РЕШЕНИЕ
№885
гр.
Пловдив, 01.06. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на деветнадесети
май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора от ОП Пловдив Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно-наказателно дело
№ 418 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният
жалбоподател Н.С.Т. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител адв.П., обжалва Решение № 3 от 08.01.2020 г., постановено
по АНД № 893/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград, 4 наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0239- 000493
от 22.04.2019 г., издадено от Началник на РУ на МВР Асеновград, с
което на жалбоподателя Т. са наложени административни наказания глоба от 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
С касационната жалба се претендира отмяна на
решението на Районния съд с твърдение за неговата незаконосъобразност и
неправилност. Сочи се, че административното нарушение не е доказано от
обективна и от субективна страна и районният съд неправилно е счел, че случаят
на нарушение е немаловажен. В съдебно заседание жалбоподателят не се е явил и
не е изпратил представител. Депозирана е молба от пълномощника му, с която
касационната жалба се поддържа.
Ответникът
по жалбата РУ на МВР Асеновград, редовно призован не е изпратил представител и
не е депозирал отговор по касационната жалба.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Трифонова изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
потвърдил наказателното постановление, е приел за установено от фактическа
страна въз основа на разпита на двама свидетели и приетите писмени
доказателства по административната преписка, че жалбоподателят е управлявал
придобито от него МПС, което в двумесечен срок не е бил регистрирал, поради
което и служебно, по силата на чл.143, ал.5 от ЗДвП, регистрацията на
автомобила е била прекратена, както и че това деяние жалбоподателят е извършил
непредпазливо. Поради това и първоинстанционният съд
е счел, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя Т. и е изложил мотиви във връзка с преценката му за
немаловажност на случая, както и за законосъобразното определяне на наложените
административни наказания.
Настоящият
съдебен състав намира, че решението си първоинстанционният
съд е постановил при непълнота на доказателствата. Обстоятелството, че в
административно-наказателното производство тежестта на доказване е на
наказващия орган не освобождава съда от задължението да осигури разкриването на
обективната истина със средствата и по реда, предвидени в НПК, който се
прилага, съгласно чл.84 от ЗАНН в това производство, включително и чрез
събиране на доказателства от съда по негов почин с оглед извършване лична
проверка на всички обстоятелства, които са от значение за преценката относно
законосъобразността на наказателното постановление, съгласно принципа на
непосредственост, визиран в чл.18 от НПК.
В тази насока, според настоящия съдебен състав необоснована остава
преценката на районния съд относно това, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП
е доказано, както от обективна, така и особено от субективна страна и е
извършено виновно – непредпазливо от страна на жалбоподателя Т., като се има
предвид, че доказателства конкретно относно субективната страна на деянието не
са събрани и съответно обсъдени в мотивите на съда, постановил обжалваното
решение. С оглед характера на нарушението, за което е издадено наказателното
постановление, то за да е извършено същото, включително и от субективна страна,
е необходимо водачът на МПС да знае, че МПС е с прекратена служебно
регистрация. В тази връзка, ако лицето, което управлява МПС със служебно
прекратена регистрация е и негов собственик, както впрочем се твърди в
наказателното постановление, то такава представа у него ще е налице ако са
изтекли и два месеца от придобиването на МПС. За да се извърши подобна преценка
обаче, е нужно да се установи дали и кога жалбоподателят е придобил въпросното
МПС, дали е изпълнил задължението си да заяви пред контролните органи обстоятелството,
че е негов приобретател, срокът за което е
едномесечен /чл.145, ал.2 от ЗДвП/, съответно дали към момента на управление на
МПС е бил изтекъл и предвиденият в чл.143, ал.15 от ЗДвП, респективно чл.18б,
ал.1, т.10 от Наредба № I-45/24.03.2000
г. двумесечен срок от придобиването, в който, при неизпълнение на задължението
на собственика да регистрира превозното средство, служебно с отбелязване в
автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС. В случая съдът, разгледал жабата против наказателното
постановление, не е изискал нито справка за собственост на въпросния автомобил,
нито извлечение от автоматизираната информационна система относно статуса на
регистрацията му, за да се проверят посочените обстоятелства. Вместо това,
безкритично е приел наличието на установено нарушение въз основа само на
свидетелските показания, в които обаче не се съдържа конкретен отговор по
въпросите кога е било придобито МПС, кой го е придобил, кога е трябвало да се
заяви пред контролните органи придобиването на МПС, респективно кога е изтекъл
двумесечният срок, след който и при неизпълнение на задължението на собственика
настъпва служебно прекратяване на регистрацията, налице ли е в действителност
отбелязване на такова обстоятелство в автоматизираната информационна система и
кога, сиреч дали отбелязването, на което се позовават свидетелите е било
надлежно и коректно направено при наличие на основанията по чл.143, ал.15 от ЗДвП. В тази насока и с оглед твърдението в жалбата срещу
наказателното постановление, че нарушението не е било извършено виновно, съдът
е дължал и изясняване на тези обстоятелства, и мотивиран отговор на
възражението. Иначе, неоснователно е
изложеното в касационната жалба становище относно това, че е следвало да се
събират доказателства във връзка с уведомяването на жалбоподателя за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията, доколкото уведомяване е
предвидено в други различни хипотези на чл.143 от ЗДвП, но не и в хипотезата на
чл.143, ал.15 от ЗДвП, при която прекратяването на регистрацията настъпва при
предвиденото в закона изтичане на срок, а жалбоподателят е длъжен да знае
закона.
Несъбирането на доказателства, относими към пълното изясняване на фактите по делото и
съответно правилността на преценката на съда относно доказаността
на нарушението и конкретно от субективна страна, се явява основание за отмяна
на първоинстанционното решение и връщане на делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд поради постановяването му
в нарушение на съдопроизводствените правила с оглед
приобщаване към делото при новото му разглеждане на относимите
доказателства от значение за направата на крайни изводи.
Поради изложените съображения и на основание чл.222,
ал.2, т.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3 от 08.01.2020 г., постановено по АНД № 893/2019
г. по описа на Районен съд Асеновград, четвърти наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.