№ 163
гр. С.З., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и трети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Диана Д. И.а
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901228 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба ,предявена от С. ЗЛ. АС., с
ЕГН: **********, представляван от своята майка и законен представител ЗЛ.
АС. АНДР., с ЕГН: **********, двамата с адрес: обл. С.З., общ. Г., с.П., ул.
*** чрез адв. Р.М., Адвокатска колегия С., против: ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: обл. С., общ. ***, с правно основание:
чл.432. ал.1 КЗ вр. чл.429. ал.1« т.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска: 70 000
лева - главница.
В исковата молба се посочва, че на 17.10.2020 г., около 12:00 часа, на
главен път 11-55, км. 72+800, в района на с. К., общ. Н.З., водачът СТ. К. К. на
лек автомобил марка и модел „Нисан Терано 2“, с per. № ВТ 6310 КК, поради
движение с несъобразен скорост със състоянието на пътя /мокра пътна
настилка/ и релефа на местността в посока от гр. Н.З. към гр. Г., навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира челен удар с правомерно
движещия се там лек автомобил марка и модел „Деу Ланос“, с per. № СТ 5712
АВ, управляван от В.Я.в В., с което реализира ПТП. При инцидента тежко е
пострадал пътникът в лекия автомобил „Дау Ланос“, с per. № СТ 5712 АВ - С.
ЗЛ. АС..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 106/17.10.2020г. Образувано е и досъдебно производство № 48-СЛ-1-
4, по описа на Военно-окръжна прокуратура - С..
Сочи се, че след злополуката С.А. е транспортиран до МБАЛ „Д-р И.“ АД -
гр. С., с работна диагноза: вътрешен кръвоизлив, натъртвания, охлузни рани.
Приет е в Отделението по неврохирургия в увредено общо състояние със
загуба на съзнание за неопределено дълго време, силни болки, охлузвания и
отоци в областта на главата, отпуснатост и сънливост. Назначени са му
различни изследвания и прегледи, от които са установени: охлузвания и
1
отоци по главата, заема пасивно положение в леглото, фрактура на
окципитална и париетална кост в ляво; десностранен максиларен синуит и
други. Поставена му е диагноза: Счупване на свода на черепа; Контузио ет
комоцио церебри; Фрактура базеос крании; Загуба на съзнание за
неопределно дълго време. На пострадалия е предписана терапия за
стабилизиране на общото състояние, като на 22.10.2020 г. ищецът е изписан
от болничното заведение с дадени указания за хранително-диетичен режим.
Посочва се, че пътният инцидент е причинил на С.А. внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. Силно е ограничил
социалните си контакти и отказва да общува и да споделя игри с други деца
поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от фрактурите на
главата. Все още се оплаква от виене на свят и главоболие. Изцяло е
променен начинът му на живот. Невъзможността да излиза и да се среща с
други деца го прави затворен и тревожен. Оплаква се от дискомфорт и
болезненост в областта на лицето и тила. При по-голяма физическа активност
страда от болки в главата, замайване и нестабилност в походката. Оплаква се,
че светлината го дразни и предпочита да стои на тъмно. Страда от
затруднения да се концентрира и при продъжителна придвижване се оплаква
от лесна уморяемост, отпадналост и бодежи в очите.
Твърди се, че изживеният стрес от произшествието рефлектира върху
общото му емоционално състояние. Отрицателно е повлиял инцидентът върху
крехката му детска психика. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, с
честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на
безпокойство и притеснение, особено когато остава сам. Променен е след
преживяното ПТП, като при вида на МПС започва силно да плаче. Отказва да
се качи в автомобил. Станал е плах и често се разстройва, когато види по
телевизията лек автомобил. Станал е тревожен и по-чувствителен от преди.
Не е толкова експресивен и активен, както преди злополуката. Станал е
мълчалив и свит. Травмирана е психиката му от изживения ужас при
катастрофата, последвалите болки от травмите и лечението.
Твърди се също, че към настоящия момент страданията продължават, като
възстановяването му все още не е приключило. В исковата молба се посочва,
че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
справката, извършена на страницата на Информационен център към
Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал
лек автомобил марка и модел „Нисан Терано 2“, с per. № ВТ 6310 КК, който е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със ЗАД „О.” АД, с полица №
BG/23/120001362014, валидна до 22.05.2021г.
Сочи се, че съгласно чл.380 от Кодекса за застраховането - лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е
всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС
пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
2
претърпени вреди.
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното
обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да
бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице,
т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.
В исковата молба се посочва, че във връзка с това на 03.12.2020 г. ищецът
отправил извънсъдебна молба-претенция до застрахователя на отговорния за
ПТП водач - ответника ЗАД „О.“ АД, с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх.№
ЦУ99-8586/03.12.2020г. Към настоящия момент въпреки, че е изтекъл
законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
поражда правния интерес на основание чл.432, ал.1 КЗ от предявяването на
настоящата претенция по исков ред.
Сочи се, че с оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за
настъпилото ПТП на 03.12.2020 г. с извънсъдебната молба претенция, то от
този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендиралата сума
следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Предвид горното, моли съда да осъди ответника ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***,
да заплати на ЗЛ. АС. АНДР., с ЕГН: ********** като майка и законен
представител на С. ЗЛ. АС., с ЕГН: **********, както следва:
- обезщетение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ - главница,
която счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от С.А. болки и страдания, в резултат на причинените му
телесни увреждания, при ПТП от 17.10.2020г.;
- законната лихва за забава върху претендираната главница по т.1 от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебната
молба-претенция на 03.12.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди;
- направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
Моли на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови неприсъствено
решение срещу ответника, ако той не изпрати представител в първото по
делото заседание, не е взел становище по исковата молба и не е поискал
разглеждането на делото в негово отсъствие.
В случай, че на първото по делото заседание, не се яви представител на
ищеца, моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответникът ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, оспорва изцяло предявеният иск за
неимуществени вреди - по основанието му и с оглед предявения му размер,
счита същия за недължим и прекомерно завишен. Оспорва всички твърдения
3
на ищцовата страна, направени с исковата молба. Исковете са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно
завишени по размер. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 477, ал. 1 КЗ
и във връзка с чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е
необходимо да съществуват кумулативно следните положителни
предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден
застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно
поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина.
Твърди, че в конкретния случай не са налице всички елементи на
фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не
следва да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата и предявените
срещу ЗАД „О." АД искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
На първо място оспорва изключителната вина на водача С.К. за
причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.
300 от ГПК. На следващо място оспорва механизма на настъпилото ПТП, тъй
като по делото не са представени доказателства за механизма на възникване
на процесния инцидент. Счита, че описания в исковата молба механизъм не
отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е
изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП,
описан в исковата молба.
Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина
на водача на застрахованото в ЗАД „О." АД МПС. Счита, че в конкретния
случай вина за получените увреждания има и пострадалият, защото не е бил с
поставен предпазен колан.
Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от една страна
от пострадалия С. ЗЛ. АС., който не е бил с поставен обезопасителен колан, с
което е допринесъл за настъпване на вредните за него последици.
Пострадалият се е возил в процесния автомобил, без правилно поставен
обезопасителен колан, като по този начин тялото му свободно се е движило в
купето на автомобил в момента на ПТП, и по този начин се е удряло в
повърхности в купето на автомобила и е допринесъл за получените от него
наранявания. На следващо място, към момента на настъпването на
процесното събитие пострадалият е бил на четиригодишна възраст и е
следвало да пътува върху специална обезопасителна седалка, която да
задържи тялото му на място при настъпване на ПТП. Поддържа, че стига по
отношение на малолетния да бе положена нужната родителска грижа, то не
биха настъпили твърдените вреди. Приносът на пострадалия е основание за
намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51,
предл. 2-ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалият е създал реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от
своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно
4
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при
доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява,
съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се
докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този
случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно
завишени по размер. Счита размера на иска, предявен по чл.432, ал. 1 във вр.
с чл. 429, ал. 1. т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) във връзка с чл. 86, от
ЗЗД, за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе
съображения.Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното
ПТП, търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните
размери на застрахователно обезщетение от 70 000 лева. Счита, че ищеца не
доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават предявения
размер на обезщетение от 70 000 (седемдесет хиляди) лева. Счита размера на
исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД,
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по
смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, счита, че
размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на
пострадалия. Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е
достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение №
739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., Ill г. о., ГК, докладчик
председателят Т.М.).
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск.На отделно основание, счита
иска по акцесорния иск за неоснователен, от момента ,от който се
претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „О." АД не е изпаднало в забава и
не дължи лихва върху претенцията. Моли съда да има предвид, че
отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.
С оглед гореизложеното, счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЗАД „О.“ АД, поради което, моли съда да
приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло
като такива. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
В допълнителна искова молба ищецът прави уточнение и допълнение на
исковата молба, като посочва, че след претърпяното ПТП и при осъществения
на пострадалия преглед в МБАЛ „Д-р И.“ АД- гр. С., освен описаното в
исковата молба, е установено, че детето е сомнолентно, отклонява поглед
надясно, неврологичният му статус е „обнубилиран“, ГКС- 14т., Мудни ЗФР с
изокория. При прегледа е установено наличието на малка хиперденсна зона в
ляво париетално- наличие на контузионно огнище с хеморагия. Освен
описаните в исковата молба увреждания, твърди се, че в резултат на ПТП
5
ищецът е претърпял и Черепно-мозъчна травма с множество охлузвания и
контузии на главата и Травматична субарахноидна хеморагия. Освен това
след произшествието пострадалият има белези по тялото, основно в областта
на главата, които са останали по тялото на ищеца и са загрозяващи, поради
което той изпитва притеснение от същите.
По отношение на описания в исковата молба механизъм допълва, че
процесното ПТП, освен поради движение с несъобразена скорост със
състоянието на пътя /мокра пътна настилка/ и релефа на местността
(нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП), е настъпило и поради нарушаване от
водача СТ. К. К. на правилата за движение регламентирани в чл. 5, ал. 1, т.1,
чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДвП.
Счита за напълно неоснователни възраженията на ответника относно
механизма на настъпване на процесното ПТП, тъй като с исковата молба е
представено писмено доказателство, а именно Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 106/17.10.2020г., който по своята същност представлява
официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съгласно Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.,
ТК, I т. о. на ВКС. Официалният свидетелстваш документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както
е отразено в този документ. В този смисъл, в практиката на ВКС е застъпено
становището, че когато ПТП не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице, съставило протокола, последният се ползва с
доказателствена сила за констатираното положение на участвалите в
инцидента моторни превозни средства, пострадалите лица и водача.
Сочи, че също така във връзка с образуваното ДП № 48-CЛ-I-4, по описа на
Военно-окръжна прокуратура-С. е образувано НОХД № 15/2021г. по описа на
Военен съд-С. е приключило с влязла в законна сила на 05.08.2021г. присъда.
Със същата водачът СТ. К. К. е признат за виновен за това, че на 17.10.2020г.,
в 11:45ч., на км. 72+800 от главен път П-55, при управление на л.а. марка
„Нисан“, модел „Терано II“, с per. № ВТ 6310 КК, с посока на движение от гр.
Н.З. към гр. Г., в зоната на десен завой, нарушил правилата за движение по
чл. 5, ал.1, т.1, чл. 15, ал.1, чл. 16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и чл. 25, ал.1 и 2 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил четири средни телесни повреди на
повече от едно лице, след което направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалите, с което е осъществил състава на
престъплението по чл. 343а, ал.1, буква „б“, вр. с чл. 343, ал.З, б. „а“, вр. чл.
342, ал.1 от НК.
С оглед на влязлата в сила присъда, моли съда на основание чл.300 от ГПК
да приеме за безспорни следните обстоятелства по делото, а именно:
извършеното деяние от водача СТ. К. К., неговата противоправност и вината
на дееца, механизма на процесното ПТП, както и че в резултат на същото са
причинени телесни увреждания на пострадалия С. ЗЛ. АС..
На следващо място поддържа подадената искова молба в предявения й
размер. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
6
"справедливост", като не се касае за абстрактно понятие, а такова, преценката
на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда. Такива обективни
обстоятелства при телесните наранявания са броя, вида и тежестта на
получените от ищците травматични увреждания, проведеното им лечение,
продължителността на възстановителния и лечебния период, интензитета на
търпените болки, претърпените негативни битови неудобства и емоционални
изживявания, последиците за здравето. От значение са също възрастта на
увредения към момента на произшествието, болките и страданията, които е
претърпял в резултат на ПТП, Съдът съобразява и конкретната икономическа
обстановка в страната като цяло към момента на ПТП - като отправна точка
при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на
обезщетения от съответното естество към датата на ПТП.
Сочи, че болките и страданията, които ищецът е претърпял и продължава
да търпи в резултат на преживяната злополука, това че в резултат на
претърпяното ПТП е получил сериозни увреждания, причинили му внезапно
и неочаквано увреждане на здравето на толкова крехка възраст- едва 4
годишен, изключително силните и нетърпими болки и страдания, това, че
след процесното ПТП се нуждае непрекъснато от чужда помощ и грижи,
обстоятелството, че са настъпили съществени промени и в емоционалното му
състояние, станал е силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, са
обстоятелства, които са релевантни за размера на застрахователното
обезщетение и следва да бъдат взети предвид.
В този смисъл счита, че размерът на търсеното обезщетение е съобразен
както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
така и с константната съдебна практика по сходни казуси.
Категорично оспорва твърдението на процесуалния представител на
ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване
от страна на пострадалия - С.А., като се твърди, че същият е допринесъл за
причиняване на вредоносния резултат, тъй като според ответника „не е бил с
поставен обезопасителен колан“, както и че „стига по отношение на
малолетния да бе положена нужната родителска грижа, то не биха настъпили
твърдените вреди“, тъй като според ответника пострадалият е следвало да
пътува върху специална обезопасителна седалка, която да задържи тялото му
на място при настъпването на ПТП. Оспорва тези възражения, тъй като
същите не съдържат конкретни твърдения за факти, а почиват изцяло на
предположения, без да са подкрепени с каквито и да е доказателства.
Твърди, че застрахователят е в правото си да прави всички възражения,
които се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение - в това
число и че е налице съпричиняване, с цел изключване на отговорността му
към увреденото лице. Това е част от неговата защита. Тази защита обаче
изисква предприемането на определени процесуални действия, но във всички
случаи възражението за съпричиняване следва да бъде доказано по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела в процеса. Към настоящия момент тези твърдения на
ответника остават напълно голословни и неподкрепени с никакви обективни
7
факти и доказателства.
На следващо място, за акцесорния иск за присъждане на законна лихва
счита, че следва да намерят приложение законовите положения, намерили
отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са
обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и
акцесорния.
Счита, че следва да се посочи, че с разпоредбите на чл. 493, ал.1, т.5, във вр.
с. чл. 429, ал.2, т.2 и ал.З от КЗ, законодателят е регламентирал, че
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива и лихвите за забава на
застрахования, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователно събитие или от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В тази връзка, поддържа така претендираната законна лихва за забава върху
претендиралото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица т.е.
03.12.2020г.
С допълнителния отговор, депозиран по делото, ответникът поддържа
подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в него. Относно
направените от него възражения посочва, че същите се основават на трайната
съдебна практика на ВКС. Поддържа наведеното възражение за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат, по отношение на което е ангажирал
доказателства.
Поддържа възражението си, относно обстоятелството, че за пострадалия не
са налице всички твърдяни увреждания описани в исковата молба.Поддържа
възражението, че предявените искове са прекомерно завишени и не отговарят
на критериите за справедливост, за което са ангажирани доказателства и
доказателствени искания.Поддържа направеното възражение относно
претендираните от ищцовата страна лихви.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. чл.432,
ал.1 във вр. чл.429, ал.1, т.1, във вр. с ал.3 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
По делото не е спорно , че към датата на настъпилото пътнотранспортно
произшествие 17.10.2020г е налице валидно застрахователно
правоотношение, обезпечаващо отговорността на водача на лек автомобил
„Нисан Терано II“ с per. № ВТ 6310 КК, обективирано в застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите полица № BG/23/120001362014.
Съгласно Присъда №1 на Военен съд С. по НОХД 15/2021г С.К. е признат
за виновен, за това че на 17.10.2020г в 11.45ч, на километър 72-800 от главен
път II-55, при управление на лек автомобил марка “Нисан Терано II“ с per. №
ВТ 6310 КК с посока на движение от гр. Н.З. към гр. Г., в зоната на десен
завой, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 15,
8
ал.1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20 ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и от ЗДвП, от което
настъпило ПТП с лек автомобил “Деу“ модел “Ланос“ с per. № СТ АВ,
собственост на и управлявано от В.Я. В. от с. П., общ. Н.З., в резултат на
което по непредпазливост причинил четири телесни повреди на повече от
едно лице, включително на С. ЗЛ. АС. на 4 години, пътник във втория
автомобил, след което направил всички зависещо от него за оказване помощ
на пострадалите. Съгласно мотивите на постановената и влязла в сила
присъда на С. ЗЛ. АС., на 4 г. е причинена черепно-мозъчна травма, протекла
в началото с пълна загуба на съзнание за сравнително кратък период от време,
представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, а също
и закрито линеарно счупване на костите на черепния свод и контузии на
меките тъкани. Съгласно разпоредба на чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд обвързва гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието относно обстоятелството
настъпило ли е деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
В хода на производството е назначена комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза. Видно от експертното заключение лек автомобил
„Нисан Терано II“ се е движел в посока от гр. Н.З. към гр. Г. със скорост от 54
км/ч. Движението се е осъществявало в условията на мокра настилка след
дъжд. Платното за движение е била разделено от две пътни ленти, разделени с
непрекъсната разделителна линия. Мястото на настъпване на ПТП е в зоната
на десен завой и наклон при спускане. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил при тази скорост била 42метра.В същото време в обратна посока
се е движил лек автомобил „Деу Ланос“ със скорост на движение около 41
км/ч. Опасната му зона за спиране при тази скорост на движение била 26
метра. В зоната на десния завой водачът на лек автомобил „Нисан Терано“ е
допуснал навлизане в насрещната лента за движение. Навлизането в
насрещната лента е била на разстояние от около 13 метра от геометричното
разположение на автомобила към мястото на удара. В този момент
автомобилът „Деу Ланос“ е бил на около 10 метра от мястото на удара или
дистанцията помежду двата автомобила е била около 23 метра. Водачът на
лек автомобил , Деу Ланос“ е възприел навлизащия в неговата лента за
движение лек автомобил „Нисан“. За времето на движение на автомобила
„Нисан Терано“ в насрещната лента водачът на лек автомобил „Деу Ланос“ е
нямал техническа възможност да предотврати удара.
Настъпил челен удар между двата автомобила „Нисан Терано“ и „Деу
Ланос“ в лявата лента /лентата на движетие на „Деу Ланос“/, съответно
между челната лява част на „Деу“ с челната лява част на “Нисан“. Мястото на
удара е определено на базата оставените протривни следи. При този удар
автомобилът „Нисан Терано“ е продължил движението си напред и надясно
спрямо неговата посока, като е настъпила ротация около вертикалната ос, в
посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Автомобилът „Деу
Ланос“ е продължил движението си назад и надясно спрямо неговата посока,
завъртайки се минимално около вертикалната ос, в посока обратна на
часовниковата стрелка, гледано отгоре.
Според експертният извод техническата причина, довела до възникване на
9
ПТП е навлизането на лекия автомобил „Нисан Терано“ в насрещната лента
за движение при наличие на насрещно движещ се автомобил. Технически
правилно е водачът на „Нисан Терано“ да контролира непрекъснато
автомобила и запази движението си по дясната лента за движение.
Навлизането в насрещната лента е в резултат от конкретни действия на
водача и не се е дължало на внезапно възникнала техническа неизправност.
Пострадалият С. ЗЛ. АС. на 4 години към момента на ПТП е получил
счупване на черепа. Установява се, че се касае до счупване на две кости на
черепа - тилна и теменна кост. При пътнотранспортно произшествие С.А. е
получил тежка контузия на мозъка. Диагностицирано е контузионно огнище в
мозъка, кръвоизлив под паежинната мозъчна обвивка. Според експерта
обичайната продължителност на оздравителния процес при такава травма
продължава обикновено между три и шест месеца, като в първия месец детето
е изпитвало значителни болки и страдания.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелка Ж.С.- баба на С.А.,
установява, че детето се е оплаквало от болки в главата и краката след като е
изписано от болницата и по време на домашното му лечение. Виело му се
свят. Гледало с очите накриво. Близките го подканяли да се разходи до
портата на двора, а детето отказвало тъй като му се виело свят. Не са в
противоречие с тези гласни доказателства и показанията на свидетелката
М.С.,която също е баба на С.А.. След като изписали С. от болницата и го
прибрали вкъщи, детото имало оплаквания, че му е лошо. Същата
наблюдавала как детето както стояло право, и се свлякло на земята.
Споделило, че му станало лошо на главата и затова паднало само на земята.
Оплаквало се от главоболие, „очите му били накриво“.
Причинената травма на мозъка, придружена с фрактура на две черепни
кости на четиригодишното дете С.А. е довела до промяна в ежедневието на
детето. Видно от свидетелските показания С., без да е провокиран от нещо, се
нервирал и започвал да вика.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др. Пострадалият е четиригодишно дете и е получило тежко
травматично увреждане - счупване на две кости на черепа, съпроводено с
травма на мозъка. Предприето и консервативно лечение за счупването на
черепните кости със спазване на леглови режим, тъй като не е имало
разместване на кости.В резултат на описаното пътнотранспортно
произшествие С. ЗЛ. АС. е получил черепномозъчна травма, изразяваща се в
охлузвания и отоци по главата, счупване на тилната и теменната кост в ляво,
контузия и сътресение на мозъка, кръвоизлив под паежинната мозъчна
10
обвивка.
Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза/в
нейната медицинска част/ описаната черепномозъчна травма се преценя по
признака разстройство на здравето, временно опасно за живота. Травмата е
със значително изразена тежест, съпроводена с болки и страдания.
Оздравителният процес при такава травма според ВЛ продължава обикновено
между три и шест месеца, като в първия месец детето е изпитвало значителни
болки и страдания. От експертното заключение се установява още,че към
настоящия момент са налице оплаквания, които биха могли да са във връзка с
претърпяната травма, за което е необходимо понататъшно проследяване в
клиничен аспект от специалист психиатър и неврохирург. Към момента на
настоящия преглед не се установяват отклонения в здравословното състояние
на С. ЗЛ. АС. и видими остатъчни увреждания.Заключението на назначената
по делото експертиза е категорично,че е налице причинно следствена връзка
между преживяното ПТП, извършените прегледи и изследвания и получените
от ищеца увреждания.
Автотехническия експерт дава заключение,че по делото няма данни за
наличие на специална обезопасителна седалка. При ползвана специална
обезопасителна седалка травматичните увреждания не биха се получили.
Съгласно данните по делото пострадалият С.А. е бил на задната седалка зад
водача. В медицинската документация липсват данни за следи, белези и
наранявания по тялото на ищеца, които са характерни и се получават при
правилно поставен предпазен колан.
От експертното заключение се установява,че ръстът на пострадалия не
предполага ефективно действие на предпазен колан,а по делото няма данни за
наличие на специална обезопасителна седалка.
Болките и страданията са били най-интензивни през първия месец след
травмата и след това започват да отшумяват.Няма данни, по които да се
прецени дали е пострадалият да е спазил лекарските предписания или не.
Ответното дружество въвежда възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете,
което е допринесло за настъпването му поради неупражнена грижа от
неговата майка. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 8 Закона за закрила на
детето, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които
полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до
дванадесетгодишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното
физическо, психическо и нравствено развитие.Задължението на родителя да
упражнява надзор върху малолетното дете е законово регламентиран,поради
което неупражнения от майката на пострадалото дете родителски надзор в
момента на настъпване на процесното ПТП е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
С оглед на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав,намира,че предявеният иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди е основателен до размера на 70 000 лв., която сума
съдът счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за
11
претърпените от С.А. болки и страдания, в резултат на причинените му
телесни увреждания, при ПТП от 17.10.2020г.,но следва да се приеме,че е
налице съпричиняване за настъпването на вредоносния резултат,а именно-
50%,поради което същият следва да бъде уважен до размера на 35 000 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения размер води до
основателност и на акцесорната претенция. , Законната лихва върху сумата на
главното вземане следва да бъде присъдена,считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, т.е. от 03.12.2020г.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. С
оглед уважената част от исковата претенция на адв. Р.М. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 1578 лв.-съобразно
уважената част на исковата претенция. Съдът намира за основателно
възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника като същото следва да бъде
редуцирано до размера на 3156 лв. предвид Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Предвид отхвърлената част на
исковата претенция на ответното дружество следва да бъде заплатена сумата
2288,90 лв.-разноски по делото.Съобразно уважената част на иска ответникът
следва да заплати сумата 1400 лв.-ДТ,както и сумата 310,75 лв.–разноски по
делото съобразно уважената част на исковата претенция.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: обл. С.,
общ. *** да заплати на ЗЛ. АС. АНДР., с ЕГН: **********, с адрес: обл.
С.З., общ. Г., с.П., ул. *** в качеството на майка и законен представител на
детето С. ЗЛ. АС., с ЕГН: **********, сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от С.А. болки и страдания, в резултат на причинените му
телесни увреждания, при ПТП от 17.10.2020г.; ведно със законната лихва за
забава върху претендираната главница от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебната молба-претенция на
03.12.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението за
неимуществени вреди като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 35
000 лв. до прететендирания размер от 70 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: обл.
С., общ. *** да заплати на адв. Р.М. от АК-С. адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 1578 лв.-съобразно
уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗЛ. АС. АНДР., с ЕГН: **********, с адрес: обл. С.З., общ. Г.,
с.П., ул. *** в качеството на майка и законен представител на детето С. ЗЛ.
АС., с ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: обл. С., общ. *** направените по делото разноски в
размер на 2288,90 лв.-съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: обл. С.,
общ. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
сумата от 1400 лв.за държавна такса, както и сумата от 310,75 лв.–за
възнаграждение на вещи лица платена от бюджета на съда, съразмерно с
уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
13