№ 2823
гр. С., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110153799 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 24 февруари 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седми февруари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 53799 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 206985/04.10.2022г. на СРС.
Ищецът В. В. З. чрез адв. В. С. - АК-С., е предявил срещу ответника
"**********" ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че В. В. З. не дължи на "**********" ЕАД сумата
от 337,01 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия до
имот в град С., ж.к. "**********", бл. 3, вх. 2, ап. 7, инсталация №
**********, за периода м.10.2009г.-м.01.2012г. Основателността на иска си
ищецът обосновава с обстоятелството, че при справка в офис на
топлоснабдителното предприятие му било разяснено, че на партида на негово
име са начислени суми за топлинна енергия в посочените по-горе размери,
като при неиздължаване те щели да бъдат събрани със съдействието на
съдебен изпълнител. Оспорва се това, че между страните е налице
правоотношение за доставка на топлинна енергия, както и ищецът да е
потребител на топлинна енергия и да е ползвал такава в този имот. Оспорва се
ответникът да е доставял на ищеца топлинна енергия, включително съобразно
установените стандарти. Наред с това се въвежда възражение за погасяване на
задължението с изтичането на тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В
насроченото по делото публично съдебно заседания ищецът не се явява и не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното „**********“ ЕАД чрез юрк.
И.М. е подало Отговор на исковата молба, вх. № 246452/14.11.2022г. на СРС.
Твърди, че искът е предявен при липса на правен интерес. Погасяването на
задължението по давност не водело до заличаването му, като евентуално
решение не можело да попречи на ответника да осчетоводява и води като
дължими процесните суми. Той като кредитор имал право да кани длъжника
сутрин, обед и вечер да плати погасените по давност вземания, а в преценката
на длъжника било дали да стори това. Доколкото задължението
продължавало да съществува, то нямало как съдът да приеме, че ищецът не
дължи сумата. Заявява се учудване, че съдилищата продължават да допускат
разглеждането на такива искове. Признава, че сумите са погасени по давност,
поради което искът, основан на това обстоятелство, е основателен. Оспорва се
ответникът да е дал повод за завеждане на делото, поради което твърди, че
разноските по същото трябва да се възложат върху ищеца. В насроченото по
делото публично съдебно заседания ответникът се представлява от юрк.
Йоана Георгиева, която оспорва предявения иск, включително в хода на
устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество. Въведените доводи за недопустимост във
2
връзка с давността и наличието на правен интерес не могат да бъдат
споделени. Действително фактическият състав на погасителната давност по
смисъла на чл. 110 и сл. ЗЗД включва в себе си няколко елемента. На първо
място е необходимо бездействие на кредитора по отношение реализацията на
притежаваното от него право, което да е продължило определен от закона
период от време. На второ място, тъй като давността, съобразно чл. 120 ЗЗД,
не се прилага служебно, е необходимо и волеизявление от страна на
длъжника, че иска да се ползва от нея в отношенията си с кредитора. Това
изявление може да бъде направено само тогава, когато титулярят на
вземането, за което е изтекла давността иска да му бъде изпълнено. Така и: ТР
3-2012-ОСГТК, р. 186/19.06.2013г.-гр.д.927/2012г.-ІVг.о. Действително, по
аргумент от чл. 118 ЗЗД, с погасяването на вземането по давност то
продължава да съществува, но е лишено от съдействието на държавната
принуда за реализирането си и зависи единствено от добрата воля на
длъжника – то вече е единствено и само изпълняемо, но не и изискуемо.
Длъжникът може винаги, когато кредиторът поиска от него изпълнение, да му
противопостави погасяването на вземането по давност и правомерно да
откаже да изпълни. Това свое право той може да въведе и в образуван срещу
му процес чрез възражение. След изтичането на давността няма законова
пречка длъжникът, вместо да чака съответни активни действия на кредитора,
срещу които да възрази, да предяви срещу своя кредитор иск да бъде признато
за установено със сила на пресъдено нещо между двамата, че кредиторът му
не може да претендира повече тези вземания от него. Затова и когато
длъжникът предяви отрицателен установителен иск, основан на изтекла
давност, той цели да се отрече не това, че самото вземане съществува, макар и
вече неизискуемо, а че не съществува правото на кредитора да го търси от
него. В мотивите на ТР 8-2012-ОСТК изрично е посочено, че правният спор
накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и
правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право,
защото то засяга определени нейна права. Всяка от двете страни разполага с
правото на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се
накърнява от спора. Оттук всеки, който претендира, че е носител на право,
засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да
стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на
ответник. Предявявайки отрицателен установителен иск относно това, че
задължението му към топлоснабдителното дружество е погасено по давност,
ищецът защитава позицията и се домогва да установи със сила на пресъдено
нещо, че притежава правото да възразява срещу претенциите на ответника,
тъй като последните са погасени по давност, съответно, че кредиторът не
може повече да иска от него изпълнение за тях. Решаващият делото съдебен
състав следва да тълкува изразената в исковата молба воля за разрешаване на
съществуващия правен спор. Позовавайки се на давност, ищецът се домогва
до установяване, че не дължи, но не защото не съществува задължение, а
защото то е погасено по давност, т.е. да бъде констатирано, че в неговия
патримониум е възникнало правото правомерно да отказва изпълнение,
съответно кредиторът е загубил правото си на иск в материален смисъл
(притезанието), т.е. той повече не може да иска от длъжника да плати,
включително да го кани за това "сутрин, обед и вечер", както се изразява
процесуалният представител на ответника в отговора на исковата молба.
3
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми.
Във връзка с евентуалното им погасяване по давност ответникът следва да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране/прекъсване на
погасителната давност за тях. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
В настоящия случай ответникът изрично е признал, че процесните
вземания са погасени по давност. Въпросът за погасяването на вземанията по
давност обаче следва да бъде преценяван едва след като бъде установено, че
оспорените от ищеца вземания са надлежно възникнали и съществуват, в
каквато насока са инвокирани доводи-възражения в исковата молба.
Доказването на тези факти е в доказателствена тежест на ответника, от страна
на който не бяха ангажирани съответни доказателства. Ответникът не доказа
и реално доставено количество топлинна енергия за процесния период,
съответно неговата стойност и правилно отчитане. Поради това и следва
изводът, че не се установява по безспорен начин възникване и съществуване
на оспореното от ищеца задължение, като предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ищецът. Същият своевременно е заявил
претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Доказани са разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева и такса
за паричен превод от 1,55 лева, които общо 51,55 лева следва да се присъдят
в полза на ищеца.
Доколкото ищецът е представляван по делото от адв. В. С. безплатно по
реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, в полза на адв. С. следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът определя в размер от
300,00 лева.
Неоснователно е искането на ответната страна да бъде освободена от
разноски по делото, съответно в нейна полза да бъдат присъдени такива, тъй
като не била дала повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК,
разноските по делото се възлагат върху ищеца тогава, когато ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждането му и признае предявения иск. В
настоящия случай липсва признание на предявения иск, доколкото
процесуалният представител на топлоснабдителното предприятие е заявил
признание единствено досежно факта на погасяване на вземанията по
давност, което е само едно от основанията за недължимост, посочени от
ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
В. В. З., ЕГН **********, от град С., не дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище в град С., сумата от 337,01 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия до имот в град С., ж.к. "**********",
бл. 3, вх. 2, ап. 7, инсталация № **********, за периода м.10.2009г.-
м.01.2012г.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град
С., да заплати на В. В. З., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 51,55 лева, представляваща разноски по делото за
заплатена държавна такса с включени разноски за паричен превод.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на адв. В.
Ф. С., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 300,00
лева, представляваща хонорар за оказана безплатна адвокатска защита по
делото на ищеца В. В. З..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5