Р Е Ш Е Н
И Е
№ 108
25.05.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 112 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Директорът
на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване:
гр.Кюстендил, кв.“Румена войвода“, ул.“Тинтява“ №1 обжалва решението по а.н.д.
№1188/2021г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с
доказано деяние и спазена процедура по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
с.з. адв.М.П. като пълномощник на ответницата С.С.Л.-Г. *** оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по приложен
списък.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
обосновано и правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №297-РС/26.10.2021г. на директора на Регионална
здравна инспекция /РЗИ/ - Кюстендил, с което на С.С.Л.-Г. на основание чл.209а,
ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 23.07.2021г. длъжностни лица при
АНО извършили проверка в търговски магазин – магазин за дрехи втора употреба
„Грабни“ във връзка със спазване на заповед №РД-01-373/27.05.2021г. на
министъра на здравеопазването, с която са въведени временни ограничителни мерки
при обявена извънредна епидемична обстановка. Проверяващите са установили, че
наказаното лице, което работило в магазина като подавач е била без защитна
маска, която не била поставена съгласно инструкциите в Приложение №3 към
заповедта на министъра – същата не закривала носа й.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по чл.42, т.5 от ЗАНН, т.к.
посочената правна норма по чл.63, ал.4 от ЗЗ не съдържа състав на
административно нарушение и не съответства на описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. По съществото на спора съдът е приел
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е
отменил НП. Разноски не са присъдени, т.к. не са претендирани такива.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно като краен резултат. Съображенията за
това са следните:
Неправилен е извода на районния съд за съществено
нарушение на процедурата по ЗАНН досежно реквизита на АУАН по чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Безспорно, цитираната в АУАН правна квалификация по
чл.63, ал.4 от ЗЗ не съдържа правило за поведение, чието нарушение да може да
ангажира отговорността на дееца по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, която последна норма
съдържа в себе си нарушеното задължение и санкционна част. Нормата на чл.63,
ал.4 от ЗЗ овластява министъра на здравеопазването при обявена извънредна
епидемична обстановка по чл.64, ал.1 от ЗЗ със заповед да въвежда временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област /в редакцията, обн. ДВ,
бр.44/2020г., в сила от 14.05.2020г. във вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН/. Предвид
съдържанието на обвинението в АУАН и НП обаче, текстът на чл.63, ал.4 от ЗЗ е
относим към фактите по спора поради записа за нарушение на въведените от
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по реда на чл.63, ал.4 от
ЗЗ. Обвинението е ясно и безпротиворечиво от словесна страна. Отделно от това,
констатираният порок на АУАН е преодолян от АНО в съдържанието на оспореното НП
по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Следователно, допуснатото нарушение в правната
квалификация на противоправното деяние не е съществено, т.к. не води до
нарушаване или ограничаване правото на защита на дееца за разбере обвинението и
да се защити срещу него.
Фактическият състав на санкционната норма по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ включва от обективна страна нарушаване или неизпълнение на въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на РЗИ противоепидемични мерки
по чл.63, ал.4 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление.
В оспореното пред районния съд НП обвинението касае
първата хипотеза на чл.209а, ал.1 от ЗЗ с изпълнително деяние нарушаване на
противоепидемични мерки, въведени от министъра на здравеопазването в хипотезата
по чл.63, ал.4 от ЗЗ. Обвинението е за неизпълнение на мярката по т.7 от
заповед №РД-01-373/27.05.2021г. на министъра на здравеопазването за въвеждане
на противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от
01.06.2021г. до 31.07.2021г. Заповедта е с предварително изпълнение по чл.63,
ал.11 от ЗЗ. Точка 7 от заповедта въвежда задължение за всички лица, когато се
намират в закрити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение №3. Съгласно т.10 от заповедта, по см. на т.7 „обществени“ места са
местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено
ползване. Приложение №3 към т.7 от заповедта е озаглавено „Инструкция за
правилно носене на защитна маска за лице“ и т.1 от същата задължава защитната
маска да покрива изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката. Това
правило за поведение е останало непроменено с последващите изменения на
заповедта, обективирани в заповед №РД-01-496/15.06.2021г. и заповед
№РД-01-555/06.07.2021г. на органа, до отмяната му със заповед №РД-01-646/29.07.2021г.
на министъра на здравеопазването, считано от 01.08.2021г.
В случая обаче посоченото правило за поведение не е
относимо към дейността на нарушителката, чиято отговорност в текстовата част на
обвинението е ангажирана като продавач-консултант в обекта. За нея е приложимо
указанието по т.4 от заповед №РД-01-373/27.05.2021г. на министъра на
здравеопазването, съгласно което при непосредствено обслужване на клиенти,
изискващо разстояние по-малко от 1.5м е задължително използването на защитна
маска за лице. По изключение се допуска обслужването на клиенти без защитна
маска за лице, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг
прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция. По делото на
районния съд е установено, че изключението по т.4 от заповедта не е било
налице. Съгласно доказателствата обаче, към момента на извършване на деянието
нарушителката не е била заета с непосредствено обслужване на клиенти. Това
обстоятелство, съгласно т.4 от заповедта изключва задължителното използване на
защитна маска за лице. Последващите изменения на заповедта с посочените по-горе
две заповеди са неприложими. Същите въвеждат облечен режим за работниците в
търговските обекти от изискването за носене на защитна маска за лице при
работни колективи до 7 човека, при условие, че всички лица са ваксинирани срещу
COVID-19 и/или
преболедували, считано от 16.06.2021г., респ. са ваксинирани без изключение в
броя персонал, считано от 07.07.2021г. По делото няма данни наказаното лице да
е ваксинирано.
С оглед на изложеното, поведението на нарушителката е
несъставомерно по повдигнатото обвинение. Същата не е нарушила изискването на
т.7 от заповедта на органа. Служебното й качество прави приложимо изискването
по т.4 от заповедта, което не е нарушено.
Издаденото НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна,
както правилно е процедирал районния съд, макар и по други правни съображения.
В контекста на изложеното не е дължима преценка за маловажност на случая.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
Претенцията на пълномощника на ответницата за
деловодни разноски е неоснователна. Въпреки изхода от спора пред районния съд
/отменено НП/, правилен е извода на съда за недължимост на разноските, които
макар и сторени не са надлежно поискани. Пропускът на страната да направи
искане за присъждане на разноски пред районния съд не подлежи на саниране в касационното
производство по арг. от чл.81 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Отделно от това, поисканите разноски пред КАС са недължими, т.к макар и
своевременно поискани не са доказани. Представеният в съдебното заседание
договор за правна защита и съдействие съдържа отбелязване за подпис на
упълномощителката, което не съответства на подписа на лицето в договора на л.1
от делото на районния съд, подписите в АУАН на л.12 от делото, подписа във
възражението на л.15 от делото и върху КП от 23.07.2021г. на л.16. Упълномощителката
не е присъствала в откритото съдебно заседание по делото за да потвърди съдържанието
на пълномощното. Не е спазено изискването на чл.33 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№43/24.02.2022г. по а.н.д.№1188/2021г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.