Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260153                   24.10.2023 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 7550 по описа за 2020 година.

 

Предявени са в обективно съединение: първоначални искове с правно осн. чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС.

Ищецът по първоначалната искова молба - „Аеркок“ ООД твърди, че е собственик, по силата на покупко-продажба, на имот с идентификатор ** в землището на с. **, община **. Поддържа, че реална част от поземления му имот с площ от 1464 кв.м. е завладяна без основание от ответниците, като това било осъществено посредством поставяне на ограда на място различно от имотната граница, навътре в имот **. Предвид това ищецът иска, да бъде установено по отношение на ответниците, че е собственик на реално обособената площ от 1464 кв.м., приобщена без основание към техния имот и онагледена на приложената към исковата молба комбинирана скица между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 1, както бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху тази площ. Претендира също така и да бъдат осъдени ответниците да премахнат оградата по горните точки, разположена неправилно в имота на ищеца вместо по имотната граница. Претендира се и осъждане на ответниците да заплатят обезщетение в размер на 810 лева за това, че в периода от 24.03.2018г. до депозиране на исковата молба неоснователно са лишили ищеца от ползването на спорната част от имота.

Ответниците по този иск  - И.Т.П. и Д.П.П. поддържат, че са собственици на имот ** по силата на договор за дарение. Поддържат, че имотната граница минава по материализираната ограда и винаги е била на това място, а не на място, което се твърди от ищеца. Евентуално в случай, че бъде установено, че имотната граница не е по материализираната ограда, се поддържа възражение, че реалната част от имота е придобита по давност въз основа на осъществявано от двамата ответници владение считано от ** година.

По насрещната искова молба И.Т.П. и Д.П.П., като се позовават на правото си на собственост върху имот ** поддържат, че дружеството „Аеркок“ ООД е построило самоволно и ползва асфалтов път, който е разположен в техния имот и е с площ от 319 кв.м. Твърди се, че този път се ползва от дружеството да осигурява достъп на товарни превозни средства до неговата птицеферма. Той бил разположен навътре в поземления имот на ищците по т. 3,18,19,20,21,22 и т.23,28,29,30,31,32,33,34,35,36,38,39,40 съгласно приложената към исковата молба скица от протокол за трасиране от ****г., като им пречел да упражняват правото си на собственост. Ето защо се иска дружеството да бъде осъдено да преустанови действията по преминаване през имота на ищците и ползването на асфалтовия път, както и да бъде осъдено да премахне пътя.

Ответникът по насрещният иск „Аеркок“ ООД без да оспорва, че ищците са собственици на имот ** отрича да е строил така описания асфалтов път. Поддържа, че той е част от общинската пътна мрежа и е съществувал още преди имотите да бъдат придобити от страните. Освен това поддържа, че извършената рехабилитация на пътя не е осъществявана от дружеството, а от собственик на друг имот, който също го ползва за обслужване на собствеността си. Ето защо счита, че искът е неоснователен и моли съда да го отхвърли.

Третото лице помагач Община „**“ - ** не взема становище по основателността на исковете.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба рег. №**г. „Аеркок“ ООД закупило от Община „**“ –** правото на собственост върху поземлен имот № ** по кад. карта на с. **, общ. **, обл. ** с площ от 8401 кв.м., с трайно предназначение на територията –земеделска и начин на трайно ползване – изоставено трайно насаждение, при граници  и съседи: ПИ № **, ПИ № **, ПИ № **, ПИ № ** и ПИ № ** / лист 6/.   

Установява се, че на **г. с договор за дарение Н. Н. П. дарила на ** - ответника И.Т.П. правото на собственост върху недвижим имот находящ се в землището на с. **, Област **, представляващ парцел ** от масив ** с площ на имота от 9,321 дка, в местността „**“. Договорът бил обективиран в нот. акт № **, том **, дело **/**. на ** нотариус /лист 56/.

Относно имот ** от масив **  на **г. е било издадено разрешение за строеж №** за изграждане на ограда с плътна част от 0,50 м. и прозирна до 2 м. /лист 46/.

На **г. с констативен нот. акт №**, том **, дело **/**., ответникът И.Т.П. бил признат за собственик на дворно място, застроено и незастроено, с площ от 2100 кв.м., съставляващо парцел ** -** дейности от масив ** по Застроително решение на село **, Пловдивска област, който е идентичен с част от парцел ** от масив **, целият с площ от 9,321 дка, в местността "**", заедно с построената в дворното място масивна, двуетажна жилищна сграда със застроена площ 113,30 кв.м. / лист 41/. Така описаният в двата нотариални акта парцел ** от масив ** в землището на с. **, понастоящем е разделен на два поземлени имота по кадастралната карта - ПИ  ** и  **, което е видно от т.5 от обстоятелствената част на заключението на вещото лице, както и от приложение №1 към същото заключение / лист 174 и 175/.

Според геодезическото заснемане, извършено в рамките на допълнителната техническа експертиза, съществуващата ограда на имот ** не съвпада по местоположение с имотните граници на стария имот №**, масив ** /приложение №6/. Според комбинираната скица, в южната / частично/ и югозападната имотна граница оградата попада изцяло в имот **. Видно е също така, че на изток част от тази ограда попада в границите на имот **, който е закупен от „Аеркок“ ООД /лист 210 и 212/. Установява се от представената по делото скица от геодезическо заснемане / лист 19/, че оградата навлиза в имот **, като преминава по точки 2,3,4,5,6,7 на комбинираната скица. Площта заключена между оградата и източната имотна граница на ПИ **, означена по точки 1, 2,3,4,5,6,7,1 е 1464 кв.м.

Относно тази ограда, свидетелят А. Р. твърди, че изградена от мрежа тръби, поставени върху бетонова основа. Тя не била премествана откакто свидетелят познавал имота, като веднъж годишно той минавал по протежението й за да почиства поникващите край нея дървета, за да не я увредят. Това той извършвал редовно през последните 15 години. През целия този период оградата била на едно и също място.

            По делото се установява също, че съществува асфалтов път, който преминава южно и югозападно от имот **. Успоредно на него, от северна страна, е построена оградата по издаденото разрешение за строеж от **. Съобразно заснемането, осъществено по допълнителната експертиза, този път е в граници, които не съвпадат напълно с границите му по кадастралната карта. Видно от приложение №5 и 6 към експертизата, трасето на съществуващия асфалтов път частично се отклонява от границите на полския път на Община ** по кад. карта, съставляващ ПИ ** и предназначен да обслужва собствениците на всички имоти включително този на ищеца „Аеркок“ ООД / лист 174/. Асфалтовият път попада частично в имот ** в два участъка с площ от 81 кв.м. и 161 кв.м., които са оцветени в червено на приложение №5 към експертизата / лист 209/.

            Според показанията на свидетеля М. К., обновяването на пътя е било извършено от фирмата в която той работел, по възлагане от лицето Б. А. -собственик на имот в същата част на землището. Преди ремонта пътят бил черен, коларски. Било извършено запълване на дупките с баластра, изравяне и вкарване на пълнител и уплътняване, но без поставяне на настилка. Ремонтните работи, според свидетеля, били извършвани при съобразяване с очертанията на съществуващия коларски път, видими върху терена и съществуващата северно от него стара ограда от метални колове с бетонова основа и мрежа. Твърди, че оградата не е премахвана и не е навлизано отвъд нея. За извършеният ремонт бил заплатил Б. А. /лист 185/.

            Показания относно въпросния път, както и за оградата на ПИ ** дава и свидетеля В. П., който твърди, че като ** извършва трасирания в процесното землище от 2002г. Същият сочи, че през 2018г. следвало да заснеме закупения от „Аеркок“ ООД имот, при което се установило, че до неговата северозападна граница не може да се достигне, защото има изградена телена ограда с фундамент, ограждаща съседния имот. Този съседен имот бил владян от двамата ответници още от 2007 – 2008г. Относно съществуващия от югозапад път, този свидетел твърди, че той е предназначен да обслужва много имоти.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

По първоначално предявените искове:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде основателна претенцията за ревандикация, следва да се установи безспорно, че ищецът е собственик, че вещта се държи от ответника, както и, че за тази фактическа власт не е налице основание.

За да се легитимира като собственик на спорната реална част от процесния имот ** ищецът „Аеркок“ ООД се позовава на договор за продажба, сключен с третото лице –помагач Община **. Съдът намира, че към датата на осъществяване на тази сделка **г. общината не е била собственик на спорната реална част. Това е така, защото тя е била придобита от ответниците по силата на осъществяваното от тях давностно владение по чл.79, ал. 1 ЗС. Установи се, че въпросната ограда е била изградена още през **., непосредствено след като ответникът И.П. е сключил договор за дарение със **. Оградата съществува на това място и в този си вид, през последните 15 години, без да е била премествана. От това следва, че ответниците П. са упражнявали фактическа власт върху спорната реална част от имот ** с намерение да я държат като своя и в период надвишаващ десет години.

Неоснователна е репликата на ищците, че давността не е изтекла, поради действието на §1 от Закона за допълнение на закона за собствеността, предвиждащ  нейното спиране до 31.12.2022г. Това е така, защото с Решение №3 от 24.02.2022г. постановено по к.д. №16/2021г. Конституционният съд на Република България разпоредбата на §1, ал.1 от ЗД на ЗС / обн. ДВ бр. 46 от 2006г.; посл. доп., бр. 18 от 2020г./ е обявена за противоконституционна. Вярно е, че съгласно чл.151, ал.2, изр.3 от КРБ актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила, но следва да се съобрази, че от в случая зачитането или не на действието на обявената за противокотституционна разпоредба е предмет на висящ съдебен процес, който е бил спрян до произнасяне на Конституционния съд / лист 149/.  Съдът намира, че следва да се има предвид задължителното тълкуване на чл.151, ал. 2 изр.3 КРБ дадено с Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г. Според него по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.  Съгласно мотивната част на това решение, от правилото от въведеното с чл.151, ал.2 изр.3 КРБ е налице изключение. Съдът е приел, че спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Цели се осуетяване на постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на КС и следователно уронващи върховенството на основния закон. Утвърденият в Конституцията принцип на справедливост /материалният елемент на принципа на правовата държава/, както и разпоредбата, че правораздаването се осъществява от съдилищата /чл. 119, ал. 1 КРБ/, въздигат в конституционна ценност постановяването на справедливо съдебно решение. Формалното правораздаване от съд не е справедливостта, която е утвърдена в КРБ и се защитава и закриля от нея. Цялостната конституционна уредба цели законът, който противоречи на КРБ, да не бъде приложен, да не възникнат противоконституционни и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт и да не бъдат нарушени правата на личността. Следователно нормите на  чл. 151, ал. 2, изр. трето и чл. 150, ал. 2 КРБ имплицитно съдържат идеята, че правилото за действие "занапред" се прилага, освен ако не води до крайна несправедливост. Затова крайният извод на КС, отразен в т. 2 на решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г., е че по отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.

 

От горното следва, че когато спорът е основан на закон, обявен за противоконституционен с решение на КС, съдът по иска е длъжен да приеме, че законът е негоден регулатор на обществените отношения и в никой момент не се прилага, респ. не е следвало да бъде приложен. Това важи за неприключените правоотношения и за приключените правоотношения, когато Народното събрание не е изпълнило задължението си да ги преуреди в съответствие с КРБ /чл. 22, ал. 4 ЗКС/. Важи за всяко съдебно производство, независимо дали е образувано преди или след влизане в сила на решението на КС / в този смисъл е и съществуващата практика по чл.290 ГПК - Решение № 84 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2696/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 202 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 854/2020 г., III г. о., ГК и др./.

Предвид така изложеното съдът намира, че по настоящото дело, следва да се приеме, че независимо от това, че преди придобиването от дружеството ищец „Аеркок“ ООД имотът е бил частна общинска собственост / лист 180/, давността за придобиването му от ответниците не е била спирана. Доколкото процесният имот представлява земеделска територия, придобиването на реално обособени части от него е възможно. Това е така, защото по отношение на него не намират приложение ограниченията на чл. 200, ал. ЗУТ.

Ето защо, че към датата на сключване на договора за продажба  -**. праводателят на ищеца не е бил собственик на описаната в искова молба част от ПИ **, поради което не е могъл да го прехвърли на „Аеркок“ ООД.

Следователно искът по чл.108 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователността на ревандикационния иск води до неоснователност и на съединените с него искове за премахване на оградата съобразно чл.109 ЗС и заплащане на обезщетение за ползване на частта от имота без основание по чл.59, ал.1 ЗС. Това налага те също да бъдат отхвърлени.

  По насрещния иск:

            Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Възможността за защита чрез негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост, което е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото на собственика в пълен обем. За да бъде уважен искът по чл.109 ЗС е необходимо освен да се установи, че ищецът е собственик, също че са налице въздействия от страна на ответника, които ограничават правото на собственост.

Безспорно е установено по делото, че И.П. и Д.П. са собственици на ПИ ** по кад. карта на с. **. Доказано е също така, че е налице навлизане на части от преминаващия южно асфалтов път в имота на ищците.

Не са доказани твърденията, че изграждането на пътя е било предприето от дружеството ответник, че това на направено с оглед обслужване на неговия имот, както и че само ответното дружество ползва този път за преминаване.

От събраните гласни доказателства е видно, че ремонтните работи по въпросния път са били предприети по възлагане на лице различно от ответника. Не се доказаха никакви действия на дружеството по трасиране на пътя през имота на П. Нещо повече – както от гласните доказателства, така и от извършеното с допълнителното заключение заснемане се установи, че пътят макар да преминава на две места през имота на ищците, не пресича поставената от самите тях още през **г. ограда. Самите те са поставили оградата и осъществяват фактическата власт, съобразно очертаните от нея граници. Следователно разминаването между границите на полския път отразен в кадастралната карта, и съществуващото на място трасе, не се дължи на действия на ответника.

Установи се също така, че пътят обслужва не само имота на ответника и се ползва от всички собственици в съответния район.

От изложеното съдът намира, че не може да се приеме, че ответникът е създал и поддържа състояние с което пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост.

Поради изложеното насрещният иск е неоснователен и също следва да се отхвърли.

При този резултат не се дължи присъждане на разноски между страните.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.108 ЗС, предявен от „Аеркок“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Цар Иван Александър“ №116, вх. В, ет.1, ап.4 против И.Т.П. ЕГН ********** и Д.П.П. ЕГН **********, двамата с адрес *** относно признаване на ищеца за собственик, на основание договор за покупко-продажба от **., сключен с Община **, на реално обособена част с площ 1464 кв.м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на **. В.Г., приложена към и.м., съставляваща част от ПИ ** по кад. карта на с. **, общ. **, обл. **, в местност „**“, целият с площ 8401 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение,  при съседи: ПИ **; ПИ **; ПИ **; ПИ **; ПИ **, както за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху така описаната реална част от поземления имот.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.109 ЗС, предявен от „Аеркок“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Цар Иван Александър“ №116, вх. В, ет.1, ап.4 против И.Т.П. ЕГН ********** и Д.П.П. ЕГН **********, двамата с адрес *** относно осъждане на ответниците да прекратят неоснователните действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото на собственост върху на реално обособена част с площ 1464 кв.м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на **. В.Г., приложена към и.м., съставляваща част от ПИ ** по кад. карта на с. **, общ. **, обл. **, като премахнат масивна ограда между ПИ ** и ПИ **, означена по линия с точки № 1,2,3,4,5,6, и 7 по посочената комбинирана скица.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.59, ал.1 ЗЗД ЗС, предявен от „Аеркок“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Цар Иван Александър“ №116, вх. В, ет.1, ап.4 против И.Т.П. ЕГН ********** и Д.П.П. ЕГН **********, двамата с адрес *** относно заплащане на сумата 810 лв. представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част с площ 1464 кв.м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на **. В.Г., приложена към и.м., съставляваща част от ПИ ** по кад. карта на с. **, общ. **, обл. **, в местност „**“, целият с площ 8401 кв.м., трайно предназначена на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, при съседи: ПИ **; ПИ **; ПИ **; ПИ **; ПИ **, претендирана за периода от **г. до датата на предявяване на иска - 30.06.2020г.

 

Комбинираната скица от геодезическо заснемане, изготвена от **. В.Г., приложена на лист 19 от делото и подписана от съда, да се счита неразделна част от настоящото решение.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.109 ЗС, предявен от И.Т.П. ЕГН ********** и Д.П.П. ЕГН **********, двамата с адрес *** против „Аеркок“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Цар Иван Александър“ №116, вх. В, ет.1, ап.4 относно осъждане на ответника да премахне трайно прикрепената настилка /път/, изпълнена от асфалт и положена от ответника в собствения на ищците ПИ ** по кад. карта на с. **, общ. **, обл. **, разположена на площ от 319 кв.м. в поземления имот, в продължение на югозападната му граница по точки 3,18,19,20,21,22 и 23; и точки 28,29,30,31,32,33,34,35,36,37,38,39 и 40, съгласно приложен към и.м. протокол за трасиране от **. на **. М. Д., както и осъждане на ответника да преустанови преминаването през така описания имот.

 

Скицата от протокол за трасиране от **. на **. М. Д., приложена на лист 68 от делото и подписана от съда, да се счита неразделна част от настоящото решение.

 

Решението е постановено при участието на Община „**“ – ** в качеството на трето лице –помагач на страната на ищеца „Аеркок“ ООД.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

ЕН