Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна
Ширванян
Наталия Дичева
при секретаря Деница Кръстева, с участието на
прокурора Силвиян И.
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян, к.адм. дело № 1936 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД срещу Решение № 828/19.06.2022г.
постановено по НАХД № 20213110205344/2021г. по описа на ВРС, 32 състав, с което е потвърдено НП № 23-0001363/09.09.2021г. издадено от Главен инспектор в
отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“.
В касационната жалба и в уточнение към касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. В касационната жалба се оспорва материалната законосъобразност на въззивното решение с довод, че в НП липсва ясно и пълно описание на фактите относно деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Касаторът намира, че е неправилен извода на съда, че е изпълнена в целият й обем формулировката дадена относно нарушението в НП, а именно че дружеството „не е организирало труда на водача“, тъй като не е посочено конкретното действие или бездействие, в което се състой липсата на организация на труда на водача и това е пречка за организирането на защитата на касатора. Цитира съдебна практика на АдмС Варна в същата насока – решения постановени по кнад №№ 197/2022г.; 165/2022г. и 622/2022г. Намира, че неправилно е установено мястото на извършване на нарушението на съображението, че назначенията до които е пътувал водачът на МПС са извън гр.Варна. Намира за неправилен извода на ВРС, че при наличието на тахограф в МПС, работодателят е имал възможност да проследи движението му в реално време. Намира, че предвид липсата на конкретно описание на фактите в НП не е могъл да организира защитата си и да представи доказателства за брой МПС, численост на персонала, графици на работното време, обем работа, срочност на изпълнение на договорите и извършени проверки от работодателя. Намира, че неправилно е разпределена доказателствената тежест в административнонаказателното производство.
Ответникът, в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 828/19.06.2022г. постановено по
НАХД № 20213110205344/2021г. по описа на ВРС, 32 състав, с което е потвърдено НП № 23-0001363/09.09.2021г. издадено от Главен инспектор в
отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“. С НП на
„ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр.) е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000лв. за
нарушение на Чл.10, §2, изр.първо, предложение второ от Регламент (ЕО)
561/2006г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006г. във вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
За да
постанови обжалвания съдебен акт , РС-Варна е възприел следната фактическа
обстановка: на 04.06.2021г. е приключила проверка по отношение на дейността на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД, притежаващо лиценз на
Общността за превоз на товари. В хода на проверката били изискани документи,
удостоверяващи извършените от дружеството превози. Въз основа на представените
документи е установено, че С.Р. Е. е назначен на длъжност водач на товарен
автомобил на дружеството. Въз основа на извлечена информация от дигиталната
карта на водача и пътен лист № 1164 е констатирано, че на 29.01.2021г. г-н Е. с
влекач марка „Скания“ от кат №3, с рег.№ В ** ВТ, с монтиран дигитален
тахограф, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г. е осъществил обществен
превоз на товари с посоченото превозно средство, като в нарушение на Чл.7, изр.
1 от Регламента след 4.5 часа управление на същия не е осигурено ползване на
прекъсване поне от 45 минути или алтернативно прекъсване от поне15 минути
последвано от прекъсване от поне 30 минути, като му е било осигурено прекъсване
от 15 минути, последвано от прекъсване от 17 минути, не от 30 минути.
Въз основа
на констатираното бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал
НП.
Според
предходната съдебна инстанция АУАН и НП са валидни актов, издадени от компетентни орган и при спазване на
предвидените от чл.42 и чл.57 от ЗАНН изисквания за форма. Решаващият съд е
приел, че релевантните относно съставомерността на деянието факти се установят
от доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното
производство. При горните констатации и изводи съдът, след излагане на
съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН към деянието, потвърдил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на районния валидно и допустимо -
постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона
правомощия.
В даденото
описание на нарушението в АУАН и в НП точно и ясно е посочено, че наказаното
дружество не е организирало труда на водача Е. при извършване на обществен
превоз на товари, конкретизиран с дата на превоза и вид на превозното средство,
по такъв начин, че водача да спазва времето на почивка, индивидуализирано по
период и продължителност на времето на управление.
При съпоставка на даденото описание на
нарушението в АУАН и в НП с посочената административнонаказателна разпоредба се
налага извод, че административнонаказателното обвинение има необходимия обем данни
откъм обективна страна на нарушението т. е. същото отговаря на нормативно
зададените признаци на правонарушение по чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр. Новелата на тази правна норма
гласи следното: „Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и
почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари,
включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция
1000 лв.
В
допълнение към правната квалификация на деянието наказващият орган правилно е цитирал
предписанието на чл. 10, § 2 от Регламент № 561/2006 г, съгласно който транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.
Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни
проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия
регламент."
Тази
правна норма не е самоцелно законодателно решение, защото обслужва идеята по
гарантиране спазването на времето за управление и времето за почивки на водачи,
осъществяващи автомобилен право на пътници и товари. За постигане на тази
легитимна цел се въвеждат задължения за различни адресати - не само към
водачите, но и към техните работодатели.
В
контекста на изложеното нормативната уредба дава свобода на транспортните
предприятия в избора на средства при организиране полагането на труд от
водачите, отчитайки специфика, обем на тяхната дейност, но мерките следва да
осигуряват спазване на продължителността на времето на управление и на времето
за почивка на водачите.
В настоящия
случай превозвачът представя само „програма за провеждане на начален инструктаж “, но не и писмени документи за реално провеждане на
такъв инструктаж точно на водача Е. ,
удостоверено с полагане на негов подпис в книгата за начален инструктаж . Наказаното дружество
не представя и никакви данни за извършването на редовни проверки на водача .
При
систематичното тълкуване на чл.10, §2 във
връзка с §1 от Регламента се налага извод, че организирането на работа на
водачите от транспортното предприятие по спазване на този общностен акт включва
и задължение да не плаща на водачите, които са наети от него или са
предоставени на негово разположение, никакви възнаграждения, дори под формата
на премии или добавки към заплатата, свързани с пропътуваните разстояния,
скоростта на доставката и/или количеството превозени товари, ако такова
възнаграждение е от естество да застраши безопасността на движението по
пътищата и/или насърчава нарушение на настоящия регламент. Доказателства за подобна деятелност не се представят
от наказаното дружество.
На
следващо място, според чл. 17 и 18 от Наредба Н-3/07.09.2009г. освен карта на водача, контролна карта , се издава и карта за
дигитални тахографи на превозвача. Притежанието
на такава карта според предписаните на чл.1, б.й“ от Регламент № 165/2014 г.
позволява достъп на транспортното предприятие
до данните на дигиталния тахограф , включително и до функциите на този тахограф
по чл. 5 от Регламента , а именно проследяване на дейностите на водача относно начина
на управление, проследяване на поставянето и изваждането на картите за тахограф,
регистриране на ръчно въведените данни от водача.
Освен това
функционирането на дигиталния тахограф става посредством използването на
глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) за регистрирането на данни за
местоположение / чл. 7 от Регламент 165/2014 / /, а това предполага и своевременно получаване от транспортното
предприятие на данни чрез спътников сигнал за точките по автоматичното
регистриране на мястото на започване на дневното работно време но водача , на
всеки три часа от общото време на управление на водача , мястото на приключване
на дневното работно време на водача . Непрекъснатият достъп на превозвача до тази
информация осигурява ефективни и редовни проверки на водачите по спазване на периодите на управление и времето за почивки.
ружеството- жалбоподател не е
организирало полагането на труд от водача по такъв начин, че да се спазват
изискванията на Регламент № 561/2006 г. относно периодите на управление
и времето за почивки и поради тази причина подлежи на
административнонаказателно санкциониране, както правилно е постановил и Варненския
районен съд.
Не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касационния ответник, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока .
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
828/19.06.2022г. постановено по НАХД № 20213110205344/2021г. по описа на ВРС,
32 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
/ с особено мнение/
Особено мнение на съдия Марияна Ширванян:
Не съм съгласна с мнозинството от
касационния състав за съответствието на въззивното решение с материалния закон
на следните съображения:
Член 4 от Регламента предвижда за целите на регламента да се прилагат
конкретни по съдържание определения между които в б“а“ е дадено определението
на „автомобилен превоз“, което означава всяко пътуване, изцяло или отчасти по
пътищата, отворени за обществено ползване с превозно средство, без значение
дали е натоварено или не.“
Ø
Чл.104, ал.1
ЗАвП предвижда, че „Превозвач, който не осигури
спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при
извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози
за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.“
Ø
§1, т.1 и т.4
от ДР на ЗАвП въвежда легалните дефиниции на понятията „обществен превоз“,
съгласно които
"Обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
"Превоз за собствена сметка" е:
а) превоз
на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач
пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето,
за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност
за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се
превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън
предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него, или
б) превоз
на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван
със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
При съвместно тълкуване на посочените разпоредби
се налагат следните изводи:
1.
В ЗАвП е
допусната регламентация в отклонение от разпоредбите на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и Съвета, като са уредени нови правни
институти, различни от дефинираните в Регламента. Така в Регламент (ЕО) №
561/2006 е дадена дефиницията на „автомобилен превоз“, в която се включва и
управлението на товарно МПС без товар, при движението му вкл. до сервиз за
техническо обслужване. В ЗАвП са регламентирани два вида превоз, съответно „обществен превоз“ и „превоз за
собствена сметка“, за които във връзка с нарушения при осъществяването им е
предвидена административнонаказателна отговорност. Двата вида превоз са уредени
със специфичните им характеристики. Обществения превоз включва движението на
МПС при заплащането му за сметката на лице различно от извършващото превоза,
като в случая ще бъде без значение дали пренася товар или не. Превозът за
собствена сметка, доколкото констатацията на административнонаказващия орган е
по отношение на товарно МПС, включва „превоз на товари без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства,
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него“.
2.
Понятията за
„обществен превоз“ и „превоз за собствена сметка“ по обхват на уредените от тях
хипотези се различават от понятието „автомобилен превоз“. Последното има
по-широк обхват и включва в себе си различни видове транспорт, без да ги
дефинира и отграничава чрез въвеждането на критерия „кое лице има задължението
да заплати разходите за транспорта“. Налага се извод, че в съставомерните
признаци на деянието съгласно ЗАвПр винаги се включват и данни за това дали
нарушението е извършено при осъществяване на „обществен превоз“ или на „превоз
за собствена сметка“.
3.
Съгласно
посочената като нарушена разпоредба на Член 10, § 2, изр.1, предл. второ
от Регламент (ЕО) № 561/2006 е разписано
„Транспортното предприятие организира работата на
водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние
да спазват глава II от настоящия регламент.“, а в
следващото изречение от същата разпоредба е посочено, че поставеното в първото
изречение задължение се изпълнява чрез надлежното инструктиране
на водачите и чрез извършване редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО)
№ 3821/85 и глава II от настоящия регламент. От
доказателствата по административната преписка се установява наличието на
инструктаж на водача Е.. В този аспект основателни са доводите на касатора, че
в НП липсва яснота с кое свое действие превозвачът е нарушил разпоредбата на
регламента – дали с това, че не е осигурил инструктаж, с това че не е извършил
проверки, с това че е нарушил националните правила разписани в Наредбите
(посочени по – горе в решението) или чрез неосигуряване на всичко изброено.
Липсата на яснота в НП относно конкретните нарушени изисквания препятства
дружеството при осъществяването на защитата му.
4.
Разпоредбата
на чл.104, ал.1 от ЗАвП е административнонаказателна (това означава, че
формулирането й и налагането на санкции по нея съгласно Регламент (ЕО) №
561/2006 е от компетентността на държавата – членка на ЕС). От предоставената
компетентност на държавите – членки на ЕС да установяват нарушенията на
Регламента в националното си законодателство следва и, че реализацията на
административнонаказателната отговорност на лицата се реализира при спазването
на процесуалните правила уредени в националното законодателство, но при
регламентирането на съставите на нарушения при съобразяването на понятията
дадени в Регламента, т.к. в частта на уредбата на задълженията и правата
Регламента по арг. от чл.288 от ДФЕС е задължителен в своята цялост и се
прилага във всички-държави членки). В случая в отклонение от разпоредбите на
Регламента и по конкретно в отклонение от установените в него легални понятия и
дефиниции в ЗАвПр са предвидени санкции, между които и тази по чл.104, ал.1 от
ЗАвПр. Последната е бланкетна, не препраща към конкретното посочено в НП
изискване на регламента и налагането й е чрез запълването на състава на
нарушението по тълкувателен път. Тълкуването на администратинонаказателните
разпоредби по арг. от чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове не следва да
е разширително, а следва да е стриктно и според точният им смисъл. Т.е.
съставомерността на конкретното деяние по посочената като санкционна разпоредба
(чл.104, ал.1 от ЗАвП) следва да се преценява в аспекта на дефинициите на
„обществен превоз“ и „превоз за собствена сметка“, а не да се извеждат
съставомерните признаци от по -широката по обхват дефиниция на „автомобилен
превоз“ дадена в Регламент (ЕО) № 561/2006 и поставените към този превоз нормативни изисквания.
При съобразяване на тълкуването на нормите от националното и от правото на
ЕС, както и на констатациите в НП, съгласно които е установено движението на
товарното моторно превозно средство (ТМПС) на лице, което не превозва товари за
употреба на собственика на ТМПС и няма данни движението на ТМПС да е във връзка
с извършване на услуга по транспорт на друго лице срещу заплащане, доколкото
констатации относно тези факти не се съдържат н НП се извежда извод, че не е
налице нито една от предвидените в разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗАвПр
хипотези.
Съдия: