О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе,01.03.2022 г.
Административен съд -
Русе, V състав, в закрито съдебно заседание на 1 март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 698
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
М.И.А. e подала искова молба в РРС
срещу кмет на община Русе и зам.кмет на община Русе със следните искания:
1.Осъждане на Община Русе,
респективно кмета на общината да уважи подадено от М.И.А. заявление
вх.№94М-8349-2/14.09.2021г. и да отмени като неправилно писмо изх.№94М-8349-2#2/11.10.2021г. на Зам.кмет
на община Русе;
2.Да бъде издадена заповед
за преминаване през чужд имот – подробно описан имот на жалбоподателката по
ул.“Ракитово“ №2, както и да бъде заплатен наем от сем.П. на А. за времето от
13.09.2007г. до сега;
3.Да бъде прекъснат
водопровода и канализацията от имота на А. към имота на сем.П.
4.Да бъде отменено писмо от
10.08.2021г. на Зам.кмета на община Русе;
5.Да бъде отменена заповед
№819/22.05.1995г. на Кмет на община Русе;
6.Инж. М. И.,*** да заплатят на жалбоподателката сумата 2000
лева за причинени неимуществени вреди.
С определение №2820/01.11.2021г. по гр.д.№5873/2021г. по описа на Районен
съд Русе, производството по подадена от М.И.А. искова молба е прекратено и делото
е изпратено по компетентност на АС-Русе с мотиви, че се касае до спор по
административни правоотношения.
С определение от 24.01.2022г. съдът е оставил без движение производството с
указания жалбоподателката да уточни исканията си, като посочи: 1.осъждането
на Община Русе, респективно кмета на общината да уважи подадено от М.И.А.
заявление вх.№94М-8349-2/14.09.2021г., отмяната
на писмо изх.№94М-8349-2#2/11.10.2021г. на Зам.кмет на община Русе и издаването на заповед за преминаване през чужд имот – подробно
описан имот на жалбоподателката по ул.“Ракитово“ №2 три отделни искания ли са;
ако са различни, да посочи кой следва да издаде заповед за преминаване през
чужд имот;
2.към кого е отправено искането по т.3 за прекъсване на водопровода и канализацията
от имота на А. към имота на сем.П.;
3. да посочи в коя/кои части обжалва писмо изх.94Т-3782-1#32/10.08.2021г. на
Зам.кмета на община Русе, по кои обсъждани в писмото пунктове, какви са
доводите на А. за незаконосъобразност на писмото, какъв е правният интерес на
жалбоподателката да оспорва уведомително писмо;
4. По отношение на искането за отмяна на заповед №819/22.05.1995г. на Кмет
на община Русе – да посочи поддържа ли искането, като съобрази, че искане за
отмяна на този акт А. е навеждала многократно и то е било оставяно без
разглеждане с определения на АС Русе по адм.д.№581/2019г., адм.д.№308/2021г.
5. да уточни към кого е насочена
претенцията за заплащане на 2000 лева – към инж. М. И. *** М. И., да посочи
какви неимуществени вреди е претърпяла А. и от какви актове, действия или
бездействия на административен орган.
С молба вх.№435/03.02.2022г., А. заявява, че
1.
Иска
да бъде осъдена община Русе да уважи подаденото заявление от 14.09.2021г. до
кмета на общината за издаване на заповед за преминаване през чужд имот.
Многократно изтъква, че семейство П., притежаващи първия етаж от сградата, чиито
втори етаж е собственост на А., нарушават владението й, като ползват дворното
място, върху което нямат никакво вещно право.
2.
Моли
да бъде заличена т.3, т.е. не поддържа искането за прекъсване на водопровод и
канализация.
3.
Относно
писмо от 10.08.2021г. на Зам.кмета на община Русе – жалбоподателката излага
подробни обяснения кой, какво и кога е строил, какви проверки са извършвани от
контролни органи и защо А. не е съгласна с
резултатите от тях, но не сочи с какво писмо рег.№94Т-3782-1#32/10.08.2021г. засяга нейни законни
права и интереси.
4.
Поддържа
искането си за отмяна на заповед №819/22.05.1995г. на Кмет на община Русе.
5.
Поддържа
искането си за осъждане на М. И.,***, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди; не сочи от какво произлизат вредите. Претендира и ангажирането
на наказателна отговорност на И..
При така
установеното, съдът намира, че част от указанията му /по т.3 и т.5 от
определението от 24.01.2022г./ не са изпълнени. Не е
мотивиран правен интерес досежно оспорване на писмо изх.94Т-3782-1#32/10.08.2021г. на
Зам.кмета на община Русе и не е конкретизиран искът за неимуществени вреди,
като не е посочен вида на уврежданията и от какви актове, действия или
бездействия на административен орган произтичат те. По отношение на писмото
следва да се подчертае и че то няма характер на индивидуален административен
акт.
Същото не поражда промяна в правната сфера
на неговия адресат, а има уведомителен характер и е отговор по повод сигнали, касаещи проверка на обекти, за които А.
счита, че са незаконни. Така при неизпълнение
на дадените указания и на основание чл.158, ал.3 от АПК, както и при липсата на
годен за оспорване акт по см. на чл.159, т.1 от АПК, жалбата в тази част следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.
По отношение на искането си за отмяна на заповед №819/22.05.1995г. на Кмет на община Русе. С влязло на 31.01.2019 г.
в сила определение от 22.01.2019 г., постановено по адм.д. № 581 по описа за 2018
г. на Административен съд – Русе, жалбата на М.И.А. против същия
административен акт - заповед № 819/22.05.1995 г. на кмета на Община Русе за
частично изменение на застроителния план на кв.587, парцел ХI, за ситуиране на
три броя гаражни клетки, е оставена без разглеждане и производството по това
дело е прекратено.
За да остави
тази жалба без разглеждане, съдът е съобразил, че, видно от представения
разписен списък, ЧИЗП е обявен на заинтересованите лица, включително на съпруга на жалбоподателката - А.П.А., който е
бил лицето, легитимиращо се като носител на вещни права в ПИ № 900 и има
качество на „заинтересуван собственик“ по смисъла на чл.69, ал.2 от ППЗТСУ
(отм.). Прието е, а това се установява и от приложеното към настоящото дело адм.д.№581/2018г.
на АС Русе (л.41 от последното),
че уведомяването на А. за
административния акт е удостоверено с положения от него подпис на 26.05.1995 г.
в разписния списък към обявление № АСИ-1236/22.05.1995 г. Видно от констативен
акт от 08.06.1995 г., жалби, включително и от А.А., срещу оспорения в
настоящото производство акт не са постъпили в приложимия седемдневен срок по
чл.37, ал.1 от ЗАП (отм.), нито пък има твърдения и доказателства такива жалби да
са били подадени директно в Окръжен съд – Русе съгласно чл.138, ал.1 от ЗТСУ
(отм.). Поради което е прието, че жалбата е просрочена и поради това –
недопустима.
Действително,
съдебната практика е противоречива по въпроса дали наличието на влязло в сила
прекратително определение е основание по чл.159, т.6 от АПК за недопустимост на
последващо оспорване на същия акт. Някои от съдебните състави на ВАС (вж.
определение № 15027 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13169/2017 г., III о.,
определение № 11342 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11281/2018 г., II о. и
др.) приемат, че прекратителните определения по допустимост на жалбата не
разрешават спора със сила на пресъдено нещо, поради което и не попадат в
хипотезата на чл.159, т.6 от АПК. В други съдебни актове (вж. определение №
10963 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2018 г., I о., определение №
8303 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7664/2016 г., IV о., определение №
9534 от 16.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9896/2015 г., IV о. и др.) се застъпва
обратната теза, според която наличието на влязло в сила прекратително
определение поради недопустимост на жалбата се явява процесуална пречка по
смисъла на чл.159, т.6 от АПК за водене на ново дело със същия предмет.
Настоящият
съдебен състав възприема второто виждане, според което в понятието „съдебно
решение“, по смисъла на тази норма, следва да се включат и влезлите в сила прекратителни определения,
извън тези по чл.158, ал.3 от АПК, при които основанието за прекратяване на
производството е не недопустимост, а неотстранената в срок нередовност на
жалбата. Обратното би довело до неприемливия извод, че е допустимо воденето на
поредица идентични от субективна и обективна страна дела, само защото първото
от производствата е приключило не с влязло в сила решение, а с влязло в сила
прекратително определение. В крайна сметка, макар да не се ползва със сила на
пресъдено нещо, защото не съставлява акт, с който спора да се разрешава по
същество, влязлото в сила прекратително определение формира задължителна сила
по въпроса за наличието на съответния порок, довел до недопустимост на жалбата,
поради което пререшаването му ще бъде също толкова недопустимо, колкото
пререшаване на спора относно материалното правоотношение, разрешен с влязло в
сила съдебно решение.
По изложените
съображения, след като веднъж производството по жалбата срещу същия
административен акт е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт, то
недопустимо е срещу същия акт да бъде подавана нова жалба от същото лице,
която, освен на посоченото основание – чл.159, т.6 от АПК, се явява недопустима
и поради вече констатираното веднъж нейното просрочие – чл.156, т.5 от АПК. С
оглед на горното, подадената от М.И.А. жалба в частта, в която се оспорва заповед
№819/22.05.1995г. на Кмет на община Русе, е недопустима и производството по нея
следва да бъде прекратено.
Предвид изложените съображения и на основание чл.158, ал.3, чл.159,
т.1, т.5 и т.6 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.И.А. *** срещу писмо от 10.08.2021г. на Зам.кмета на община Русе и заповед
№819/22.05.1995г. на Кмет на община Русе, както и искането за осъждане на М. И.,***, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело №698/2021 г. по описа на Административен съд – Русе в тази част.
Определението може да се обжалва в
7-дневен срок от съобщаването му, с частна жалба, пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: