РЕШЕНИЕ
Номер
260860 21.06.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XX - ти наказателен състав
На двадесет и първи май две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Станимира Иванова
Секретар: Райна Жекова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Иванова
НАХ дело № 5010 по описа за 2020
година
Производството е по реда на
чл.416, чл.6 от КТ, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б. Е. К.“ ЕООД, ЕИК:…, срещу наказателно постановление (НП) № 02-0003039 от 12.11.2020 г. на Директора на „Дирекция по труда“ - Бургас, с което, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ на дружеството-жалбоподател е било наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лв.
В жалбата се изразява становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление, поради което се моли за неговата отмяна изцяло.
В последното провело се пред настоящата съдебна инстанция заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател – адв.А., поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Моли за присъждане на разноски.
Жалбата се поддържа лично и от законния представител на дружеството-жалбоподател, който също моли за отмяна на наказателното постановоление.
Представителят на АНО оспорва жалбата. Посочва, че не са били допуснати в хода на производството процесуални нарушения. Сочи, че е установено по несъмнен начин, че лицето С. е престирало труд. Моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, поради което съдът я намира за процесуално допустима.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 24.08.2020 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Бургас на място в обект Д. а. „Д. В.“, находящ се на адрес: гр.Б., ул. „С.с. К. и М.“ № …, стопанисван от дружеството-жалбоподател. По време на проверката свидетелите М.С. и Д. Р. констатирали, че „Б. Е. К.“ ЕООД, ЕИК:… не е уредило като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето К.С.С. с ЕГН:**********. Последната била установена на 24.08.2020 г. в 12,15 часа да извършва дейност като „детегледач‘. Последната собственоръчно попълнила справка на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която декларирала, че работи в дружеството от 24.08.2020 г. на длъжност „детегледач“ с работно време от 08.00 часа до 17,30 часа, с два почивни дни през седмицата- събота и неделя, както и че разполага с един час почивка в работния ден и че получава трудово възнаграждение в размер на 800 лева. Докато траяла проверката, св.К.С. изпълнявала своите задължения по гледане на децата, като ги сложила да се хранят и заявила на служителите на Инспекцията по труда, че изпълнява тази дейност от няколко дни.
Впоследствие била извършена и проверка по документи на 01.09.2020 г. от св.М.С., които документи били донесени лично от законния представител на дружеството-жалбоподател – К. П. Същата депозирала и писмено обяснение, в което посочила, че на 24.08.2020 г. била повикала св.К.С., нейна близка приятелка, за да й помага с ангажиментите с децата, за която цел били сключили граждански договор. Тя представила и два броя граждански договори (л.17 и 19). Единият бил с дата от 24.08.2020 г. (л.17) и бил сключен между К.С. *** Е. К.“ ЕООД.
Въпреки така представените писмени доказателства, св.С. счела, че административното нарушение е установено по несъмнен начин и съставила АУАН с № 02-0003039/01.09.2020 г., в който посочила, че при извършена на 24.08.2020 г., около 12,15 часа, на място в обект детска академия „Д. В.“, находящ се на адрес: гр.Бургас, ул. „С.с.К. и М.“ № …, стопанисван от дружеството-жалбоподател, „Б. Е. К.“ ЕООД, ЕИК:… в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ не е уредило като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето К.С.С. с ЕГН:**********. Последната била установена на 24.08.2020 г. в 12,15 часа да извършва дейност като „детегледач“. Тя собственоръчно попълнила справка на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която декларирала, че работи в дружеството от 24.08.2020 г. с на длъжност „детегледач“ с работно време от 08.00 часа до 17,30 часа, с два почивни дни през седмицата- събота и неделя, както и че разполага с един час почивка в работния ден и че получава трудово възнаграждение в размер на 800 лева.
На 12.11.2020 г. въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. АНО не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид тази норма констатациите, съдържащи се в АУАН, който е редовен като съставен от компетентен орган, при спазване на процесуалните разпоредби на закона и съдържащ всички законоустановени реквизити, има обвързваща съда материална доказателствена сила. Призумтивната доказателствена сила, установена в цитираната разпоредба, означава, че нарушителят е този, който следва да докаже по несъмнен и категоричен начин твърденията си за неизвършване на констатираното нарушение, което в настоящия случай не е направено. В конкретния случай тази призумптивна доказателствена сила не беше оборена.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства, инкорпорирани в показанията на разпитаните свидетели – М.С. и Д. Р. Същите са свидетели на факти и обстоятелства, непосредствено осъществени преди, по време и след извършване на административното нарушение, които са били възприети от последните при изпълнение на техните служебни функции. Двете свидетелки са незаинтересовани от изхода на делото. Това обаче не може да се каже за ангажираните свидетели от страна на жалбоподателя. Св.К.С. е пряк участник, тъй като именно по повод на полагане от нейна страна на труд, което не е било уредено по установения от закона начин, а именно с писмен договор, е било извършено от дружеството-жалбоподател нарушение. Същата се опитва целенасочено да изложи показания, които да доведат до отпадане на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател доколкото твърди, че поради бързане и объркване от нейна страна е попълнила данните в предоставената й справка по чл.402 от КТ. Излага, че е имала сключен граждански договор с дружеството-жалбоподател за съответния ден – 24.08.2020 г., което била и тяхната обичайна практика, а именно да сключват граждански договори за определени дни или периоди. Такъв обаче не е бил представен на контролните органи. Същият е представен едва по време на проверката по писмени материали на 01.09.2020 г., което според съда обосновава единствения възможен извод за неговата антидатираност. Показанията на св.Т. Д. са прекалено общи и не дават информация за конкретния случай, когато е извършено административното нарушение.
Действително законът не придава особена доказателствена сила на справката по чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, в каквато насока имаше възражения от адв.А.. Тя, както гражданският договор, представлява частен свидетелстващ документ и също подлежи на преценка, за удостоверените с нея факти, наред с останалите доказателства. В случая тя, заедно със показания на свидетелите М.С. и Д. Р., обосновават по несъмнен начин положителен извод за осъществено от „Б. Е. К.“ ЕООД административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
На база на горната фактическа обстановка, съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай категорично се установява, че по време на проверката К.С. се е намирала на обекта, престирайки труд, като е изпълнявал трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място. С разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. В конкретния случай категорично се установява, че писмен трудов договор с посоченото лице към дата 24.08.2020 г. не е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за жалбоподателя, който именно поради това се явява негов работодател, съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ. Поради така установеното, правилно е била ангажирана отговорността на „Бургас Евро Консулт“ ЕООД, именно в качеството на работодател, като е съставен акт и впоследствие издадено НП.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че отношенията между него и К.С. били уредени посредством сключване на граждански договор, следва да се посочи следното:
В момента на извършване на проверката К.С. е установена да полага труд, като е полагала грижи за поверените й деца. Собственоръчно е съставила справка на осн. чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, в която е посочила пред проверяващите, че полага труд в качеството си на „детегледач“, с точно определено работно време, почивки и трудово възнаграждение. Това са все елементи на трудовоправни, а не на гражданскоправни взаимоотношения. Самите проверяващи, изпълнявайки служебната си функция, са констатирали лично и непосредствено, че С. реално извършва такава дейност.
Действително по делото е представен т. нар. „граждански договор“ от 24.08.2020 г., който по своят същност представлява договор за изработка. Същият е частен документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Верността на обективираните в него изявления следва да се преценят от съда наред с останалите доказателства по делото. Тази доказателствена сила не се подкрепя и от представената по делото служебна бележка (л.37), както и съобщение (л.38). В тази връзка, съдът не кредитира гражданския договор, доколкото изявленията в него се оборват от приложената Справка (л. 24), както и от изявленията на работника, направени непосредствено пред контролните органи в момента на проверката. Доколкото в случая е налице несъответствие с останалите доказателства, съдът приема, че гражданският договор е неубедителен и не доказва твърдяното основание за полагане от посоченото лице на труд в обекта. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Недопустимо е да се прикриват трудови правоотношения посредством сключване на граждански договор. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето С., не са били уредени в трудов договор, поради което и правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя.
Безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К.С. в нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е формално, на просто извършване и се счита довършено в момента, в който работникът е започнал фактически да изпълнява трудовите си задължения, без подписан трудов договор с работодателя.
Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение. Отговорността на жалбоподателя в качеството му на работодател в случая основателно е била ангажирана. Не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се има предвид особените обществени отношения, които нарушението засяга. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай. Размерът на наложеното административно наказание е определен в размер на предвидения в закона минимум и по мнение на съда е в съответствие с целите предвидени от законодателя. Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в няколко съдебни заседания.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003039 от 12.11.2020 г. на Директора на „Дирекция по труда“ - Бургас, с което, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ на „Б. Е. К.“ ЕООД, ЕИК:… е било наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лв.
ОСЪЖДА „Б. Е. К.“ ЕООД, ЕИК:… ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.