възражения от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя се намериха за
неоснователни, тъй като от анализираните писмени доказателства и тези
представени от Община Пловдив ОП „Организация и контрол на транспорта“,
представената схема на бул. Санкт Петербург“, радарната система е
разположена на участъка на пътя, съгласно представен снимков материал към
ЕФ. Твърдяното място на нарушението, което било на място извън
урбанизираната територия на град Пловдив по географски координати от
сайта Гугъл не беше установено от жалбоподателя по надлежния ред и с
предвидените в НПК доказателствени средства, поради което съдът отхвърля
твърдението като недоказано по отношение възражението за място на
нарушението.
3
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
нарушения на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, вече е допустимо на база заснемане
с мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквото е в
настоящия случай. Посоченото води до извода, че електронният фиш,
съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно
издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за
видеоконтрол.
На следващо място обжалваният електронен фиш е издаден след
измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018г.
След измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 6/2018 г. в сила от
16.01.2018г. отпадна изискването, предвидено в чл.7, ал.2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г. /при указване на мястото на контрол
с преносим пътен знак Е24 разположението му да се документира със
снимка/.
В съставения и приобщен по делото като писмено доказателство
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е посочено, че от
мобилната система за видеоконтрол са свалени общо 23 бр. статични
изображения, като първото статично изображение е с № 9948, а последното с
№ 9970. От изложеното се установява, че видеоклип № 9967 е заснет в
посочения времеви интервал с начален час 10:00 ч. и краен час 14:00 ч.,
поради което и представеният видеоклип /снимка/ е доказателство за това, че
същият е неразделна част от съставения протокол, доколкото съставеният
протокол удостоверява заснемането на нарушения в същия времеви интервал,
като последният удостоверява и мястото на контрол, което съвпада с мястото,
на което е заснет процесният автомобил, следователно всички необходими
реквизити в така посочения протокол са налице.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната
отговорност. Електронният фиш е издаден на жалбоподателката като
собственик на регистрираното МПС, видно от приложената справка от
информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същата не се е възползвала
от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е управлявала
автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-
дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4
от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.
4
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е
за констатираното нарушение издаден електронен фиш. Съобразно,
правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този
закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.
Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата,
поради което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води
до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи
техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че
такива следва да бъдат определени в размер на 80.00 лева и с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението
си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2523660, издаден от ОД на
МВР – Пловдив, с който на Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес гр.***, *** на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 100.00/сто/ лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Л.Г.С., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата от 80.00 лв. представляваща направени разноски по делото за
5
юрисконсулт
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6