Определение по дело №2020/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./16.12.2019 г.

гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ 

         ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА 

                                                                               ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Маринов

търговско дело № 2020 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба вх. № 36361/06.12.2019 г., подадена от „Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. Виолета Герова, срещу Разпореждане № 51328/19.11.2019 г., постановено по ч.гр. дело № 17151/2019 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение против М.Д.М. ЕГН********** *** за сумите от 387.45 лева, дължилма абонаментна такса за ползвани мобилни услуги за времето от 20.06.2017г. до 19.11.2017г., 71.08 лева - сбор лихви за забава за времето от 6.12.2017г. до 26.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 22.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите, както за и 180лв. адвокатско възнаграждение и 25лв. държавна такса.

            В жалбата се излагат твърдения, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и преграждащо развитието на спора, тъй като в указания тридневен срок жалбоподателят e изпълнил дадените с Разпореждане № 46698/23.10.2019 г. указания, като уточнил претенцията си. Препис от съдебния акт бил връчен на страната на 05.11.2019 г., а уточнителната молба била изпратена от нея в рамките на указания тридневен срок - на 08.11.2019 г., за което представя товарителница от куриерска фирма. По изложените съображения обосновава становище, че единственото основание за отхвърляне на заявлението не се е осъществило в действителност, поради което отправя искане за отмяна на съдебния акт и издаване на претендираната заповед за изпълнение.

            Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

            Подаденото от „Теленор България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПГ срещу М.Д.М. за сумите от 387.45 лева, дължима абонаментна такса за ползвани мобилни услуги за времето от 20.06.2017г. до 19.11.2017г., 71.08 лева - сбор лихви за забава за времето от 6.12.2017г. до 26.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 22.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите е оставено без движение.

            С Разпореждане № 46698/23.10.2019 г.заповедният съд е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да уточни основанието на претенцията – дали същата произтича от предоставени услуги за конкретен телефонен номер или за друг вид услуга. Препис от разпореждането е редовно връчен на процесуалния представител на страната на 05.11.2019 г.

            В рамките на указания срок, изтекъл на 08.11.2019 г., а и до 19.11.2019 г., когато е постановено обжалваното разпореждане на съда, заявителят не е уточнил паричното си вземане по основание и размер, поради което заявлението му е било отхвърлено. Ирелевантно е, че с частната жалба е представена товарителница за доставяне на документи до Варненския районен съд от куриерска фирма, тъй като от нея не може да се установи дали същите са били предназначени за конкретното дело или са входирани по друго производството пред районния съд. При извършена служебна справка чрез системата за електронен достъп до дела във ВРС се установява, че по гр. дело № 17151/2019 г. в периода между 23.10.2019 г. и 19.11.2019 г. не са пoстъпвали документи от заявителя по делото. Поради изложеното следва да се приеме, че паричната претенция на страната е останала неуточнена, тъй като от заявлението не се установява конкретното и́ основание – дали същата произтича от предоставяне на телекомуникационна услуга, продажба на стоки или пр., както и размерът и́ по пера и периоди, поради което е подлежала на отхвърляне.

            С оглед съвпадението на решаващите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното разпореждане с правно основание чл. 411, ал. 2 от ГПК следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба – оставена без уважение, като неоснователна.

            Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 51328/19.11.2019 г., постановено по ч.гр. дело № 17151/2019 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено подаденото от „Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 заявление за издаване на заповед за изпълнение против М.Д.М. ЕГН********** *** за сумите от 387.45 лева, дължима абонаментна такса за ползвани мобилни услуги за времето от 20.06.2017г. до 19.11.2017г., 71.08 лева - сбор лихви за забава за времето от 6.12.2017г. до 26.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 22.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите, както за и 180лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                  

           

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                      

2.