Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1854 08.06.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 734 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Н.В.В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адвокат Д.Б., е предявил против А.К.Л., ЕГН: **********,***, иск за осъждане ответника да му заплати сумата от 5 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от удар с юмрук по главата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на извършване на деянието- 20.08.2018 г. до окончателното й плащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че ищецът бил ударен от ответника с юмрук по главата, като инцидентът станал на 20.08.2018 г. Страните били ***и, като ответникът имал фургон на общинско място и в тази връзка ищецът сигнализирал общината да му нареди да го премахне, заедно с отпадъците около него. Въпреки предписанията в тази насока, той обаче бездействал, поради което ищецът изпратил снимка на медиите, което предизвикало нова проверка от комисия на място, наредила незабавното премахване на нещата. След като комисията си тръгнала и двамата ***и останали сами, ответникът заплашил с убийство ищеца, който се изплашил и влязъл в автомобила си, като започнал да звъни на тел. 112. Ответникът станал агресивен, отворил врата и започнал да му нанася удари по главата. Страничен човек- Т.И.се притекъл на помощ и издърпал ответника, а ищецът успял да се заключи в колата. От тел. 112 го посъветвали да се свърже с полиция, където разказал за инцидента. На следващия ден си извадил медицинско свидетелство, като по случая от полицията му обяснили, че тъй като имал единствено лека телесна повреда, трябвало сам да търси правата си в съда. Подал жалба срещу отказа за образуване на ДП, като съдът върнал преписката на прокуратурата с указания да разследва престъпление от общ характер, но прокурорът не се съобразил с това и приел, че се касае за престъпление от частен характер с оглед причинените вреди. В този смисъл моли за осъждането му да заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на деянието, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира и разноските по делото.
В първото по делото с.з. страната не се явява, но чрез пълномощника си прави изменение на иска, като го намалява на сумата от 2 000 лева, до който размер го поддържа, като за останалата част прави отказ от иска и производството по делото е прекратено.
Отделно от горното, пълномощникът моли и за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Към делото са приложени прокурорска преписка № 458/ 2019 г. на Районна прокуратура- Пловдив, приключила с постановление за отказ от образуване на ДП, предвид липсата на данни за извършено престъпление от общ характер, както и преписка от Община Пловдив, район „Южен“, съдържаща разпореждане към ответника за освобождаване на терен от фургон и отпадъците около него.
По делото са разпитани двама свидетели (протокол от с.з. от 02.06.2020 г.), ангажирани от ищеца. Св. Т.Г.И.- *** на страните, посочва, че на въпросния ден станал свидетел на инцидент, при който ответникът отворил шофьорската врата на автомобила на ищеца и започнал да го налага с удари с ръка по главата. Свидетелят ги разтървал, след което ответникът си отишъл. Поводът за скарването бил поставен фургон на ответника и складирани боклуци до него, които не били премахнати. Св. В.Н.В.- *** на ищеца, също заявява, че бил свидетел на побоя над баща си, извършен от ответника, който отдавна имал агресивно поведение, първоначално вербално, а след това прераснало и във физическа саморазправа. Ищецът получил няколко удара от ответника с ръце по главата, преди намесата на *** св. И., който прекратил побоя. От ударите баща му по главата имал цицина, получил стрес да излиза, пиел болкоуспокоителни, бил притеснен да не се повтори инцидентът. По случая била пусната жалба в прокуратурата. Ответникът заплашвал и *** на ищеца, причаквал го навън и му крещял, влизайки постоянно в пререкания.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на ответника чрез съпругата му на 09.02.2020 г., като ответникът е бил редовно призован за първото по делото заседание на същия адрес чрез получена пак от съпругата му призовка на 14.05.2020 г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства (преписки- от общината и от прокуратурата) и събраните гласни доказателства (разпитаните двама свидетели), се налага изводът, че искът в намаления му размер е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за
тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са
действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер
на 200 лева (листове 9- 10) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
лева (л. 11), които разходи
следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.К.Л., ЕГН: **********,***, да заплати на Н.В.В., ЕГН: **********,***, сумата от 2 000 (две хиляди) лева- обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от удар с юмрук по главата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на извършване на деянието- 20.08.2018 г. до окончателното й плащане, както и направените разноски по настоящото дело, възлизащи в размер на сумата от 200 (двеста) лева- за държавна такса и на сумата от 1 000 (хиляда) лева- за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД