РЕШЕНИЕ
№ 1711
гр. Варна , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502886 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по жалба на Ц. М. Р., представляван от адв.С.Н., против решение №
3445/ 24.07.2020г. по гр.д.№ 4099/ 2020г. на Районен съд-Варна, с което е отхвърлена
молбата, подадена от него в качеството му на баща на детето Д. Ц. Р., за постановяване
мерки на защита по реда на ЗЗДН срещу К.Г.М.. Отправя искане за отмяна на решението,
като неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
В законния срок е депозиран отговор от въвзиваемата страна- К.Г.М., чрез адвокат
М.Ж.. Изразено е становище за неоснователност на жалбата.
Становище от Дирекция „Социално подпомагане“-Варна не е изразено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, на основание чл.235
ГПК, приема следното :
С молба по чл.8 от Закона за защита от домашно насилие е инициирано производство
пред Районен съд-Варна, за налагане мярка на закрила по отношение на детето Д. Ц. Р..
Молителя Ц. М. Р.- баща и законен представител, излага твърдения за действия извършени
1
от другия родител- К.Г.М., които според него са прояви на домашно насилие, извършени в
присъствието на малолетното дете.
Молбата е депозирана в срок, на основание чл. 3, т.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците/ загл.доп.ДВ,
бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./.
Представена е декларация по чл.9 ,ал.3 от ЗЗДН, че на 17.03.2020г. вечерта, в домът
им в гр.Варна, ул.“7-ма“,№12,ап.6, в присъствието на малолетното дете на страните, от
ответницата отправяла обиди към Цветомир Русев – „ глупак“,„ малоумник“, „ олигофрен“,
„идиот“, замерила го с вилица, после хванала стъклена бутилка от масата и с думите „ .. ей
сега ще видиш какво ще стане – ще се нарежа и ще се обадя на полицията..“, отворила
вратата на апартамента, излязла на площадката и строшила бутилката на пода.
В молбата излага, че на 17.03.2020г. се прибрал след пътуване и заварил ответницата
да употребява алкохол. Поискал да проведат разговор за това, че води детето при лица под
карантина, но не получил смислен отговор. Около 19ч., след значително количество алкохол
и в присъствието на детето започнала да го обижда , след което го замерила с вилица от
масата. Това поведение притеснило сина му, който се опитал да го защити. Въпреки това
ответницата взела стъклена бутилка от масата и като го заплашила с думите „ ей сега ще
видиш както ще стане – ще се нарежа и ще се обадя на полицията.“, отворила входната врата
и строшила бутилката на площадката…“ . После се качила до третия етаж , откъдето
позвънила на тел.112 . Виждайки това детето изпаднало в неудържим плач, треперело и
било много уплашено. На място пристигнал полицейски екип, който разговарял със
страните и после извел К. от дома им. След половин част тя се върнала и смеейки го
заплашила, че ако не й прехвърли апартамента, няма да види детето. После започнала да
готви в кухнята. В 21.22 ч. молителят отново се обадил на тел.112, защото бил притеснен от
поведението й, а детето продължавало да плаче. Ответницата била предупредена, че при
следващи подобни прояви ще сигнализират отдела за закрила на детето. На следващия ден
по нейна молба завел сина си в с.Цонево.
Според молителя детето е силно стресирано от инцидента на 17.03.2020г., поради
агресивното поведение на майката, и се притеснява тези прояви да не се повторят. Поради
това счита, че има основание да бъде наложена мярка на закрила по чл.5 ,ал.1, т.1 във връзка
с чл.2, ал.2 от ЗЗДН.
Ответната страна, чрез пълномощника адв.М.Ж., представя подробен писмен
отговор, в който излага твърдения за влошените отношения между страните от дълги
години, осъществявани спрямо нея актове на физическо и психическо насилие, често и пред
детето им, докато това поведение не ескалирало през март 2020г. На 16.03.2020г., около
18.15ч. след словесни пререкания е извършен акт на домашно насилие. Намесата на
органите на реда е предотвратила по-сериозни ексцесии. След това посегателство е
2
потърсила медицинска помощ и е освидетелствана за нанесените й травматични увреждания
с МУ № 263/ 2020г.-Съдебна медицина-МБАЛ „Света Анна- гр.Варна“ АД/ непредставено
по делото/. Образувано е гр.д.№ 3546/ 2020г. ВРС по молба вх.№ 22888/ 20.03.2020г. и
издадена Заповед за незабавна защита № 63/ 20.03.2020г., копие от която представя.
Паралелно с това е образувано гр.д.№ 3993/ 2020г. ВРС за размера на дължимата издръжка.
Относно твърдените актове на насилие на 17.03.2020г. оспорва детето Д. да е ставало
свидетел на подобни деяния. Счита, че изложените в молбата факти и обстоятелства „ са
силно изопачени“ и в полза на молителя. Не оспорва, че детето им е подложено на стрес от
скандала между родителите, но причина за това е основно поведението на бащата, за което
е търсена защита и постановена заповед по реда на ЗЗДН отнасяща се до физическата и
психическата неприкосновеност на К.М.. Счита за голословно и лишено от доказателства
твърдението за ежедневна злоупотреба с алкохол и безотговорно отношение на майката към
детето. Според защитата производството по ЗЗДН има друга цел- да дискредитира майката
като родител и постигне промяна в постановените мерки за упражняване на родителските
права.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, изразява становище, при основателност на
молбата да бъде приложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Налагането на други мерки не
е в интерес на детето , защото ще ограничи възможността за пълноценно общуване с
майката.
Съдът приема за безспорни и правно относими следните факти и обстоятелства:
Страните са родители на детето Д. Ц. Р., родено на 10.03.2012г.
С решение по гр.д.№ 276/ 2014г. на Районен съд-Търговище, е утвърдено
споразумение по чл. 127, ал.1 от СК, по силата на което родителските права са предоставени
на майката К.Г.М., при определен режим на лични контакти на бащата Ц. М. Р. с детето,
който включва всяка втора и четвърта седмица от месеца, в дните от петък до неделя с
преспиване, и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.Към
17.03.2020г. всички живеят заедно в гр.Варна, ул.“7-ма“ № 12, ап. 6 .
От справка рег.№ 460р-4420/ 28.04.2020г., издадена от V РУ на МВР-Варна, се
установява, че на 17.03.2020г. са получени два сигнала от тел.112 за домашно насилие- в
19.20ч. от К.Г.М. за домашно насилие от бащата на детето й, и в 21.25ч. от Ц. М. Р. за това,
че К.М. се е върнала на адрес ул.“Струма“ № 12 и почупила предмети.
За извършената проверка по първия сигнал е съставена докладна записка рег.№ 460р-
3297/20г., а по втория сигнал – докладна записка рег.№ 460р-3298/ 20г. , приложени на л.44
и 45 от делото. При посещението на адрес е проведен разговор с К.М., която изчаквала
екипа пред блока и обяснила, че е тормозена и заплашвана от мъжът, с когото живее на
семейни начала, имало е физическа саморазправа. Поискала да бъде изгонен от жилището.
Заявила,че няма нужда от медицинска помощ. Проведен е разговор с Ц. М. Р.. На разговора
3
присъствало и детето на страните. Споделило, че майка му се държала агресивно, счупила
стъклена бутилка алкохол и заплашила, че ще се нарани и после ще каже, че го е направил
Ц.Р.. Според доклада М. взела багаж и напуснала жилището сама, поради нежеланието на
детето да я последва.
Второто посещение на дежурния екип е установило, че К./ М./ отново е на адреса, но
страните не желаят тяхната намеса.
Свидетелят Л.Е.Б., посочен от молителя, е съсед на страните в кооперацията на ул.“7-
ма“ и ги познава от две години. Има преки впечатления за конфликт на 17.03., около
19.часа. Чували се силни викове и плач на детето, което продължило до 10 ч. Тогава решил
да слезе до долния етаж и да провери какво се случва. В момента, в който отворил входната
врата К. излязла от техния апартамент със стъклено шише в ръката , крещейки „ .. сега ще
счупя шишето, ще се нарежа , ще извикам полиция и ще видиш какво ще стане..“ , държала
се изключително агресивно. Когато счупила шишето свидетелят се прибрал в апартамента,
но останал до вратата, и чувал заплахите на К.“ ще кажа , че ти си хвърлил шишето , че си
ме удрял“ .През цялото време детето крещяло и ревяло, било силно стресирано, и повтаряло
„ мамо спри да лъжеш … тате нищо не е направил“ Според свидетеля това се повтаряло
много пъти, към 20 минути. Звуците се чували ясно и по височината на тоновете разбрал, че
детето било близо до майката. Докато гледал през шпионката К. обикаляла нагоре-надолу
цялата кооперация , с викове и крясъци. Било изключително шумно и невъзможно да не се
обърне внимание на цялата ситуация.
Свидетелят Д.А.С., посочен от ответната страна, познава К. от дете. От нея разбрал,
че имало семеен скандал със съпруга и викали полиция. После тя се изнесла в друго
жилище.
По делото е представена Заповед за незабавна защита, издадена на 20.03.2020г. по
гр.д.№ 3546: 2020г., с постановени мерки на закрила спрямо К.Г.М., на основание чл. 5, ал.1
,т.1 от ЗЗДН- задължение на извършителя Ц. М. Р. да се въздържа от извършване на
домашно насилие, и на основание чл.5, ал.1 , т. 3 от ЗЗДН- забрана да приближава на
разстояние не по-малко от 20м., както и до личното жилище на посочения адрес в гр.Варна
и по месторабота.
Извън предмета на делото са всички факти и обстоятелства относно характера на
взаимоотношенията, водените дела за издръжка и ограниченията при изпълнението на
режима на лични отношения, на които страните се позовават в своя защита.
Анализът на събраните данни обосновава по същество следните заключение и
правни изводи:
Спецификата на производството по ЗЗДН поставя като условие за редовност
първоначално уточняване на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин
4
на извършване и обстоятелства, съгласно чл. 9, ал.1, т.4 от закона. По този начин се
определят границите на съдебно произнасяне, съобразени с целта на закона –незабавна
защита в случаи, когато е налице реална опасност за живота и здравето на дадено лице,
спрямо което е извършено домашно насилие, или има непосредствена опасност да бъде
извършено. При наличието на данни, че спрямо дадено лице е било упражнено насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, сезираният съд процедира в условията на спорна
съдебна администрация като определя мерки на защита от предвидените в чл.5 ЗЗДН.
В случая исканата мярка на закрила е по отношение на малолетно дете, присъствало
на родителски конфликт с ясно изразен негативен ефект от действията на единия родител. В
предмета на спора са действия на родителите, в частност на майката, при които може да се
приеме, че по отношение на детето е осъществено психическо и емоционално насилие,
според основанието на чл.2, ал.2 от ЗЗДН.
Съдържанието на конкретните действия, описани последователно и непротиворечиво
от свидетеля Л.Б. като очевидец, непосредствено възприел ситуацията от момента, в който
М. излиза и счупва бутилка на площадката пред апартамента, отправените заплахи към
молителя, виковете и крясъците по етажите на кооперацията, обосновават еднозначен извод
за неконтролируемо поведение на родител в присъствието на детето му, при недоказана
провокация от страна на молителя. Показанията на този свидетел кореспондират с
декларираните обстоятелства и не могат да се изключат, поради непосредствените му
възприятия, а по същество не са оспорени и опровергани с насрещно доказване.
Потвърждение на изложеното е присъствието на детето и реакцията му при първото
посещение на дежурния полицейски екип, за което е съставена докладна записка рег.№
460р-3297/20г.
Поведението на този родител е неадекватно за последиците, които могат да настъпят
в емоционалното и психологично състояние на малолетното дете, което възприема думите
за самонараняване буквално и по начина, по който са изречени, без необходимата зрялост да
ги осмисли. Дори само факта, че това е повтаряно на висок тон, съпроводено с викове и
движение по етажите на кооперацията, травмира незрялата детска психика по необратим
начин.
Констатираното е форма на домашно насилие, която е насочено към молителя, но
рефлектира върху детето и представлява риск за неговото емоционално и психическо
здраве. Да се твърди, че е привикнало към постоянните битови скандали на своите родители
е несъстоятелно, защото подобна ситуация деформира ценностната система на
подрастващата личност по необратим начин.
Решението, с различен правен извод, следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови решение по същество, с прилагане на мярката предвидена в чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН
– задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие.
5
На основание чл.15, ал. 2 ЗЗДН следва да се издаде заповед за защита на детето Д. Ц.
Р..
На основание чл. 15, ал.4 от ЗЗДН с решението по чл.15, ал.1 от ЗЗДН съдът налага
глоба на извършителя, която определя в минималния размер от 200лв. На основание
чл.11,ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва за заплати държавна такса в размер на 25лв.
На основание чл.271 ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3445/ 24.07.2020г. по гр.д.№ 4099/ 2020г. на Районен съд-
Варна,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА К.Г.М., ЕГН- ********** , постоянен адрес- гр.В., В.з., ул.“...“ № ..,
ап.., да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето Д. Ц. Р., ЕГН-
**********, на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН- ********** , да заплати глоба в размер на 200лв./ двеста
лева/ по сметка на Окръжен съд-Варна, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН- ********** , да заплати по сметка на Окръжен съд –Варна,
държавна такса в размер на 25лв., на основание чл.11, ал. 2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН съобразно
решението.
ПРЕПИС от решението на ВОС и заповедта да се връчи на страните.
ПРЕПИС заповедта и решението на ВОС да се връчат на РПУ по настоящ
административен адрес на извършителя и на пострадалото лице, на основание чл.16, ал.3
ЗЗДН, за контрол по изпълнението на издадената заповед съгласно чл. 21 от ЗЗДН.
Да се уведоми за приложената мярка ОДЗ-Дирекция „Социално подпомагане“-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7