РЕШЕНИЕ
№ 21229
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110118197 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Ищецът ... твърди, че с ответника имат сключен договор за изработка с предмет
производство и доставка на метална конструкция - укрепване на кулокранове за обект:
Многофункционална сграда с хотел, хотелски апартамент, търговски център и подземен
гараж .... Твърди, че в изпълнение на сключения договор ответникът му е платил аванс в
размер на 12266,95 лв. съгласно фактура №302/16.04.2020 г. Посочва, че след 24.04.2020 г.
започнал да получава по имейл датите, на които трябвало да достави елементите. Ищецът
сочи, че на 10.05.2020 г. получил имейл, в който били посочени промени в част от вече
изготвените детайли. В тази връзка ... твърди, че изпратило на ответника оферта
№2175/11.05.2020 г. на стойност 1149,20 лв., като последният потвърдил същата. Сочи, че на
09.06.2020 г. получил становище за преработката на още елементи, като на 19.06.2020 г.
изпратил на ответника оферта №2236 Р на стойност 2367,74 лв., за която получил
потвърждение. Ищецът твърди, че ответникът е поръчал определени изделия да бъдат
доставени на дата 13.07.2020 г., като на 10.07.2020 г. последният изпратил имейл до ищеца,
че работата се преустановява и поръчаните изделия не следва да бъдат доставяни. От тогава
до настоящия момент ответникът отказвал да получи и приеме изработените изделия. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 18 940,67 лв., ведно със
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на
сумата. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът .... подал отговор на исковата
молба. В него ответникът посочва, че искът е изцяло неоснователен, като твърди, че не е
налице изпълнение на договора от страна на ищеца. Отделно от това, посочва, че
представените Оферта № 2175 от 10.05.2020г. и Оферта №2236 Р от 19.06.2020г. не са
потвърдени. Твърди, че работата, която била възложена на ищеца, не е изпълнена нито в
качествено, нито в количествено отношение, а също така, че ищецът не е представил
документите, за които страните се били уговорили. Моли за отхвърляне на иска, като
неоснователен и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.266, ал. 1, вр с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на дължимото по договор за изработка възнаграждение. При предявен иск за
реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение по договор
за изработка в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало задължението за
плащане на уговорената цена, както и че изпълнил задълженията си по договора качествено,
а работата е приета от възложителя.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
По делото е представено „Възлагателно писмо за производство и доставка на
метална конструкция- укрепване на кулкранове“ за обект „Многофункционална сграда с
хотел, хотелски апартамент, търговски център и подземен гараж (...) с местонахождение ...“.
Съдът намира, че по делото не се спори между страните, че представеното възлагателно
писмо има характеристиките на договор за изработка с всички необходими елементи.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което със съвпадане
насрещните волеизявления на страните същият се счита валидно сключен и произвежда
съответни правни последици. Предвид на това и доколкото между страните не се спори
относно наличието на сключен договор за изработка, съдът намира, че е налице първата
изискуема предпоставка по чл.266, ал. 1 ЗЗД, а именно – наличието на валидно
облигационно отношение между страните.
Въз основа на сключения договор за изработка с посоченото от ищеца предметно
съдържание, за изпълнителя /ищец/ възниква задължение да изработи и достави на
посочения от ответника обект поетапно, по съгласуван между страните график елементите,
необходими за укрепването на кулкранове, а за възложителя /ответник/- да заплати
уговореното за извършената работа възнаграждение.
Уговорката между страните е била да бъде заплатено 50% авансово до 2 работни дни
след подписването на договора и 50% до 7 работни дни след доставката на материала на
обекта. Съдът намира, че видно от представена по делото фактура № ********** от
16.04.2020г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 12 266,95 без ДДС. Същото
2
обстоятелство не се оспорва и от ответника .....
Спорно между страните е обстоятелството дали уговорените елементи са били
изработени от ищеца и дали същите са били изработени качествено.
Относно направеното от ответника възражение за неизпълнение от страна на „... на
уговореното съгласно договора, в смисъл на некачествено изпълнение, настоящата съдебна
инстанция намира, че същото се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.
1 ЗЗД задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение възниква
след като работата, която е възложил на изпълнителя бъде прегледана и приета от него. В
този смисъл следва да се приеме, че изискуемостта на вземането на изпълнителя за
възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя. Предвид на това,
приемане има само, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично
или мълчаливо изразено заявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора.
Преди да приеме работата възложителят е длъжен да прегледа същата и да направи
възражения относно явните недостатъци. Ако поръчващият не направи такива
възражения, работата се счита приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД – с неуведомяването за
недостатъци – явни или скрити, се преклудира възможността на възложителя да реализира
отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение по чл.265 ЗЗД. За да може да
търси някоя от възможностите, предвидени в посочения законов текст, възложителят трябва
да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно
след откриване на видими недостатъци или появили се скрити недостатъци води до
преклудиране на правата по чл.265 ЗЗД. Законът не изисква конкретна форма, в която следва
да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е допустимо те да са
направени и само устно /виж например Решение № 202 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. №
4123/2013 г., ІІ т. о., ТК/. Настоящата съдебна инстанция намира, че видно от приложената
по делото писмена кореспонденция между страните ответникът е направил възражения
относно приложените към изработените елементи, документи, доколкото съгласно
сключения между страните договор „доставките ще се считат за изпълнени едва след
предоставяне на български език и при необходимост на английски на следните
документи…“. Съдът обаче намира на първо място, че видно от представената
кореспонденция изискуемите документи са били представени, а на второ място, че
изработеното от ищеца отговаря в качествено отношение на представената документация.
Заявеното от свид., че в предоставените документи са били налице непълноти не отговаря на
останалите събрани по делото доказателства, поради което същото се явява голословно
твърдение. Видно от представената и приложена по делото писмена кореспонденция между
страните при заявено от страна на ответника възражение, че документите са непълни,
ищецът е изпратил отново документите, като е заявил, че при нужда от допълнителни
корекции би могъл да отговори, стига същите да бъдат заявени своевременно. Предвид на
това, съдът намира, че макар и пълни и добросъвестно депозирани показанията на
свидетелката, дадени в съдебно заседание, се явяват изолирани такива, поради което съдът
не ги взе предвид при изграждане на вътрешното си убеждение. Обстоятелството, че
3
изработените от ищеца елементи отговарят на изискванията за качество се установява и от
изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза, която настоящата съдебна
инстанция кредитира изцяло. В своя разпит в съдебно заседание вещото лице е заявило, че
след извършен оглед на място е установило, че елементите, които са изработени от
изпълнителя напълно отговарят като качество на изпълнението на предписаното от
проектанта. В тази връзка, доколкото ищецът е изпълнил задължението си да изработи
поръчаното му в качествено и количествено отношение, съдът намира, че за ответникът е
възникнало задължението да заплати на същия уговореното възнаграждение съгласно
договора.
В подадената искова молба ищецът твърди, че изготвените от него на 100 % елементи
са били подложени на едностранна промЯ. от страна на проектанта, за която същият е бил
уведомен на дата 10.05.2020г. , както и след това на промЯ., за която е бил уведомен на дата
09.06.2020г. Ищецът твърди, че изискуемите от проектанта промени на изработените
елементи са били извършени от него, за което същият е уведомил ответникът .....
Настоящата съдебна инстанция намира, че обстоятелството, че преработките на вече
готовите елементи са били извършени, се установява на първо място, от приетото по делото
заключение на съдебно техническа експертиза, видно от което вещото лице е дало
категоричен и еднозначен отговор на въпроса дали преработките са били извършени, като
същото е посочило и конкретните действия по преработките, които ищецът е
извършил.Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено и отговарящо на поставените му въпроси в пълнота. Настоящият
съдебен състав намира, че даденото експертно становище се подкрепя и от събраните по
делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля , разпитан в съдебно
заседание, които съдът намира за обективни, логични и подкрепени от останалите събрани
по делото доказателства, поради което ги кредитира с доверие. В своя разпит пред
настоящия съдебен състав свидетелят е заявил, че е наясно със сключения договор за
изработка между ищеца и ответника, доколкото като служител на ищеца същият е
ръководил проекта за обект .... Пред съда свидетелят заяви, че е наясно с извършените
преработки, като разяснява на какво са се дължали същите. Съдът намира, че показанията на
свидетеля са добросъвестно депозирани, обективни и логични, доколкото същият е бил
служител в дружеството и се е занимавал основно с конкретния договор. Същите в едно с
изготвеното по делото заключение на вещото лице по СТЕ установяват в пълна степен
обстоятелството, че изисканите от ищеца преработки за били извършени.
От друга страна, ответникът в подадения от него отговор на искова молба е посочил,
че не е потвърдил представените от ищеца оферти за извършените преработки и в този
смисъл не следва да отговаря за същите. Съдът намира, че така твърдяното обстоятелство се
явява изцяло оборено от наличните по делото писмени доказателства. Доколкото между
страните са налице трайни търговски отношения, съдът намира, че приложимата в случая
разпоредба е тази на чл. 301 ТЗ, предвид, че кореспонденицята относно предоставените
оферти се е водила с лицето . Съгласно чл.301 ТЗ, когато едно лице действа от името на
4
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването. Следователно при узнаване на конкретното
действие и неговото неоспорване, е налице потвърждаване на действие без представителна
власт. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика – решение № 60027 от
06.08.2021 г. по т. д. № 2609/2019 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д.
№ 431/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и много други. Съдът
намира, че обстоятелството, че ответникът е бил уведомен за извършените преработки и
съответно за предоставените му за заплащане оферта №2175/10.05.2020г. за сумата от
1 149,20 лв. и оферта №2236 Р/19.06.2020г. за сумата от 2 367,74 лв. се установява от
представените и приети по делото писмени доказателства, а именно кореспонденцията по
имейл между страните. Видно от приложената на л.38 от делото кореспонденция ищецът е
уведомил ...., че дължимата сума е 15 783 лв. без ДДС, на което ответникът не се е
противопоставил. Отделно от това, че преработките са били извършени и ответникът е бил
наясно с това обстоятелство говори и изпратения от негова страна имейл, копие от което е
приложен на л.40 от делото, в който е посочено, че „за да бъдат приети всички елементи,
вкл. и преработените…“. Видно от същият изпратен имейл ответникът е бил уведомен за
предложената оферта, ,тъй като е посочил, че „сумата, която били одобрили е 33% от цялото
(1149,20 лв.)..“, което е сумата по фактура №2175/10.05.2020 г. Предвид изложеното, съдът
намира, че доколкото по делото не са представени доказателства относно своевременното
противопоставяне от страна на ответника на извършените действия, то същите се считат за
приети такива и за същият възниква задължение за заплащане на възнаграждението,
съгласно представените по делото оферти.
Относно размера на дължимото възнаграждение настоящата съдебна инстанция
намира, че съгласно сключения между страните договор ответникът е дължал 50 % цялата
стойност (24 533,90 лв.) , т.е. 12 266,95 лв. без ДДС заедно с извършените преработки за
сумите от 1 149,20 лв. без ДДС и 2 367,74 лв. без ДДС. В този смисъл общата сума на
дължимото от .... възнаграждение е 15 783,89 лв., без ДДС или 18 940,67 лв. с ДДС.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв,
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски предвид изхода на делото. Ищецът претендира разноски
съгласно представен по чл. 80 ГПК списък на разноски за адвокатско възнаграждение,
държавна такса, депозит за съдебно техническа експертиза и адвокатско възнаграждение
съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер общо
на 4044,25 лв. Относно искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 2105 лева и също
така за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно чл.7, ал. 9 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва
да уважи само искането за присъждане на възнаграждение съгласно договор за правна
5
защита и съдействие, доколкото видно от същия адв. А. е упълномощена да представлява
ищеца по конкретното гражданско дело и на същата не следва да се присъжда допълнително
възнаграждение за всяко съдебно заседание, поради което искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. следва да бъде оставено без уважение.
Относно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, доколкото предвид разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
фактическата и правна сложност на делото (проведени са три съдебни заседания,
представени са множество писмени доказателства, депозирана е писмена защита) същото се
явява съразмерно.
Направените от ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 87 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 266, ал. 1, вр с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ...., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ....,
сумата от 18 940,67 лв., представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение по
„Възлагателно писмо за производство и доставка на метална конструкция- укрепване на
кулкранове“ за обект „Многофункционална сграда с хотел, хотелски апартамент, търговски
център и подземен гараж (...) с местонахождение , по плана на , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.04.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ...., ЕИК , със седалище и адрес на
управление: , да заплати на ..., ЕИК , със седалище и адрес на управление: , сумата от
3544,25 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6