№ 42
гр. София , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Анна
Мариянова Алексова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601385 по описа за 2020 година
С присъда №260006 от 04.11.2020г. по нохд №138/2020г., Врачански окръжен съд,
НО, е признал подс.А. Л. И. за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК и на
осн.чл.115 вр. чл.54 от НК го е осъдил на 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода, като
на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъдил подс.А. И. да заплати направените по делото
разноски в размер на 1005,77 лева по сметка на бюджета на МВР, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВрОС сумата от 269.25 лева.
Срещу постановената присъда е била депозирана жалба от адв.Св.Л.-П. – служебен
защитник на подс.А. И.. В жалбата се посочва, че присъдата е явно несправедлива и
незаконосъобразна, тъй като съдът неправилно преценил фактическата обстановка по
делото, като не е направил цялостен, обективен и задълбочен анализ на доказателствените
материали, вследствие на което е направил погрешни изводи относно съставомерността на
извършеното престъпление. Налице били основания да се приеме, че изпълнителното деяние
1
от страна на подс.И. е било насочено обективно към причиняване на телесна повреда, а не
към причиняване на смъртта на пострадалия, който правен извод можел да се направи след
съвкупен анализ на всички гласни и писмени доказателства. От субективна страна, подс.И. е
причинил на Л. А. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена средна
телесна повреда, което било деяние по чл.124 ал.1 пр.2 от НК, каквото било и
първоначалното му обвинение по наказателното производство, по което той се признал за
виновен. Изпълнителното деяние било насочено обективно към причиняване на телесна
повреда, а не към причиняване смъртта на пострадалия. Моли се, след анализ на всички
събрани по делото доказателства, да бъде прието, че са налице погрешни правни изводи от
страна на първоинстанционния съд, че подсъдимия е осъществил състава на престъпление
по чл.115 от НК, тъй като неправилно била изследвана субективната страна на деянието.
Посочва се, че средството, с което са нанесени двата удара и мястото на нанасянето им –
главата биха могли да навеждат на правен извод, че подсъдимият е съзнавал, че може така
да причини смъртта на пострадалия, която действително е настъпила. От друга страна се
касае до два удара, а не до серия от удари, а и обстоятелството, че тези два удара са
нанесени след поредица от агресивни действия от страна на пострадалия към подсъдимия,
както и че тези два удара са кулминацията на поредния семеен скандал, при който
пострадалият за пореден път е проявил агресия към подсъдимия, говорят за това, че
последният не е целял да причини смърт с тези удари. Посочва се също, че подсъдимият е
имал възможност да нанесе на пострадалия и последващи удари, ако е целял да го умъртви,
тъй като в момента на извършеното деяние са били само двамата и нищо не го е възпирало
да го стори, но не го е сторил. Не бил без значение фактът, че пострадалият непосредствено
след деянието не е искал да бъде съобщено в полицията за случилото се, както и това, че е
починал на 24.04.2019г., т.е. единадесет дни след извършване на деянието.
Наложеното на подс.И. наказание било явно несправедливо, тъй като били налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно младата му възраст, доброто му
процесуално поведение, съдействието му за разкриване на обективната истина,
чистосърдечните му признания, тежкото му детство, липсата на майчина и бащина грижа
при неговото отглеждане, средата, в която е израснал и възпитаван с чести семейни
скандали и побоища, многократното му подлагане на физическо и психическо насилие от
страна на пострадалия, който е негов дядо, разкаянието за извършеното от него деяние.
Поради тези съображения се моли да бъде изменена присъдата на ВрОС, като подс.А. И.
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124 ал.1 пр.2 от НК и му бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства под предвидения
среден размер за това деяние, чието изтърпяване да бъде отложено на осн.чл.66 ал.1 от НК и
да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.115 от НК. Като
алтернатива се моли да бъде намалено наложеното на подс.И. наказание под предвидения от
закона минимум, като бъде индивидуализирано при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй
като са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
2
Защитата на подс.И. – адв.П. изразява становище, че атакуваната присъда е
неправилна, незаконосъобразна и несправедлива в двете й части, които е атакувала с
жалбата – в частта относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние и
в частта, с която му е било наложено наказание от 12 години „лишаване от свобода“. Според
защитата, подсъдимият е причинил на пострадалия смърт по непредпазливост, вследствие
на умишлено нанесена средна телесна повреда, като се поддържат доводите, изложени във
въззивната жалба. Моли да бъде изменена атакуваната присъда в частта, в която подс.И. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК, като бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.124 ал.1 пр.1 от НК и му бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като бъде оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл.115 от НК. Поддържа се и жалбата в частта
относно наложеното наказание. В случай, че не бъде преквалифицирано деянието, то се
моли наложеното му наказание от 12 години „лишаване от свобода“ да бъде намалено при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и бъде определено наказание под предвидения минимум
от 10 години, тъй като били налице изключителни и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Поддържат се доводите, изложени в жалбата в тази насока.
Подс.А. И. в своя защита пред въззивния съд поддържа казаното от служебният му
защитник. Заявява, че не е искал да стане така, не го е направил умишлено. Реализирайки
правото си на последна дума, изразява съжаление и моли да се намали наказанието.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на обвинението моли
да бъде оставена депозираната жалба без уважение. Застъпва се становище, че
първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и постановена на базата на
правилно установена фактическа обстановка. Съдът направил правилна квалификация на
извършеното деяние, като отчел неговите характеристики, съобразявайки се с
доказателствата относно броя на нанесените удари, средството, с което това е извършено,
частта на тялото, в която са нанесени тези удари, силата и техния брой. Според
прокуратурата, правилно първият съд преценил, че в този случай умисълът на подсъдимия
не е спрял до причиняването на телесно увреждане, а с оглед неговите интелектуални
способности, той категорично е могъл да предвиди последиците и ги е предвиждал, и с
оглед начина на извършване на деянието си е целял именно смъртта на пострадалия.С оглед
на тези изброени аргументи, според прокуратурата категорично не може да се твърди за
непредпазливо деяние. Намира за декларативно твърдението, че се касае за цел само
причиняване на телесна повреда. Доводите за изключителност на смекчаващите
обстоятелства не се споделят от обвинението, като се счита, че те не са налице и че
3
наказанието е правилно отмерено. По така изложените съображения се моли да бъде
потвърден първоинстанционният съдебен акт.
Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени становищата на
страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с
материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал,
необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и
възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото
факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило
на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на
доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване
или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им
тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е
изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в
съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и
по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от
подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с
реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки собствена
внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено
следното:
По време на първоинстанционното съдебно следствие било установено, че подс.А. Л.
И. е роден на ***г. в гр.***, област ***, живущ в с.***, ул.“***“ №10, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.
По делото било установено, че подс.И. живеел в с.*** заедно с баба си св.О. Б. А. и
дядо си – пострадалият Л. И. А.. Последният имал две деца от предишен брак – В. Л. И. –
майка на подсъдимия и И. Л. И..
Около 20.00ч. на 13.04.2019г., подс.И., пострадалият А. и св.А. седнали да вечерят и
употребили алкохол. Подс.И. изпил три чаши ракия, а А. – една чаша ракия. След вечеря,
подс.И. отишъл в стаята си и пуснал музика на музикалната си уредба. Пострадалият А. му
направил забележка да намали музиката, тъй като не чувал гледаното от него и св.А.
предаване по телевизията. Подсъдимият отказал, при което дядо му отишъл и отвил бушона
от електрическото табло за ток към стаята на внука си. Това ядосало подс.И., който също
4
отишъл до елтаблото, отвил главния бушон и спрял електрозахранването в цялата къща.
Пострадалият А. изблъскал подсъдимия от таблото и завил главния бушон, при което И.
отново отишъл в стаята си и пак пуснал силно музиката. Дядо му влязъл в стаята, изключил
уредбата и колоните към нея и ги изнесъл на терасата. Подс.И. опитал да прибере колоните
и уредбата в стаята си, но дядо му го бутнал, при което И. залитнал и се подпрял в стената,
като оставил една от колоните които носел в коридора, пред вратата, водеща към хола.
Подсъдимият взел в ръцете си дървена бухалка, замахнал към дядо си, който стоял прав до
вратата от вътрешната страна на хола и го ударил по главата, при което последният паднал
на земята. Докато падал, подс.И. му нанесъл и втори удар с бухалката по главата, след което
избягал от стаята.
В същото това време, св. О. А. била в банята и когато се върнала видяла, че съпругът й
седи във фотьойла до вратата на стаята, като цялата му глава била в кръв. Св.А. веднага се
обадила на тел.112, като съобщила за случилото се, увила главата на съпруга си с кърпа, за
да не тече кръв и слязла до центъра на селото, за да изчака линейката.
Междувременно подс.И. скрил бухалката на тавана на къщата и седнал на стълбите,
водещи към входната врата на къщата. Там бил намерен от пристигналия на място св.И. И.,
който бил кмет на селото. Последният помогнал на пострадалия А. да легне на дивана в
хола, като извикал по телефона св.Д. Д., асистент лекар към ЦСМП гр.Враца, филиал гр.***,
която оказала помощ на А. до идването на екипа на ФСМП гр.*** и полицейските органи.
Въпреки нежеланието му, пострадалият А. бил транспортиран с линейка до ФСМП
гр.***, след което бил извозен до гр.Враца, а впоследствие, предвид влошеното му
здравословно състояние бил транспортиран до УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД
гр.Плевен, където постъпил на 14.04.2019г. в 02.42 часа, а на 24.04.2019г. в 06.25 часа
починал.
Проведени били оперативни мероприятия на досъдебното производство, от които бил
установен извършителят, който признал участието си в инцидента и нанесените удари в
главата на пострадалия и показал къде е скрил бухалката. Последната била иззета и при
извършената експертиза било установено наличие на човешка кръв по нея.
Горната фактическа обстановка, първият съд установил въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства на досъдебната фаза, както и в хода на съдебното
следствие: обяснения на подс.А. И. /частично/, показания на свидетелите О. А. /л.60
съд.дело/, В. П. /л.61 с.д./, Ц. Ц. /л.62 с.д./, И. И. /л.62 с.д./, К. И. /л.64 с.д., както и
прочетените показания на осн.чл.281 ал.5 НПК, дадени на д.п. т.1 л.72/, П. Д./л.65 с.д./,
прочетените показания, дадени от Й. А., на осн.чл.281 ал.5 от НПК, находящи се на л.19, т.3
от д.п., Д. Д. /л.79 с.д./, В. Г. /л.104 от с.д./, заключенията на изготвените експертизи – СМЕ
на труп /т.1 л.58-61 д.п./, СМЕ на ВД №13 /т.1 л.51-54 д.п./ и СМЕ на ВД №14 /т.1 л.40-43
д.п./, Компютърно техническа експертиза /т.1 л.24-35 д.п./, СППЕ /т.3 л.10-17 д.п./,
Биологични експертизи /т.1, л.36-43 и т.1 л.44-54 д.п./, протокол за оглед /т.1 л.10-11 д.п./ и
5
фотоалбум към него /т.1 л.12-15 д.п./, справка за съдимост на подс.А. И., характеристика на
А. И., както и от останалите приложени писмени материали по делото.
По делото били изготвени съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства,
от които било установено, че кръвната група на подс.А. И. е „А“ /бета/, каквато е и тази на
починалият му дядо Л. А.. По предоставения за изследване обект дървена бухалка е било
установено наличие на човешка кръв, в която е установено наличие на А аглутиноген,
какъвто се съдържа в кръвта на лица с кръвна група „А“ /бета/ или „АБ“ /о/. Според
експертите е възможно кръвта, установена по дървената бухалка да произхожда както от
пострадалия, така и от подсъдимия.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на трупа на пострадалия Л. А.,
изготвено от експерта д-р Н.М. /т.1 л.58 от д.п./, става ясно, че при огледа, аутопсията и
лабораторните изследвания на трупа на Л. А. са били установени черепно-мозъчна травма –
кръвонасядане по меките черепни обвивки челно-теменно вдясно, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка челно-теменно-слепоочно вляво /субдурален хематом/, вътремозъчен
хематом в лява хемисфера с последващи усложнения – мозъчен оток, остър венозен застой
във вътрешните органи, ерозии по стомашната лигавица, начеващ белодробен оток,
състояние след неврохирургична операция на главата.
Според експертното заключение, причината за смъртта на Л. А. се дължи на дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от черепно-мозъчната травма и усложненията й.
Смъртта е в пряка причинна връзка с установената черепно-мозъчна травма.
Експертизата посочила и механизма на причинените травматични увреждания, а именно –
те отговарят да са получени в резултат на удари с твърд тъп предмет с тясна издължена
удряща повърхност и относително голяма маса, като е възможно това да е представената
като веществено доказателство бухалка. Не може да се отговори дали пострадалият е бил
ударен първо отляво или отдясно, но вследствие на удара отдясно са получени установените
тежки кръвоизливи отляво /тежестта вътречерепно е на обратната страна на удара/. С
категоричност се посочва, че и от двете страни е имало удари – и отляво и отдясно.
Разпитан в съдебно заседание пред първостепенния съд, експертът е дал разяснения
относно заключението на експертизата, като е допълнил, че пострадалият А. е бил приет в
изключително тежко състояние в УМБАЛ „Д-р Странски“, като в епикризата, която му е
била представена е било отбелязано, че пациента е в безсъзнание и е неконтактен. Експертът
е посочил, че обичайно в медицината се използва скала наречена GCS /глазгоу кома скала/,
която дава обективна оценка на степента на съзнанието на пациента и тежестта на черепно-
мозъчната травма. Максималната оценка по нея е 15 точки, а в случая при пострадалия са
били отчетени 6 точки, което показвало, че той наистина е бил в много тежко състояние.
Тази скала, според лекаря е изключително важна и насочва на степента на черепно-
мозъчната травма. Получените кръвоизливи са били налични и изключително тежки.
6
Извършени били лечебни мероприятия в пълен обем, за да бъде спасен А., но са били
налични субдурален хематом и вътремозъчен хематом, който е късно усложнение и най-
често е вследствие на ерозиране на съд и много тежко състояние, вследствие контузионен
участък в дълбочина.
Вещото лице e категорично, че e характерно за черепно-мозъчните травми отлагане
развитието на клиничната картина във времето. Тази травма зависи от броя и интензитета на
нанесените удари, както и от физическото състояние на пострадалия, от облеклото, от
употребата на алкохол, от навременната медицинска помощ, които фактори са определящи
за развитието на травмата.
По делото е била назначена съдебна психолого-психиатрична експертиза /т.3, л.11 от д.п./
на подс.А. И., изготвена от д-р Б.К. и В.Т.. Експертите посочили, че при него
опознавателните процеси са в норма, той не е страдал и не страда от душевно заболяване.
Установено било също така при подс.И. съчетание на две психични заболявания, които не са
душевни заболявания, водещи до невменяемост:
-психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, като към
момента на деянието той е бил в обикновено алкохолно опиване, без да е имал оформена
алкохолна болест със синдром на психическа и физическа зависимост, както и
-диссоциално личностово разстройство, при което не страда интелекта и паметта, а само
характеровата сфера. Това разстройство е резултат на неправилно възпитание, на
неправилна среда в детска възраст. Експертите посочили и това, което подс.И. им разказал
за насилие над него и което също би могло да е една от причините. Направените му тестове
показвали наличие на такова разстройство, като най-честа причина за това е средата, в която
израства лицето и насилието.
Експертите са категорични при разпита им в съдебно заседание, че тези две психични
заболявания не са душевни такива, които биха довели до невменяемост. Подс.И. е разбирал
свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките
си на 13.04.2019г. Количеството алкохол, което подсъдимият е изпил преди да извърши
деянието е повлияло на поведението му в рамките на обикновено алкохолно опиване, което
не го оневинява. Могъл е да възприема фактите по делото и да дава достоверни показания за
тях. Има запазена психическа годност за участие в досъдебно и съдебно производство и
може да носи наказателна отговорност за действията си.
Според вещите лица, при извършване на деянието, подс.И. не е бил в състояние на
физиологичен афект, тъй като е разбирал свойството и значението на своите постъпки,
могъл е да взема адекватно решения и е бил в състояние, което не е затруднило
способността му да схваща ясно значението на действията си.
Голяма част от описаната фактология е била установена от събраните по делото писмени и
7
гласни доказателства, които са непротиворечиви и са взаимно допълващи се.
Обстоятелствата относно дата, място и време на извършване на деянието, нанесените удари
с бухалка от подсъдимия И. на пострадалия А., получените увреждания, подробно описани в
назначените съдебно-медицински експертизи, са изцяло категорично установени от
събраните по делото доказателства и по тях не се спори между страните в процеса.
Специално място е било отделено от първостепенният съд на обясненията, които подс.А.
И. е дал в съдебно заседание. Съдът е взел предвид при обсъждането им тяхната
двойнствена природа – на доказателствен източник и на средство на защита. Воден от този
принцип, съдът е дал вяра на обясненията му относно действията преди, по време и след
извършване на деянието, тъй като съвпадат с установената по делото фактическа
обстановка. Подс.И. е обяснил пред съда, че е живеел в дома на дядо си Л. А. и баба си
св.О. А. в дома им в с.***. Вечерта на 13.04.2019г., подсъдимият и пострадалият употребили
алкохол – ракия, след което А. И. се прибрал в стаята си и си пуснал музика. До този
момент отношенията им били нормални, но заради силния звук на музиката, дядо му му
направил забележка и двамата се скарали. Дядо му изключил бушоните, за да няма ток, но
подсъдимият ги включил отново, като излязъл на двора, за да не се карат. Подс.И. заявил, че
дядо му го подгонил да го бие с дървен колец и бил уплашен, че ще го бие отново. Пояснил,
че като малък е бил тормозен и бит от пострадалия, което е наложило настаняването му в
социален дом.
Когато се върнал в стаята, подсъдимият видял, че музикалната уредба била изнесена от
дядо му на терасата и при опита си да я внесе вътре, пострадалият и св.А. му попречили.
Това била причината да вземе дървената бухалка и да нанесе два удара в главата на
пострадалия. Потвърдил, че при първият удар дядото паднал на земята и докато падал, той
го ударил втори път в главата, а не в тялото. След ударите дядо му бил в съзнание, но той не
разговарял с него. Пристигнала линейка и го вдигнала за болницата. Не знае кой се е обадил,
но не е бил той. Не е ходил на посещение в болницата при дядо си. От момента, в който го
ударил, до момента на смъртта му, не е разговарял с дядо си.
Правилно и законосъобразно, първостепенният съд е приел обясненията на подс.И. в
частта относно събитията преди и след инцидента, а отчасти и тези по време на инцидента и
за причината за нанасяне на ударите и средството, с което е станало това. Те са подробни,
непротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал.
Съдът се е доверил и на обясненията на подсъдимия в частта, в която разказал за
отношенията с дядо му, които били нормални непосредствено преди инцидента. Когато
обаче бил малък, подс.И. бил тормозен от дядо си и бит от него, което довело до
настаняването му в социален дом. Тези твърдения на подс.И. били подкрепени от
показанията на св.А., както и от приложените по делото писмени доказателства относно
настаняването му в социален дом в с.***.
Като опит за изграждане на защитна позиция или пък резултат от употребения алкохол са
8
били приети от съда твърденията на подс.И., че дядо му го е гонил с дървен кол, което го
мотивирало да нанесе ударите с бухалката. За такова обстоятелство няма данни от
показанията на св.А. или от показанията на другите разпитани свидетели. Няма такива данни
и от съставения протокол за оглед на местопроизшествие.
Кредитираните части от обясненията на подсъдимия, са били подкрепени и от
показанията на св.О. А.. Тя е потвърдила, че на инкриминираната дата, вечерта са били само
тримата – тя, подс.И. и пострадалия. И тримата употребили алкохол, след което И. се
оттеглил в стаята си и пуснал силна музика, което станало причина за скарването на дядо и
внук, при което всеки спирал електрозахранването на другия. След пускането на тока,
музиката продължила, поради което пострадалият изнесъл уредбата на терасата, а
подсъдимият се опитал отново да я прибере обратно. Св.А. твърди, че не е присъствала на
нанасянето на ударите от страна на И., но го видяла, че след това държи бухалката.
Потвърдила, че състоянието на пострадалия било тежко, че се обадила на телефон 112 и
отишла в центъра на селото, за да посрещне линейката, че пострадалия бил закаран в
болница, където по-късно починал.
От показанията на свидетелите В. П., Ц. Ц., И. И., К. И. и П. Д. са били установени
обстоятелствата, свързани с възникналия скандал между дядото и внука, поводът за това,
състоянието, в което пострадалият е бил намерен и оказаната му първа помощ и
транспортирането му в болница, както и факта, че дървената бухалка е била намерена с
помощта на подс.И., който посочил, че я е скрил на тавана.
От показанията на св.Д. Д. е било установено състоянието, в което пострадалият А. е бил
намерен и за оказаната му първа помощ, а обстоятелствата за възникналия скандал – от
показанията на св.В. С..
Показанията на посочените свидетели за факти от значение за делото, са логични,
последователни и хармонични, резултат от техни лични и непосредствени възприятия, без
да са давани предположения, мнения и оценки на случилото се. Именно поради това,
правилно първостепенният съд е дал вяра на разказаното от тях.
Първостепенният съд правилно не е дал вяра на обясненията на подс.И., в които заявил, че
не е целял смъртта на пострадалия Л. А., а само да му причини телесна повреда. За да
достигне до този извод, съдът е подложил на анализ събраните по делото доказателства,
които опровергават това твърдение на подсъдимия, като по този начин е дал отговор на
възраженията, направени от защитата на подсъдимия, които са предмет на разглеждане и от
въззивната съдебна инстанция.
Решаващият съд е взел предвид цялостното поведение на подсъдимия в продължителен
период от време, както и преди и след извършване на деянието, отношението му към
пострадалия, начинът по който е било извършено деянието, психичното отношение на дееца
към резултата, характера на констатираните увреждания и местата по тялото на А., които са
9
били увредени от силата на ударите, уязвимостта им, както и интензивността на
посегателството. В този смисъл, от изключително значение е обстоятелството, че подс.И. е
нанесъл ударите в главата на пострадалия и то с масивна дървена бухалка. Ако подс.И. не е
допускал смъртта на пострадалия, а само е желаел да му причини телесно увреждане, то той
не би избрал да нанесе ударите в най-уязвимия орган – главата, където е била установена
закритата черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане по меките черепни
обвивки челно-теменно вдясно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка челно-теменно-
слепоочно вляво /субдурален хематом/, вътремозъчен хематом в лява хемисфера с
последващи усложнения – мозъчен оток, остър венозен застой във вътрешните органи.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, установените увреждания на
Л. А. отговарят да са получени от удари с твърд тъп предмет с тясна издължена удряща
повърхност и относително голяма маса, като е възможно това да е представената като
веществено доказателство бухалка. Удари са били нанасяни отляво и отдясно на главата на
пострадалия А.. При нанасянето на такъв побой са настъпили посочените увреждания и най-
вече контузия на главния мозък, довела до развитие на общомозъчен оток с компресия и
парализа на жизненоважни мозъчни центрове – дихателен и сърдечносъдов. Във всички
случаи, изпълнителното деяние по интензитет е било достатъчно за причиняването на
смъртта на пострадалия.
Позовавайки се на изложените факти и на експертното заключение, правилно първият съд
е приел, че в случая не може да бъде направен извод нито обективно, нито субективно за
преследван по-лек съставомерен резултат. Въззивната съдебна инстанция напълно споделя
становището на решаващият съд, като в тази връзка следва да се посочи, че подс.И. е
нанесъл ударите с дървената бухалка върху такава част от тялото на жертвата и с такава
сила, че смъртта на А. е била неизбежна. Че подсъдимия не е целял само да причини телесна
повреда на пострадалия, а и да го лиши от живот е било установено от поведението му – той
не се е задоволил с нанасяне само на един удар, а докато А. е падал на земята му е нанесъл и
втори удар, отново в главата, след което е избягал.
Правилни са доводите на първостепенния съд, че престъпление по чл.124 от НК ще е
налице, ако подсъдимият е искал да нанесе някаква телесна повреда, но при осъществяване
на това умишлено деяние се е отнесъл непредпазливо към възможността да настъпи смъртта
на пострадалия. В конкретният случай, предмет на разглеждане в това производство, не би
могло да се приеме, че подсъдимият не е предвиждал, че от деянието му може да настъпи
смъртта на Л. А., който резултат е бил длъжен и е могъл да предвиди, или пък, че е
предвиждал същия, но е смятал да го предотврати, т.е. че е действал непредпазливо. Не на
последно място, възрастта, интелекта и социалния опит на подс.И. изключват възможността
той да не е съзнавал, че от нанесените два тежки последователни удара с дървената бухалка
по главата на пострадалия, който е бил възрастен човек, ще настъпи смъртта на последния.
Начинът на извършване на деянието, последващите действия на подсъдимия, извършени до
настъпването на смъртта на А. – избягал е навън, скрил е бухалката на тавана, не е правил
10
опит да окаже помощ, не е правил опит да се обади за бърза помощ, не е посетил дядо си в
болницата и не е разговарял с него до смъртта му, са факти, които правилно са били
интерпретирани от първия съд в насока, че подсъдимият въобще не е мислил да предотврати
настъпването на предизвиканите общественоопасни последици, напротив – допускал е
настъпването им.
Подс.И. е причинил закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на
главния мозък и кръвонасядане по меките черепни обвивки челно-теменно вдясно,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка челно-теменно слепоочно вляво /субдурален
хематом/, вътремозъчен хематом в лява хемисфера с последващи усложнения – мозъчен
оток, остър венозен застой във вътрешните органи. Тези увреждания са довели в своето
развитие до общомозъчен оток, с компресия и парализа на жизнено важни мозъчни
центрове – дихателен и сърдечносъдов, а оттам до смърт. Именно причиняването на такова
увреждане, вследствие на нанесени тежки удари върху жизнено важен център на тялото, в
резултат на което настъпва смърт, води до извод за умисъл за убийство, а не за причиняване
на телесна повреда, тъй като в съзнанието на подсъдимия са се съдържали представи, че с
деянието си причинява увреждания, несъвместими с живота. Ако е искал настъпване само на
телесна повреда, подсъдимият не би нанесъл два последователни силни удара в област на
тялото, в която се намират жизнено важни органи. Обратното говори, че подс.И. е допускал
настъпването на по-тежкия резултат като възможна последица, но не е предприел никакви
действия за оказване помощ на пострадалия. По делото не са налице доказателства, въз
основа на които да се приеме, че подсъдимият е извършил деянието в състояние на силно
раздразнение, което да е било предизвикано от пострадалия с тежка обида или други
действия, от които да настъпят тежки последици. Въз основа на изложените съображения, не
могат да бъдат споделени доводите на защитата на подсъдимия, че умисълът му е бил само
да нанесе телесна повреда на пострадалия.
Правилно първостепенният съд е приел, че при така установените факти подс.И. е
осъществил състава на престъпление по чл.115 от НК, като на 13.04.2019г., около 20.00ч. в
с.***, общ.***, в дом №10, на ул.“***“, умишлено умъртвил Л. И. А., чрез нанасяне на два
удара с дървена бухалка в областта на главата, с което му причинил черепно-мозъчна травма
с последващи усложнения и същият е починал на 24.04.2019г. в 06,25ч. в УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД в гр.Плевен.
Законосъобразни и съответни на доказателствения материал са изводите на решаващият
съд, че от обективна страна подс.И. е осъществил деянието чрез нанасяне на два силни удара
с дървена бухалка в областта на главата на пострадалия А., като му причинил черепно-
мозъчна травма, вследствие на което са настъпили необратими мозъчни промени.
По делото е безспорно доказано, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
действията на подсъдимия на инкриминираната дата и настъпилия вредоносен резултат –
смъртта на пострадалия Л. А..
11
Няма спор и относно авторството на осъщественото престъпно деяние, като в тази насока
са не само самопризнанията на подс.А. И. и показанията на св.О. А., но и приложените по
делото писмени и веществени доказателства.
Контролната съдебна инстанция споделя изводът на първия съд, че от субективна страна
подс.А. И. е осъществил деянието при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Това, че е съзнавал
общественоопасните последици от извършеното не е мотивирало подс.И. да предприеме
действия за предотвратяване смъртта на пострадалия А.. Виждайки тежкото му състояние,
подсъдимия се отнесъл безразлично към дядо си и го оставил без да му окаже каквато и да е
помощ, но предприел действия по укриването на бухалката, с която му нанесъл ударите. В
следващите дни, докато пострадалият бил още жив, подс.И. не го е посещавал в болницата,
не е разговарял с него. Умисълът на извършеното се извежда именно от извършените от
подс.А. И. действия – нанасяне и на втори удар в главата на възрастен човек, изоставянето
му в много тежко състояние, непредприемане на действия за оказване на помощ, което още
веднъж доказва, че подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е последиците му и е допускал настъпването им.
Според заключението на изготвената съдебно психолого-психиатрична експертиза няма
данни по делото за извършване на убийството в състояние на физиологичен или
патологичен афект, тъй като след извършване на деянието подс.И. е предприел конкретни
действия, които са извършени под контрола на съзнанието /укриване на бухалката/. При
нанасяне на ударите по главата на дядо си, при подсъдимия не са съществували обективни и
субективни предпоставки за наличие на психично състояние, което да му е пречело да
разбира свойството и значението на извършеното или да може да ръководи постъпките си.
Няма данни подс.И. да е имал някакви увреждания в резултат на конфликта между него и
дядо му и които да са довели до такова състояние, което да е било пречка да разбира
значението на извършеното. Употребата на алкохол от подсъдимия е улеснило поведението
му и е освободило задръжките му, но това не му е попречило да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подс.А. И. е запазил пълен и ясен
спомен за случилото се.
По изложените съображения, правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел,
че подс.И. следва да бъде признат за виновен в извършване от обективна и субективна
страна на престъпление по чл.115 от НК. За това престъпление, законодателят предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от десет до двадесет години.
В отговор на доводите на защитата, според въззивната съдебна инстанция, въз основа на
изложените по-горе факти и обстоятелства, не са налице основания за преквалификация на
извършеното от подс.И. деяние от такова по чл.115 от НК в такова по чл.124 от НК и
съответно да бъде намален размера на наложеното му наказание, и то така, че да намери
12
приложение и нормата на чл.66 от НК и да бъде отложено изтърпяването на наказанието с
определен от съда изпитателен срок. Преценката на цялостното поведение на подсъдимия
от възникването на конфликта до настъпването на смъртта на пострадалия А. /подробно
изложени по-горе в решението/, не дават основание да се приеме, че установените факти
могат да запълнят състав на престъпление по чл.124 от НК, поради което и не бе уважено
искането на защитата в тази насока.
Подс.И. е признал извършеното от него и е изразил съжаление за постъпката си.
Решаващият съд при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия е взел
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието и разкаянието му,
младата му възраст, доброто му процесуално поведение, съдействието му за разкриване на
обективната истина, тежкото му детство, липсата на майчина и бащина грижа при
отглеждането му, средата, в която е израснал - с чести семейни скандали, с психическо и
физическо насилие от страна на пострадалия А.. Не са били установени изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат да основание за
приложение на чл.55 от НК, каквото е искането на защитата на подсъдимия.
Употребата на алкохол, предишните осъждания и лошите характеристични данни, са били
оценени като отегчаващи вината обстоятелства.
Така, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при условията на чл.54 от НК,
окръжният съд е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/
години. Така отмереният размер, въззивната съдебна инстанция счита за справедливо
определен, при внимателно обсъждане на всички факти, имащи значение при определяне на
индивидуалната отговорност на подсъдимия, като не намери основания за ревизиране на
това наказание. То напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и
на индивидуалните особености на подсъдимото лице, които бяха посочени по-горе и
разгледани като отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Механизмът на
извършеното деяние, с което е било отнето най-ценното човешко благо – животът, както и
поведението на подсъдимия след извършване на деянието, не дават основание за смекчаване
на наказанието.
САС счита, че с така определената по вид и размер санкция, биха се постигнали целите,
визирани в чл.36 от НК за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, както и за оказване на
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Правилно на
осн.чл.57 ал.1 т.2 б.а от ЗИНЗС е бил определен първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието – „строг“.
Законосъобразно е произнасянето на първата инстанция относно вещественото
доказателство и направените по делото разноски.
13
Въззивната съдебна инстанция не намери да са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да налагат отмяна на атакуваният съдебен акт, поради което той
следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и на осн.чл.334 ал.1 т.6 от НПК, Софийски апелативен съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260006 от 04.11.2020г., постановена от Окръжен съд
Враца по нохд №138/2020г.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14