О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2060/13.7.2018г. 13.07.2018 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 16 –ти състав
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев гр.д. № 2661 по описа
на ЯРС за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на „Кумазит
Транс“ АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление : гр.Ямбол,ул.“Ямболен“ № 18,ет.2,представлявано от Изп.Директор
Николай Златанов Таргов,чрез пълномощник адвокат,със
съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ №
14,кантора 307, чрез адв.Кавалджиева-ЯАК, с искане за допускане на обезпечение на предявените срещу „СКС-55“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление с.Голям
манастир,общ.Тунджа,обл.Ямбол,ул.“Христо Ботев“ №
14,представлявано от Стоян Киров Стоянов
, четиринадесет обективно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 327,ал.1
ТЗ,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати общо сумата 51 316,70 лева – представляваща незаплатена цена на доставени
стоки за периода 20.12.2017 г. – 22.06.2018 г. в рамките
на трайно търговско отношение,съгласно издадените седем броя фактури,обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху цената
на доставените стоки за периода
20.12.2017 г. – 22.06.2018 г. в размер на общо 1158,14 лева,както и законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите , чрез налагане на запор на притежаваните от ответното
дружество ППС – седлови
влекач DAF се рег.номер У 81-44 АТ,ремарке
с регистрационен номер У 02-37 ЕК,седлови влекач MAN с рег.номер У 70-19 АТ,ремарке с рег.номер У 05-34 ЕК,седлови влекач MAN с
рег.номер У 39-50 АТ,ремарке с рег.номер У 04-55 ЕК и MAN с рег.номер У 04-85 АТ.
Молителя твърди, че страните са били в търговски
отношения,като с ответника в качеството му на купувач са сключвали сделки за
покупко-продажба на горива и други стоки,които са били предавани на ответника
към датата на фактурирането им. За всяка сделка покупко-продажба са издавани данъчни
фактури които са подписвани от двете страни. По част от фактурите са извършени
частични плащания,като по фактури с №№№ 13087/13.03.2018 год.,13181/15.04.2018
год. и 13208/30.04.2018 год. нямало извършени плащания.
Излагат се твърдения, че с
оглед изложеното на исковата молба,за тях възниквал правен интерес и
обезпечителна нужда,да се осигури възможността да осъществят правата си по
бъдещо решение на съда,което щяло да придобие изпълнителна сила в един
предстоящ момент,като към този момент не било ясно дали имуществото на длъжника
щяло да бъде достатъчно,за да осигури изпълнение на правата на бъдещото съдебно
решение. В този смисъл се твърди,че без обезпечаването на иска би било
невъзможно или би се затруднило осъществяването на правата им по решението.
Считат,че са налице
изискванията на чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на исковете им.
ЯРС, след
като обсъди исканията на молителката, с оглед на събраните по делото писмени доказателства, счита молбата
за частично основателна.
Съгласно ТР № 6/2013 год.
по тълкувателно дело № 6/2013 год. на ОС на Гражданска и Търговска колегия не
се извършва проверка за собственост при налагане на обезпечителна мярка запор
на движима вещ.
За да се допусне
обезпечение на предявения иск трябва да са налице всички изискуеми от
закона предпоставки-предявения иск да е
допустим,че е вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда.
С оглед очертания в
исковата молба спор настоящия състав намира,че първата от изброените
предпоставки за допустимост е налице. Исковете чието обезпечение се иска,са
осъдителни - четиринадесет обективно съединени осъдителни искове,с правно основание чл. 327,ал.1
ТЗ,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника за общо сумата от 51 316,70 лева – представляваща
незаплатена цена на доставени стоки
за периода 20.12.2017 г. –
22.06.2018 г. в рамките на трайно търговско отношение,съгласно издадените седем броя фактури,обезщетение
за забава в размер на законната
лихва върху цената на доставените
стоки за периода 20.12.2017 г. – 22.06.2018 г. в размер
на общо 1158,14 лева,както и законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите,като такъв иск е процесуално допустим.
Налице
е и вероятна основателност на иска,тъй като исковата молба е подкрепена с
достатъчно убедителни писмени доказателства.В същност в обезпечителното
производство вероятната основателност не е свързана с преценка съдебно
заявената претенция.Съгласно разпоредбата на чл.391 ГПК законът презюмира писмени доказателства,когато претенцията е
подкрепена с убедителни писмени доказателства / в случая доказващи
факта,пораждащ претендираното право /. В
производството по чл.389 ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в изцялост фактическата и правна страна на спора,нито да навлиза
в очертания от исковата молба спор по
същество,поради което преценката за вероятна основателност на иска е
обща,съобразно нуждите на обезпечителния процес и се извършва на базата на
изложените в исковата молба фактически твърдения и представените писмени
доказателства.В настоящия случай представените седем броя фактури за
незаплатена цена на доставените стоки за посочения период от време,подписани и
от двете страни са убедителни писмени доказателства,обуславящи допускане на
обезпечението.
Налице
е и третата предпоставка-обезпечителната нужда,т.е.,че ако не се допусне
обезпечение,за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни значително
осъществяване на правата на едно бъдещо позитивно за него решение.Последната
предпоставка произтича от целта на обезпечението,а именно-отнемане възможността
на ответника да предприеме действие с имуществото си и наличните парични
средства през времетраенето на процеса,които да накърнят правата на
ищеца.Обезпечителната нужда винаги е налице или най малко се предполага тогава,когато
се претендира от ответника заплащането на значителна сума пари,както е в
настоящия случай.
По
тези съображения съдът намира,че обезпечителната нужда е налице и искането за
налагане на обезпечителна мярка-запор на посочените ППС е подходяща по вид,за
да обезпечи тази нужда.
Предвид особеността на конкретните
взаимоотношения между страните обаче и нуждата от събирането на различен вид
доказателства, с оглед изясняването на спорните факти по делото, ЯРС счита, че
писмените доказателства по делото сами по себе си създават убеждение за
вероятна основателност на иска в пълния му или в конкретно определен частичен
размер / във връзка с разпоредбата на чл.394 ГПК/.
Ето защо съдът намира, че исканото
обезпечение следва да бъде допуснато при задължаване на ищеца да внесе парична
гаранция по реда на чл.391 ал.1 т.2 ГПК.
Размерът на гаранцията
следва да покрива евентуалните преки и непосредствени вреди за ответника в
случай на неоснователност на предявените срещу него искове, като с оглед
стойността на исканото обезпечение и срока, в който вероятно би приключил
съдебния спор между страните , ЯРС намира, че размерът на преките и
непосредствени вреди би бил в рамките на обезценяването на товарните автомобили
и пътните превозни средства и законната
лихва за забава върху стойността им, считано от настоящия момент до приключване
на делото, поради което определя гаранция в размер на 5247.48 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.389 и следв. ГПК, Я Р С
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПУСКА обезпечение на предявените от „Кумазит Транс“ АД,ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление : гр.Ямбол,ул.“Ямболен“ №
18,ет.2,представлявано от Изп.Директор Николай
Златанов Таргов,чрез пълномощник адвокат,със съдебен
адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ №
14,кантора 307, чрез адв.Кавалджиева-ЯАК,против
„СКС-55“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление с.Голям
манастир,общ.Тунджа,обл.Ямбол,ул.“Христо Ботев“ №
14,представлявано от Стоян Киров четиринадесет обективно съединени
осъдителни искове,с правно основание чл. 327,ал.1 ТЗ,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника за общо сумата от 51 316,70 лева – представляваща незаплатена цена на доставени
стоки за периода 20.12.2017 г. – 22.06.2018 г. в рамките
на трайно търговско отношение,съгласно издадените седем броя фактури,обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху цената
на доставените стоки за периода
20.12.2017 г. – 22.06.2018 г. в размер на общо 1158,14 лева,както и законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите , чрез налагане на налагане на запор на
запор на ППС – седлови влекач DAF се рег.номер У 81-44 АТ,ремарке с регистрационен номер У
02-37 ЕК,седлови влекач MAN с рег.номер У 70-19 АТ,ремарке с рег.номер У 05-34 ЕК,седлови
влекач MAN с рег.номер У 39-50 АТ,ремарке с
рег.номер У 04-55 ЕК и MAN с рег.номер У 04-85 АТ , срещу
представянето от молителя на гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД .
ОПРЕДЕЛЯ размер на гаранцията в размер на 5247.48 лв.
Да се издаде обезпечителна
заповед на „Кумазит Транс“ АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление : гр.Ямбол,ул.“Ямболен“
№ 18,ет.2,представлявано от Изп.Директор Николай
Златанов Таргов,чрез пълномощник адвокат,със съдебен
адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ №
14,кантора 307, чрез адв.Кавалджиева-ЯАК след
надлежно удостоверяване на внасянето на определената от съда гаранция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ЯОС в едноседмичен срок, който за молителя
тече от съобщението
на съда, а за ответника
- от деня на връчване на
съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: